№ 239
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.1 НПК, вр. чл. 34 вр. чл. 20, ал.1 и 2
ЗПИИРКОРНФС.
Постъпили са въззивна жалба от осъдения И. Д. Т., чрез защитника му адв.Д. К. САК,
срещу Решение от 10.05.2021г постановено по ЧНД № 461/2020г.по описа на СОС. С
обжалвания акт е признато решение № 8043 Js 214/18, постановено на 23.04.2018 г. от
Районен съд Битбург, Федерална Република Германия, влязло в сила на 07.12.2018 г., с
което е наложена финансова санкция на И. Д. Т. от гр. ***, ул. „***“ № 63, роден на *** г. в
гр. *** - сумата от 1500.00 евро (равностойни на 2933.75 лв.) и направени разноски в
съдебното и административното производство - в размер на 77.00 евро (равностойни на
150.60 лв.), за извършено от същия административно нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата. Решение № 8043 Js 214/18, постановено на 23.04.2018 г. от Районен
съд Битбург, Федерална Република Германия, е изпратено за изпълнение на Националната
агенция за приходите.
В жалбата са изложения твърдения за незаконосъобразност на решението изразяваща се
в постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение. Удостоверението
било непълно и очевидно не отговаряло на решението. В удостоверението било посочено
на български език, че Районен съд Ашафенбург с адрес ул. Ерталщрасе № 3, 63739 гр.
1
Ашафенбург, е постановил решение № 8043 Js 214/18, чието признаване се иска, докато в
атакувания съдебен акт било признато решение, изадено от Районен съд Битбург, Германия
по неизвестни за защитата причини и въпреки обозначеното на немски език в
удостоверението - Amtsgericht Bitburg.
Твърди се, че непълен бил и преводът на удостоверението и било непонятно, как Софийски
окръжен съд е стигнал до заключението, че посоченото решение за установяване на
нарушение е изпратено от издаващата държава чрез Федерална служба „Правосъдие“,
когато такива данни на български език не се съдържат в удостоверението, като според
последното органът, който отговаря в изпълняващата държава за изпълнението на
решението относно плащане на финансова санкция бил с официално наименование
Bundesamt fur Justiz, без официален превод на български език и без бележка на преводача в
тази насока.
Иска се отмяна на решението и по реда начл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, да се постанови решение, с което се отказва признаване
на соченото решение на издаващата държава.
В съдебно заседание пред САС защитникът на засегнатото лице поддържа жалбата. .
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага решението на
СОС да се потвърди изцяло.
Заинтересованото лице не се явява.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на
решението, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по повод изпратено за
признаване и изпълнение удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, издадено от властите на Федерална Република Германия относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението по чл.4 е издадено
въз основа на решение за прилагане финансови санкции от 23.04.2018 г. на Районен съд
Битбург, Федерална Република Германия, влязло в сила на 07.12.2018г. г. с което на
българския гражданин И. Д. Т. от гр. ***, ул. „***“ № 63, роден на *** г. в гр. *** е
наложена финансова санкция в размер на 1500.00 евро (равностойни на 2933.75 лв.) и
направени разноски в съдебното и административното производство - в размер на 77.00 евро
(равностойни на 150.60 лв.), за извършено от същия на 14.11.2017г административно
нарушение на разпоредбите за движение по пътищата.
Софийският апелативен съд приема, че от формална страна са били налице предпоставките
за признаване на решението посочени в чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за влязъл в
2
сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от съдебен орган
на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Последното представлява деяние, за което
съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Преписът
от акта е постъпил като приложение към удостоверение по чл.4, ал.1 от Закона, за което
въззивният съд констатира, че съответства на образеца съгласно приложения № 2. Видно
от Удостоверението, то е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на наказателно постановление за
прилагане на финансови санкции от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия.
Решението за налагане на финасова санкция и удостоверението, съгласно чл.5, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. са преведени на български език. С оглед на това съдът намира, че не е
налице основание по чл.35, т.1 от Закона за отказ да се признае и допусне изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция, както и че не е налично кое да е друго
основание за това, посочено в същата норма. Няма данни срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Решението, чието признаване се иска е постановено на 23.04.2018г. и
към момента не е изтекла давността за изпълнението му по българското законодателство,
тъй като съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок. Засегнатото лице не се ползва с имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Не
се констатира и наличието на обстоятелства по чл.35, т.5 от Закона, които да налагат отказ
от признаване и изпълнение.
Неоснователно е оплакването на защитника за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на производството пред първоинстанционния, свързано с
неосигуряване на възможност на засегнатото лице да бъде изслушано. Видно от протокола
за съдебно заседание проведено на 10.05.2021г., на тази дата засегнатото лице и защитникът
не са се явили. Съдебното заседание е било насрочено за 13,30 ч., започнало е в 13,40 и е
приключило в 13,50 часа. В деловодството на съда с вх.№263863/10.05.2021г. в 13,51ч по
електронна поща е постъпила молба от защитника, с която се уведомява съда, че е
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание по изтъкнатите в молбата причини. С оглед на
това е видно, че съдът не е имал възможност да съобрази молбата, тъй като тя е постъпила
след приключване на съдебното заседание. Наред с това, за неявяването на засегнатото лице
не са били посочени никакви причини. Съгласно чл.16, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
неявяването на засегнатото лице, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на
делото.
Не е допуснато процесуално нарушение и при постановяване на решението. Твърди се, че в
противоречие с отразеното в удостоверението било признато решение, изадено от Районен
съд Битбург, Германия, вместо Районен съд Ашафенбург. В хода на производството,
3
включително и след нарочно запитване от съда /отговора по което е постъпил след
постановяване на решението/, е установено, че решение № 8043 Js 214/18, е постановено на
23.04.2018 г. от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия и това правилно е
отразено в обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че решението на първоинстанционния съд е
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Според § „з“, т.2, б. "б" от
удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е
било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за срока за обжалване. Окръжният съд е положил нужните
процесуални усилия и законосъобразно е приел, че заинтересованото лице е било надлежно
уведомено за постановеното срещу него решение за налагане на финансова санкция, както и
за възможността да обжалва същото.
Предвид изложеното, въззивната инстанция се солидаризира с изводите на СОС, че не е
налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. От събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод, че финансовата санкция не е платена.
Липсват каквито и да било доказателства за плащане, а в Удостоверението е отразено
изрично, че плащане няма. Наред с това, в настоящето производство е недопустимо да се
извършва преценка за законосъобразност на проведената административнонаказателна
процедура, основателност и доказаност. Недопустимо е да се обсъжда размерът на
наложената финансова санкция и тежестта на извършеното нарушение, както и
съпричастността на засегнатото лице към приетото за осъществено от несъдебния решаващ
чуждестранен орган административно нарушение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Законосъобразно
с обжалваното решение е признато и допуснато изпълнение на решение № 8043 Js 214/18,
постановено на 23.04.2018 г. от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия,
влязло в сила на 07.12.2018 г., с което е наложена финансова санкция на И. Д. Т. от гр. ***,
ул. „***“ № 63, роден на *** г. в гр. *** - сумата от 1500.00 евро (равностойни на 2933.75
лв.) и направени разноски в съдебното и административното производство - в размер на
77.00 евро (равностойни на 150.60 лв.).
Мотивиран така и на основание чл. 34, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС
Софийски апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2021г постановено по ЧНД № 461/2020г.по
4
описа на СОС, с което е признато и допуснато изпълнение на решение № 8043 Js 214/18,
постановено на 23.04.2018 г. от Районен съд Битбург, Федерална Република Германия,
влязло в сила на 07.12.2018 г., с което е наложена финансова санкция на И. Д. Т. от гр. ***,
ул. „***“ № 63, роден на *** г. в гр. *** - сумата от 1500.00 евро (равностойни на 2933.75
лв.) и направени разноски в съдебното и административното производство - в размер на
77.00 евро (равностойни на 150.60 лв.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5