Р
Е Ш Е Н И Е
София, 28.03.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11738/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
П.А.2.“ ЕООД, ЕИК*****, съдебен адрес: ***, офис 23 чрез адв. Л.П., против ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ, София, ул. „**********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, София,
бул. **********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“, София, бул.
„**********и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, София, бул. "***************с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД за сумата 89 101,55 лв. с ДДС, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - стойността на липсващи и увредени
части и детайли по лек автомобил АУДИ А8, peг. № *****, иззет на 17.09.2012 г. като веществено доказателство с Протокол за
претърсване и изземване с разрешение на съдия по ДП № 13/2012 г. по описа на Сектор
/ТЗ/ БОП – Добрич, след връщането му на 22.03.2017
г. по пр. пр. № 4122/2014 г. на Прокурор при СГП, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и сторените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че „П.А.2.”
ЕООД е собственик на лек автомобил АУДИ А8, peг. № *****,
рама № WAUZZZ4H9CN015246, двигател № CDS009240, закупен на 13.06.2012 г. от „П.И.АУТО
БГ“ ЕООД за сумата от 200 000 лв., за което е издадена фактура. Лекият
автомобил е иззет на 17.09.2012 г. като веществено доказателство с Протокол за
претърсване и изземване с разрешение на съдия по ДП № 13/2012 г. по описа на Сектор
/ТЗ/ БОП - Добрич, като впоследствие, след разделяне на производствата и
материалите по ДП, автомобилът се приобщава, като веществено доказателство по
ДП № 11938 ЗМ 112/15 г. по описа на ГД „НП“ /пр. пр. № 4122/2014 г. на СГП/.
С Постановление от 22.03.2017 г. по пр. пр. № 4122/2014
г. на Прокурор при СГП е постановено лекият автомобил да бъде върнат на „П.А.2.”
ЕООД.
При посещението на паркинга на Зонално жандармерийско
управление ***, откъдето е следвало да бъде прибран автомобилът, ищецът твърди,
че е установил, че той е тотално разграбен и увреден, не бил запечатан и е бил
с отворени врати. При огледа установил, че липсват четирите гуми с джантите,
преден и заден капак, предни фарове, част от екстериорното
и интериорното оборудване, елементи от оборудването около двигателя и много
други основни и второстепенни части, принадлежности и аксесоари. Интериорът на
автомобила бил тотално увреден. Липсвали ключовете за него.
Автомобилът не бил взет от него към онзи момент, тъй като
преценил, че, при вземането му от паркинга на Зонално жандармерийско управление
***, ще е налице възможност да се оспорва точното му моментно състояние към
момента на връщането. За установяване на точните увреждания ищецът инициирал
производство по обезпечаване на доказателства, като в тази връзка било
образувано гр. д. № 39822/17 г., ГО, 142 с-в на СРС.
Твърди още, че, вследствие действията/бездействието на
съответните длъжностни лица, като пряка и непосредствена последица, за „П.А.2.”
ЕООД са възникнали вреди, изразяващи се в паричната равностойност на повредите
по автомобила, необходимите разноски за ремонт на увредените детайли и
закупуване на липсващите части, както и на обезценяването, което не е в
резултат на естественото овехтяване на вещта. Стойността на вредата по ищецът
изчислява на 184 305, 97 лв.
В тази връзка моли съда да осъди ответниците ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ; МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ; ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“; ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“;
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ да му заплатят солидарно сумата 89 101,55 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
представляващи стойността на липсващи и увредени части и детайли по лек
автомобил АУДИ А8 с peг. № *****, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане и сторените
разноски.
В условията на евентуалност е предявил последователно
искове срещу всеки един от ответниците, по ред, както следва: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА
СИГУРНОСТ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ и ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С
ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“ за заплащане на сумата 89 101,55 лв. - обезщетение
за причинените имуществени вреди, описани по – горе, ведно със законните
последици – лихви и разноски..
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане на
свидетели и назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда
да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан с присъждане на
разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски и юк.
възнаграждение.
Счита, че по отношение на ПРБ не е налице необходимата
пасивна процесуална легитимация, пред вид факта, че ищецът
твърди, че иззетият автомобил винаги се е съхранявал на паркинг, стопанисван от
други лица - в случая Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Твърди, че за периода, през който изземването и
задържането на веществени доказателства се осъществява на законно основание, не
се дължи обезщетение за вреди.
Заявява, че липсват данни в какво състояние е бил
предаден автомобилът, респективно не се доказва вредите да са в причинно
-следствена връзка от твърдяните противоправни
действия/бездействия, свързани със съхраняването на вещта.
Счита, че стойността за необходимия ремонт е неоправдано
завишена.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Противопоставя се да бъдат приемани приложените проформа
фактури, както и на събирането на гласни доказателства.
Представил е и е
изискал писмени доказателства.
По същество този ответник моли съда да отхвърли
предявения иск, с присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ оспорва предявения иск по основание и размер.
Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
На първо място счита, че МВР не е носител на материална и
процесуална легитимация по тези искове, тъй като към датата на извършване на
посочените процесуални действия - 17.09.2012 г., ГДБОП е самостоятелно
юридическо лице, съгласно чл. 10. ал. 2, вр. ал. 1.
т. 1 ЗМВР/отм./(обн. ДВ, бр. 17/2006 г.), в
редакцията на т. 1, в сила от 25.12.2009 г., изм.. обн.
бр.44 от 12 Юни 2012 г.
Твърди, че искът следва да бъде предявен срещу този, който
е възложител на работата на лицата, при или по повод изпълнението на която са
причинени вреди. В случая претърсването и изземването като веществено
доказателство на процесния лек автомобил са извършени от разследващи полицаи
при ГДБОП.
На следващо място счита, че предявените от ищеца искове
са неоснователни и поради липса на съществени елементи от фактическия състав на
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Липсват доказателства за
противоправно поведение или незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
служители на юридическото лице МВР.
Заявява, че от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че за ищеца са настъпили твърдените от него
имуществени вреди, нито, ако такива са му били причинени, те да се намират в
пряка и непосредствена връзка с извършени действия/бездействия от служители на
МВР.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, с
присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“ оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски и юрк.
възнаграждение.
Счита, че ГДБОП не е процесуално легитимирана страна по
настоящото производство, тъй като, независимо дали въпросните липси и повреди
на иззетото веществено доказателство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“
са настъпили когато разследването е водено от бившата ГДБОП или ДАНС,
новосъздадената ГДБОП не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения
осъдителен иск за присъждане на имуществени вреди.
Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства,
подробно описани в отговора на исковата молба.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, с
присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ оспорва предявения иск по основание и размер.
Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Счита, че не е налице пасивната легитимация на Главна
дирекция „Национална полиция“ по предявения иск,
Оспорва по
основание и по размер акцесорния иск за заплащането на законна лихва.
Счита, че претендираните щети по процесният автомобил са
констатирани една година преди досъдебно производство № 112/2015 г. по описа на
ГДНП, пр. пр. № 4122/2014 г. по описа на СГП да бъде разпределено за
разследване на ГДНП, поради което ГДНП не носи отговорност за причинените щети.
Представил е и е изискал прилагане на писмени
доказателства, както и допускане на свидетел.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, с
присъждане на ю.к. възнаграждение.
Ответникът ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ” оспорва предявения иск,
като недопустим – поради липса на пасивна процесуална легитимация, алтернативно
- неоснователен - поради липса на материално правна легитимация.
Твърди, че правоприемник на активите, пасивите, архива и
другите права и задължения на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, свързани
с дейността по разследване е Министерство на вътрешните работи.
Отделно от това заявява, че в нито един момент процесното
МПС не е било предоставено за отговорно пазене на ДАНС.
В хода по същество заявява, че предявеният иск е
неоснователен и моли съда да го отхвърли, с присъждане на ю.к.
възнаграждение.
С оглед дадената му от съда възможност в постъпило по становище ищецът заявява, че предявеният
иск е допустим с подробно изложени в тази насока съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се
доказа, че ищцовото дружество „П.А.2.” ЕООД е
собственик на лек автомобил АУДИ А8 с per. № *****,
рама № WAUZZZ4H9CN015246, двигател № CDS009240, придобит с договор за покупко – продажба от
13.06.12 г. от „П.И.АУТО БЕ“ ЕООД за сумата 200 000 лв., съгласно приложените
по делото фактура и талон за регистрация на МПС.
Доказа се, че
процесният автомобил е иззет като веществено доказателство на 17.09.2012 г. с Протокол
за претърсване и изземване с разрешение на съдия по ДП № 13/2012 г. по описа на
Сектор /ТЗ/ БОП - Добрич, като впоследствие, след разделяне на производствата и
материалите, е приобщен като веществено доказателство по ДП № 11938 ЗМ 112/15
г. по описа на ЕД „НП“ /пр. пр. № 4122/2014 г. на СЕП/.
Не се спори, че
първоначално досъдебното производство е било образувано и водено за
престъпление срещу неизвестен извършител по чл. 195 НК в гр. Добрич. С
постановление на РП, Добрич делото е изпратено на ОП, Добрич по компетентност
за извършено престъпление по чл. 196А, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 НК. С Постановление на тази прокуратура материалите по делото са
отделени и изпратени по компетентност на СГП за извършени престъпления по чл.
282, чл. 219 и чл. 301 НК.
Доказа се също,
че на 22.03.2017 г. прокурор при СЕП по пр. пр. №
4122/2014 г. постановява връщането на
автомобила на „П.А.2.”
ЕООД, уведомявайки го с
писмо от 09.05.17 г, че той се намира
на паркинг на Зонално жандармерийско
управление ***,
Ищецът заявява,
че служители на място обяснили на негов представител,
че тази част
от паркинга, където е паркиран автомобилът, се стопанисва от ответника ГД БОП.
Прибирайки
процесния автомобил от паркинга на
Зонално жандармерийско управление ***, представителите на ищеца установили тоталната му увреда - бил с отворени врети,
незапечатан, без джанти и гуми, без преден и заден капак, предни фарове, липсвала
част от екстериорното и интериорното оборудване и
мултимедията, елементи от оборудването около двигателя и много други основни и
второстепенни части, принадлежностти и аксесоари и не
е могъл да запали. Липсвали ключовете за автомобила. Във вътрешната му част е
имало видима следа от пожар.
Тъй като не можел
да се придвижи на собствен ход, се наложило, за да го транспортират, да извикат
Пътна помощ, на която бил натоварен и откаран в официалния сервиз на Порше в гр. Варна
За предаването от
съответния служител на МВР е съставен Протокол от 03.10.2017 г., в който са
констатирани голяма част от липсващите части.
Съдът не уважи
искането на ищцовата страна за прилагане на
настоящото дело и ч.гр.д. № 39822/17 г., ГО, 142 св. на СРС, по което е
изготвено е проведено производство за обезпечение на доказателствата, с предмет
установяване състоянието на лекия автомобил към момента, в който ищецът е бил
поканен да прибере автомобила, пред вид факта, че искането не бе направено по
съответния ред, а, отделно от това, в хода на процеса ищецът не представи
официално заверен препис от определението на СРС от 03.10.2017 г., чиято неразделна
част следва да е изготвена експертиза за щетите по автомобила, което да бъде
взето пред вид по настоящото дело и съдът, посредством всички доказателствени
средства в процеса, събра доказателства за състоянието на собствения на ищеца
автомобил към датата на връщането му – 03.10.2017 г.
Във връзка с
твърденията на ищцовата страна, че през периода, през
който е бил задържан автомобилът, дружеството – ищец е сезирало различни
институции с искане за връщането му, по делото бе приложена пр.пр. № 412/2014 г. на СГП, Отдел Специализиран. От
доказателствата, съдържащи се в нея, е видно, че през 2015 г. ищецът е поискал
връщане на л.а. м. Ауди, модел А8, *******, било му е отказано от
прокуратурата, а с определение от 29.07.2015 г. СГС, НК, 21-ви с-в е потвърдил
Постановлението на СГС от 23.06.2016 г. за отказ за връщане на вещественото
доказателство, съобразявайки нормата на чл. 111 НПК, според която веществените
доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, а за
твърденията си за липса на части по автомобила /веществено доказателство/
жалбоподателят /и настоящ ищец/ би могъл да сезира компетентните органи. В
преписката се намира и Постановление на СГП за отказ за връщане на автомобила
от 10.09.2014 г.
От цитираната
преписка се установява също, че на подаденото от П.А.2012“, ЕООД искане, с
писмо от 10.08.2016 г. на дружеството е отговорено, че СГП не е компетентна да се произнесе по освобождаване
на автомобила, пред вид образуваното вече н.о.х.д. № 2416/2016 г. на СГС, НО,
32-ри с-в. По образуваното н.о.х.д. съдът е прекратил съдебното производство и
е върнал матиалите по него на Прокуратурата, след
което с Постановление на СГП от 22.03.2017 г. процесният автомобил е върнат на ищцовото дружество, на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 111,
ал. 2, вр. ал. 1 НПК.
След издаване на
цитираното Постановление на СГП от страна на ГД „Национална полиция“ до „П.А.2012“,
ЕООД е изпратено писмо със заявена готовност за съдействие за предаването на
иззетата вещ.
С писмо от 13.06.2019
г. МВР, ГД „Национална полиция“ е уведомила ЗЖУ-София-МВР, че към посочената
дата автомобилът не се намира на съхранение на паркинга на ЗЖУ-Враня, тъй като
е върнат на собственика на 03.10.2017 г.
По делото е
представено и писмо от МВР, ГД „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ от 13.08.2021 г., в което е отразено обстоятелството, че процесният
автомобил е иззет от служители на ГП БОП и е съхраняван на прилежащия терен на
гараж № 8в района на ЗЖУ-София, предоставен за управление на ГД БОП. Според
отразеното в писмото, ЗЖУ-София осъществява единствено пропускателния режим в
района, но не охранява посочения автомобил. Към момента на територията на
ЗЖУ-София се съхраняват над 2 000 бр. МПС, иззети по реда на чл. 159 и чл.
169 НПК и чл. 184 ЗМВР, а също и по проверки от полицейските органи, по които
автомобилите са предадени доброволно от владелците им, като отчетността им се
води от СДВР. Приемо - предавателни протоколи и други
официални документи, в т.ч. и протоколи за оглед, съдържащи описание и снимки,
които да удостоверяват състоянието на л.а. Ауди А8, рег. № ***** към датата на
изземването му – 17.09.2012 г. липсват.
За доказване на претърпените от ищцовата
страна вреди, по негово искане съдът допусна и изслуша трима свидетели.
Свидетелят С.В.К. е управлявал процесния
автомобил Ауди А8 с пълномощно от ищцовото дружество. Разпитан, той заяви, че на
17.09.2012 г. той е бил арестуван, а автомобилът е бил иззет от него в
перфектно състояние, нямал дори 4 000 км., от охраняем паркинг в кв. Мотописта. Бил е съставен Протокол за
изземване, подписан от поемни лица. Свидетелят обясни
как се запалва автомобила, защото той бил изключително модерен за времето си и
се пали без ключ. Собственикът на дружеството ищец К. му е близък приятел и,
когато създали дружеството, идеята била, освен творческата дейност, свързана с
музиката, да се развива и дейност по отдаване на коли под наем, лизингова и т.н.
За това колата била у него – управлявал я, застраховал я, стопанисвал я – от
излизане на автомобила от магазина до изземването му на посочената дата. Щети
по него не са завеждани. През 2014 г. и през м. юли 2015 г. бил призован,
заедно с К. и неговия адвокат, за да се установи дали това е иззетият автомобил
– по регистрационни табели и талон, защото в Осмо РПУ се разследвали нанесени
щети на охраняем паркинг в кв. Горубляне. Свидетелят видял снимков материал на „разграбения“
автомобил. Спомня си описано в документи: „липса на неизвестен брой детайли от
двигателния отсек. К. не знае кога автомобилът е бил върнат на собственика и
настоящ ищец.
Свидетелят К.Г.К.има фирма за пътна помощ и се занимава с транспортиране на аварирали и ударени
автомобили. Не се спори, че този свидетел е вписан като поемно
лице в Протокола през 2017 г.
В показанията си той заяви, че през 2017 г. е транспортирал
до Варна л.а. Ауди А6 или Ауди А8, черен на цвят, от гаражите на полицията –
НСО. Бил нает от свой познат на имеС.от Силистра,
който му предложил да транспортират автомобила на негов познат. Колата нямала
гуми, била на трупчета. Той взел гуми, за да може да я изтегли и да извърши транспорта.
Влезли вътре в паркинга с полиция, после чакали още пет часа – идвали хора от
три институции. Колата нямала преден капак, заден капак, гуми и джанти, нямала
монитор и дисплей, нямала парктроници, според него
била обрана. Свидетелят смятал, че, като сложи гумите на колата, ще успее да я
изтегли, но не станало. Чакали полицай да дойде и да им даде ключа, но се
установило, че самата кола не може да запали – нямала контакт, вътре била
напръскана с пожарогасител и цялата била жълта. Шофьорската врата била
изкъртена, десният прозорец отпред бил счупен, колата била в окаяно състояние. Наложило
се да вика паяк, за да я натоварят на неговия товарен автомобил и във Варна –
нов паяк, за да я разтоварят. Закарали я в сервиза на „Ауди“ във Варна и там се
установило, че и компютърът го нямало. Свидетелят заяви, че са закарали колата
в София, защотоС.имал познати във Варна
СвидетелятС.С.У.е приятел с К.,
управителя на ищцовото дружество.
В съдебно заседание той заяви, че е организирал
транспорта на автомобила му от София до Варна през есента на 2017 г . Отишли
заедно с адвоката на дружеството в паркинг във Враждебна, вътре имало охрана и
полицаи, полицаи ги допуснали да влязат вътре, но У.не знае чия собственост е
бил паркингът. Автомобилът, който транспортирали, бил в окаяно, плачевно
състояние – бил целия разбит, ограбен, нямал преден и заден капак, нямал
фарове, джанти, гуми, шофьорската врата била изкъртена, вътре било стреляно с
пожарогасител, мониторът го нямало. Бил на трупчета и не можел да върви на
собствен ход, въпреки че му поставили гуми и джанти, дори акумулатор и се
опитали да го запалят, и се наложило да викнат репатрак.
След като го натоварили, го закарали в сервиза на Порше
във Варна, където констатирали, че не може да запали, защото цялата електроника
липсвала. Свидетелят каза още, че е виждал процесния автомобил като нов и след
това, като го видял – не приличал на автомобил. Отишли в сервиза във Варна,
защото там той ползвал отстъпки. Договор за услугата с ищеца не е сключвал,
всичко станало на приятелски начала. Каза още, че в сервиза на Порше, като видели автомобила се уплашили и за отстъпки не
можело да става и дума. Колата престояла там около 4 – 5 месеца.
По делото
е разпитана, по искане на ответната
страна, свидетелката М.Х.Х., която понастоящем работи в СДВР, а през 2012 г.
била студентка в Академията на МВР. Бе й предявен процесния Протокол за
претърсване и изземване от 17.09.2012 г., приложен към исковата молба и тя
заяви, че той е подписан от нея, както и от колегата й Александър, в качеството
им на поемни лица.
След преценка на свидетелските показания и
представените по делото доказателства съдът приема, че автомобилът е бил в
много добро състояние, без вреди по него и без наличие на овехтяване.
По делото за оценка на вредите по
процесния лек автомобил, собственост на ищцовото
дружество, е назначена съдебна – автотехническа експертиза, като вещото лице е изготвило
и депозирало три експертизи, които съдът е приел.
В заключението му е установено, че ищецът П.А. 2.” ЕООД е придобил с Договор № 04 – 058/2012
от 13.06.2012 г. лек автомобил марка „АУДИ”, модел А8 4.2 TDI quatrro дизел (4Н220BAXX), шаси № WAUZZZ4H9GN015246 за
сумата 200 000 лв., съгласно приложена фактура. Посочената сума е платена на
доставчика „П.И.Ауто БГ”ЕООД 14.06.2012 г. с фактура № ********** и това
обстоятелство не се оспори в хода на производството. Според свидетелство за
регистрация, част I, на 15.06.2012 г., автомобилът е регистриран със
собственик „П.А. 2.” ЕООД.
На
17.09.2012 г. л.а. АУДИ” модел „А8”,
рег. № ***** е иззет от ГДБОП, с Протокол
за претърсване и изземване. Към тази дата той е бил на три месеца и два дни и, съгласно
действащите нормативни документи, е бил с 0% овехтяване.
С
Постановление от 22.03.2017 г. на СГП е разрешено връщането на л.а. на
собственика му „П.А. 2.” ЕООД. В тази
връзка с писмо, изх. № 11938-112/15 от 15.06.2017 г. ст. разследващ полицай И. С.
при Главна Дирекция „Национална полиция е уведомил собственика „П.А. 2.” ЕООД, че има готовност да му съдейства за
предаване на автомобила.
На 03.10.2017
г. л.а. „Ауди” А8 е върнат на
собственика му, според писмо на Главна Диреция „Национална
полиция” от 13.06.2019 г. При връщането му е изготвен от Вера Симеонова -
полицай при 8-мо РУ на СДВР, Протокол за оглед на автомобил – данни за
извършено престъпление от общ характер – кражба на части от задържан лек
автомобил АУДИ” модел „А8” рег. № *****, на ЗЖУ „Врана”. В протокола е описано:
”...Автомобилът се намери в източната част на паркинга без гуми и джанти,
подпрян на метални трупчета върху асфалта. ..Автомобилът се намери без преден и
заден капак, без предните два фара...На предна лява врата липсва дръжката,
както и заключващия патрон. Ламарината на вратата е срязана. Левият праг в
лявата му част се намери с отвор, с неправилна форма. Декоративната лайсна е
изкривена.. Прагът до задна лява гума е подбит. Акумулатор и резервна гума
липсват... В долната част на задна броня не се намериха парктроници.До
предната дясна гума декоративната лайсна е изкривена. Срязани кабели....”
Според
вещото лице, вероятно са липсвали или са били повредени и други детайли, но в
рамките на Протокол за оглед на полеви условия не могат да се опишат всички
липси и неизправности.
На
06.10.2017 г. от „П.А. 2.” ЕООД на официалния представител на
марката АУДИ, „П.И.Ауто БГ”ЕООД, е
дадена сервизна поръчка, като е изготвена проформа фактура относно цената на
ремонта за възстановяването на процесния автомобил. На 26.10.2017 г. поръчката
е изпълнена и във фактурата подробно са описани липсващите части, допълнителни
части, кабели, скрепителни елементи, помощни материали, спомагателни операции,
труд за монтаж- демонтаж, за боядисване, боя и материали.
Експертът
заявява, че общата сума, необходима за отремонтиране на процесния автомобил „АУДИ” модел „А8”,
рег. № *****, и възстановяването му във вида към момента на
изземването му и привеждането му в годно техническо състояние, съгласно
представената по делото проформа фактура, изготвена от официалния представител на марката АУДИ, „П.И.Ауто
БГ”ЕООД за България, възлиза на 74 251,29
лв. без ДДС /или - на 89 101,56 лв. с ДДС/.
Експертът уточнява, че посочените от него цени са отремонтиране – материали и труд на процесния автомобил са дадени
от него, след посещението му на 13.02.2024 г. при официалния представител на
марката АУДИ, „П.И.Ауто БГ”ЕООД за
България, на когото е Протокола за оглед на автомобила. а от сервиза са му
представили проформа фактура, която той е приложил по делото. Цените в проформа
фактурата са валидни към датата на издаването 13.02.2024 г. и в нея не са
дадени цените за труд, боядисване и допълнителни материали, както и цените на
гумите на автомобила. Сервизът не може да даде цените на новите части към
03.10.2017 г., а цените от 2024 г. спрямо цените от 2017 г. са завишени.
Като краен извод в последната САТЕ вещото лице заявява,
че, след допълнителните проучвания и обсъждания с представителите от Порше, и анализа на всички материали по делото е установил,
че сумата, необходима за отремонтиране
на процесния автомобил „АУДИ” модел „А8” рег. № *****, със собственик „П.А. 2.” ЕООД, възлиза на 78 401,11 лв. с ДДС и
изчислената по нея стойност на ремонта най - точно съответства на отразеното в
Протокола за оглед на автомобила, изготвен от полицай при 8-мо РУ на СДВР.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че уврежданията по
автомобила са били толкова много, че най – добре и точно могат да бъдат
установени в сервиз при разглобяването му. Каза още, че голяма част от
липсващите части не са описани, но автомобилът не може да бъде приведен в годно
състояние без тях, а тяхната липса се установява от липсата на други, описани в
Протокола за оглед части. За да изготви експертизата си и да прецени както кои
части са били необходими за ремонта, така и цената им, експертът е използвал
собствените си познания, извършил е сравнителен анализ и е дал цена, с
10 000 лв. по – ниска от тази, посочена в изготвената от официалния сервиз
проформа фактура.
Изложеното се доказва от събраните по
делото и неоспорени от страните писмени,
гласни доказателства и експертизи.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено
да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното деяние
/действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да
възникне гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен
интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца.
Доказа се, че лекият автомобил, собственост на ищцовото дружество, малко след закупуването му, е бил иззет
от служители на ГД БОП и приобщен като веществено доказателство по образувано
ДП и пр. преписка през 2012 г. – първоначално на Окръжна прокуратура Добрич, по
– късно на СГП, материалите по която преписка са приложени по делото. Доказа се
също, че многократно, след изземването, ищецът е искал връщането му от
прокуратурата, подавайки различни молби, респ. жалби, след постановяване на
отказ за това. Доказа се също, че с Постановление на СГП от 22.03.2017 г. е разпоредено
връщането на процесния автомобил, на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 111, ал. 2,
вр. ал. 1 НПК.
Доказа се също,
че, след изземването му, МПС-то е било на съхранение на паркинга на ЗЖУ-Враня и
е върнато на собственика на 03.10.2017 г., както и че този паркинг се
стопанисва от МВР, ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.
Доказа се също,
че автомобилът бил тотално увреден - бил
без джанти и гуми, без преден и заден капак, предни фарове, липсвала част от екстериорното и интериорното оборудване и мултимедията, елементи
от оборудването около двигателя и много други основни и второстепенни части, принадлежностти и аксесоари и не могъл да запали. Липсвали
ключовете за автомобила. Във вътрешната му част е имало видима следа от пожар,
поради което бил транспортиран от представител на ищеца до сервиз с Пътна
помощ.
От заключението на вещото лице – съдебна автотехническа експертиза се установява, че общата сума, необходима за отремонтиране на процесния
автомобил и възстановяването му във вида към момента на изземването му и
привеждането му в годно техническо състояние, съгласно представената по делото
проформа фактура, изготвена от официалния
представител на марката АУДИ, „П.И.Ауто БГ”ЕООД
за България, възлиза на 74 251,29 лв. без ДДС /или - на 89101,56 лв. с
ДДС/. В хода на делото от ищцовата страна бе посочена
друга стойност на вредите – респ. на сумата, необходима за тяхното
възстановяване – тази по образуваното пред СРС гр. дело, но, пред вид факта, че
пред настоящия съд не бе изискано и представено по предвидения в ГПК процесуален
ред, доказателство за тази стойност, съдът не я приема и не я коментира в
настоящия съдебен акт.
В хода на производството ищецът е предявил
няколко претенции с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД – както иск солидарно срещу всички ответници - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА
С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“, и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, така и евентуален такъв
срещу всеки един от тях за исканата сума, със законните последици.
Съдът намира, че по делото се доказаха понесени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреда на собствения му лек
автомобил, след изземването му от органите на ГД БОП. Пред вид факта, че
изземването на автомобила и приобщаването му като веществено доказателство е
във връзка с образувано досъдебно производство и прокурорска преписка,
отговорност за понесените от ищеца вреди следва
да носи ответникът Прокуратура на Република България. И това е така,
въпреки че лекият автомобил е иззет от служители на ГД БОП и се е съхранявал на
паркинг, който се стопанисва от МВР. Прокуратурата е господар на досъдебното производство и осъществява в него функциите
по ръководство и решаване.
Съдът не приема възражението на ответника Прокуратура на
РБ, че обезщетение не се дължи, тъй като автомобилът е бил иззет от собственика
на законно основание като веществено доказателство. В настоящия случай спорът
не се свежда до това законно или не е бил иззет автомобилът, а до това – след предаването
му от собственика на лицата, които е следвало да го съхраняват /като веществено
доказателство/ какви вреди са му причинени и кой следва да понесе отговорност
за тях.
По отношение възражението на ответника Прокуратура на РБ
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за понесени
имуществени вреди, съдът намира същото за неоснователно, тъй като, видно както
от твърденията на страните, така и от доказателствата по делото, процесният
автомобил е върнат на ищеца през 2017 г. и през същата година е образувано и
настоящото дело.
С оглед изложеното съдът намира за осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане – доказаха се действията на
съответните длъжности лица при и по повод извършената от тях работа,
причинените вреди, причинната връзка между тях, а винта се предполага до
доказване на противното.
Предявеният иск е основателен по отношение на ответника
Прокуратура на РБ, а по размер е доказан със заключението на вещото лице – САТЕ
- за сумата 78 401,11 лв. с ДДС, необходима
за отремонтиране на л.а. „АУДИ” модел „А8”
рег. № *****, която сума най - точно
съответства на отразеното в Протокола за оглед при предаването му на
собственика – ищец.
За тази сума следва да бъде уважен, а
в останалата част – за разликата до 89 101,55 лв. с ДДС, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Достигайки до тези правни изводи за
ангажиране отговорността на ответника Прокуратура на Република България, съдът
намира, че както претенцията за осъждане на всички ответници солидарно да
заплатят исковата сума, така и евентуално предявените искове по отношение на
останалите ответници следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Преде вид изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска, както следва:
3 849 лв. - д.т. и депозити за вещи лица и адв. възнаграждение в размер 15 594 лв.,
на основание чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал. 9, вр. чл. 2, ал. 9 Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.
Пред
вид изхода на спора на ответника Прокуратура на РБ следва да бъде присъдено
ю.к. възнаграждение в размер 55 лв., а на останалите ответници – ю.к.
възнаграждения в размер 450 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2 да заплати на „П.А.2.“ ЕООД, ЕИК*****, съдебен
адрес: ***, офис 23 чрез адв. Л.П., на основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 78 401,11 лв. с ДДС., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - стойността на
липсващи и увредени части и детайли по лек автомобил АУДИ А8, peг. № *****, иззет на 17.09.2012 г. като веществено доказателство с Протокол за
претърсване и изземване с разрешение на съдия по ДП № 13/2012 г. по описа на Сектор
/ТЗ/ БОП – Добрич, след връщането му на 22.03.2017
г. по пр. пр. № 4122/2014 г. на Прокурор при СГП, ведно със законната
лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане и разноски,
съобразно уважената част от иска, в размер, както следва: 3 849 лв. д.т. и
депозити за в.л. и адв. възнаграждение в размер 15 594 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал. 9, вр. чл. 2, ал. 9 НМРАВ.
ОТХЪВРЛЯ иска в
частта за разликата до сумата 89 101, 55 лв., както и предявения иск против
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2,
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, София, ул. „**********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, София, бул. **********, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ“, София, бул. „**********и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“,
София, бул. "***************с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД солидарно за сумата 89 101,55 лв. с ДДС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените евентуални искове против МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“, и
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД за сумата 89 101,55 лв. с ДДС като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „П.А.2.“
ЕООД да заплати на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ю.к. възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 55 лв.
ОСЪЖДА „П.А.2.“
ЕООД да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ю.к. възнаграждение, в
размер 450 лв.
ОСЪЖДА „П.А.2.“
ЕООД да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ ю.к. възнаграждение, в
размер 450 лв.
ОСЪЖДА „П.А.2.“
ЕООД да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ“ ю.к.
възнаграждение, в размер 450 лв.
ОСЪЖДА „П.А.2.“
ЕООД да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ ю.к. възнаграждение,
в размер 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: