Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Габрово, 2.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и шести май, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 34 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-409 от 8.03.2022 г., подадена от Г.Г.И.,***,
ЕГН: **********, подадена чрез адв. Р.И. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0258-000010 от 11.02.2022 г., на мл.
автоконтрольор при РУ – Дряново към ОД на МВР – Габрово Живко Ч., с искане за
нейната отмяна.
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като с нея е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 180
дни.
Основанието за налагане на
мярката е следното: На 7.02.2022 г. в гр. Дряново, жк „***“ /на посочено
място/, в посока на движение от
междублоково пространство от ЖК „***“
към ЖК „***“, И. допуска за управлението на лекия си автомобил – *** с рег. № ***,
неправоспособния водач Я.И. ***, с което е нарушила чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ИАА е връчен на своя адресат на 11.02.2022г.,
видно от приложената към него разписка. Жалбата е подадена на 21.02.2022 г., което
се установява от поставения входящ номер в РУ Дряново – в законния срок, от
заинтересовано лице, против подлежащ на съдебно обжалване ИАА, поради което се
явява редовна и допустима.
В жалбата си И. оспорва
процесната Заповед, като моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна,
тъй като е издадена в нарушение изискванията за форма, като не съдържа
достатъчно ясно описание на релевантната фактическа обстановка. Това е довело
до неизясняване на фактите. Липсва описание на доказателства за такива факти.
Преди нея е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0258-000009 от 7.02.2022 г. от същия административен орган със същия
адресат и на същото основание, като при сходно описание на фактите е наложена
същата мярка, която на датата, на която И. е била призована, не й била връчена.
Вместо това административният орган е издал нова заповед /процесната/ за същото
нарушение и със същата разпоредителна част, без да става ясно какво е станало с
първата такава. Физическото премахване на табелите на автомобила с
регистрационните номера е извършено на 7.02.2022 г., в присъствието на
неправоспособния водач, което е отразено в съставен по този повод АУАН от
7.02.2022 г., т.е. преди да има издадена Заповед за налагане на такава мярка.
Така описаното съставлява съществено нарушение на процедурата по издаването на
процесния ИАА. Освен това е налице и нарушение на материално правни разпоредби
– мярката е наложена за срок от 180 дни, докато предвиждането е за друг срок –
от 6 месеца до 1 година и така определеният срок е по-малък от минимално
предвидения в закона.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.И., които поддържат
депозираната жалба.
За ответната страна се явява административният
орган – младши автоконтрольор Живко Ч., който оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство - без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В съставения АУАН, съставен по повод процесното нарушение, е посочено
нарушение на чл. 150 от същия нормативен акт, според който текст всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда
на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4.
В процесната заповед е отразена
друга правна квалификация на деянието – чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според
която нормативна разпоредба на водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не
е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Следва да се има предвид, че АУАН е съставен на самия водач, а заповедта
е издадена на собственика на МПС, поради което са ползвани и различни правни
квалификации.
С оглед горното съдът намира, че
процесната Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й
става ясно по каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти
съответства на хипотезата на правната норма, цитирана от административния орган като нормативно
основание за налагането й.
По делото е представена предходна
заповед от 7.02.2022 г. на същия административен орган – младши автоконтрольор,
издадена на същото основание, със същия диспозитив и с описание на една и съща
фактическа обстановка, без данни за причината такава заповед да се издаде
повторно още веднъж на 11.02.2022 г., но под друг номер.
С Определение № 230 от 9.03.2022
г. съдът е дал указания на страните и е разпределил доказателствената тежест,
като е посочил, че е в тежест на ответника да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в процесната Заповед, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. да
представи доказателства за собствеността на посочения в нея лек автомобил; за
липсата на валидно СУМПС на посочения
неправоспособен водач; да информира съда, дали е налице издадено НП за
процесното нарушение, дали същото е връчено и влязло в сила; да посочи
причините за издаване на двете поредни заповеди – процесната от 11.02.2022 г. и
тази с предходен номер от 7.02.2022 г. с еднакво съдържание, както и да приложи
доказателства за съдбата на първата Заповед – оттеглена ли е тя, отменена ли е.
Напомнил е, че е в тежест на страната да установи съдържащите се в Заповедта
факти и обстоятелства. При неустановяване на отразените в Заповедта факти съдът
изрично е посочил, че същите следва да се считат за недоказани.
В изпълнение на това указание
ответната страна е представила становище от 2.03.2022 г. за необходимостта от
анулиране на първата заповед от 7.02.2022 г., адресирано до началника на РУ –
Дряново, както и докладна записка от 15.02.2022 г. отново от същия
административен орган до същия адресат, с която се предлага анулиране на ЗППАМ
№ 22-0258-000009/7.02.2022 г., но няма данни тази предходна заповед да е била анулирана,
отменена или оттеглена. По настоящем тя е издаден административен акт, който
поражда правни последици. Предложението за анулиране няма силата на
волеизявление, направено в такава насока, нито е еквивалент на оттеглен или
отменен административен акт. В проведеното по делото о.с.з. от 26.05.2022 г.
ответникът изрично заявява, че заповедта от 7.02.2022 г. не е оттеглена, което
означава именно това – че тя съставлява административен акт както към датата на
издаване на процесната Заповед от 11.02.2022 г., така и към настоящия момент. С
издаването на последваща заповед от същия орган със същия диспозитив и на
същото правно основание, ответната страна на практика е разгледала повторно
същият въпрос, който е вече решен и по който е налице издаден ИАА. Издаденият
при такова условие последващ административен акт е нищожен, т.к. липсва предмет
за произнасяне по вече решения въпрос.
Освен това ответникът по делото
не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че фактите, на които
основава акта си, са действително реализирани по посочения в заповедта начин,
въпреки указанията, дадени му от съда в хода на настоящото производство. Приложени
са писмени обяснения на водача на автомобила, в които той сочи, че е взел
автомобила без знанието и съгласието на неговия собственик – Г.И.. В тази
връзка по делото не се установява, че въпросният автомобил е бил предоставен на
неправоспособно лице именно от собственика. Тези обстоятелства не са изследвани
и по делото не са представени доказателства в тази посока, въпреки изрично
дадените от съда указания, а същите са елемент от хипотезата на фактическия
състав на приложената правна норма и подлежат на установяване, т.к. не е налице
законова презумпция за наличието им. Твърденията за факти не съставляват
доказателство за тяхното наличие, още повече, че жалбоподателят оспорва с
жалбата си именно тези твърдения, а съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК в
тежест на административния орган е да докаже наличието на релевантните
обстоятелства, свързани с издаването на всеки оспорен административен акт.
Липсата на установеност на елементите от състава на хипотезата на правната
норма, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, води до отмяна на
обжалвания ИАА.
Тъй като обаче в случая е налице
по-съществен порок, водещ до нищожност на оспорената заповед, то съдът следва
да прогласи тази нищожност, а не да отменя същия.
В тази връзка и с оглед изхода на
правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на деловодни разноски, което е направено своевременно, още с
депозираната жалба. В полза на страна следва да се присъди платена държавна
такса в размер на 10.00 лв., както и договорен и платен адвокатски хонорар на
стойност 600.00 лв., чийто размер не е оспорен от ответника като прекомерно
висок.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 172 от ЗДвП, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0258-000010 от 11.02.2022
г., издадена от Живко Николаев Ч.- мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Габрово, РУ
– Дряново, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателката
Г.Г.И. ***, с ЕГН: **********, е наложена принудителна административна мярка - прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно – за 180 дни,
като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с номер ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Габрово, да заплати на Г.Г.И. ***, с ЕГН: ********** деловодни разноски в
размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лв., съставляващи 10.00 лв. платена
държавна такса и 600.00 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно със съобщенията.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/