№ 42487
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110153394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по във връзка с подадена молба за европейска
заповед за плащане по чл. 7, пар. 1 вр. чл. 4, пар. 3 от Регламент ЕО № 1896/2006г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед
за плащане спрямо „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, номер в Ирландия
104547, със седалище и адрес на управление: Ирландия, гр. Дъблин, Бизнес парк
Еърсайд Суордс, Дъблин, след развило се производство по издаване на европейска
заповед за плащане по ч. гр. дело № 7346/2024 г. по описа на СГС, I-19 състав.
Предявен е от Й. Й. Г. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“
осъдителен иск за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на ЕП и на Съвета поради неизпълнение
на задължението на превозвача да допусне ищеца до борда на полет FR 5548 от София,
България, до Болония, Италия, предвиден за 15.05.2024г. с час на излитане 14:15ч. и
час на кацане 15:05ч., ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното
плащане.
Производството по делото е приключило с решение № 14576 от 28.07.2025г., с
което предявения иск е изцяло уважен.
На 11.08.2025г. е постъпила молба от ищеца за изменение на решението в частта за
разноските като се иска да се присъдят допълнително разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева до пълния размер от 400.00 лева, сторени в
производството по издаване на европейска заповед за плащане.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, приет за редовно получен
съгласно разпореждане на съда от 17.09.2025г., като отговор в предоставения срок не е
постъпил.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
1
на страните, намира следното:
Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има
произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от
лица с правен интерес, като ищецът иска изменение на собствените си разноски, в
който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, който е наличен по делото – л. 164.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищците, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискали присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер от
по 400.00 лева за всяко от производствата – това по гр.д. № 7346/2024г. по описа на
СГС и гр.д. № 53394/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и са налични доказателства за
плащане на възнагражденията – в брой, като договорите служат за разписка.
По отношение на размера на разноските, които следва да се присъдят на ищците,
съдебният състав счита, че той не следва да бъде променян, за който си извод е
изложил мотиви както в крайния си съдебен акт, които не намира основание да
промени.
При определяне на възнаграждението съдът се ръководи от действителната правна
и фактическа сложност на делото по аргумент на противното от текста на чл. 78, ал. 5
ГПК. Проверката се извършва след релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
каквото своевременно е направено. Съобразявайки посочените критерии, този съдебен
състав приема, че производството по издаване на европейска заповед за плащане е
аналогично на заповедното производство и не се характеризира с фактическа и правна
сложност - касае се за попълване на бланка, не са правени уточнения, заповедта е
издадена от съда три дни след образуване на делото, поради което се приема, че
адв.възнаграждение по осъщественото представителство следва да възлиза в размер на
100.00 лева. Възнаграждението за исковото производство съдът определя в минимален
размер от 400.00 лева, тъй като делото е не се отличава с правна и фактическа
сложност, могло е да протече в две открити съдебно заседание. Оставя несподелено
разбирането, че определените възнаграждения следва да отговарят на минималните
възнаграждения, посочени в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /към момента Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/.
Възнаграждението се определя от съда, който не е обвързан от минималните размери
на адвокатските възнаграждения определени в Наредба № 1 от 2004г. съгласно
съдебната практика на СЕС, като при определянето му съдът следва да се ръководи от
критериите за сложност и продължителност на съдебното производство. Тези
възнаграждения в наредбата могат да служат на съда за ориентир, но в конкретния
случай съдът намира, че следва да се слезе под минималните размери на поисканите от
ищеца за всяко едно от производствата разноски за адвокатско възнаграждение. Касае
се за иск за сумата от 250 евро с левова равностойност от 488.95 лева - обезщетение за
вреди от недопускане до борда. Не би следвало адвокатското възнаграждение да
надхвърля материалния интерес по спора, освен ако не се касае за спор със завишена
сложност и значителна продължителност, с каквито характеристики настоящият спор
не се отличава.
В допълнение, казаното по-горе е в пълен синхрон и логическа връзка с института
2
на злоупотреба с право, разбирането на който изисква да не се позволява правото на
защита да бъде упражнено не с цел получаването на защита, а с цел кумулирането на
допълнителни и неразумно високи по размер разноски.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Й. Й. Г. с правно основание чл. 248 ГПК
за изменение на решение № 14576 от 28.07.2025г., постановено по гр.д. № 53394/2024г.
по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
271159/11.08.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване .
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3