Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260151/29.10.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и шести октомври 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 542/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

Искова молба от пълномощник на Р.Е.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ***, без посочено правно основание и цена от 15000 лева неимуществени вреди и 2008 лева имуществени вреди.

Ищецът сочи, че срещу него било водено ДП № 17-СЛ-XI-2/2019г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. ВОП, внесла във ВС – Сливен постановление по чл. 375 от НПК срещу него, като с Решение, постановено по АНД № 91/2019г., бил признат за невиновен. С Решение на Военно-апелативен съд № 45/17.12.2019г. по ВАНД № 65/20194г., то било потвърдено. Обвинението в престъпление довело до продължило значително време, притеснение и стрес, от възможността да му бъде наложено наказание, вследствие на което да загуби достъп до класифицирана информация и практически да приключи кариерата му в БА, а и било накърнено доброто му име, тъй като обвинението станало известно на негови близки, познати, колеги и подчинени. Отразило се на психиката и семейните му отношения, като интимната му връзка била разклатена.  Поради това претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 17008 лева, представляваща – 15000 лева неимуществени вреди, за злепоставяне на доброто му име в обществото и 2008 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от дата на влизане в сила на решението /17.12.2019г./, до окончателното плащане, както и разноските в производството.   

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор. Такъв постъпва от прокурор при РП – Шумен и предвид разпоредбите на чл. 10 от ЗОДОВ и т. 5, изр. 2 от ТР № 3/04г. на ВКС, ОСГК, настоящият състав го приема, за редовен. В същия се взема становище, по допустимостта и основателността на иска, като, не се правят доказателствени искания. Заявено е възражение за съпричиняване, основано на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

 

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът поддържа исковете така както са предявени, а ответникът не изпраща представител. Този на ШРП, счита исковете за неоснователни и иска отхвърлянето им, или намаляване на претендираното обезщетение, поради съпричиняване, изразило се в извършване на противоправно деяние.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и се установява, от приложените писмени доказателства, че на ищеца, е било повдигнато обвинение и предадена на съд, за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като с Решение № 19/31.10.2019г., по АНД № 91/2019г. на ВС – Сливен, потвърдено с Решение № 45/17.12.2019г. на Военно апелативен съд – София, е признат за невиновен, по повдигнатото му обвинение и оправдан. Няма спор и, че наказателното производство срещу него продължило през периода 14.06.2019г. – 17.12.2019г.. Разпитаните по делото свидетели, на чиито показания, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът не намери основание да не даде вяра, въпреки явната заинтересованост на някои, в полза на ищеца, предвид лична и служебна връзка на двама – съжителка и колега в същото военно формирование, сочат, че повдигнатото обвинение разстроило изключително много, както самия ищец, така и семейството му. Бил неспокоен и изнервен, затворен и неконтактен, като отбягвал разговори и контакти с най-близкото си обкръжение, роднини, приятели и колеги. Това му състояние причинило разстройство на съня, и довело до проявление на редица заболявания/артериална хипертония; бъбречни колики/. Наказателното преследване станало известно на личния състав във военното формирование, но поради действащите правила в армията, не се стигнало до реална промяна в отношението на военнослужещите към командира им, въпреки, че голяма част от притесненията му се дължали именно на негови предположения в такава насока. Описаното от свидетелите състояние на ищеца, освен в здравословен и служебен план резултирало и в затруднения при интимното общуване в семейството, в период когато то се стремяло към добиване на дете. Приетото заключение на вещото лице по СПЕ, посочва възможност, за съществувало, по време на воденото наказателно производство, състояние на хроничен психичен дистрес.

 

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За ангажиране обективната отговорност, за вреди от дейност на правозащитни органи, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от повдигнато обвинение, за което лицето е оправдано. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание. Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за неимуществени вреди, съдът намира, искания размер от 15000 лева, не съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца, така и на периода, през които са се проявявали – 30.10.2018г. – 17.12.2019г.. Обезщетението в тази му част определя на сумата от 10000 лева, намирайки този размер съответен на негативни преживявания, които са предизвикани от повдигане на обвинение, за  престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до две години, за което е оправдан, поради прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК от наказателния съд. Следва да се отбележи, че продължителността на наказателното производство се разглежда само като критерий, при определяне размера на обезщетението, без да е предпоставка по чл. 2, т. 2 и 3 от ЗОДОВ и не се налага произнасяне по въпроса приключило ли е то, в разумен срок, по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Иначе казано обезщетението по ЗОДОВ се определя в съответствие търпени негативни преживявания през определен период, а не защото наказателното преследване е продължило в разумен или не срок, като в случая е бил по-кратък от обикновения за разследване на подобен вид деяния, включвайки и този на водената проверка. Последната е от значение и се взема в предвид, за посочения период, независимо, че ищецът е бил страна в производството едва от привличането му в качеството на обвиняем.

Неоснователно е ответното възражение, основано на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, за принос на пострадалия, за увреждането. Виждането на ответника, в тази насока се разминава съществено с възприетото от практиката. Последната приема, че съпричиняване на обвиняем, който е оправдан по повдигнатото му обвинение, може да се изрази в негово недобросъвестно процесуално поведение, водещо до повдигане и поддържане на незаконно обвинение/Р № 51/14.03.2016г. по ГД № 4621/2015г., IIIг.о/. Извършването на престъпление или на деяние, за което е  повдигнато обвинение, но е признато, че не е престъпно, както в случая, не е съпричиняване, най-малко защото е факт предхождащ правозащитната дейност, от която се търпят вреди, а и то само по себе си не поражда задължение за търпене на такива, надхвърлящи законно определените като съдържание на предвидено наказание и мерки за процесуална принуда. Това принципно положение, отнесено към конкретния случаи, въпреки наистина „смущаващото“ отношение на ищеца и колегите му към извършеното деяние, препятства приемането му, като принос към описаните вреди. То /факта на извършване на деянието и отношението към него както на конкретния извършител, така и на важната за функционирането му среда/, обаче е от значение, при опита за изпълване със съдържание на справедливостта като принцип за определяне на обезщетението и по конкретно при отчитане обстоятелства като „личността на увредения, ценностната система и обичайната среда на пострадалия“, както е посочено и в Р № 60/14.05.2019г. по ГД № 2324/2018г., IVг.о.. Както се установи от гласните доказателствени средства, правосъзнанието на ищеца и колегите му, възприемащи използването на неистински или преправени документи, като глупост, до голяма степен е определило и интензитета на негативните му преживявания. Това и необходимостта за определяне на обезщетението при баланс на принципите на справедливост и недопускане неоснователно обогатяване, обосновават неоснователност на иска в частта му за неимуществени вреди, за сумата от 5000 лева, а не съпричиняване на ищеца.    

 Изложеното налага уважаване на предявеният иск в размер на 10000 лева, като на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД може да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането, но съобразно искането, следва да бъде от 17.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част, до пълният предявен размер от 15000 лева, искът, следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.

Основателен е искът в предявения размер, в частта му за имуществените вреди. Търсената сума е сбор от извършени от ищеца разходи за хонорар на един адвокат, в производството и за транспорт от местоживеенето му до седалищата на съответните съдилища.  

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да заплати на ищцата сумата от 868,41 лева – разноски съразмерно уважената част от иска, част от извършени такива в размер на 1230 лева, с оглед основателното ответно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въз основа на което присъжда сумата от 980 лева адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, да заплати на Р.Е.С., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за вреди от дейност на правозащитен орган, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в размер на 12008 лева, от които 10000 – неимуществени вреди и 2008 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва, върху сумата, считано от 17.12.2019г., до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска, в останалата му част, за неимуществените вреди, до пълният предявен размер, от 15000 лева, за сумата от 5000 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ***, да заплати на Р.Е.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 868,41 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: