№ 12587
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110122685 по описа за 2023 година
С. Д. Н. е предявила срещу „Б,,,,енс С.А“/с правоприемник „,,,“АД/ иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцата сумата от 960 лева- неоснователно заплатена от ищцата по
недействителен договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
14022108/11.10.2016.
Ишцата поддържа, че е сключила с ответника договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14022108/11.10.2016.Твърди, че по силата
на договора ответникът и е предоставил в заем парична сума в размер от
3377.50 лева.Поддържа, че още при сключване на договора ответникът и е
удържал сумата от 122.50 лева като „такса ангажимент“.Договорът е сключен
при следните условия-18 погасителни вноски, ГПР-37.06%, ГЛП-27.39% при
размер на месечната погасителна вноска от 263.27 лева и обща стойност на
плащанията -4738.86 лева.Твърди ,че след сключване на договора е заплатила
7 вноски в общ размер от 2369.89 лева, а на 10.08.2017 е заплатила
1
еднократно вноска в размер от 527 лева.Поддържа, че на 12.08.2017 е
сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита, съгласно
което ищцата е следвало да заплати сумата от 1971.63 лева.Твърди, че тя е
извършила това плащане, за което е издадено удостоверение за заплатен
кредит.Твърди, че е заплатила неоснователно сумата от 960 лева, която
представлява разликата над чистата стойност на кредита от 3370.50
лева.Твърди, че договорът за кредит е изцяло недействителен по смисъла на
ЗПК.Твърди, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК и на чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК.Поддържа, че ГПР е посочен само като абсолютна величина,
без в него да са включени таксата ангажимент и застраховката.Твърди, че
при непосочване на реалната стойност на ГПР или ако е по-ниска, се счита,
че ГПР изобщо липсва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,“АД като правоприемник на
„Б,,,,енс С.А. КЧТ оспорва предявения иск.Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS-14022108 от 11.10.2016, Б,,,,енс ЕАД е предоставил на С. Д. Н.
кредит в размер от 3500 лева-главница, при такса ангажимент 122.50 лева,
застрахователна премия в размер от 352.80 лева, при 18 броя погасителни
вноски в размер от 263.27 лева,при ГПР 37.06% и лихвен процент 27.39% и
обща стойност на плащанията 4738.86 лева.
По делото е представено споразумение за пълно предсрочно погасяване
от 12.08.2017, сключено между „Б,,,,енс ЕАД и С. Д. Н., съгласно което
остатъчната непросрочена главница по кредита е в размер от 1962.28 лева.
Видно от удостоверение за изплатен кредит към 17.08.2017 С. Д. Н. не
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД суми по договор с номер
PLUS-14022108/11.10.2016.
По делото са представени 7 платежни нареждания за вноски в размер от
по 263.27 лева и 1 касов бон за сумата от 527 лева.
По делото са представени Медицински въпросник за приемане за
2
застраховане и сертификат №PLUS-14022108, и Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит
класик“.
По делото е представен СЕФ, групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията“№5/2010.
Съгласно заключението на ССЕ платените застрахователни премии по
застраховка „Защита на плащанията“ по Договор за потребителски паричен
кредит са в размер на 176.40 лева.Съгласно заключението на ССЕ
преведената сума от Б,,,,енс СА на „Кардиф-Общо застраховане АД- клон
България е 88.20 лева, а на Кардиф Животозастраховане АД-клон България е
88.20 лева.Съгласно заключението на ССЕ застрахователната премия не е
включена в ГПР по договора.Съгласно заключението на ССЕ такса
ангажимент е включена в ГПР на договора за потребителски кредит. „Такса
ангажимент“ е задължително условия за сключване на договора.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS-14022108 от 11.10.2016, Б,,,,енс ЕАД и С. Д. Н. са се споразумели за
кредит в размер от 3500 лева-главница, при такса ангажимент-122.50 лева,
застрахователна премия в размер от 352.80 лева, при 18 броя погасителни
вноски в размер от 263.27 лева,при ГПР 37.06% и лихвен процент 27.39% и
обща стойност на плащанията 4738.86 лева.
С оглед на което съдът приема, че ищцата и „Б,,,,енс“ ЕАД са били в
облигационни отношения.
По отношение на възраженията за нищожност
Не може да се сподели възражението на ищцата, че договорът е
нищожен, тъй като погасителният му план не съдържа разграничения относно
размера на главницата и размера на лихвата, която следва да се плати.Според
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителни вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
3
проценти за целите на погасяването.В случая договорът е при фиксиран
лихвен процент и погасителният план съдържа горепосочената информация.
По отношение на таксата ангажимент
Съгласно г.2 от договора кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора при съдържащите се в документа
условия.Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“ от
общия размер на кредита.Размерът на кредита по договора е 3500 лева, а
таксата ангажимент е 122.50 лева. С оглед на което в полза на ищцата е
преведена като главница сума в размер от 3377.50 лева.С оглед на което съдът
приема, че 3377.50 лева -това е чистата стойност по договора за кредит.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.Предвид изричната забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира,
че ответното дружество не е имало правото да претендира заплащане от
страна на кредитополучателя на такса ангажимент.В този смисъл са налице
клаузи, които противоречат на нормата на чл.10а от ЗПК.
Освен това съдът приема, че посочените клаузи, установяващи такса
ангажимент са нищожни като противоречащи на добрите нрави.Посочената
такса увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно
насрещната престация.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, отнасяща се до такса
ангажимент е нищожна като противоречаща на закона, както и като
противоречаща на добрите нрави.
По отношение на застрахователната премия
Съгласно т.2 от договора размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Ди,,,ис“ЕАД.Посочената сума в поле
застрахователна премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
броя вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
4
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.В случая
получаването на кредита при предлаганите условия /т.2/ включва
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“.В този смисъл застраховката се явява условие за сключването на
договора.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези дължими от посредниците за сключване на договора/ изразени като ГПР
на предоставения кредит.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК / в този смисъл Определение №50685 от 30.09.2022 по
гр.дело №578/2022, ВКС, III ГО./
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен 2016, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената
редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за 2016 г. е 0%, а
заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10 %.В случая по договора ГПР е
37.06% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната
лихва от 50%.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че в ГПР не е
включена застрахователната премия.Съдът намира, че застрахователната
премия представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в
ГПР на договора за кредит. Установеният по договора за кредит ГПР е
37.06%., но той не включва застрахователната премия. С включването на
застрахователната премия в ГПР ще превиши максималния размер на ГПР по
чл.19, ал.4 от ЗПК,, който е ограничен до петкратния размер на законната
лихва.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая застрахователната премия не е включена в ГПР, но е включена
5
в общата сума, дължима от потребителя.
Доколкото в ГПР не е включена като разход застрахователната премия,
съдът намира, че не е посочен точния размер на ГПР, което нарушава
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Неправилното посочване на ГПР се
приравнява на липса на ГПР. Освен това ако бъде включена
застрахователната премия, ГПР би надвишил 5-кратния размер, което също
нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което потребителят дължи само главницата по договора за
кредит.
Видно от договора за кредит главницата е в размер на 3500 лева.Но в
съответствие се т.2 от договора от главницата е прихваната таксата
ангажимент в размер от 122.50 лева, поради това съдът приема, че главницата
възлиза в размер от 3377.50 лева.С оглед на което съдът приема, че е
преведена сумата от 3377.50 лева по договора за кредит.
Видно от платежните нареждания са платени от ищцата 7 вноски по
263.27 лева и една вноска от 527 лева.
Видно от споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита от
12.08.2017 остатъчната главница по кредита е в размер от 1962.28 лева, а
обезщетението за предсрочно погасяване на кредита е в размер от 9.81 лева
или общо сума в размер от 1971.63 лева..
Видно от удостоверение за изплатен кредит ищцата не дължи суми на
Б,,,,енс ЕАД към 17.08.2017г.
С оглед на което съдът приема, че платените от ищцата суми по
договора са в размер от 1962.28 лева /остатъчна главница/ заедно с 7 вноски
по 263.27 лева и една вноска от 527 лева или общо сума в размер от 4341.52
лева.
6
След като договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК
ищцата дължи само чистата стойност на кредита, а именно: сумата от 3377.50
лева.
Платената сума от ищцата в полза на ответника е в размер от 4341.52
лева.С оглед на което ответницата не дължи платената от нея сума над
чистата стойност от 3377.50 лева, а именно:сумата в размер от 964.02 лева.
Доколкото ищцата претендира сумата от 960 лева, до този размер искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се погасяват с 5- годишната
погасителна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 11.01.2022,
с оглед на което погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 11.01.2017.В случая 5-годишната давност тече от плащането
на недължимите суми.Съдът приема, че давността тече от споразумението за
предсрочно погасяване на договора.Съгласно споразумението то влиза в сила
след плащане на общата сума за предсрочно посяване, което трябва да бъде
направено в срок не по-късно от 7 календарни дни от датата на
споразумението.Споразумението е от 12.08.2017, а удостоверението за
изплатен кредит е от 17.08.2017.В този смисъл плащането е след 11.01.2017,
поради което вземанията за неоснователно обогатяване не са погасени по
давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 125 лева, от които 25 лева
– държавна такса и 100 лева –депозит за ССЕ.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 480
7
лева заедно с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. Н.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,ят“№31, офис-партер, чрез адв. Б.,
срещу „,,,“АД /правоприемник на „Б,,,,енс С.А“/, ЕИК00,,, със седалище и
адрес на управление:гр.,,,ът“№260, иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „,,,“АД /правоприемник на „Б,,,,енс
С.А“/ дължи на С. Д. Н. сумата от 960 лева- неоснователно заплатена от
ищцата по недействителен договор за паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14022108/11.10.2016.
ОСЪЖДА „,,,“АД /правоприемник на „Б,,,,енс С.А“/, ЕИК00,,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,ът“№260, да заплати на С. Д. Н.,
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.,,,ят“№31, офис-партер, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 125 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „,,,“АД /правоприемник на „Б,,,,енс С.А“/, ЕИК00,,, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,ът“№260, да заплати на адв. К. И. Б.-
процесуален представител на С. Д. Н., със съдебен адрес:гр.,,,ят“№31, офис-
партер, на основание чл.38 от ЗА сумата от 480 лева заедно с ДДС-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8