РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Севлиево, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Йоана Ст. Князова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20244230200390 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „Едерисел Билдинг” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 1, чрез представляващия К.М.К., е обжалвал
наказателно постановление № 07-2400399 от 28.08.2024 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.22, ал.1 от Наредба
№ РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места във вр. с чл.14,
ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ / и чл.275, ал.1 Кодекса
на труда / КТ / и на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ му е наложено наказание
имуществена санкция в размер от 1500.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ИТ” гр.Габрово, редовно призован,
се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда
същата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „Едерисел Билдинг” ЕООД бил със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 1 и управляващ и представляващ К.М.К..Със Заповед №
1/05.03.2024 г. на управителя на дружеството и на осн. чл.136 и чл.151 от КТ и във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и
въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка по време на работа, било определено
зимно и лятно работно време.За лятното работно време, за дните от понеделник до петък, за
работещите на длъжността кофражист, арматурист и общ работник било определено, че
работният ден започва в 06:00 часа и завършва в 14:00 часа.Определени били почивка за
хранене и физиологични такива.Дружеството осъществявало строително-монтажни работи
на строителен обект: Жилищна сграда с офис и склад в приземен етаж, УПИ X, кв.142 по
1
плана на гр.Севлиево.Със Заповед № 0039/24.06.24 г. на управляващия дружеството-
жалбоподател и на осн. чл.163а от Закона за устройство на територията за технически
ръководител на посоченият по-горе обекта бил назначен К.М.К..Строителният надзор на
същия обект бил осъществяван от „Ретем“ ООД гр.Габрово.На 17.07.2024 год. по работни
места, а в последствие на 23.07.2024 г. по представената от работодателя документация,
свидетелите Ц. Д. Р. – старши инспектор и инж.Б. И. Т. – главен инспектор в Дирекция
“ИТ”-Габрово, извършили проверка по изпълнението на мярка № 1 „Осъществяване на
контрол по изпълнение на задълженията за осигуряване на здраве и безопасност при работа
и законосъобразното възникване и осъществяване на трудовите правоотношения при
извършване на строителни и монтажни работи“ в посоченият по-горе строителен обект.За
резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен протокол № ПР2427824 от
25.07.2024 г., в който е отразено, че по време на проверката е присъствал К.М.К. –
управител.В протокола освен останалите констатации, в т.9 е отразена и такава, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 17.07.24 г. в часовия
интервал от 16:00 до 16:40 часа по работни места в строителния обект, посочен по-горе,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на
Пар.1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ се установило да работят лицата С.М.С., З.Е.М., Б.Х.М., С.З.Н.,
М.М.А. и Х.А.А..Същите работят на открито при опасно високи температури съгласно
обявен код „Червен“ за област Габрово от Национален институт по метрология и
хидрология за 17.07.24 г.По време на проверката работниците връзвали арматура на ниво – 2
метра.Съставен е акт за спиране от 17.07.24 г., в присъствието на К.М.К. в качеството му на
управител на „Едерисел Билдинг” ЕООД.Нарушението е извършено на 17.07.24 г. и е
констатирано към момента на проверката по работни места в строителен обект: Жилищна
сграда с офис и склад в приземен етаж, УПИ X, кв.142 по плана на гр.Севлиево, стопанисван
от „Едерисел Билдинг” ЕООД, с което е нарушил чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за
минималните изисквания за микроклимата на работните места във вр. с чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ
и чл.275, ал.1 от КТ.Препис от Протокола за извършената проверка бил връчен на 25.07.2024
г. на К.М.К., в качеството му на управляващ и представляващ дружеството-
жалбоподател.Същевременно, по време на извършване на проверката, на 17.07.24 г., с Акта
за спиране, била спряна работата на стоителния обект до отстраняване на
нарушението.Въпросният Акт за спиране не бил обжалван и влязъл в законна сила.
На 25.07.2024 г. свид.Ц. Д. Р., в присъствието на свид.Б. И. Т., съставил АУАН № 07-
2400399 против жалбоподателя „Едерисел Билдинг” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 1, ЕИК ***, в качеството му на работодател,
представлявано от К.М.К., в качеството му на управител, за това, че при извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство на 17.07.2024 г. в часовия интервал от
16:00 часа до 16:40 часа по работни места в строителен обект: Жилищна сграда с офис и
склад в приземен етаж, УПИ X, кв.142 по плана на гр.Севлиево, стопанисван от „Едерисел
Билдинг” ЕООД, ЕИК: ***, в качеството му на работодател по смисъла на Пар.1, т.2 от ДР
на ЗЗБУТ, се установи да работят лицата С.М.С., З.Е.М., Б.Х.М., С.З.Н., М.М.А. и
Х.А.А..Същите работят на открито при опасно високи температури, съгласно обявен код
„Червен“ за област Габрово от Национален институт по метрология и хидрология за 17.07.24
г.По време на проверката работниците връзваха арматура на ниво – 2 метра.Съставен е акт
за спиране от 17.07.24 г. в присъствието на К.М.К. в качеството му на управител на
„Едерисел Билдинг” ЕООД.Нарушението е извършено на 17.07.24 г. и е констатирано към
момента на проверката по работни места в строителен обект: Жилищна сграда с офис и
склад в приземен етаж, УПИ X, кв.142 по плана на гр.Севлиево, стопанисван от „Едерисел
Билдинг” ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Стефан
Пешев“ № 1, ателие 2, представлявано от К.М.К..С това е нарушил: чл.22, ал.1 от Наредба №
РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места във вр. с чл.14, ал.1
от ЗЗБУТ и чл.275, ал.1 от КТ.Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя чрез К.М.К., в
качеството му на управляващ и представляващ дружеството-жалбоподател, срещу подпис на
25.07.2024 г.След запознаване със съдържанието му същият не е направил
възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Д ”ИТ” гр.Габрово с № 07-2400399 от 28.08.2024
год.Административно-наказващият орган / АНО / е преповторил изцяло констатациите от
обстоятелствената част на АУАН, като е отразил писмените материали, съдържащи се в
административно-наказателната преписка.Наказващият орган е приел, че дружеството-
жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на Пар.1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ е
2
допуснал в строителният обект при обявен код „Червен“ за опасно високи температури за
област Габрово от НИМХ в РБ да работят на открито поименно посочени в постановлението
лица, с което е нарушен чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за
микроклимата на работните места във вр. с чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.275, ал.1 от КТ.Приел е
също така, че няма основания за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН,
обсъдил е размера на санкцията, която следва да бъде наложена и е приел, че констатираното
нарушение е безспорно доказано, поради което и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда е наложил на „Едерисел Билдинг” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.“Стефан Пешев“ № 1, в качеството му на работодател по
смисъла на Пар.1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Ц. Д. Р., Б. И. Т. и З.Е.М., съпоставени с писмените доказателства – Заповед
№ 1/05.03.2024 г.; извлечение от имейл на процесуалния представител на жалбоподателя;
Протокол за извършена проверка № ПР2427824/ 25.07.2024 г.; Снимков материал към
протокола; извлечение от интернет страница на НИМХ; Акт за спиране на обект от
17.07.2024 г.; 6 бр. декларации на лица, работещи по трудово правоотношение; призовка на
осн. чл. 45, ал. 1 АПК;извлечение от търговския регистър за фирма „Едерисел Билдинг“
ЕООД; заповед № 008/ 08.01.2020 г.; длъжностна характеристика за длъжност „директор“ в
ДИТ; АУАН № 07-2400399/ 25.07.2024 г.; НП № 07-2400399; Заповед за определяне на
технически ръководител на обекта; Диплома серА-01 №016235 на К.К.; информационна
табела; уведомление за заверена Заповедна книга до ДНСК-Габрово, заповедна книга за
строежа; извлечение от Търговския регистър и от Регистъра на сключените трудови
договори и Заповед № 0039/24.06.2024 г. за определяне на технически ръководител на
обекта.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
30.09.2024 г.Жалбата е заведена в деловодството на Д „ИТ“ Габрово на 04.10.2024 год., т.е. в
законоустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган.В тази връзка по делото е представено заверено
копие от Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ”
София.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.416, ал.1 от
КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбите на чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за
микроклимата на работните места във вр. с чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ и чл.275, ал.1 от
КТ.Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания
за микроклимата на работните места: „Работата на открито се преустановява при опасно
ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста
мъгла, определени с код "оранжево" или "червено" от Националния институт по
метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за
безопасното изпълнение на трудовата дейност”.Текста на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ гласи
следното: „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят
сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на
труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места”.Съгласно чл.275, ал.1 от КТ: „Работодателят е длъжен да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.413, ал.2 от КТ е наложил на
дружеството-жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 1
500.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.”.
3
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител.В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, отправя молба към съда да отмени НП като се твърди, че то е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат следните съображения.
В жалбата, както и в съдебно заседание, се излага довода, че дружеството-
жалбоподател по никакъв начин не е извършило нарушението, за което е санкционирано.В
качеството си на работодател то било Правилник за вътрешния трудов ред и е издало
Заповед от 05.03.2024 г. на осн. чл.136 и чл.151 от КТ и във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №
15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на
физиологичен режим на труд и почивка по време на работа.Същите били сведени до
знанието на всички работници на дружеството.С посочената заповед било определено лятно
работно време за дните от понеделник до петък, като работният ден започвал в 06:00 часа и
завършвал в 14:00 часа.В този смисъл дружеството, в качеството му на работодател е
положило всички усилия за овладяване на риска при работа на открито.В случая АНО
неправилно бил определил субектът на административно-наказателна отговорност, която
следвало да бъде понесена не от дружеството-жалбоподател, а от техническият ръководител,
тъй като Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни
условия на труд при строително мантажни работи вменявала в задължение на техническия
ръководител при наличието на сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота
на работниците да ги изведе от строителният обект.Именно негова била отговорността, а не
на дружеството-жалбоподател, и в случая същата следвало да бъде понесена от
техническият ръководител на строителният обект.
Съдът напълно споделя така изложения довод от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател по следните съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая административното нарушение
правилно е квалифицирано като такова по чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за минималните
изисквания за микроклимата на работните места.С цитираната разпоредба, както вече бе
посочено по-горе, се въвежда задължение за преустановяване работата на отрито при опасно
ниски или високи температури, гръмотевични бури, обилен валеж, силен вятър и гъста
мъгла, определени с код "оранжево" или "червено" от Националния институт по
метеорология и хидрология, ако създават заплаха за живота и здравето на работещите и за
безопасното изпълнение на трудовата дейност.По делото не се спори, а са налице и
категорични данни за наличието на обявен от НИМХ на 17.07.2024 г. код "червен" за опасно
високи температури.При обявен код "червен" обстановката е много опасна, тъй като са
прогнозирани явления, които могат да окажат сериозно отрицателно въздействие на
нормалната човешка дейност и безопасността на населението.Поради тази причина с
разпоредбата на чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 е въведена допълнителна закрила за
живота и здравето на работещите на открито.Видно е, че самият работодател е положил
допълнителни усилия, като съгласно чл.21, ал.1, т.2 е издал Заповед № 1 от 05.03.2024 г.В
случая, тази мярка за безопасност на труда не е била спазена, но не по вина на работодателя,
а по вина на съответното длъжностно лице - технически ръководител, който според
настоящия състав е субект на извършеното административно нарушение.В този смисъл,
основателен в случая се явява довода на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, свързан именно с неправилното определяне на субекта на административно-
наказателната отговорност, която според него следва да понесе техническият ръководител на
обекта.В подкрепа на този довод е разпоредбата на чл.26 от Наредба № 2/22.03.2004, т. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и
монтажни работи.Тази разпоредба вменява различни задължения на техническия
ръководител, между които и това да прекрати работата и изведе всички лица от строителната
площадка, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или
когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа.В конкретният случай със
Заповед № 0039 от 24.06.2024 г. от страна на работодателя за технически ръководител на
обекта е бил определен К.М.К..Именно негово е било задължението по спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.26 от Наредбата.
Същевременно в Наредба № РД-07-3, издадена през 2014 г. от МТСП и МЗ липсват
посочени конкретни задължения на техническите лица във връзка със задълженията им по
ЗЗБУТ.От така изложеното, съдът намира, че неправилно АНО е преценил, че отговорността
за нарушението по чл.22, ал.1 от Наредба № РД-08-3 следва да се понесе от работодателя, а
не от техническия ръководител на обекта.В подкрепа на този извод е и раздел ІІІ от
Наредбата, който подробно регламентира задълженията на всеки работодател във връзка с
4
оценката на риска за здравето и безопасността на работещите, респ. и правилната оценка на
неблагоприятните климатични въздействия при работата на открито.В този смисъл,
работодателят е спазил изцяло това свое задължение, като съгласно чл. 21, ал.1, т.2 от
Наредбата е издал Заповед № 1 от 05.03.24 г.
От спецификата на извършваната дейност следва, че отговорността за
преустановяване на работата на открито при обявен код "червен" за високи температури в
случая следва да се понесе от техническия ръководител, а не от работодателя, като това е
пряко свързано с въпросите за субекта на административно нарушение по чл.24 от
ЗАНН.Както вече бе посочено по-горе с разпоредбата на чл.26, т.9, б."а" от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
строителни и монтажни работи е предвидено, че именно на техническия ръководител е
възложено задължението да прекрати работата и изведе всички лица от строителната
площадка, когато има сериозна или непосредствена опасност за живота или здравето.След
като К.К. е бил определен от работодателя за технически ръководител, то именно той е
следвало да носи цялата отговорност за продължаване работата в обекта при обявен код
"червен" за високи температури.След като не е изпълнил това свое задължение, вменено му
с разпоредбата на чл.26, т.9, б."а" от Наредба № 2/22.03.2004 г. същият очевидно е
осъществил състав на нарушението, наказуемо със санкционната норма на чл. 413, ал.2 от
КТ.Посочената специална норма предвижда санкция за длъжностно лице, което не е
изпълнило задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.В
хода на извършената проверка от страна на контролните органи не са били положени усилия
за изясняване на обстоятелствата относно това имало ли е определен технически
ръководител от страна на работодателя, дали същият се е намирал в обекта към момента на
извършване на проверката или отсъства.В случая липсват подробни и аргументирани факти
от страна на АНО, обосноваващи въпроса за субекта на извършеното нарушение и начина,
по който АНО е достигнал до извода, че отговорността следва да бъде понесена от
работодателя, а не от съответното длъжностно лице.В настоящия казус работодателят е
делегирал на съответното длъжностно лице - технически ръководител практическата
функция по повод решението за преустановяване на работа на открито при високи
температури.Задължението на работодателя е да осигури и разработи мерките за оценка на
риска, т.е. да набележи и обезпечи практически мерки за избягване на опасност за живота и
здравето на работниците, след което да определи длъжностно лице, което да ги приложи.В
обжалваното НП АНО неправилно е посочил, че нарушител е работодателя, а не
съответното длъжностно лице, поради което съдът намира, че субектът на извършеното
нарушение е неправилно индивидуализиран.
По така изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.
В същият смисъл е и Решение № 45 от 17.03.2016 г. на Админидстративен съд -
Търговище по к. а. н. д. № 26/2016 г.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, в
съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.В случая се претендира възнаграждение
в размер на 750.00 лв., от които 250.00 лева за явяване в няколко съдебни
заседания.Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000
лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е наложена имуществена
санкция, която е в размер на 1500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 500.00
лв. е съответно на фактическата и правна сложност на делото.Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.9 от Наредбата: “При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.”.В случая са били проведени
четири съдебни заседания, по които процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател се е явявал, поради което е основателно претендирано възнаграждение в
размер на 250.00 лева, начислено само за едно от тях.Ето защо възражението за
прекомерност е неоснователно.Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
750,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 07-2400399 от 28.08.2024 г. на Директора на
Дирекция “ИТ” гр.Габрово, с което на „Едерисел Билдинг” ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от К.М.К. – управител, в качеството му на работодател по смисъла на Пар.1, т.2 от ДР на
ЗЗБУТ, за извършено нарушение на чл.22, ал.1 от Наредба № РД-07-3 за минималните
изисквания за микроклимата на работните места във вр. с чл.14, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд и чл.275, ал.1 Кодекса на труда и на осн. чл.416,
ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1
500.00 / хиляда и петстотин / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Габрово, да заплати на „Едерисел
Билдинг” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от К.М.К. – управител, сумата от 750.00 /
Седемстотин и петдесет / лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6