МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД №2217 / 2011 г. по описа на ВРС,
XIII състав, постановена на 30.05.2012 г.
Подсъдимият С.Д.Т., роден на *** ***, настоящ
адрес: гр.Варна, ул.”***” № 39, постоянен адрес: гр.Варна, ул.*** № 5, ет.2,
ап.3, български гражданин, неженен, с висше образование, осъждан, работи, ЕГН ********** е предадена на съд с обвинение по:
престъпление по чл.210
ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 от НК затова, че през
периода от началото на месец юни 2005
г. до 26.06.2006 г. в гр.Варна, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.Б. /гражданин на
Обединеното Кралство Великобритания/, че ще закупи на името на П.Б., недвижим
имот, находящ в Р България, гр.Варна***** и с това му причинил имотна вреда в
големи размери – 18 200 /осемнадесет хиляди и двеста евро/ евро, в левова
равностойност от 35 596,11 /тридесет и пет хиляда петстотин деветдесет и
шест лева и единадесет стотинки/ лева.
Представителят на
ВРП в хода по същество неподдържа така повдигнатото спрямо подс.Т.
обвинение. Счита, че събраните в хода на делото доказателства не са достатъчни подс.Т. да бъде признат за виновен. Моли за присъда в този смисъл.
Процесуалнияят представител на гр.ищец и частен
обвинител П.Б., адв.К., моли подс.Т.
да бъде признат за виновен, като му бъде наложени максималното предвидено в
закона наказание, като предявеният граждански иск бъде уважен изцяло.
Процесуалният
представител на подс.Т., адв.М.
моли за оправдателна присъда. Счита, че делото е попълнено с необходимия
доказателствен материал, от които става видно, че подс.Т.
е не е извършил последното деяние. По делото не са налице доказателства, от
които да стане видно, че именно подс.Т. е въвел в
заблуждение или да е поддържал такова с прямо
Б.. Подс.Т. е получил в банковата си сметка
сумата от 18 200 евро, като бил наясно, че това е комисионна във връзка с
предоставена услуга за намирането на недвижим имот. Деятелността на подс.Т. не реализира от обективна и субективна страна
състава на вмененото му престъпление.
В последната си дума
подс.*** заявява че няма какво да добави.
От събраните по делото доказателства и въз основа на
направеното признание на фактите, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
През
2005г., подс.С. ***. Той имал познания и контакти,
свързани с реализиране на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти. През
2005г., пострадалият П.Б., който живеел във Великобритания, гр.Карнихил, ул.***" №12, решил да закупи имот в Р България.
Започнал да разглежда публикувани обяви за продажба на недвижими имоти в
интернет. Регистрирал се в сайта на Bulgarianproparties.com като лице което
търси да закупи недвижим имот в страната и оставил за връзка своя електронен
адрес peter ***@*******.***.
На 11.06.2005г., лице представило се за служител на
"Black Sea Properties"
изпратило съобщение на електронната поща на Б., от името на "Black Sea Properties" и му
предложил оферта за покупка на недвижим имот, находящ се в Р България, гр.
Варна, м. "Евксиноград", ул."***" №8. Продажната цена на
имота била 20 000 евро. Във връзка с реализирането на евентуална сделка, лице
представило се за служител на "Black Sea Properties" посъветвал Б. да наеме български адвокат.
Предложил му да осъществи връзка с адвокатка къща "Mitkov,
Kanev, Stanchev&Co"
с адрес в гр.Варна, бул. "***" №2 и телефон № 00359 *********. Б.
намерил в Интернет координатите на адвокатска фирма "Coeler
Legal Consulting" ЕООД - гр. София, ул.
"Бенковски" № 6 с телефонен номер 00359 *********. Изпратил на
посочения електронен адрес съобщение с цел да проучи дали може да ползва
техните услуги. Тъй като първоначално не получил отговор от тази адвокатска
къща, Б. решил да осъществи контакт с адвокатска фирма "Mutkov, Kanev, Stanchev&Co". На посочения от лице представило се
за служител на "Black Sea Properties"
телефон, Б. се свързал с лице представило се за Станислав М.. След
няколкократни телефонни разговори с обвиняемия и размяна на електронни
съобщения, Б. решил да закупи предлагания имот за сумата от 20 000 евро. Лицето
представило се за служител на "Black Sea Properties" му изпратил по електронен път копие от
нотариален акт на имота и поискал копие от паспорта на Б.. След като получил
необходимите документи, лицето представило се за служител на "Black Sea Properties" изпратил на Б.,
банкова сметка №***, банков код №*** в „Централна кооперативна банка" АД,
титуляр на която бил подс.Т.. На 16.06.2005 г. П.Б.
направил банков превод от 18 200 евро на банкова сметка №***, банков код №*** в
„Централна кооперативна банка" АД, България, с титуляр С.Д.Т.. На
21.06.2005г, последният изтеглил преведената от Б. парична сума от клон на
„Централна кооперативна банка" АД, находящ се в гр.Варна. На 26.06.2005 г.
лицето представило се за служител на "Black Sea Properties" изпратило на П.Б. електронно съобщение, че
му е изпратил чрез куриерска фирма "DHL", ключовете за закупения от
него имот. На 28.06.2005 г. Б. проверил номера на пратката на "DHL",
но му било отговорено, че този номер е невалиден. П.Б. установил, че е бил
измамен и решил да се свърже със св. Д.. Изпратил и електронно съобщение, в
което описал случилото се и помолил да му бъде оказана правна помощ. Впоследствие
получил електронно съобщение от Д.. От същото разбрал, че банковата сметка, по
която е превел парите е на подс.С.Д.Т., който никога
не е бил акционер в "Black Sea Prorerties". Д. обяснила на Б., че ако иска да
използва услугите на тяхната адвокатска кантора, следва да заплати сумата от
500.00 английски лири. След това Б. преустановил всякакви отношения с тях.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от обясненията на подс.Т.
дадени в открито съдебно заседание, позовава на свидетелите Б., Д., Д., Вълков,
К., И., *** и което се подкрепя от доказателствата
събрани в досъдебната фаза по ДП №15/2007г. по описа на ОСС при ОП –
Варна и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, в това число – превод на електронна кореспонденция между електронен адрес peter
***@*******.***
и електронен адрес ********@*****.***,
досъдебна поръчка за разпит на св.Б., заключение по изготвена съдебно – техническа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза, банкови извлечения, справка от
мобилни оператори. Съдът кредитира показанията на горепосочените
свидетели като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и не
противоречиви както сами по себе си, така и с останалите събрани в хода на
делото доказателства.
От обясненията на подс.Т.
се установява, че от началото на 2005 год. до януари месец 2006 год. Работил
като мениджър в Международен отдел, към Агенция „Капитал” ЕООД, командирован в
офиса в к.к. „Златни пясъци”. Задълженията му се състояли в събираха
информацията за дадени имоти, обобщавал я и я публикувал в сайта на Агенцията Kapital.bg. В средата на месец
май в офиса к.к.„Златни пясъци” дошъл
човек на име Р.. Казал, че живее от дълги години във Великобритания и е дошъл
на почивка в к.к. „Златни пясъци”. По време на разговора казал, че имал комшии
в съседна къща, които се интересуват от имоти в България. Уточнили параметрите
за цената и подс.Т. се съгласил да помогне. Казал на Р.,
че иска комисионна 5% от стойността на имота и Р. се съгласили. Подс.Т. събрал оферта от 10 имота, записал информацията с
офертите на електронен носител и я предоставил на Р.. След няколко дни Р. дошъл
и казал, че клиента е харесал едва от къщите и превел парите. На следващия ден подс.Т. изтегли парите от собствената си сметка и дал
половината на Р.. Не бил чувал името П.Б..на Р. предоставил телефонния си
номер, е-mail адреса и номера на факса. Сумата която
била получена по сметка му и която изтеглил била 18 200 евро и
представляваща 10 процента от стойността на имота. Номера на телефона на подс.Т. бил **********. Съдът кредитира обясненията на подс.Т. изцяло, като непротиворечащи и кореспондиращи с
останалите събрани в хода на делото доказателства.
От показанията на
св.Б. става видно, че искал да закупи имот в България.Спрял се на фирма "Black Sea
Properties". Първоначално не се свързал с тях. По
имейл осъществил връзка с лице, предложило му оферти за имоти. Спрял се на
конкретна оферта. Лицето, с което контактувал по имейла, му предложило да се
свърже с адвокат и му предложил фирма наречена М., К. и С., с адрес в гр.Варна
и телефон ***. Свидетеля решил на 16.06.2005 г. П.Б. направил банков превод от
18 200 евро на банкова сметка №***, банков код №*** в „Централна кооперативна
банка" АД, България. На 26.06.2005 г. лицето представило се за служител на
"Black Sea Properties"
изпратило на П.Б. електронно съобщение, че му е изпратил чрез куриерска фирма
"DHL", ключовете за закупения от него имот. На 28.06.2005 г. Б.
проверил номера на пратката на "DHL", но му било отговорено, че този
номер е невалиден. Тогава разбрал, че е измамен.Съмненията му, се потвърдили от
извършената справка от св.Д..
От
показанията на свидетелите К.Н.К. и С.Д.И., собственици на фирма "Black Sea Prorerties", се
установява, че не познават подс.С.Т. и пострадалия П.Б..
Фирмата не е имала електронна поща и не функционирала. Съдът кредитира
показанията на свидетелите изцяло, като обективни, без пристрастни и
съответстващи на останалите събрани в хода на делото доказателства.
От показанията на св.***, кредитирани изцяло от съда като
обективни и безпристрастни става видно, че през
2005 год. работил във фирма „Капитал” за недвижими имоти, като брокер. По
същото време във фирмата работел и подс.Т.. През
сезона дружеството имало дежурен офиса в к.к. „Златни пясъци” и там трябвало да
има постоянно човек. Подсъдимия също е бил командир там. Имало случаи когато сами
правили сделки, тъй като не били доволни от заплащането. Чул, че подс.Т. направил хубава сделка самостоятелно и че клиента
бил чужденец. Св.*** помнил във връзка с последната сделка едно момче, което
контактуваше постоянно с подс.Т.. Лицето било
постоянно в офиса. Бил нахален. Искал от пдс.Т. да
събере информация за имоти. Подс.Т. събрал исканата
информация – оферти за имоти и я предоставил на електронен носител на този
човек. Подс.Т. работил като мениджър в Международен
отдел. Той обработвал информацията, които брокерите му давали. Фирмата вземала
комисионни от седем до петнадесет процента от цената на имота. Брокерите
вземали 30% от стойността, която фирмата е взела. Знаел, че стойността на
сделката , по която работел подс.Т. била около 200
000 евро. Подс.Т. се радвал, че ще вземе голяма
комисионно. Разбрал, че сделката се е реализирала. Не знае дали подс.Т. е контактувал с купувача и не знае повече
подробности.
От показанията на св.Д. става видно, че имала клиент на име П.Б., който
изпрати документи, които трябвало да се
проверят във връзка със сделка за недвижим имот. По данните от АПИС установила,
че има някакво несъответствие. Било в
началото на 2005 година. Когато прегледала документите имало нередности. Направи
ми впечатление, че втората страница на Нотариалния акт. Твърде възможно било,
да е уведомила св.Б., че това не е Нотариален акт. Съмненията не са били
насочени конкретно към някого.
Съдът кредитира обясненията
на подс.Т. и показанията на горепосочените свидетели
като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и не противоречиви както сами
по себе си, така и с останалите събрани в хода на делото доказателства.
Видно от приложената справка от Централна
кооперативна банка - София, банкова сметка №***, банков код №*** е, че неин
титуляр е лицето С.Д.Т.. Били са предоставени и заверени копия от движението по
сметката за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г. от които е видно, че на
20.06.2005 г. по сметката на подс.Т. е била преведена
сумата от 35418.59 лева, с наредител П.Б.. Същата е
била изтеглена от подс.Т. на 21.06.2005г.
В хода на разследването е установено, че
посочения от Б., телефон с номер ***, чрез който той сочи, че се е свързал с
лице представящо се като адвокат С. М. от България, препоръчан от фирма
"Black Sea Prorerties",
е използван от подс.Т..
От приетото от съда, заключение по изготвена съдебно
-оценителна експертиза, става видно, че равностойността на получената от подс.Т. сема в евро възлиза на 35
596,11 лева.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза ства видно, че от
приложените по делото документи не може да се установи адреса IP адреса на компютъра, от които са изпращани
електронните писма през пощенска кутия ********@*****.***, няма изискване към
интернет доставчиците в страната да пазят архив от период месец юни 2005г.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Подсъдимият е бил
предаден на съд за деяние съставляващо измама по смисъла на чл. 210, ал. 1, т.
5 вр. чл.209, ал.1 от НК. За съставомерността
му е необходимо да бъдат налице кумулативно следните обективните елементи: да
бъде въведено в заблуждение лице или да се поддържа такова заблуждение, в
резултат на което се стига до акт на имуществено разпореждане; причинява се
имотна вреда на въведеното в заблуждение или на някое друго лице; деецът
извлича за себе си имотна облага.
Наказателно-правният
анализ на посочената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
с деянието си подс.Т. не е осъществил кумулативно
всички елементи от обективна и субективна страна на основния състава на
престъплението измама, като липсват доказателства и за авторството на деянието.
Видно от събраните в хода на делото
доказателства, не беше установен по категоричен начин, че именно подс.Т. е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалото
от деянието лице П.Б.. Въвеждането и поддържането на заблуждението у св.Б.,
мотивирало последния да преведе по смети на подс.Т. процесната парична сума е реализирано, чрез осъществявана електронна
кореспонденция между електронен
адрес peter***@*******.***
и електронен адрес ********@*****.***.
От електронната поща на вторият адрес са изпратени множество електронни писма
до пострадалото лице, предложени са му оферти съдържащи снимков материал,
описание и цени на имоти, давани са му разяснения, изпратено му е сканиран
нотариален акт, номер на куриерска пратка, адвокатски услуги – извършена е
цялата деятелност мотивирала Б. да се убеди в обстоятелството, че закупува
недвижим имот в гр.Варна, България и да изпрати на процесната
парична сума представляваща цената на въпросния имот, по банкова сметка ***
сума. Безспорно е, че именно водената кореспонденция, е мотивирала Б. да
преведе в Централна кооперативна банка - София, банкова сметка №***, банков код
№*** с С.Д.Т. сумата от 35418.59 лева. Безспорно бе установено, че първият
интернет адрес е използван от Б., но по делото не са налице доказателства
затова, че вторият интернет адрес ********@*****.***, от които адрес е
провеждана кореспонденцията е използван
именно от подс.Т.. В този смисъл е и заключението на изготвената
по делото СТЕ, от което става видно, че не може да се установи адреса IP
адреса на компютъра, от които са
изпращани електронните писма през пощенска кутия ********@*****.***,
няма изискване към интернет доставчиците в страната да пазят архив от период
месец юни 2005г. Тоест последният имейл адрес е можело да бъде използван от
всяко едно лице имащо интернет към месец юни 2005г. Към момента не може да бъде установено по
никакъв начин, от кой компютър са изпращани процесните
съобщения и къде се намирал този компютър. Още пои малко, кой е писал процесните електронни писма.
Безспорно беше установено, че процесната парична сума и е изпратена от Браен и е получена от подс.Т., но
събраните в хода на делото доказателства изцяло подкрепят защитната версия
изградена от подс.Т. и неговата защита. В противовес
на последната е изявлението на Б., че е водил разговори по мобилен телефон - ***, които видно от доказателствата по делото
се използвал от подс.Т.. Въпреки това, обаче в хода
на делото, последното обстоятелство остава в сферата на твърденията, доколкото според
ЗЕС, справка затова, какви разговори са извършване от съответния абонат може да
се извърши в двугодишен срок от провеждането им и в този срок оператора е
длъжен да съхраняла процесната информация.
Нещо повече, в обясненията на подс.Т., съответстващи на показанията на св.*** се твърди
за трети лице Р., което е имало клиент, с които поддържа връзка, на които
клиент е представило офертите дадени му от подс.Т.,
като на това лице подс.Т. е предоставил и мобилния си
номер.
Все
в този смисъл са изводите на съда относно елементите на субективна страна на
деянието. Подс.Т. е получил по банковата си сметка
сумата в размер на 18 200 евро, за която съобразно обясненията си заявява,
че представлява комисионна за това, че съдействал
на лицето Р. с предоставянето на оферти на негов клиент, който харесал имот и заплатил
цената на предоставената от Р. оферта.
По делото липсват
доказателства затова, че подс.Т. съзнателно е
извършвал действия, целящи въвеждането в заблуждение на П.Б., след които
действия последната да се разпореди със свое имущество, в случай с конкретна
парична сума. Лисват каквито и да било пряка или косвена индикация за участието
на подс.Т. в деятелността по въвеждано в заблуждение
на П.Б..
От доказателствения материал, в кориците на делото не се съдържат
други преки доказателства и доказателствени средства, които могат да обосноват
извод различен от оправдаване на подсъдимия по повдигнато обвинение.
По
горните съображения съдът оправда подсъдимия Т. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.209, ал.1 от НК.
По отношение предявения граждански иск:
Настоящият
състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е допустимо в наказателния
процес, доколкото правното им основание се явява деянието предмет на
обвинението. Признаването на подсъдимиs за невиновен по възведените им
обвинения води след себе си и до отхвърляне на гражданския иск като
неоснователен, с оглед съществуващата между тях функционална връзка. Съдът
счита, че гражданският иск, предявен за причинените имуществени вреди в резултат
на деянието срещу подсъдимиs следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен, доколкото подсъдимиs e признат за невиновен и не са налице
доказателства затова подсъдимия да е извършители на деянието, от което
последица са нанесените на гражданския ищец имуществени вреди.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: