№ 885
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело №
20232100100110 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Д. Н., ЕГН **********,
с адрес: ********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ №17, ет.1, адв. Ненчо
Драгнев, с която се моли да бъде осъден „Бургас строй“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ №36, партер, представлявано от
управителя Стефан Колев да му заплати сумата от 53 335 лв., представляващи заплатени
два броя вноски на отпаднало основание- развален предварителен договор за покупко-
продажба, ведно със законната лихва в размер на 14 320 лв. върху вноската от 32 001лв. за
периода 06.07.2018г.- 02.12.2022г. и законната лихва в размер на 4266 лв. върху вноската от
21 334 лв. за периода 07.01.2022г. до 08.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените в
настоящото производство съдебни разноски. В подкрепа на исканията и твърденията си
представя доказателства.
Ответната страна „Бургас строй“ ЕООД е подал писмен отговор в законоустановения
срок, с който не оспорва, че е бил сключен предварителен договор от 06.07.2018г. между
страните. Не оспорва и заплащането от страна на ищеца на дължимите вноски по договора в
размер на 32 001лв. и 21 334 лв. Оспорва иска като преждевременно предявен, тъй като
предоставения срок за доброволно връщане на сумата чрез изпратена нотариална покана,
към датата на завеждане на иска не е изтекъл. Претендира също, че ответното дружество не
е в забава, тъй като са налице форсмажорни обстоятелства/т.3.2. от договора/, които
удължават срока на изпълнение. Това са обявените на национално ниво извънредно
положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и извънредна епидемична обстановка от
14.05.2020г. до 30.03.2022г., свързана с пандемията от Ковид 19. Наложените на национално
ниво мерки са попречили на нормалния строителен процес и възникналите във връзка с
пандемията обостятелства са били извън волята на ответника и представляват класически
пример на непреодолима сила. По време на наложените ограничения твърдят, че срокове не
следва да текат. Оспорват и обезщетението по чл.88 ЗЗД, както по основание, така и по
размер, тъй като такова не е уговорено в предварителния договор.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните,
прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
закон, установи следното от фактическа и правна страна :
Страните не спорят, че на 06.07.2018г. са сключили предварителен договор, по
силата на който ищецът в качеството на купувач е възложил на ответника в качеството на
1
продавач да изпълни строителството на недвижим имот, представляващ Апартамент 5В3, на
ет.5, вход В, със застроена площ от 118, 37 кв.м., заедно със склад 3 кв.м. в сутерена, заедно
с 15,05 кв.м.ид.ч. от общите на сградата, ведно със съответните кв.м.ид.ч. от поземления
имот с идентификатор 07079.651.241 по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в гр.Бургас,
кв.“Меден рудник“ и след изпълнението, да му прехвърли собствеността. Цената, която
страните са договорили е 54 540 евро или 106 671 лв. по курса на БНБ с ДДС, платима: при
подписване на договора- 30% или 16 362 евро, или левовата им равностойност 32 001 лв.;
при разрешение за строеж- 20% или 10 908 евро, или левовата им равностойност 21 334 лв.;
при акт-образец 14- 50% или 27 270 евро, или левовата им равностойност 53 336 лв. с
включен ДДС. Страните не спорят, че ищецът е заплатил на ответника две вноски в
уговорените срокове- първата в размер от 32 001лв., втората- в размер от 21 334 лв.
Съгласно чл.3.1. от договора, строителството е следвало да бъде изпълнено от
ответното дружество в срок от 24 месеца от издаване на строително разрешение и
строителна линия до акт образец 15. Строителното разрешение е било издадено на
20.12.2018г., а строителството на апартамента все още не е изпълнено, като строежа на
входа, в който се намира апартамента е на 1/3 изпълнен, твърди ищецът. Ответникът не
оспорва това твърдение.
С нотариална покана, получена от ответното дружество на 19.12.2022г., ищецът като
изправна страна, е развалил договора поради огромната забава в изпълнението от страна на
ответното дружество и е поискал незабавно да му бъде върната внесената сума от общо 53
335 лв., представляваща двете вноски- първата в размер на 32 001лв., внесена на
06.07.2018г., втората- в размер на 21 334 лв., внесена на 07.01.2019г. Поради голямата
забава, за ищеца отпаднал интереса от договора, поради което го развалил в съответствие с
чл.9.1. от него. На основание чл.88, ал.1 ЗЗД ищецът е поканил ответника да му заплати и
обезщетение за неизпълнение на договора в размер на законната лихва върху всяка от
вноските от датата на внасянето им до датата на изпращане на нотариалната покана по
отношение на едната и до 08.01.2022г.- по отношение на другата .
Страните са се уговорили в договора да не носят отговорност за вреди, настъпили в
резултат на причини, независещи от тях, както и в случай на форсмажорни обстоятелства.
Сроковете се удължавали автоматично с времетраенето на форсмажора, без да е необходимо
уведомяване на страната за всяко отделно събитие.
Вярно е твърдението на ответника, че в периода 13.03.2020г.- 13.04.2020г. е било
обявено от Народното събрание на Република България извънредно положение върху
цялата територия на страната. Срокът на извънредното положение е започнал да тече на
13.03.2020г., първоначално до 13.04.2020г., а впоследствие удължен до 13.05.2020г.
Изпълнението на договора до акт образец 15 е следвало да завърши през м.декември 2020г.,
съобразно уговорения срок. Възникналото обстоятелство наистина е било непреодолимо,
поради което и ответникът не е могъл да работи известен период от време. Впоследствие,
многократно с решения на Министерски съвет е бил удължаван срока на извънредната
епидемична обстановка на цялата територия, като едва от 01.04.2022г. тя е отменена. В
тази връзка по делото са ангажирани свидетелските показания на техническия ръководител
на обекта- св.С.Д., който обяснява, че по време на епидемиологичната обстановка е било
много трудно да се работи- бригадите от работници са отказали изцяло да идват, загубили са
близо 95% работна ръка, имали са болни хора, проблеми с багери и техника, с доставките на
материали от Турция и Китай, подизплънителите са нарушили договорите по отношение на
всякакви срокове, тъй като са имали същия проблем с хората. Така дейността се е забавила с
близо година. Към момента, входът В, в който се намира процесния имот е издигнат до
седмия етаж и до края на следващата седмица трябвало да бъде залят, като вертикалът бил
издигнат до осми етаж. Свидетелят не знае за актове за спирания и забавяния на
строителството.
От свидетелските показания става ясно, че входът, в който е въпросния апартамент е
на седма готова плоча, което показва, че още дори грубият строеж не е завършен, а в хода на
делото не стана ясно кога се предвижда изобщо завършване на сградата и комплекса, в
който е тя. Към датата, фиксирана в договора през 2020г., към която е следвало сградата да е
готова до акт 15, няма данни на какъв етап е било строителството, но не е и оспорено
изложеното в исковата молба, че до сега строежът на входа е в изпълнение. Въпреки, че
2
страните не са уговорили срок за уведомяване при настъпване на непреодолима сила или
извънредно обстоятелство, законодателят е посочил, че уведомлението се изпраща в
„подходящ срок“. Подходящият срок се определя в зависимост от конкретните
обстоятелства и специфики на договора и отношенията между страните, но един подходящ
срок не би следвало да е прекалено дълъг, считано от настъпване на извънредното
обстоятелство /форсмажор/. В този смисъл, неоснователно е позоваване на вече изтекло
преди повече от две години форсмажорно обстоятелство- извънредното положение, за да
бъде оправдана забава в сроковете на завършване на дадена сграда, с цел неплащане на
обезщетение за забава или разваляне на договора. Дори и да са се отразили предприетите
мерки в национален мащаб на конкретния строителен процес поради последвалата
епидемиологична обстановка, ответникът не е внесъл яснота относно вероятния период на
завършване на обекта, предмет на предварителния договор. Извънредната епидемиологична
обстановка със сигурност е забавила процеса, но тя е изисквала организация, която да не
изключва изцяло изпълнението на задълженията при липсата на пълна забрана за работа на
строителни обекти. Като не е положил дължимата грижа или поне не са ангажирани
доказателства за това, да бъде уведомен ищецът за новия краен срок предвид настъпилите
извънредни обстоятелства и последвалата ги утежнена обстановка, ответникът се е поставил
в положението на неизправна страна по договора. Дори и започнат към момента на
изпращане на поканата, обектът е на етап, доста далечен от завършването, съгласно
уговореното в договора. При постановяване на съдебния си акт, съдът е длъжен да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното
право. Не се установи да има настъпили такива- да е извършено връщане на сумите след
изпращане на поканата и в хода на процеса или степента на строеж на сградата да е много
различен от твърдения с исковата молба.
Разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД предвижда правото на кредитора по един двустранен
договор да го развали чрез едностранно изявление отправено до длъжника, ако последният
от своя страна не е изпълнил произтичащото от този договор свое задължение, поради
причина, за която отговаря. В този случай кредиторът трябва да даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се смята за
развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, ако договорът е бил
сключен в писмена форма.
В настоящия случай се установи, че ищецът е изпратил на ответното дружество
такава покана и същата е получена на 19.12.2022 г., като е бил даден срок до 16.02.2023г. / в
поканата е посочено 16.02.2022г., което съдът прием за грешка при изписване на годината/.
В дадения от ищеца срок, той е завел настоящото производство- исковата молба е входирана
на 16.01.2023г.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да
установи, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне
на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна
на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният
следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно
да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на
дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87,
ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение
от страна на длъжника.
Относно момента на разваляне на договора следва да се приеме, че това не е станало
с връчената на ответника на 19.12.2022 год. нотариална покана, защото всъщност не е даден
срок за изпълнение предвид предявената искова молба и на практика не е породила целения
правен ефект. Правните последици от отправеното от ищеца едностранно извънсъдебно
волеизявление за разваляне на договора обаче са настъпили с изтичането на подходящия, с
оглед принципите на добросъвестното изпълнение на задълженията на страните, срок в хода
на настоящото съдебно производство. С исковата молба може да бъде развален всеки един
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
3
не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен.
Предвид изложеното, предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр.чл.87, ал.1 ЗЗД
за връщане на заплатената от ищеца цена по разваления договор в размер на 53 335 лв. е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на претенциите за заплащане на сумата от 14 320 лв. върху вноската от
23 001лв. за периода от заплащане на вноската- 06.07.2018г. до 02.12.2022г.- датата на
изпращане на поканата, както и за сумата от 4266 лв. върху вноската от 21 334 лв. за
периода 07.01.2019г.-08.01.2022г. , следва да се посочи предвид гореизложеното, че преди
предявяване на иска- 16.01.2023г., основанието на което е предоставена сумата от общо 53
335 лв. все още е съществувало. Съгласно ППВС 1/1979 год,. когато основанието е налице
към момента на извършване на престацията, тя не може да се иска обратно докато то
съществува, а вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
Изискуемостта на задължението за връщане на сумата от 53 335 лв. е настъпила след
16.01.2023 год., поради което за предходния период от 06.07.2018 год. до 08.01.2022 год.
ответникът не е бил в забава и не дължи претендираната от ищеца мораторна лихва в размер
от общо посочената сума, представляваща обезщетение за забава върху заплатената от него
сума по договора в размер на общо 53 335 лв. Следователно претенциите за мораторни
лихви в посочените периоди за посочените суми следва да се отхвърлят, като основателна се
явява само претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
16.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Процесуалните представители на страните са представили списък с разноски по чл.80
ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сума за разноски
съобразно с уважената част от претенциите, а на ответната страна, на основание чл.78, ал.3
ГПК- съразмерно с отхвърлената част от иска. Процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност по отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за
неоснователно предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, на основание чл.55, ал.1, предл.3 вр. чл.87, ал.1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бургас строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ №36, партер, представлявано от управителя Стефан
Колев да заплати на Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ №17, ет.1, адв. Ненчо Драгнев сумата от 53 335 /петдесет и
три хиляди триста тридесет и пет/лева, представляващи заплатени два броя вноски- едната в
размер на 32 001лв., внесена на 06.07.2018г., втората- в размер на 21 334 лв., внесена на
07.01.2019г., на отпаднало основание- развален предварителен договор за покупко-
продажба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 16.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ №17, ет.1, адв. Ненчо Драгнев против „Бургас
строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Лермонтов“ №36, партер, представлявано от управителя Стефан Колев за осъждане на
последния да заплати на ищеца мораторна лихва в размер на 14 320 лв. върху вноската от
32 001лв. за периода 06.07.2018г.- 02.12.2022г. и мораторна лихва в размер на 4266 лв.
върху вноската от 21 334 лв. за периода 07.01.2022г. до 08.01.2022г.
ОСЪЖДА „Бургас строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ №36, партер, представлявано от управителя Стефан
Колев да заплати на Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ №17, ет.1, адв. Ненчо Драгнев сумата от 7287,36 /седем
хиляди двеста осемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляваща
4
направени от последния разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част
от претенциите.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Александровска“ №17, ет.1, адв. Ненчо Драгнев да заплати на „Бургас строй“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ №36,
партер, представлявано от управителя Стефан Колев сумата от 1550,53 /хиляда петстотин и
петдесет лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща направени от последния в
настоящото производство разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на въззивно обажалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5