Решение по дело №5427/2020 на Районен съд - Бургас

               

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260127                                  16.02.2021 г.                             град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                            V-ти  наказателен състав

На девети февруари                       през две хиляди двадесет и първа година   

В публично заседание в следния състав :

 

                                                                  СЪДИЯ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова        

като разгледа докладваното от съдия  Стефанова НАХД № 5427 по описа за 2020 година,  и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Т.Г. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.Д.Г. *** (изрично упълномощен) против наказателно постановление № 20-0769-003331 от 16.09.2020 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на жалбоподателя са  наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност  на НП. Моли се съдът да го отмени изцяло.  

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП в обжалваната му част. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление. Не се претендират разноски.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (видно от посочената в НП дата на връчването му на жалбоподателя - 15.12.2020 г., а жалбата е депозирана пред административнонаказващия орган на 21.12.2020 г. (лист 3 от делото). Подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

          На 01.08.2020 г., около 06,15 часа в гр.Б., в ж.к.“И.“, до бл. … в посока бл. …, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № …, собственост на Т. И. Г. с ЕГН **********. По същото време свидетелите К. и Н., и двамата служители в V-то РУ-Бургас, се намирали в служебния автомобил и патрулирали на територията на РУ, когато виждайки автомобила управляван от жалбоподателя решили да го спрат, за да му извършат проверка. За целта активирали светлинен и звукови сигнали на полицейската кола и спрели автомобила управляван от жалбоподателя. В хода на проверката свидетелите установили, че в автомобила освен жалбоподателя пътували и други две лица, от които едната свидетелката А. Ж. При извършената справка свидетелите установили, че и трите лица били криминално проявени. Понеже водачът Г. им се видял притеснен и видимо нервен свидетелите решили, че следва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и на наркотични вещества. За целта потърсили съдействието на КАТ и на място пристигнал свидетелят Г.К. на длъжност младши автоконтрольор в сектор КАТ-Бургас. Докато чакали пристигането на свидетеля К. изминало време от 1 час. През това време жалбоподателят нямал право да напусне мястото на проверката, но в същото време и не е имал Заповед за полицейско задържане. Пристигайки на място свидетелят К.  изпробвал водача Г. за алкохол с техническо средство и същото показало отрицателен резултат. Жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство, тогава обаче водачът отказал и поискал да даде кръвна проба. С оглед на това свидетелят К. дал на жалбоподателя талон за изследване № 0069567 (лист 10 от делото) в 07,50 часа, в който посочил, че същият следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването, т.е. до 08,35 часа, за да даде проба, като му съставил акт за установяване на административно нарушение № 20-0769-003331 от 02.08.2020 г. (лист 7 от делото). Към талона бил издаден и стикер, който бил залепен. Актосъставителят К. квалифицирал поведението на Г. като нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП като изрично в акта бил посочен номерът на талона за медицинско изследване. Описанието на нарушението в акта е, че жалбоподателят управлява МПС и отказва да бъде пробван за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 ARLB 0021, като му е издаден талон за изследване (лист 7 от делото).

          Въз основа на акта на 01.09.2020 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че водачът и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в НП преценил, че са нарушени разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и наложил на водача Г. административно наказание глоба в размер на 2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

          Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото материали, находящи се  в административно наказателната преписка и от свидетелските показания на всички свидетели, включително и тези на свидетеля Ж. събрани в хода на съдебното производство.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. –началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, която към 01.09.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед с рег.№8121з-515/14.05.20218 г на министъра на вътрешните работи (лист 16 и 17 от делото). Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към сектор „ПП“–ОДМВР – Бургас, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Въпреки това, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на закона, поради което същото следва да бъде отменено.Това е така по следните причини:

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване  употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева.  Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство (тест за употреба на НВ) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение – това по чл.174 ал.3 от ЗДвП –(в този смисъл Решение №984 от 2.06.2017 г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д № 973/2017 г.). Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП.

Съгласно приетото в Решение № 799 от 5.05.2015 г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д № 587/2015 г. – в разпоредбата на чл.174 ал.3 са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има наркотични вещества в организма му и ако се установят наличие на такива, то същият би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а ако не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози –деянието не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза–когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод.

В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“, както и че е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Това се установява от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното производство. Това обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението му автоматично представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – употребата на наркотично вещество или друго упойващо вещество следва да се установи с химико-токсикологично лабораторно изследване. Едва и при направен отказ за вземане на кръв/урина за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелката Ж. жалбоподателят е заявил, че желае да даде кръвна проба и да му бъде извършено изследване. В тази връзка свидетелят К. е издал в 07,50 часа на 01.08.2020 г. талон за медицинско изследване, в който е определил 45 минути за явяване в УМБАЛ - Бургас и даване на проба. В нито един от процесуалните документи жалбоподателят не е посочил, че отказва да даде кръвна проба. Между другото – съгласно чл.15 ал.7 от Наредба №1/2017г при връчен талон за медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от когото и да е, а от медицински специалист по чл.12 ал.1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл.14 ал.2, като се удостоверява с подписа на проверяваното лице. Само по този начин може да се твърди категорично, че водачът е отказал да даде кръвна проба и да му бъде направено  химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия казус по делото няма доказателства в този смисъл.

В акта актосъставителят се е ограничил да впише, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване. Съвсем по друг начин е описано  извършването на нарушението в наказателното постановление. В него административнонказаващият орган е вписал и двата метода (способа), по които може да се установи административното нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта. По този начин е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е могъл да разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които административно наказващия орган  е приел, че са довели до възникване на административнонаказателна отговорност, тъй като посочените две действия представляват отделни самостоятелни способи за констатиране на едно единствено административно нарушение, като за единият от тях не са налични доказателства да е бил извършен.

С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради нарушаване нормата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Липсва описание на конкретното нарушение, така както е установено и обстоятелствата при които е извършено.

Съдът не следва да се произнася по чл.63 ал.3 ЗАНН, тъй като нито една от страните не е пожелала разноски.

          Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-003331 от 16.09.2020 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Р.Т.Г. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** чрез адв.Д.Г. *** са  наложени два наказания - глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.