Р E Ш Е Н И Е
№ 617
гр.Плевен, 13.10 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 771 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 427
от 28.07.2020 г.,
постановено по нахд № 592/2020 г., Районен съд – Плевен
е изменил наказателно постановление № 15-0000518 от 16.12.2019 г. на директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Стаф
Компани“ ЕООД гр.Плевен, с ЕИК ***, представлявано от
А.С.с ЛНЧ **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3
от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева за извършено нарушение по чл.63 ал.2, във връзка с чл.63 ал.1 от КТ, като
е намален размера на наложената имуществена санкция от 2000 на 1500 лв.
Наказанието е наложено за това, че при извършена документална проверка на
документите на „Стаф Компани“
ЕООД в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен на 27.11.2019 г. е
констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило
разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: на 1.06.2019 г. е допуснато
до работа лицето Д.Д.Б.с ЛНЧ **********, преди да му
е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от ТД на НАП.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Стаф
Компани“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от А.С., чрез
адвокат П.Н. ***, която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Сочи,
че никъде в мотивите си решаващият съд не е обсъдил възражението на дружеството
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно
наказателното производство, както и наличието на нарушения на материалния
закон. Твърди, че процесните АУАН и НП не отговарят
на изискванията на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в тях не са
посочени дата и място на извършване на деянието; липсва пълно, точно и ясно
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено
то, както и че не се съдържат в достатъчна степен факти и обстоятелства около
неговото извършване. Твърди още, че обжалваното наказателно постановление не
отговаря на императивните изисквания, визирани в нормата на чл.57 от ЗАНН,
което е основание за неговата отмяна от формална страна. Сочи, че тези
съображения са били релевирани и пред районния съд, но
не са били обсъдени в решението му. Счита, че ако въззивният
съд е съобразил посочените по-горе възражения, би стигнал до извода, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява и не взема становище
по съществото на спора.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р.И., която оспорва жалбата.
Счита решението на първостепенния съд за правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено,
че на 27.11.2019 година инспектори от ОИТ – Плевен извършили документална
проверка на „СТАФ КОМПАНИ“ ЕООД град Плевен, представлявано от А.С.. В хода на
проверката били изискани и представени редица писмени документи, в това число и
трудов договор № 00691 от 01.06.2019 година, сключен между „СТАФ КОМПАНИ“ ЕООД
и Д.Д.Б.с допълнително споразумение към същия трудов
договор № DS0000000312 от 28.06.2019 година, както и заверено копие от справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с входящ №
15388193025868 от 24.07.2019 година. От сключения трудов договор с дата
1.06.2019 година било установено, че датата на постъпване на работа на
служителя също е 1.06.2019 година. Лицето, представляващо работодателя също
дало сведения, че работникът е постъпил на работа на дата 01.06.2019 година.
След извършена справка в НАП офис Плевен било установено, че регистрацията на
трудовия договор била извършена след датата на сключване на трудовия договор и
датата на постъпване на работа от работника, а именно дата 24.07.2019 година. За така констатираните обстоятелства, на
16.12.2019 година, в присъствието на упълномощено лице на дружеството бил
съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 63 ал. 2 във вр. чл. 63 т. 1 от КТ. Актът за нарушение бил връчен на пълномощника Й.Д.Г.. Впоследствие било
издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството
с имуществена санкция в размер на 2 000 лева за това, че в качеството си на
работодател нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: на
1.06.2019 година е допуснал до работа лицето Д.Д.Б. с
ЛНЧ **********, преди да му е предоставил копие от уведомление по чл. 62 ал. 3,
заверено от ТД на НАП.
Съдът установил горната фактическа
обстановка въз основа на представените
по делото писмени доказателства и от разпита на свидетелите В.Т.Н. и М.Г.Б..
Съдът приел, че разпоредбите на чл.62 и 63
от КТ установяват изискването в тридневен срок от сключване на договора
работодателят да изпрати уведомление за това до съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, както и да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни, и заверено копие от уведомлението до съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. От приобщените по
делото доказателства съдът установил, че
санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство във връзка с гореспоменатите разпоредби, като на 1.06.2019
година е допуснало до работа работника Д.Д.Б. без да му е предоставило преди постъпването му на
работа екземпляр за сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТП на НОИ. Съдът изложил
съображения, че НП е издадено от компетентен по място и материя орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
При определяне обаче на размера на
санкцията, която следва да бъде наложена на дружеството съдът намерил, че не е
съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, конкретните
обстоятелства при извършването му, факта, че въпреки нарушението за работника няма
настъпили каквито и да е неблагоприятни последици. В този смисъл съдът приел,
че и наложеното наказание в размер около средата е явно завишено и
несправедливо. На тези основания съдът изменил НП, като намалил размера на наложената имуществена
санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Касационната
инстанция споделя изводите на РС за законосъобразност и правилност на
издаденото НП, които, макар и лаконични, са съответни на събраните по делото
доказателства и на приложимия закон. Не е спорно и се установява от приобщените
доказателства, че работникът Б. е допуснат до работа в обект, стопанисван от касатора, на 1.06.2019 год. и това е видно както от
приложения трудов договор №691/1.06.2019 год., където по т.VIII е посочена като дата на постъпване на работа
1.06.2019 год., така и от обясненията на
дружеството от 31.10.2019 год., в т.4 от което е посочено, че Б. е
започнала работа на 1.06.2019 год. Работникът е допуснат до работа, преди да му
е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и това не е спорно между
страните.
Не са допуснати и съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, за каквито се твърди в
жалбата. Посочена е дата на нарушението-това е описаната в НП дата 1.06.2019
год., когато работникът е допуснат до работното си място и до която дата
най-късно е следвало да му се връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, но това не е било сторено. Посочено е и мястото на нарушението в НП - това
е седалището на дружеството в гр.Плевен, ***, където е сключен приложеният на
л.16 от въззивното дело Трудов договор
№00691/1.06.2019 год. според данните от самия договор. Предвид, че в трудовия
договор единствено е посочено, че Бенавидес ще работи
като помощник-сервитьор в „Стаф компани“
ЕООД в ресторант Ес енд Ем, без да е разписано в трудовия договор къде е
мястото на работа, то и на основание чл.66, ал.3 от КТ, за място на работата се
смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. А и при
липса на разписани нарочни правила относно мястото на връчване на книжата и
документите във връзка с трудовата заетост на работниците и служителите, се
налага извод, че последните следва да получават тези книжа именно на адреса по
седалището на работодателя. Нарушението е описано в пълнота, като са посочени
всички негови типични елементи, които в съвкупност очертават картината на
конкретно вмененото деяние. Нарушението не може да се квалифицира като
маловажно, по аргумент от разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ. От друга страна въззивният съд е намалил размера на наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимален неин размер, под който не може да се
определя наказание.
Ето защо , като е достигнал до извод за
правилност и законосъобразност на атакуваното НП, РС е постановил едно валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 427 от 28.07.2020 г., постановено по нахд № 592/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.