Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 191 22.12.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 142 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба вх. № 1107 от 07.07.2022 год.
на Н. А. Д. от с. В., област Р., чрез адв.
К. Ю. С. от АК – Русе, срещу
Решение № 2153-03-83 от 09.06.2022 год.
на ръководителя на ТП на НОИ – Варна. В жалбата се твърди, че административният
орган неправилно е приложил материалния закон при определяне на среднодневното
му обезщетение, което следвало да бъде 72 .72 лв., а не определеното и
изплатено от 29.48 лв.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Варна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е. Л., оспорва жалбата
като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
От данните по
делото / виж справки л. 36-41 и удостоверения и болнични листи л.127-142/ е
видно, че осигурителят „БЕРКАЙ 2010” ЕООД с ЕИК ********* е представил в ТП на НОИ – Варна удостоверение по
образец съгласно приложение № 9 към чл. 8 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от ДОО / НПОПДОО/ ДВ бр.57/2015
год./ за болнични листи и данни относно правото на парично обезщетение
на оспорващия Н. Д., както следва:
вх. № Р14-03-000-00-**********/
02.09.2020 г. за б.л. № Е20201668071 / 17.08.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
14.09.2020 г. за б.л. № Е20202064386 / 04.09.2020 г.,
вх. № Р14-03-000-00-**********/
14.10.2020 г. за б.л. № Е20201482093 / 09.10.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
30.10.2020 г. за б.л. № Е20201482262
/27.10.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
03.12.2020 г. за б.л. № Е20201482509 / 20.11.2020 г.
вх.№ Р14-03-000-00-********** /
22.12.2020 г. за б.л. № Е20201482845 / 22.12.2020 г.
вх. № Р14-03-000-00-**********/
07.01.2021г. за .б.л. № Е20201482940 / 05.01.2021 г.
вх. №Р14-03-000-00-**********/
18.01.2021 г. за б.л. № Е20201483065 /
15.01.2021 г.
На основание чл. 40, ал. 4 от КСО/ Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП - Варна на НОИ с
разпореждания е спрял образуваното
производство по изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи както следва:
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г. /л.124/, по б.л. №Е20201668071 /л. 140/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 22.12.2020 г., /л.126/ по б.л. № Е20202064386 /л. 138/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г. /л.123/, по б.л. №Е20201482093 /л. 142/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г. /л.122/, по б.л. №Е20201482262 /л. 134/
с Разпореждане №
Д-03-999-00-********** / 21.12.2020 г., /л. 125/по б.л. № Е20201482509 /л. 136/
Оспорващият Д. е обжалвал разпорежданията и с решение № 2153-03-19 от 04.03.2021 год.
Ръководителят на ТП на НОИ Варна/л.92-95/ е
оставил жалбата без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй
като междувременно с разпореждания от 19.02.2021 год. /л.98-102/,
производствата са възобновени считано от 19.02.2021 год.
С жалба вх. № 1012-09-101 от 06.04.2021 год. /л.89-90 /
Н. Д. е обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Варна мълчаливия отказ за изплащане на обезщетението
за временна неработоспособност за 12 болнични листа, сред които и цитираните по горе 8 болнични листа.
С Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год. /л.82-88/, ръководителят на ТП на НОИ – Варна е оставил
без разглеждане жалбата срещу мълчаливия
отказ на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
Варна за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болнични листове
№ Е20201482845 от
22.12.2020 год.,
№ Е20201482940 от
05.01.2021 год.,
№ Е20201483065 от
15.01.2021 год. поради просрочване на
жалбата.
Отменил е мълчаливия отказ на Ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Варна
за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове
№ Е20201668071 от
17.08.2020 г.,
№ Е20202064386 от
04.09.2020 г.,
№ Е20201482093 от
09.10.2020 г.,
№ Е20201482262 от
27.10.2020 г.
№ Е20201482509 от
20.11.2020 г. и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне.
Това решение е оспорено
от Н. Д. пред Административен съд – Разград, който с Определение № 142 от 05.11.2021 год. по адм.д. № 171/2021
год. /л. 77-81 / е оставил жалбата срещу
Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год.
на ръководителя на ТП на НОИ - Варна в частта, с която е отменен мълчаливия
отказ на Ръководителя по „Парични обезщетения и помощи” при ТП на НОИ Варна за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи № Е20201668071 / 17.08.2020
г., № Е20202064386 / 04.09.2020 г., № Е20201482093 / 09.10.2020 г. № Е20201482262 /27.10.2020 г. и № Е20201482509 / 20.11.2020 г. без
разглеждане поради липса на правен интерес от оспорването и е прекратил
производството по делото в тази му част както и е отхвърлил жалбата в
останалата ѝ част. Определението на Административен съд Разград в частта,
с която жалбата на Н. Д. срещу Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год. е оставена без разглеждане е потвърдено
с Определение № 301 от 14.01.2022 год. по адм.д. № 12328/2021 год. на ВАС –
Шесто отделение. /л.73-л.76 /.
След постановяване на
това определение между ТП на НОИ – Варна и ТД на НАП Варна е разменена
кореспонденция / виж л. 52-72/ в резултат на която длъжностно лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ –
Варна е изготвило доклад, в който е
посочило, че следва да се извърши проверка по представените в ТП на НОИ от осигурителя „Беркай – 2010” ЕООД документи
за изплащане на парично обезщетение за оспорващия Д. и други работници от
дружеството, която да отговори на
въпроса: 1. Дали към деня на настъпване
на временната неработоспособност на
оспорващия, същият е осигурено лице по българското законодателство и възникнало
ли е осигурителното правоотношение по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и 2. Ако
лицето е осигурено по смисъла на КСО за определяне размера на паричното
обезщетение да се уточнят подадените
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в 18 месечния период за изчисляване н паричното
обезщетение – размерът на осигурителния
доход за периодите, в които оспорващият е работил в чужбина и за периодите в
страната.
Във връзка с този сигнал
Х. К. – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Варна е изготвил
доклад от 11.04.2022 год. /л.47-48/. В
него е посочено, че оспорващият Д. е в трудови правоотношения с осигурителя
„БЕРКАЙ – 2010” ЕООД, съгласно трудов
договор № 73 от 04.10.2018 год. /л.162/, назначен на длъжност „работник
животновъд”, считано от 11.10.2018 год.
с пълно работно време 8 часа
дневно. За трудовият договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. С допълнителни споразумения към
трудовия договор /л.163,164,165,168,173,176 и л. 179/ на основание чл. 121, ал.
3 от КТ оспорващият Д. е командирован в Германия за повече от 30 дни с цел
изпълняване на трудовите си правоотношения в различни кравеферми и за различни
периоди, подробно посочени в доклада. Със заповеди от № 1 до № 7 /л. 167,170,
171,172, 175, 178 и л. 181/ командироването на Д. е прекратявано до следващо
отпътуване на работника, като допълнителното споразумение е било прекратено със
заповед № 7 от 02.08.2020 год. Установено е, че за м. 08.2020 год. при
работодателя „БЕРКАЙ 2010” ЕООД Д. е
отработил 8 дни от 03.08.2020 год. до 12.08.2020 год. във ферма за едри
преживни животни в с. Дянково, област. Разград, на 13 и 14.08.2022 год. му е
бил разрешен неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, а от 17.08.2020 год. е в
отпуск поради временна
неработоспособност по представени
болнични листи № Е20201668071 /л.140/ за периода от 17.08.2020 год. до
28.08.2020 год., № Е20202064386 /л. 138/ за периода от 31.08.2020 год. до 04.10.2020 г., както и следващи болнични
листи до 01.02.2021 год.
Длъжностното лице е дало
заключение, че въз основа на извършената проверка за оспорващия Д. към датата
на настъпване на временната неработоспособност
е бил изпълнен фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО, т.е. за
лицето е възникнало основание за осигуряване по българското законодателство. На следващо място е
установено, че дължимите осигурителни вноски за оспорващия Д. са определяни по
реда на чл. 6, ал. 3 от КСО, а за периодите на командироване по реда на чл. 6а
от КСО. Осигурителят е внасял осигурителните вноски във фонд Държавно
обществено осигуряване и е подавал съответните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Посочено е също, че по повод определяне на приложимото законодателство в
сферата на социалната сигурност за наетите от „БЕРКАЙ – 2010”ЕООД лица,
проверката към датата на изготвяне на доклада не е приключила и дружеството
няма отговор/становище от НАП.
За времето от 18.04.2022
год. до 27.04.2022 год. на чрез няколко плащания на оспорващия са изплатени
парични обезщетение по болнични листове № Е20201668071 / 17.08.2020 г., №
Е20202064386 / 04.09.2020 г., № Е20201482093 / 09.10.2020 г. № Е20201482262 /27.10.2020 г. и № Е20201482509 / 20.11.2020 г. общо в размер на 2093,18 лв. за 71 работни дни, което формира дневен размер
на обезщетението от 29.48 лв.
С жалба вх. №
1012-03-284 от 09.05.2022 год. /л.31/ оспорващият Д. е обжалвал пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Варна така определения дневен размер на
обезщетението по отношение на всички 8
бр. болнични листи за периода от 17.08.2020 год. до 01.02.2021 год., които са
били представени пред ТП на НОИ – Варна от работодателя „БЕРКАЙ – 2010” ЕООД.,
като е поискал ръководителят на ТП на НОИ – Варна да разпореди на ръководителя по изплащане на ПОБ при ТП на
НОИ – Варна да преизчисли обезщетението при дневен размер от 72,72 лв.
Административният орган
е разгледал жалбата и е постановил Решение № 2153-03-83 от 09.06.2022 год. /л. 22- л. 29/, което е предмет на
настоящия правен спор.
С него жалбата с вх. № 1012-03-284 / 09.05.2022 г. от Н. А. Д., от с. В., в частта ѝ, с която се оспорва
определения дневен размер на паричното му обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, в размер на 29,48 лв. дневно, по
болнични листи:
№ Е20201482845 /
22.12.2020 г. за периода от 04.12.2020 г. до 23.12.2020 г.;
№
Е20201482940 /05.01.2021 г. за периода от 24.12.2020 г. до 12.01.2021 г.;
№
Е20201483065 / 15.01.2021 г. за периода от 13.01.2021 г. до 01.02.2021 г.,
е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима и производството в тази му част е прекратено. Като фактическо основание административният орган е приел, че по тези
три болнични листа е налице влязъл в сила мълчалив отказ за изплащане на
обезщетение, съгласно Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна,
което е потвърдено с неподлежащо на обжалване определение № 142 от 05.11.2021
год. по адм.д. № 171/2021 год. на АС – Разград.
Със същото решение ръководителят на ТП на НОИ Варна е
отхвърлил жалба вх. № 1012-03-284 / 09.05.2022 г. от Н. А. Д., от с. В., в частта ѝ, с която се оспорва
определения дневен размер на паричното му обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, в размер на 29,48 лв. дневно, по
болнични листи:
№ Е20201668071/17.08.2020
г. за периода от 17.08.2020 г. до 28.08.2020 г.;
№ Е20202064386/04.09.2020
г.,за периода от 31.08.2020 г. до 04.10.2020 г.,
№ Е20201482093/09.10.2020
г.за периода от 05.10.2020 г. до 24.10.2020 г.,
№ Е20201482262/27.10.2020
г. за периода от 25.10.2020 г. до 13.11.2020 г. и
№ Е20201482509/20.11.2020
г. за периода от 14.11.2020 г. до 03.12.2020 г.;
За да постанови решението си
административният орган е приел, че работодателят на оспорващия - „БЕРКАЙ –
2010” ЕООД е уведомил ТП на НОИ – Варна,
че за Д. няма издадено удостоверение А1 и административното производство пред
НАП, образувано по молба на работодателя не е приключило. Позовал се е на писмо
на ТД на НАП Варна с вх. № 2153-03-50#3 от 29.06.2021 год. и на доклада от 11.04.2022 год. на
контролните органи при ТП на НОИ – Варна
и е приел, че размерът на дневното обезщетение за оспорващия от 29,48 лв.
е определен правилно при
прилагане разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 2 от НПОПДОО и чл. 41, ал. 2, т. 5 от КСО.
Решението е връчено
по пощата с известие с обратна разписка /л.30/ на 15.06.2022 год.
Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 05.07.2022 год.,
съгласно пощенското клеймо на плика /л. 11/.
В съдебно производство съдът изслуша вещо лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза. Същото дава заключение, неоспорено
от страните, че размерът на общия доход, върху който са
внесени или дължими осигурителните вноски за период от 18 месеца, преди
настъпване на временната неработоспособност на оспорващия Д., съобразно данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както и по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, подадени
за него, както и данните интегрирани в подадените документи за изплащане на
обезщетение на оспорващия Д. по НПОПДОО брутното трудово възнаграждение за периода м. февруари 2019 год. м. юли 2020
год. т.е. последните 18 месеца, преди настъпване на временната
неработоспособност на оспорващия Д. е било 45237.06 лв., а 80% от среднодневния
му размер е равен на 97.02 лв. На стр. 5
от заключението вещото лице е посочило, че от данните в осигурителното досие
размерът на осигурителния доход на оспорващия Д. за същия период е равен на 33
840 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна и срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Съдът намира, че
същата е подадена в срок, тъй като оспореният административен акт не е връчен
надлежно на оспорващия Д. по следните
съображения. В самото решение е посочено, че същото следва да се съобщи на Н. Д.,
чрез адв. К. С. на посочения адрес в гр. К., пл. ***
№ *, ет. *, ст. **. Решението е връчено в нарушение на чл. 51, ал. 1 от ГПК
в редакцията до 30.06.2022 год., съгласно който връчването на адвокат
става лично в неговата кантора или на друго място, където той се намира по
служба. Връчването в кантора се извършва на всяко лице, което работи или
сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва
името и качеството на получателя. В
случая в известието за доставяне не е
посочено името на получателя, нито е удостоверено в какво качество получава
пратката. В графата с наименование „Име и фамилия на получателя на
пратката/упълномощено лице” е вписан само текста „С.”. На съда е служебно
известно, че адв. К. С. има брат– С. Ю. С., който също е адвокат с личен №
********** от АК - Разград, с адрес на адвокатската кантора гр. К., пл. *** , ет. *, ст. **. В крайна
сметка не е удостоверено по надлежен ред, че оспореното решение е връчено на
адв. К. С., като пълномощник на оспорващия Д.
Предвид изложеното
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. Доколко фактите са доказани и правилно
ли са подведени под съответните правни норми е въпрос на материална
законосъобразност.
Съдът обаче
намира, че в оспорения акт не е посочен алгоритъмът, по който е изчислен
размерът на дневното парично обезщетение.
В чл. 41 от КСО и раздел III от НПОПДОО са посочени подробни правила и алгоритъм
на изчисляване на размера на дневното парично обезщетение. Административният
орган е бил длъжен при постановяване на
оспореното решение да запълни този алгоритъм с конкретни данни, за да може
адресата на акта да разбере по какъв начин и въз основа на какви данни е
определен размерът на дневното му парично обезщетение и съответно да представи
доказателства, които ги опровергават, ако счита, че този размер е неправилно
определен. Този алгоритъм и тези фактически
данни могат да се съдържат и в друг акт от административната преписка, на който
да се позове административният орган, но в случая такива не са налице. В
административната преписка са налице извлечения от регистъра на осигурените
лица /РОЛ/, който съдържа данни за осигурителния доход и внесените
осигурителни вноски за оспорващия, както и данни за изплатените суми, но не се
съдържа начина и основите върху които е
изчислен размерът на дневното парично обезщетение на оспорващия според административния орган. Едва в писмения отговор с вх. № 1536 от
04.10.2022 год. на процесуалният представител на ответника /л. 155-156/,
приобщен към материалите по делото в
съдебно заседание от 06.10.2022 год., се съдържа таблица и обяснение за начина и основите, върху които е изчислено
дневното парично обезщетение, изплатено на оспорващия. Недопустимо е едва
в съдебно заседание, административният
орган да попълва фактическите основания, въз
основа на които е издал оспорения административен акт.
Това нарушение
на формата е довело и до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото адресатът на акта не може да
разбере въз основа на какви фактически установявания, административният орган е
постановил решението си и съответно да
защити правата си. По този начин в нарушение на чл. 35 от АПК - актът е постановен без да са изяснени всички
факти от значение за случая и без да са
обсъдени възраженията на оспорващия.
По отношение на материалната законосъобразност на
оспореното решение съдът намира следното:
Решение № 2153-03-83 от
09.06.2022 год. на ръководителя ТП на
НОИ – Варна в частта, с която е оставил
без разглеждане жалба с вх. №
1012-03-284 / 09.05.2022 г. от Н. А. Д., от с. В.
в частта ѝ, с която се оспорва определения дневен размер на паричното му
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, в размер на
29,48 лв. дневно, по болнични лист №№ Е20201482845 от
22.12.2020 г., Е20201482940 от
05.01.2021 г. и Е20201483065 от 15.01.2021, и е прекратил производството в тази
му част, е правилно и законосъобразно. По тези болнични листове няма определено
и изплатено дневно парично обезщетение
за временна неработоспособност в размер на 29.48 лв. Производството по изплащане на обезщетение по тези болнични
листове е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ за изплащане, съгласно
Решение № 2153-03-50 от 07.05.2021 год.
на ръководителя на ТП на НОИ – Варна, което е потвърдено с неподлежащо на
обжалване определение № 142 от 05.11.2021 год. по адм.д. № 171/2021 год. на АС
– Разград. В случая липсва акт, който да
подлежи на обжалване пред ръководителя на ТП на НОИ – Варна и за Д. в тази част
от жалбата не е налице правен интерес от оспорване.
В
останалата част решение № 2153-03-83 от 09.06.2021 год. на ТП на НОИ – Варна е постановено в
нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск.
Според чл. 41,
ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са
внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица -
внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода,
от който е изчислено обезщетението.
В разпоредбата
на чл. 41, ал. 2 от КСО в 5 точки
законодателят е посочил в кои случаи за дните, които са включени в този
18 месечен период, се взема среднодневната минимална работна заплата за
страната за съответния период, като чл. 41, ал. 2, т. 5 се прилага в
хипотезата, когато лицето е било осигурено по законодателството на друга
държава по условията на международен договор, по който Република България е
страна.
Именно тази
разпоредба според административния орган,
е правилно приложена при определяне размера на дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност на оспорващия Д.
Съдът не
споделя становището на административния
орган и намира същото за неправилно.
На първо място
по делото липсват доказателства през процесните 18 месеца Д. да е бил
осигуряван по законодателството на друга държава по условията на международен
договор, по който Република България е страна. Законодателят в разпоредбата е
употребил израза ”лицето е било
осигурено”, т.е. действително да е било
осигурявано, а не да е било длъжно да се осигурява или да бъде осигуряван.
На следващо
място следва да се посочи, че Административният орган не е спазил
задължителните за него УКАЗАНИЯ
№ РД06-7 от 3.06.2014 г. относно начина на изчисляване на обезщетения за
временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското
законодателство и Регламент 883/2004 на лица, които имат осигурителни периоди
по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария на
Министерството на труда и социалната политика / виж https://nssi.bg/wp-content/uploads/Ukazanie_chl.21_chl.62_R883.pdf /. В точка IV от указанията изрично е посочено, че чл. 41, ал. 2, т. 5 КСО и чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО се прилагат само към правоотношения,
възникнали на основание на влезлите в сила за България двустранни договори с
трети страни в областта на социалната сигурност, уреждащи съответните
обезщетения - предмет на настоящите указания, т.е. договори със страни извън
ЕС, ЕИП и Швейцария. А настоящият случай не е такъв. Няма доказателства Д. да е
осигуряван в трета страна.
От данните по делото е безспорно, че осигурителното
правоотношение между оспорващия Н. Д. и
осигурител „Беркай - 2010” ЕООД е възникнало
на 11.10.2018 год. и към датата на настъпване на осигурителното събитие
– 17.08.2020 год. Д. е бил осигурено
лице в Националния осигурителен институт по българското законодателство,
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. През
процесните 18 месеца преди настъпване на осигурителното събитие, видно от
данните по делото в т.ч. и от Регистърът на осигурените лица, който е официален удостоверителен източник на
информация, ползващ се с формална доказателствена сила, с каквато се ползват
официалните удостоверителни документи, осигурителят „Беркай -2010” ЕООД е
внасял съответните осигурителни вноски, определяни по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО, а за периодите,
през които Д. е бил командирован на работа във Федерална република Германия по
реда на чл. 6а от КСО. Няма доказателства, а и административният орган не
твърди, че по времето, през което Д. е
работил в Германия като командирован, същият е осигуряван в друга осигурителна
институция от друг осигурител. Ако административният
орган счита, че подадените от осигурителя данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО, които се съдържат в РОЛ, са неточни или, че оспорващият
неправилно е осигуряван по основание и размер на осигурителните вноски, то в КСО и подзаконовите нормативни актове по социално осигуряване е регламентирана
съответната процедура за привеждане на тези данни в съответствие с нормативните
актове.
Съдът счита, че в случая не е приложима нито една от хипотезите на чл.
41, ал. 2 от КСО, която да налага за дните, включени в 18 месечния период при
определяне на дневното парично обезщетение на Д., да се взема предвид
среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.
Размерът на
дневното парично обезщетение на оспорващия по болнични листове №
Е20201668071 / 17.08.2020 г., № Е20202064386 / 04.09.2020 г., № Е20201482093 /
09.10.2020 г. № Е20201482262 /27.10.2020
г. и № Е20201482509 / 20.11.2020
г. следва да бъде изчислен и определен
при спазване разпоредбите на чл. 41, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответните
разпоредби от Раздел III на Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
По изложените съображения съдът намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 5 при определяне размера на дневното парично
обезщетение на оспорващия Д. по
посочените по-горе болнични листи,
административният орган е нарушил материалния закон.
Ето защо решението в тази му част, като
постановено при неспазване на изискването за форма и в
противоречие с материалния закон следва да бъде отменено, а преписката в тази
ѝ част върната за ново произнасяне при спазване указанията по прилагане
на закона, дадени в мотивите на решението.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-83 от
09.06.2022 год. на ръководителя на ТП на
НОИ – Варна в частта, с която е отхвърлил жалба вх. № 1012-03-284
/ 09.05.2022 г. на Н. А. Д., от с. В., в частта ѝ, с която се оспорва
определения дневен размер на паричното му обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, в размер на 29,48 лв. дневно, по
болнични листи, №
Е20201668071/17.08.2020 г. за периода от 17.08.2020 г. до 28.08.2020 г., № Е20202064386/04.09.2020 г. за периода от
31.08.2020 г. до 04.10.2020 г., №
Е20201482093/09.10.2020 г. за периода от 05.10.2020 г. до 24.10.2020 г. №
Е20201482262/27.10.2020 г. за периода от 25.10.2020 г. до 13.11.2020 г. и №
Е20201482509/20.11.2020 г. за периода от 14.11.2020 г. до 03.12.2020 г..
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н. А. Д. от с. В., област
Р., срещу Решение № 2153-03-83 от 09.06.2022
год. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/