РЕШЕНИЕ №
621
гр. Бургас, 04.05.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря И.Г., като
разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6724/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Й.В.В., род. на *** год., полски
гражданин, със съдебен адрес ***, с която претендира осъждане на „Сичес Полска
СП. З. О. О.”, код по БУЛСТАТ ..., с място на стопанска дейност в България, със
седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 8433,20 лева – възнаграждение
за положен извънреден труд след работно време, ведно с мораторна лихва от
1914,24 лева; 9245,45 лева – възнаграждение за положен извънреден труд през
почивни дни, ведно с мораторна лихва от 2098,62 лева; 1883,46 лева –
възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници, ведно с
мораторна лихва от 427,51 лева, трите главни вземания за периода
29.08.2013-11.08.2014 год.; 394,17 лева – възнаграждение за времето на използван
платен годишен отпуск за 3 дни от 2013 год., ведно с мораторна лихва от 89,52
лева; 2627,80 лева – възнаграждение за времето на използван платен годишен
отпуск за 20 дни от 2014 год., ведно с мораторна лихва от 596,51 лева, и 2233,63
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни от 2013 год.,
ведно с мораторна лихва от 507,27 лева, като всяко едно от акцесорните вземания
върху процесните главници се отнася за периода 11.08.2014-02.11.2016 год., ведно
с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на всяка от процесните
главници, начиная от подаване на исковата молба – 03.11.2016 год., до
окончателното им изплащане; ангажира доказателства и претендира деловодните
разноски.
Исковете са
уточнени с писмена молба от 11.11.2016 год., както и в откритите съдебни
заседания на 22.02. и 26.04.2017 год.
Правните
основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 150, чл.
177, ал. 1, чл. 224, ал. 1, чл. 262 и чл. 264, КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, чл.
84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
С протоколно
определение в откритото съдебно заседание на 22.02.2017 год., частично отменено
с протоколно определение от 26.04. с. г., БсРС е приел направеното от ищеца изменение
в размерите на исковете за заплащане на възнагражденията за положен извънреден
труд: от 8433,20 лева до 8216,15 лева; от 9245,45 лева до 8987,83 лева и от
1883,46 лева до 1888,73 лева.
Ответникът оспорва
исковете, ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
В писмения си отговор по делото ответникът е въвел и възражение за прихващане с
вземанията си срещу ищеца за общо 6281,67 лева, представляваща сбор от направените
от ответника разноски за предоставени хотелски услуги (нощувки и храна) и
превоз на ищеца – съгл. уточняващата писмена молба от 13.01.2017 год.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не
се спори, че страните са били обвързани с трудово правоотношение, възникнало
със сключване на представения писмен трудов договор от 29.08.2013 год., по
силата на който ищецът Й.В. е бил назначена на длъжност „монтьор, тръби за
продуктопроводи” в предприятието на ответника в Република България. Съгласно т.
9 от договора, работният ден на работника В. е 8-часов, от 08.00 ч. до 17.00
ч., с един час обедна почивка, а полагането на извънреден труд е допустимо по
изключение, съгласно действащото законодателство. Договорът между страните е
прекратен на 12.08.2014 год., със заповед от 11.08.2014 год. на работодателя, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ – по взаимно съгласие на страните.
Ищецът сочи,
че до настоящия момент не е получил дължимите трудови възнаграждения за положен
извънреден труд в извънработно време, през почивни дни и на официални празници,
както и обезщетенията по чл. 177 и чл. 224, ал. 1, КТ, за ползвания и за
неползвания платен годишен отпуск за 2013-а и 2014 год. (вж. уточненията на
тези искове в откритото съдебно заседание на 26.04.2017 год.).
Ответникът
оспорва претенциите с твърдения, че не е разпореждал на ответника полагане на
извънреден труд; по отношение обезщетенията за отпуск сочи, че на ищеца не е
било разрешено ползване на платен отпуск, а през м. август 2014 год., с
платежно нареждане – л. 43 по описа на делото, на работника В. се било
изплатено обезщетението по чл. 224, ал. 1, КТ – 2496,41 лева (съгл. изявленията
и признанията на процесуалните представители на страните в откритото съдебно
заседание на 22.02.2017 год.).
По делото е
прието експертно счетоводно заключение, неоспорено от страните, което съдът
цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че в счетоводството на
ответника липсват писмени доказателства за положен от ищеца извънреден труд.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни искове
за неоснователни. Съществуването на трудово правоотношение между страните през
периода 29.08.2013-12.08.2014 год. е безспорен факт, доказан с представените трудов
договор и заповед за прекратяване. За периода на действие на договора за
ответника-работодател е съществувало задължение за заплащане на уговореното
парично трудово възнаграждение, вкл. и на увеличено възнаграждение при положен
от ищеца извънреден труд – чл. 150 във вр. с чл. 264, КТ. По делото не са
ангажирани доказателства за положен от Й.В. труд извън установеното му с
трудовия договор работно време, вкл. и през почивни дни и на официални празници
– чл. 143, ал. 1 и чл. 264, КТ. Твърденията на ищеца в тази насока са
недоказани – липсват данни, че работодателят е разпоредил полагането на извънредния
труд, или такъв е бил полаган със знанието и без противопоставянето на
ответника или на прекия ръководител на ищеца. Видно от представеното копие на
книгата на ответника по чл. 149, ал. 1, КТ, липсва отразяване за полагане на
извънреден труд в предприятието, а делото не съдържа и заповеди или други
писмени разпореждания на работодателя за задължаване на ищеца да работи извън
уговореното между страните работно време (872-2011-ІV ГО на ВКС, постановено по
чл. 290, ГПК). В тази насока е и неоспореното заключение на вещото лице, срещу
което не е проведено насрещно доказване. Предвид изложеното, главните искове за
заплащане на възнаграждения за положен извънреден труд са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните претенции за обезщетения за
забава за период до и след подаване на исковата молба.
Съдът намира
за неоснователен и иска по чл. 177, ал. 1, КТ, за възнаграждение за времето на
ползвани общо 23 дни отпуск през 2013-а и 2014 год. С оглед съществувалото между
страните трудово правоотношение, работникът Й.В. има право на възнаграждение за
времето на използван платен годишен отпуск. Възникването на това вземане е
поставено в зависимост от установяване на четири обстоятелства – трудов договор
между страните, придобито от работника право на платен годишен отпуск, писмено
разрешаване от работодателя за ползването му и бездействие на работодателя за
заплащане на възнаграждението по чл. 177, КТ. По настоящото дело няма ангажирани
доказателства, че ищецът е ползвал платения си отпуск (3 дни за 2013 год. и 20
дни за 2014-а), надлежно разрешен от работодателя му в писмена форма – чл. 173,
ал. 1, КТ. Така наведеното отрицателно твърдение на ответника (съгл.
изявлението на процесуалния му представител в откритото съдебно заседание на
22.02.2017 год.) се подкрепя и от писмения отказ за поискан от В. отпуск – л.
50 по описа на делото, поради което съдът приема, че от ищеца не е проведено главно
и пълно доказване на факта за ползване на надлежно разрешен платен годишен отпуск
през периода 2013-2014 год. Липсата на такова ползване изключва задължението на
работодателя да плати на работника възнаграждението по чл. 177, КТ, поради
което исковете за главниците от 394,17 лева и 2627,80 лева са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, ведно с обусловените акцесорни вземания за забава.
Съдът намира
за неоснователен и главния иск по чл. 224, ал. 1, КТ – 2233,63 лева. От момента
на прекратяване трудовия договор между страните, за работодателя възниква
задължението да изплати парично обезщетение за неизползвания от работника му
платен годишен отпуск – чл. 178, КТ. Съгласно направеното от ответника
признание, в полза на Й.В. е възникнало посоченото парично вземане, тъй като
той не е ползвал полагащите му се 19 дни отпуск за периода на действие на
договора (съгл. неоспореното заключение на вещото лице). Посоченото парично
задължение на работодателя възлиза на 2496,41 лева и е погасено чрез плащане,
извършено по банков път на 10.09.2014 год. – в тази насока са представеният фиш
на л. 43 по описа на делото и признанието на ищеца за получено плащане (изявление
в с. з. на 22.02.2017 год.). Предвид извършеното преди подаване на исковата
молба плащане, вземането на ищеца е погасено, а претенцията, като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена, ведно с обусловените акцесорни искове за обезщетение
за забава.
Предвид
изложеното становище за неоснователност на исковете, съдът не дължи разглеждане
по същество и произнасяне по предявеното от ответника в условие на евентуалност
възражение за прихващане.
Неоснователността
на исковете налага, в изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 3, ГПК, в полза на
ответника да бъдат присъдени деловодни разноски, включващи депозит за вещо лице
– 150 лева, и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК, тъй като размерът на възнаграждението е
прекомерен – 3520,50 лева, съобразно действителната фактическа и правна
сложност на спора и цената на обективно съединените искове, и следва да бъде
намален до 2000 лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Й.В.В., род. на *** год., лична карта № ... год., полски гражданин,
със съдебен адрес ***, за осъждане на „Сичес Полска СП. З. О. О.”, код по
БУЛСТАТ *********, с място на стопанска дейност в България, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
да му заплати следните суми: 8216,15 лева – възнаграждение за положен
извънреден труд след работно време през периода 29.08.2013-11.08.2014 год.,
ведно с мораторна лихва от 1914,24 лева за периода 11.08.2014-02.11.2016 год.; 8987,83
лева – възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни през периода
29.08.2013-11.08.2014 год., ведно с мораторна лихва от 2098,62 лева за периода
11.08.2014-02.11.2016 год.; 1888,73 лева – възнаграждение за положен извънреден
труд на официални празници през периода 29.08.2013-11.08.2014 год., ведно с
мораторна лихва от 427,51 лева за периода 11.08.2014-02.11.2016 год.; 394,17
лева – възнаграждение по чл. 177, КТ за времето на използван платен годишен
отпуск за 3 дни от 2013 год., ведно с мораторна лихва от 89,52 лева за периода
11.08.2014-02.11.2016 год.; 2627,80 лева – възнаграждение по чл. 177, КТ за
времето на използван платен годишен отпуск за 20 дни от 2014 год., ведно с
мораторна лихва от 596,51 лева за периода 11.08.2014-02.11.2016 год., и 2233,63
лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ за неизползван платен годишен отпуск
за 17 дни от 2013 год., ведно с мораторна лихва от 507,27 лева за периода
11.08.2014-02.11.2016 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от подаване на
исковата молба – 03.11.2016 год., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Й.В.В.,
род. на *** год., лична карта № ... год., полски гражданин, със съдебен адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Сичес Полска СП. З. О. О.”, код
по БУЛСТАТ *********, с място на стопанска дейност в България, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
деловодни разноски в размер от 2150 (две хиляди сто и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
Вярно с оригинала: ЕХ