Решение по дело №489/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 35
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700489
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Враца, 09.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021г. / деветнадесети януари две хиляди  двадесет и първа година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                           ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

  

при секретаря даниела ванчикова и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ  като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  КАН дело № 489 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

          Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

          Образувано е въз основа на постъпила  касационна жалба от РЕГИОНАЛЕН  ОТДЕЛ “Автомобилна Администрация“ /РД“АА“/ Враца,  предявена чрез * И. Т., против РЕШЕНИЕ №266/16.07.2020г., постановено по анд №344/2020г.  по описа на Районен съд Враца, с което е отменено издаденото против К.Н.М. *** Наказателно постановление №26-0000092/ 25.02.2020г. за налагане на административно наказание  глоба   в размер на 1500лв. на основание чл.93в ал.11  от  Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/  за нарушение на чл.34 §3 б.б  от Регламент /ЕС/ №165/2014г.

          В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния  закон. Твърди се, че  Районният съд, при правилно установена фактическа обстановка, е направил несъответни на същата  правни изводи, като незаконосъобразно е приел, че в административнонаказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, довели  до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прави се искане за  отмяна на решението и потвърждаване на оспореното НП.

          Ответникът по касационната жалба  в писмено възражение  я оспорва и  прави искане решението на Районния съд  да бъде оставено в сила като правилно. Изтъква , че  не е извършил описаното нарушение, тъй като е представил „удостоверение за дейности“, от което е видно, че за описания  период не е управлявал МПС.

          Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е основателна, решението на въззивния съд е неправилно, поради което  прави искане за отмяната му.  Изтъква, че  видът на проверявания тахограф е  безспорно установен, а  представеното в  съдебната фаза на производството „удостоверение за дейности“ е следвало да бъде представено при проверката, извършена от контролните органи.

          Настоящият съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок , против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

 Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което прави съдебният акт обоснован. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН  и съдържат  задължително изискуемите реквизити. Правилно  е и заключението, че  оспореното НП е незаконосъобразно, тъй като описаното в него нарушение  не е установено по безспорен и категоричен начин, правната му квалификация е неправилна и не е приложена съответната санкционна норма. Въззивният съд   е констатирал обстоятелството, че   е налице несъответствие между текстовата част на нарушението  и правната му квалификация, като е приел  това за съществено нарушение, нарушило правото на защита на санкционираното лице, което  се възприема от касационната инстанция. Не се спори, че управляваното от ответника по касация ППС е оборудвано с дигитален тахограф, поради което съгласно изискванията на чл.34 §3 б.б от Регламент /ЕС/ 165/2014, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа. От текстовото описание на нарушението както в АУАН, така и в НП  може да се направи извода, че  се описва дейност, касаеща   ППС, оборудвано с аналогов тахограф, изискваща въвеждане на посочените по-горе данни ръчно, автоматично или по друг начин. Независимо от обстоятелството, че  предвиденото в ЗАвтПр наказание е едно и също при невъвеждане на данните от водача за времето, когато  е бил извън превозното средство, при използването и на двата вида тахографи –аналогов и дигитален, става въпрос за две отделни нарушения с различни изпълнителни деяния. Неяснотата за кое от нарушенията  се отнася съставения АУАН, с оглед противоречието между описанието на нарушението и правната му квалификация,  води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е съществено процесуално нарушение, сочещо на незаконосъобразност на издаденото НП. Освен това, независимо че разпоредбата на  чл.34 §3 от Регламент /ЕС/ 165/2014  не налага държавите-членки да изискват от водачите представяне на „удостоверение за дейности“, установено с Решение на Комисията от 2009г. въз основа на чл.11/3/ от Директива 2006/22, този документ  продължава да има удостоверителна сила за  вписаните в него факти и при представянето му следва да се  зачете, което първостепенният съд е сторил.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност, касационният състав не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

По всички тези съображения решението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК съдът    

              

Р  Е  Ш  И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №266/16.07.2020г., постановено по анд №344/2020г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  НП №26-0000092/25.02.2020г. на Директора на  Регионална дирекция  „Автомобилна администрация“  гр. Враца.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                  2.