№ 12360
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110165772 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Бигбанк АС“ чрез клон „Бигбанк АС - клон
България“ срещу Л. П. М., която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представени документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза, което съдът намира основателно и следва да бъде уважено.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи по делото цялото кредитно досие на ответника по процесния договор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.05.2025г. от 14:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ответника-
препис от молба с вх. № 86886 от 12.03.2025г., подадена от „Бигбанк АС“.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 61923/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в отговора на
исковата молба.
Определя депозит в размер от 500 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок
от получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Н. Х., със
специалност Библиотечно-информационни дейности- компютърно технически експертизи,
тел. *****.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на препис от определението да представи по делото заверен препис от кредитно досие на Л.
1
М. във връзка с процесния договор за кредит. При неизпълнение, съдът ще приложи чл. 161
ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП по пр. пр. № 5982/2023г. информация какъв е предметът на
производството, както и дали е приключило разследването по делото, в който случай да се
посочи с какъв акт е приключило разследването като се изпрати препис от същия.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за спиране на производството до
провеждане на първото по делото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Бигбанк АС“ чрез клон „Бигбанк АС - клон България“ срещу Л. П. М., за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите 3788,24 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № CL-
BGC[1]21000163 от 26.10.2021г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 179,93 лева, представляваща договорна лихва за период от
20.02.2023г. до 06.10.2023г., сумата 86,69 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 21.03.2023г. до 09.11.2023г., сумата 20,00 лева, представляваща такса компенсация за
действия по възстановяване на вземане, сумата 35,00 лева, представляваща такса
компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от 12.02.2024г. по ч.гр.д. № 61923/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между „Бигбанк АС“ чрез клон „Бигбанк АД - клон
България“ и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC-21000163 от
26.10.2021г. по електронен път в съответствие и при спазване на разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние („ЗПФУР“), Закон за потребителският
кредит и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закон за
електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги (за краткост „elDAS“). Изложени са твърдения по отношение на процедурата по
сключване на договора. Сочи, че съгласно сключения договор банката била поела
задължение да предостави в заем на Кредитополучателя сума в размер на 5000 лева при
ГЛП в размер на 7,90% и срок на кредита 120 месеца, като кредитополучателят се бил
задължил да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 3.5% от общия размер
на кредита, минимум 150 лева, т.е. 175,00 лева. Излага, че таксата за ангажимент била такса
за сключване на договор с фиксиран лихвен процент, а не с променлив такъв. Твърди, че
таксата за ангажимент била заплатена от кредитополучателя при предаването на общия
размер на кредита, като сумата била приспадната, в резултат на което на кредитополучателя
била преведена сума в размер 4825,00 лева. Сочи, че ответникът не бил изпълнил в срок
задълженията си, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем съгласно чл.
9.4.1 от общите условия по договора, за което било изпратено уведомление до ответника на
посочения от него електронен адрес на 06.10.2023г., както и до посочения от него адрес по
куриер на същата дата - 06.10.2023г. Поддържа, че кредитополучателят бил поел задължение
да заплаща лихва за просрочие в размер на 21,90% на годишна база 360 дни, като в случаи
на просрочени плащания, кредитополучателят се задължавал също да заплати и лихва за
просрочие, възлизаща на законната лихва за просрочени парични задължения, начислена
върху размера на просрочените плащания за периода на просрочието - от падежната дата до
датата на действителното плащане. Ставката на годишната законна лихва за просрочени
парични задължения възлизала на основния лихвен процент в сила от 1 януари, приложим за
първото полугодие на текущата година, съответно в сила от 1 юли, приложим за второто
полугодие на текущата година, плюс надбавка 10,00%, където към датата на сключване на
договора годишната ставка на законната лихва била 10,00%. Основният лихвен процент се
определял от Българската народна банка, а размерът на надбавката се определял от
2
Министерския съвет. Навежда твърдения, че съгласно раздел „ТАКСА ЗА
УВЕДОМЯВАНЕ“, кредитополучателят бил поел задължение да заплаща такса уведомяване
в размер на 5,00 лева месечно - съгласно колона „Такса за уведомяване (лева)“ от
погасителния план. Съгласно договора в раздел „ТАКСА ЗА УВЕДОМЯВАНЕ“ страните
били уговорили предоставянето на услуга от страна на кредитора на кредитополучателя
представляваща изпращане на ежемесечни напомнителни уведомления от кредитора на
кредитополучателя под формата на кратко текстово съобщение (sms) или по електронна
поща преди плащанията на месечните вноски и падежните дати. Тази услуга създавала
стойност за кредитополучателя защото без нея, кредитополучателят би трябвало сам да
следи датите от погасителния план, което създавало риск той да изпадне в забава с всички
негативни последици от това. Таксата за уведомяване се явявала компенсация за кредитора
относно услугата по изпращане на ежемесечни напомнителни уведомления от кредитора на
кредитополучателя под формата на кратко текстово съобщение (sms) или по електронна
поща преди плащанията на месечните вноски и падежните дати. Кредитополучателят не бил
изпълнил задължението си да погаси таксата в размер на 35,00 лева. Сочи, че съгласно
раздел „ТАКСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ“ и т. 8.3 от общите условия,
кредитополучателят бил поел задължение да заплаща такса за възстановяване на вземане в
размер на 20,00 лева на уведомление при просрочие от повече от 7 дни, което
представлявало уведомителна услуга предоставяна от кредитора, която предоставяла
възможност на кредитополучателя да заплати забавените вноски и да избегне обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Таксата за възстановяване на вземане покривала и
разходите, извършени от кредитора за събиране на вземане на кредитора от
кредитополучателя и се изчислявала по следния начин: при всяко просрочие на плащане от
повече от 7 дни кредиторът имал правото - но не и задължението - да изпрати на
кредотополучателя уведомление за просрочие посредством кратко текстово съобщение
(sms), по електронна поща или по пощата и да начисли такса за възстановяване на вземане.
Кредитополучателят не бил изпълнил задължението си да погаси таксата в общ размер на 20
лева. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на договорни
отношения между страните. Твърди, че не бил теглил кредит от ищцовото дружество, както
и не бил сключвал потребителски кредит по електронен път от разстояние. Не бил знаел, че
може да се изтегли кредит от разстояние или кредит чрез описаната процедура в Evrotrust.
Не бил теглил и кредит от други банки. Сочи, че без негово знание и съгласие били
изтеглени от негово име кредити от неизвестни лица. Бил подал жалба на 30.01.2023г. до
СРП, по която била образувана преписка № 5982/2023г. по описа на СРП. Бил уведомил
прокуратурата за това, че без негово знание и съгласие били изтеглени от негово име
потребителски кредити от неизвестни лица. Било образувано досъдебно производство.
Поддържа, че не дължи на банката сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение
като към настоящия момент търпял значителни вреди във вразка с изтеглените кредити без
негово съгласие и знание. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
С молба от 12.03.2025г. „Бигбанк АС“ са посочили, че сумата по процесния договор
била преведена по банкова сметка на длъжника на 27.10.2021г. Твърди, че след сключване на
договора за потребителски кредит ответникът бил извършвал преводи доброволно и
посредством негови собствени банкови сметки чрез които бил погасявал кредита в периода
от 23.11.2021г. до 28.11.2022г. В основанието за превод били посочени номер на договора и
ЕГН. Твърди, че липсвал идентитет между предмета по делото и предмета на образуваното
досъдебно производство. Искането към съда е да отхвърли искането за спиране.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на
сключен Договор за потребителски кредит № CL-BGC-21000163 от 26.10.2021г. с ответника;
че е предоставил на ответника кредит в размер на 5000 лева, че същият е усвоен;
3
уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният й размер; размерът и
основанието за начисляване на претендираните такси; предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4