Р Е Ш Е Н И Е №335
28.02.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7969/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.А.Р., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № АО-07-08-69#1 от 13.11.2019 г., издадено от А.С.К. – *** на ***, с
което на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по
чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен след изтичането
на тримесечния срок от откриването на нарушителя и в нарушение на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Поддържа да е налице неправилна правна квалификация на нарушението,
както и да липсва негово надлежно описание. Взема становище да е допуснато
съществено процесуално нарушение чрез съставянето на АУАН в хипотезата на чл.
40, ал. 3 ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията
на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение, а ако и този довод не бъде споделен, моли да бъде
намален размерът на наложеното наказание до предвидения минимум. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от ***. А., който поддържа жалбата. Претендира заплащането на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от ***. С., който
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждането на
разноски.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.А.Р., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.11.2019
г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.12.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Със Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г. на
заместник-кмета на Община Кричим било наредено на жалбоподателя И.А.Р. да
премахне строеж, представляващ масивен навес, находящ се на уличната
регулационна линия в *** и ***, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат
изцяло и частично в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кричим и с
административен адрес: ***. Така посоченият строеж бил извършен в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без
одобрени проекти и разрешение за строеж.
Жалбоподателят Р. обжалвал заповедта пред
Административен съд – Пловдив, но с Решение № 292/12.02.2018 г. по адм. д. №
2821/2017 г. по описа на съда жалбата му била отхвърлена. Жалбоподателят подал
касационна жалба против така постановеното решение на Административен съд –
Пловдив, по която било образувано к. адм. дело № 4811/2018 г. по описа на ВАС.
С Решение № 15033 от 05.12.2018 г. на ВАС по посоченото дело обжалваното
решение на Административен съд – Пловдив било оставено в сила.
На 29.05.2019 г. жалбоподателят Р. лично получил
покана за доброволно изпълнение на Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г., за
което бил определен 30-дневен срок от получаването й.
Със заявление с вх. № АО-07-01-471#9/26.06.2019
г. жалбоподателят поискал продължаване на срока за доброволно изпълнение на
заповедта.
С постановление с изх. № ОА-07-01-471#10/01.07.2019
г. кметът на Община Кричим отсрочил доброволното изпълнение за срок от 30 дни,
считано от уведомяването. Същото било получено лично от жалбоподателя Р. на
03.07.2019 г.
Със заявление с вх. № АО-07-01-471#11/02.08.2019
г. жалбоподателят отново поискал продължаване на срока за доброволно изпълнение
на заповедта.
С постановление с изх. № ОА-07-01-471#12/05.08.2019
г. кметът на Община Кричим отсрочил доброволното изпълнение за срок от 30 дни,
считано от уведомяването. Същото било получено лично от жалбоподателя Р. на
07.08.2019 г. Срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 06.09.2019 г. без
жалбоподателят да е премахнал строежа или да е започнал да осъществява това.
На 25.09.2019 г. свид. В.П.В. извършил проверка заедно
с други служители на *** (***. Н. Б. и ***. В. Д.) по местонахождението на
строежа с административен адрес ***. Проверката била извършена в присъствието
на жалбоподателя Р.. При извършването й проверяващите, включително свид. В.,
констатирали, че процесният строеж не е премахнат, нито е започнало неговото
премахване. За извършената проверка бил съставен констативен протокол.
До жалбоподателя Р. била изпратена покана с изх. №
АО-07-01-471#13/21.10.2019
г. за явяване за съставяне на АУАН, която той получил лично на 24.10.2019 г.
След като не се явил при така отправената му покана,
на 30.10.2019 г. свид. В. съставил против жалбоподателя Р. акт за установяване
на административно нарушение с № АО-07-08-69/30.10.2019 г. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели и в отсъствието на жалбоподателя. Така
съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя Р. и препис му бил връчен срещу
разписка на 31.10.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.П.В.. От тях
се установява фактът на извършената проверка на 25.09.2019 г., както и
констатираните при нея обстоятелства, като процесният строеж все още е
съществувал и не са били започнати действия по неговото премахване. Изясняват
се и обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като свидетелят пояснява, че той е бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя, след като до последния е била изпратена покана и тя е била
получена, но жалбоподателят не се е явил в определения в поканата срок, за да
присъства лично при съставянето на акта. Съдът намира показанията на свид. В.
за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях той изяснява
обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената проверка.
Показанията на свидетеля се подкрепят изцяло и от събраните писмени
доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват никакви
обстоятелства, по които свидетелят да се счита за предубеден или за заинтересован.
По тези съображения съдът изцяло даде вяра на показанията на свид. В..
От Заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на
заместник-кмета на Община Кричим се установява, че с т. 1 от нея на
жалбоподателя И.А.Р. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ
масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в *** и ***, кв. 108
по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: ***.
От постановление с изх. № АО-07-01-471#12/05.08.2019
г. на кмета на Община Кричим се установява, че доброволното изпълнение на
Заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим на
основание чл. 278, ал. 2 от АПК е било отсрочено за 30 дни, считано от
получаването му. Същото е било получено лично от жалбоподателя на 07.08.2019
г., установено от известието за неговото доставяне.
От констативен протокол от 25.09.2019 г. се изяснява,
че при извършена проверка в присъствието на жалбоподателя Р. е установено, че
гореописаният строеж не е бил премахнат по смисъла на § 1 от допълнителните
разпоредби на Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на
Община Кричим, както и че дейността по неговото премахване не е била започнала.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Неоснователно е възражението за ненадлежно описание на
нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да
се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото
на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В
административнонаказателния процес аналогична функция на обвинителния акт
изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в процеса. Несподелими са
възраженията на жалбоподателя, поставящи по-високи изисквания към описанието на
нарушението дори спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в
извършено престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на
нарушението както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията на
актосъставителя, респ. фактическите изводи на АНО за това, че жалбоподателят Р.
не е изпълнил конкретно писмено нареждане – процесната Заповед №
РД-02-09-353/21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим, за премахването
на незаконен строеж – масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия
в *** и ***, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в
ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с
жилищната сграда с идентификатор ***. Посочено е, че строежът е определен за
незаконен, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж.
Съдържа се също така описание на датата и мястото на извършване на нарушението,
както и на датата на неговото установяване. Именно това е необходимият набор от
фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
осъществяването му, а следователно обуславят и редовността на описанието на
нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви
други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на
нарушението) могат да се установяват и в хода на съдебното следствие. В тази
връзка няма как непосочването на технически способи, средства, механизация и
при каква техническа поредност трябва да се извърши премахването да съставлява
съществен порок при описанието на процесното нарушение. При необходимост тези
обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в съдебното следствие. В
случая обаче съдът намира, че те са напълно неотносими към въпросите,
включващите се в предмета на доказване по настоящото производство, а именно
била ли е изпълнена заповедта или не.
Не може да се сподели и твърдението на жалбоподателя
да не е получавал съдействие от Община Кричим, което да било причината за
неизпълнението на заповедта. Установява се от материалите по делото, че при
отправените от него искания за продължаване на срока за доброволно изпълнение
на заповедта, те са били уважени. С постановления с изх. № ОА-07-01-471#10/01.07.2019
г. и с изх. № ОА-07-01-471#12/05.08.2019 г. на кмета на Община Кричим
изпълнението на заповедта е било отсрочено. Не са ангажирани по делото
доказателства за търсено от жалбоподателя каквото и да е друго съдействие за
изпълнението на заповедта, още по-малко пък за отказ от такова съдействие.
Налага се извод, че на жалбоподателя е била осигурена възможност и достатъчен
срок, за да предприеме действията, които са послужили като мотиви за
обосноваване на искането за отсрочване на изпълнението.
Съставянето на акта за установяване на административно
нарушение в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не съставлява съществено
процесуално нарушение. Спазено е изискването актът да бъде съставен в
присъствието на двама свидетели. Действително за същите не се твърди да са били
очевидци при извършването или установяването на нарушението, а да са свидетели
само при съставянето на акта – което съобразно правилото по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е изрично отбелязано. Съдът счита, че по този начин е надлежно изпълнено
изискването за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели, които са
изпълнили присъщите им функции в процеса. Свидетелите са възприели и с
подписите си са удостоверили, че АУАН е бил съставен на посочената в него дата,
от подписалия се актосъставител и с конкретно вписаното съдържание. В
конкретния случай съставянето на АУАН в присъствието на двама „други“ по смисъл
на ЗАНН свидетели не е довело и до невъзможност за разкриване на обективната
истина по делото, нито за установяването на останалите очевидци при констатирането
на нарушението. Кои конкретно служители на Община Кричим са присъствали при
извършената проверка на 25.09.2019 г. е описано в съставения при проверката
констативен протокол отново от тази дата, който е приложен по преписката и
приет като доказателство по делото. За жалбоподателя не е съществувала никаква
пречка да направи искане да бъде призован и разпитан като свидетел което и да е
от тези лица, ако е намирал това за необходимо с оглед обосноваване на
защитната си теза. По тези съображения съдът приема, че със съставянето на АУАН
в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е допуснато процесуално нарушение.
Не се споделя и доводът на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН по съображение,
че приетата от наказващия орган за нарушена правна норма -чл. 232, ал. 5, т. 1
от ЗУТ, не предписвала правило за поведение, а единствено съдържала санкция.
Напротив – предвид конкретните факти, които са вменени във вина на
жалбоподателя, е направена надлежна правна квалификация на нарушението. Следва
да се има предвид, че приложената разпоредба е едновременно санкционна, но и
предписваща самото правило за поведение, при чието неизпълнение да бъде
наложена съответната санкция. Правилото за поведение, което се вменява на
адресатите на разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, е да изпълняват
писмените нареждания на контролните органи, когато те са издадени в рамките на тяхната
компетентност, да бъде спрян, премахнат, възстановен или да се поправи строеж
или части от строежи. Действащото законодателство познава редица други примери,
когато една и съща законова разпоредба се явява едновременно съдържаща
правилото за поведение, но и неблагоприятните последици в случай на неговото
неизпълнение, т.е. диспозицията и санкцията на правната норма. Такъв пример е
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Освен това в Закона за устройство на
територията не се съдържа друга материалноправна норма, която да разписва
задължение да бъдат изпълнявани заповедите на кмета на общината за премахване
на незаконни строежи. Така например не може да се приеме, че нарушението е по
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като тя урежда правомощие на кмета на общината
или района и именно той е неин адрес. Сам, жалбоподателят не посочва коя е
материалноправната норма, в която твърди, че е регламентирано задължението за
изпълнение на процесната Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г., което отново
показва, че възражението е голословно направено. В заключение трябва да се
посочи и че съдебната практика също е изяснила, че при сходни факти приложената
правна квалификация е правилно определена – така Решение от 16.11.2017 г. по к.а.н.д. № 137/2017 г. на Административен
съд – Търговище; Решение № 2056 от
31.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2206/2019 г. на Административен съд – Варна.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя АУАН да
е бил съставен след изтичането на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1,
изр. 2-ро от ЗАНН. Жалбоподателят отнася началото на този срок към датата
06.01.2019 г., като твърди, че тогава е било извършено и самото деяние, тъй
като това бил първият ден след изтичането на месечен срок от влизането на
заповедта в сила. Този довод съдът намира за неоснователен по следните
съображения – действително процесната заповед за премахване на незаконния строеж
е влязла в сила с постановяването на Решение № 15033/05.12.2018 г. по адм. д. №
4811/2018 г. на ВАС, което е било окончателно. Същото обаче не е било
постановено в проведеното открито съдебно заседание по разглеждане на делото от
28.11.2018 г. Следователно налагало се е решението да бъде връчено на страните,
за да се запознаят те с неговото съдържание. Няма как да се приеме, че
довеждането до знанието на жалбоподателя на така постановеното съдебно решение,
с което за него възниква определено правно задължение, е ирелевантно за
теченето на срока за изпълнението на това задължение. Да се приеме тезата на
жалбоподателя, би означавало, че обективно е възможно към датата, на която той
получи препис от решението, срокът за изпълнението на заповедта да е бил вече
изтекъл и той отдавна да е в нарушение, макар без въобще да е знаел, че този
срок дори е започнал да тече. Именно по тези съображения и с оглед обезпечаване
на законосъобразността на процедурата и охраняване интереса на лицето, което
следва да изпълни даден индивидуален административен акт, с разпоредбата на чл.
277, ал. 1 от АПК е предвидено задължение за изпълняващия орган да изпрати
покана за доброволно изпълнение с определен срок за това. Адресирането на
поканата е задължителен, а не факултативен елемент от развитието на
производството. Щом обаче длъжникът може все още да изпълни задължението
доброволно, то няма как да бъде наказан за това, че не е изпълнил заповедта
преди да е изтекъл срокът за доброволното й изпълнение. Следователно
нарушението ще бъде извършено при съставомерно бездействие, но едва след
изтичането на срока за доброволното изпълнение на заповедта. Цялата процедура е
установена изцяло с оглед гарантиране на правата и интереса на длъжника. Още
повече, че в случая сам жалбоподателят и то на два пъти е отправил искания до
органа по изпълнението за отсрочване на изпълнението. Тези му искания са били
удовлетворени, за да му се осигури възможност доброволно да изпълни
задължението си и да не се стига до реализиране на административнонаказателната
му отговорност. С жалбата си обаче наказаният се опитва да изопачи значението
на тези обстоятелства, като обоснове бездействие на наказващия орган, каквото
всъщност не е съществувало, а е било оказвано съдействие за доброволното
изпълнение на задължението.
Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се установява по категоричен начин жалбоподателят Р.
да е извършил виновно административното нарушение, за което е наказан с
обжалваното НП. На първо място правилно са определени датата и мястото на
извършване на нарушението от обективна страна. То е извършено на първия ден
след изтичането на срока за изпълнение на процесната заповед №
РД-02-09-353/21.09.2017 г. В тази връзка, както беше посочено, след
адресирането до жалбоподателя на поканата за доброволно изпълнение съобразно
установената в раздел II от глава
седемнадесета на АПК процедура, на два пъти изпълнението е било отсрочвано с
мотивирано постановление. С последното от тях доброволното изпълнение е било
отсрочено за срок от 30 дни, считано от получаването му, като то е било
получено лично от жалбоподателя на дата 07.08.2019 г., установено от известието
за доставяне. Следователно последният ден, през който заповедта е можело да
бъде изпълнена от жалбоподателя, е бил 06.09.2019 г., както правилно е посочено
в АУАН и в НП. Нарушението е извършено на 07.09.2019 г. Обстоятелството, че
този ден е бил неприсъствен, е ирелевантно, тъй като задължението не е било за
подаване на определен документ или друго поведение, изискващо насрещно
съдействие от администрация и в рамките на работното й време. Освен това
последният ден от срока за изпълнение е бил присъствен такъв. Обстоятелството,
че в АУАН датата 07.09.2019 г. не е изрично посочена, в случая не съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като е ясно описано, че заповедта е
трябвало да бъде изпълнена в срок до 06.09.2019 г., включително. Следователно в
НП не се предявява нов, различен факт, а просто се прави уточнение за по-голяма
яснота на параметрите на обвинението. Същевременно съдебната практика както на
касационната инстанция, така и на другите административни съдилища в страната е
изяснила, че дори и в НП да е посочена само крайната дата на срока за
изпълнение на задължението, то това не следва да се оценява автоматично като
съществено процесуално нарушение, тъй като за да е налице такъв порок и оттам
отменително основание спрямо НП, то трябва да е допуснат пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на
защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере
кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези
обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя. На
следващо място правилно мястото на извършване на нарушението е отнесено към
мястото, където се намира самият строеж, който е трябвало да бъде премахнат.
Съдът намира, че от обективна страна е доказано и авторството на нарушението от
страна на жалбоподателя Р.. Съгласно т. 1 от диспозитивната част на процесната
Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г. задължението за нейното изпълнение тежи
върху жалбоподателя Р., поради което именно той е лицето, което не е изпълнило
това конкретно писмено нареждане на контролния орган. От своя страна процесната
заповед на заместник-кмета на Община Кричим представлява писмено нареждане на
контролен орган, издадено е в рамките на неговата компетентност, тъй като
конкретният строеж не попада сред категориите строежи, за които тези контролни
правомощия се упражняват от ДНСК – строежите от първа до трета категория, а
заповедта се е отнасяла до административно нареждане да се извърши някоя от
изброените в чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ действия – в случая да се премахне
строеж. Заповедта е подлежала на изпълнение от обективна страна, тъй като тя е
влязла в сила. Същата е била обжалвана пред Административен съд – Пловдив, но с
Решение № 292/12.02.2018 г. по адм. д. № 2821/2017 г. жалбата срещу заповедта е
била отхвърлена. С Решение № 15033/05.12.2018 г. по к.адм.д. № 4811/2018 г. на
ВАС решението на Административен съд – Пловдив е оставено в сила, като
решението на ВАС е окончателно. Изпълнителното деяние на нарушението е
осъществено чрез бездействие, като жалбоподателят не е осъществил дължимото се
поведение, произтичащо от влязлата в сила Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г.,
и в рамките на предвидения за това срок. Нарушението е формално, поради което
от обективна страна е било довършено с факта на безрезултатното изтичане на
срока за изпълнение на заповедта.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят
е формирал съзнание относно проявлението в обективната действителност на всички
елементи от състава на нарушението, но въпреки това го е извършил, съзнавайки и
общественоопасния му характер. Р. е съзнавал, че заповедта е подлежала на
изпълнение, че той е бил адресат на задължението за нейното изпълнение, както и
какъв е бил определеният срок за това.
Възраженията, които се правят срещу целесъобразността
на процесната Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г., са неотносими в настоящото
производство, тъй като съдът не може да упражнява инцидентен контрол върху
влезлия в сила индивидуален административен акт, който е бил проверен на две
съдебни инстанции. Настоящият съдебен състав е обвързан от влязлото в сила
съдебно решение на Върховния административен съд, с което заповедта е намерена
за законосъобразна, поради което и тя е административен акт, подлежащ на
изпълнение. Все в тази връзка неоснователно е възражението относно твърдяната
неяснота за това дали заповедта подлежала на изпълнение
При доказано извършване на нарушението съдът намира,
че правилно АНО не го е квалифицирал като маловажен случай. Не се установяват
такива смекчаващи обстоятелства, от които да се приеме, че интензитетът на
обществената му опасност е по-нисък спрямо обикновените хипотези на този вид
нарушения. За този си извод съдът съобрази, че нарушението не е отстранено не
само към момента на съставянето на АУАН, но и по-късно към момента на
издаването на НП и към приключването на съдебното следствие във въззивната
инстанция. Следва да се отчете и че на два пъти са уважавани исканията на
жалбоподателя за отсрочване на доброволното изпълнение и това е сторено с по 30
дни.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ е предвидено
административно наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева. При определяне на
размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
наказание глоба в размер на 2 000 лева. Никъде в наказателното постановление
обаче наказващият орган не е посочил как е определил именно в такъв размер
следващото се на нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така и за
съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да
наложи санкция в съответния размер – 2 000 лева, която надвишава
предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган няма задължение
във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН. Щом
обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. В случая не
се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният
недостатък следва да бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание в размер над минималния
за този вид нарушение. Обстоятелството дали има
издадени и други наказателни постановления е неотносимо, тъй като не е доказано
да има влезли в сила такива, а дотогава действа презумпцията за невиновност.
Наказващият орган също не се е позовал на такова обстоятелство, поради което то
е извън предмета на доказване по настоящото дело. Това налага наказателното
постановление да бъде изменено в частта си относно размера на наложеното административно
наказание глоба, което да бъде намалено на 1 000 (хиляда) лева, а наказателното
постановление бъде потвърдено в останалата си част.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. Присъждането на такива са поискали и
двете страни, като всяка от тях е била процесуално представена от адвокат. И двете
страни са доказали извършването на разноските за адвокатско възнаграждение и в
пълния им претендиран размер, както следва: сумата от 420 лева, сторени
разноски от жалбоподателя и сумата от 300 лева, направени разноски от
административнонаказващия орган.
Доколкото съдът намери претенцията на жалбоподателя за
частично основателна, като намали размера на наложеното административно
наказание, но потвърди наказателното постановление в останалата му част, то
съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила
на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от искането.
По делото не са направени възражения за прекомерност на заплатеното от всяка от
насрещните страни адвокатско възнаграждение. Следователно по съразмерност и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 210
лева, представляваща разноски по делото, а по съразмерност и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 150
лева, представляваща разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № АО-07-08-69#1 от 13.11.2019 г., издадено от А.С.К. – *** на ***, с
което на И.А.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 232, ал. 5, т.
1 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 (две хиляди) лева
за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“
на 1 000 (хиляда) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
ОСЪЖДА И.А.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ОБЩИНА КРИЧИМ сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КРИЧИМ да заплати на И.А.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 210 (двеста и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ