Номер 296018.11.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200500764 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К. Б., като пълномощник на К. А. С. ,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, против Решение №1594 от 22.05.2020 г.,
постановено по гр.д.№1546/2017 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
С атакуваното решение е разпределено ползването на Поземлен имот с идентификатор
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Гоце Делчев, общ.Гоце
Делчев, обл. Благоевград, с адрес на имота: *********, с площ от 373 квадратни метра, при
квоти: 266/366 идеални части за К. Б. Т. , ЕГН **********, от гр********* и 100/366
идеални части за К. А. С. , ЕГН **********, от гр********* съобразно Вариант 2 (втори) от
заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза и приложената към
него скица относно разпределението на дворното място.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Посочва се, че решението по гр.д.№508/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев не следва да
се взима предвид в настоящия случай, защото по това дело съдът не се е произнесъл по
същество по допуснато за разглеждане възражение за придобивна давност върху реалната
част от процесния имот, а е приел, че е преклудирано времето, в което такова възражение е
могло да бъде направено, и не го е разгледал изобщо. Твърди се, че в настоящото
производство съдът е бил длъжен да разгледа своевременно повдигнатото възражение и да
се произнесе по него по същество, като ако направи това ще стигне до единствено
правилния извод, че С. е собственик на 157/367 кв.м. от процесния имот, а ищцата Т. само
на 210/367 ид.ч. от него. Навежда се, че по делото са събрани писмени и гласни
1
доказателства, които установяват по безспорен и категоричен начин фактическото своене на
реалната част от процесния имот от ответницата. Твърди се, че обратно на посоченото в
мотивите на решението, по настоящото дело следва да се кредитират в цялост показанията
на свидетелите на ответниковата страна – св.Т. и св.С., доколкото те са съвсем близки
съседи на имота и очевидци на събитията през годините, непосредствено са възприемали
процесния недвижим имот в продължение на десетилетия. Твърди се още, че техните
показания са такива на незаинтересовани от изхода на делото лица, кореспондират помежду
си и с писмените материали по делото. Посочва се, че съдът е следвало да констатира, че
квотите на собственост на страните по делото са 157/367 ид.ч. от имота за ответницата К. С.,
съответстващи на реалното място, заключено между уличните регулационни линии,
вътрешната граница откъм УПИ II и бетонната ограда, която съществува на място в
процесния парцел, и 210/367 ид.ч. от имота – за ищцата К. Т., представляващи останалата
част от процесния недвижим имот, и съответно да потвърди ползването на имота по
досегашния начин, онагледен в първия вариант на коригираното експертно заключение. На
следващо място, в жалбата се твърди, че даже и изводът на съда за окончателно разрешаване
на въпроса с квотите на собственост на страните да е правилен, то съдът отново е можел да
постанови ползване както досега, защото ответницата е придобила безсрочното вещно право
на ползване, на основание чл.79, ал.1 ЗД – чрез осъществено непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, в периода 1985 – 2012 г., дори 2014 г., в която година
било образувано гр.д.№508/2014 г., което владение представлявало същинско смущение на
владението на С.. Излагат се подробни съображения в подкрепа на възражението, че
ответницата е придобила по давност правото на ползване върху процесните 56, 73 кв.м.
Твърди се, че ако Т. по силата на решението по гр.д.№508/2014 г. наистина е собственик на
266/366 ид.ч. от процесния имот, част от които попадат в реалното място, което от
десетилетия се ползва от ответницата, то тя разполага единствено с т.нар. „гола
собственост“ върху 56, 73 кв.м., доколкото мястото, което ползва ответницата, е с площ от
157 кв.м. Посочва се, че ищцата като собственик на 266/366 ид.ч. от имота, в качеството си
само на притежател на „голата собственост“ върху 56, 73 кв.м. трябва да осигури
възможност на ответницата да осъществява придобитото от нея право на ползване върху тях.
Затова съдът е следвало да постанови разпределение на ползването на процесния недвижим
имот по вариант първи от възприетата по делото съдебно – техническа експертиза
(коригирана такава), както се ползвал имотът в последните десетилетия, а именно: ищцата
да ползва и занапред частта от имота, оцветена в зелено, с площ от 210 кв.м., а ответницата
да ползва частта от имота, оцветена в жълто, с площ от 157 кв.м. По изложените по – горе
съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново решение, с което да разпредели
ползването на процесния имот по вариант първи от възприетата по делото съдебно –
техническа експертиза (коригирана такава), а именно: ищцата да ползва и занапред частта от
имота, оцветена в зелено, с площ от 210 кв.м., а ответницата да ползва частта от имота,
оцветена в жълто, с площ от 157 кв.м. Претендира се и присъждане на сторените по делото
разноски.
2
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – К. Б. Т. , чрез адв.М. К., в който се застъпва становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че твърденията, наведени във въззивната жалба са
несъстоятелни и недоказани. Посочва се, че не съществува съмнение по въпроса какъв е
обема на правата на всяка от страните по делото. В тази насока се твърди, че с влязло в сила
съдебно решение на ВКС по образуваното от ищцата гр.д.№508/2014 г. на РС – Гоце
Делчев, ищцата К. Т. е призната за собственик на 266/366 идеални части от имота, целият с
площ от 366 кв.м., ведно с построената в югозападната част на имота паянтова жилищна
сграда, със застроена площ от 80 кв.м., а К. С. притежава останалите 100/366 идеални части
от имота, ведно с построените в североизточната част на имота жилищна сграда и гараж.
Твърди се, че именно поради наличието в правния мир на влязлото в сила решение, касаещо
квотите на страните в съсобствеността, не може да бъде разгледано и възражението за
придобиване по давност на 56, 73 кв.м. от имота, направено от ответницата. Посочва се, че
това възражение представлява спор за собственост, който вече е разрешен с влязло в сила
съдебно решение, поради което и правилно районният съд не го е разгледал. Твърди се, че
това по какви причини ответницата по посоченото гражданско дело не е направила
своевременно възражението си за придобиване по давност на част от процесния имот в
предходно развило се производство, се явява ирелевантно в случая, доколкото всеки
отговаря сам за това как организира защитата си. Посочва се, че самите твърдения, че
ответницата е собственик на 56, 73 кв.м. от имота на основание придобивна давност, са
несъстоятелни. В тази насока се твърди, че нито бащата на ответницата, нито тя са станали
собственици на 56, 73 кв.м. от имота, като се твърди, че не е възможно тези 56, 73 кв.м. да се
придобият по давност, на първо място, защото същите не са самостоятелна вещ, която може
да се придобие самостоятелно, и на второ място, защото в случая владението не е трайно,
явно и спокойно. На следващо място, в отговора се посочва, че в случая изобщо няма
учредено вещно право на ползване от страна на собственика Т. на ответницата С., поради
което и възражението на жалбоподателката за придобиване по давност на безсрочно вещно
право на ползване върху имота, чрез осъществено непрекъснато владение в продължение на
10 години, направено за първи път с жалбата, се явява неоснователно. Въззиваемата страна
твърди още в отговора, че счита, че с третия вариант на разпределение на имота по
допуснатата съдебно – техническа експертиза се разпределя съсобствеността между
страните, без да се ощетява ищцата в настоящото производство, като се твърди, че при този
вариант има максимално точно съответствие между притежаваните идеални части от
правото на собственост на страните и разпределената за ползване площ за всяка от тях.
Въззиваемата страна посочва, че въпреки, че е поискала разпределението на имота да стане
съобразно вариант трети от експертизата, изцяло възприема изводите на РС – Гоце Делчев,
че имота следва да бъде разпределен за ползване съобразно втория вариант от заключението
по изложените от съда съображения, въпреки че в този случай въззиваемата страна е
ощетена с 9, 76 кв.м. По отношение на вариант първи от заключението се твърди, че същият
съществено нарушава законното право на собственост на въззиваемата страна. Поддържа се,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за
3
потвърждаването му, ведно с присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски по делото съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание по въззивното дело, въззивника и
въззиваемата страна, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.
Депозират становища, в които поддържат процесуалните си позиции.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът я намира за допустима и
следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
БлОС намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, поради което не се
налага процедиране по реда на чл.270, ал.1 и ал.3 ГПК.
По правилността на атакуваното решение, съдът намира следното:
Страните по делото са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Гоце Делчев, одобрени със Заповед
№РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
По делото е представен нотариален акт №93, том ІІ, дело №730 от 08.12.1970 година на
Районен съд гр.Гоце Делчев, с който К. Д. С. е продала на Б. Н. С. стара паянтова къща,
заедно с 266/366 ид.части от парцел V, кв.58 по плана на гр.Гоце Делчев, при съседи: от два
страни улица, М. Ц. и М. Х
След смъртта на Б. С. имота бил наследен от съпругата му М. Д. С. и дъщеря му –
ищца по делото, както се установява от удостоверение за наследници изх.№842/27.09.2017
г., издадено от Община Гоце Делчев.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №71, т.ІІ, рег.№3014, дело №263
от 06.04.2006 г. на нотариус В. Б. гр.Гоце Делчев, вписан в СВ гр.Гоце Делчев, с
4
вх.рег.********* парт.кн.18736, 18737, М. Д. С. е прехвърлила на ищцата К. Б. Т.
собствените си 3/4 идеални части от 266/366 ид.ч. от УПИ, парцел І, имот пл.*********,
кв.58 по плана на гр********* утвърден със заповед №32/1992 г., с площ за имота от 366
кв.м., ведно със застроената в югозападната част на имота паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м., при съседи за имота: от североизток – улица, от югоизток – УПИ
парцел ІІ на М.З., от северозапад – улица и от югозапад – УПИ парцел ХІІ на З.Х..
Във връзка с възникнали помежду им спорове относно обема на собственост на всяка
от страните върху процесния имот, по искова молба от К. Т. е образувано гр.д.№508/2014 г.
по описа на Районен съд Гоце Делчев. С постановеното по делото решение е признато за
установено по отношение на К. А. С. , че К. Б. Т. , ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград е собственик на основание наследство и дарение на 266/366 идеални части
от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Гоце Делчев, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес за имота г*********, с площ от 373 квадратни
метра, с номер по предходен план 2144, квартал 58, парцел І, при съседи за имота: поземлени
имоти с идентификатори: от запад – 17395.501.9089, от юг – 17395.501.2143, от изток –
17395.501.2145 и от север – 17395.501.9090, идентичен с УПИ І, квартал 58, образуван от
имот 0.2144 по подробния устройствен план на гр.Гоце Делчев, *********, одобрен със
заповед №285 от 24.11.2009г. на ОбС, с площ за УПИ І от 367 кв.м., при съседи за имота:
УПИ ХІІ от кв.58, УПИ ХХХІІІ от кв.3000, УПИ ІІ от кв.58, идентичен с имот 266/366
идеални части от УПИ, парцел І, имот пл.*********, квартал 58 по плана на гр*********
утвърден със заповед №32/1992 г. на кмета на Общината, с площ за имота от 366 квадратни
метра, ведно със застроената в югозападната част на имота паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 80 квадратни метра, при съседи за имота: от североизток – улица, от
югоизток – УПИ парцел ІІ на М.З., от северозапад – улица и от югозапад – УПИ парцел ХІІ
на З.Х..
Решението е влязло в сила в установителната част и е отменено с решение №100 от
02.08.2017 г. по гр.д.№3560/2016 г. по описа на ВКС в осъдителната част, с която С. е
осъдена да предаде на Т. владението върху 56.73/366 ид.части от имота, тъй като ползването
на дворното място не е разпределено между съсобствениците и всеки от тях може да си
служи с общата вещ.
По настоящото дело е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е
изготвило три варианта на разпределение на ползването на дворното място. Първият
вариант на разпределение на ползването на УПИ I – 0.2144 от кв.58 по действащия ПУП на
гр.Гоце Делчев, одобрен с Решение №285 от 24.11.2009 г. на ОС – Гоце Делчев, отразява
фактическото ползване на имота до момента и предвижда ищцата по делото – К. Б. Т. да
ползва частта от УПИ, защрихована със зелен цвят на приложения графичен материал в М 1:
250, с площ от 210 кв.м., която е с 56, 73 кв.м. по-малко от полагащите й се 266, 73 кв.м.
Този вариант предвижда ответницата по делото – К. А. С. , да ползва частта от УПИ,
5
защрихована с жълт цвят на приложения графичен материал в М 1: 250, с площ от 157 кв.м.,
която е с 56, 73 кв.м. повече от полагащите й се 100, 27 кв.м.В съдебно заседание, вещото
лице обяснява, че вариант 1 отразява фактическото положение в момента, но при него на
ответницата са определени за ползване 56 кв.м. в повече от притежаваните от нея части. При
вариант 2 от експертизата, ищцата К. Б. Т. е предвидено да ползва частта от УПИ,
защрихована със зелен цвят на приложения графичен материал в М 1:250, с площ от 256, 97
кв.м., която е с 9, 76 кв.м. по – малко от полагащите й се 266, 73 кв.м. При този вариант е
предвидено ответницата по делото – К. А. С. , да ползва частта от УПИ, защрихована с жълт
цвят на приложения графичен материал в М 1:250, с площ от 100, 03 кв.м., която е с 9, 76
кв.м. повече от полагащите й се 100, 27 кв.м. При вариант 3 площите, определени за
ползване от страните отговарят точно на обема на правото им на собственост, но при него
има части, определени за ползване от ищцата, до които трудно би се осъществил достъп, а и
биха възникнали затруднения за ответницата, доколкото частта на ищцата опира до
жилищната сграда. При този вариант ищцата по делото К. Б. Т. е предвидено да ползва
частта от УПИ, защрихована със зелен цвят на приложения графичен материал в М 1:250, с
площ от 266, 73 кв.м., съответстваща на субективното й право на собственост върху УПИ.
При този вариант е предвидено ответницата по делото К. А. С. да ползва частта от УПИ,
защрихована с жълт цвят на приложения графичен материал в М 1:250, съответстваща на
субективното й право на собственост върху УПИ. С третия вариант се възпрепятства
достъпа до прозорците на зимничните помещения откъм ул.“Иван Асен II“.
Разпитани са и свидетели по делото – Т. И. и Р. К. водени от ищцовата страна, и И. Н.
Т. и В. Б. С., водени от ответната страна, от показанията на които се установява, че между
страните отдавна съществуват спорове и няма съгласие относно начина, по който трябва да
се ползва процесния имот. В останалата си част, относно останалите заявени от свидетелите
обстоятелства, като неотносими по делото съдът не следва да ги обсъжда, както впрочем
правилно е направено и от първата инстанция.
При така изложената фактическа обстановка, с обжалваното решение
първоинстанционният съд е разпределил ползването на Поземлен имот с идентификатор
********* /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка две
хиляди сто четиридесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Гоце Делчев, общ********* одобрени със Заповед РД-18-71/02.10.2009г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес за имота: ********* с площ от 373 /триста
седемдесет и три/ квадратни метра, с номер за имота по предходен план 2144 /две хиляди
сто четиридесет и четири/, квартал 58 /петдесет и осми/, парцел I /първи/, при съседи за
имота: поземлени имоти с идентификатори: от запад - 17395.501.9089; от юг -
17395.501.2143; от изток - 17395.501.2145; от север - 17395.501.9090, идентичен с имот: УПИ
I, квартал 58, образуван от имот 0.2144 по подробен устройствен план на гр. Гоце Делчев,
Е********* община Гоце Делчев, одобрен с заповед № Решение 285 от 24.11.2009 г. на
Общински съвет, с площ за УПИ I от 367 кв. м., при съседи за имота: УПИ XII от квартал 58;
УПИ XXXIII от квартал 3000; УПИ II от квартал 58, идентичен с имот: Урегулиран поземлен
6
имот - парцел I /първи/, имот пл. № 2144 /две хиляди сто четиридесет и четвърти/ от квартал
58 /петдесет и осми/ по плана на гр. Гоце Делчев, община същата, област Благоевград,
утвърден със заповед №32/1992 година на кмета на Общината, с площ за имота от 366
/триста шестдесет и шест/ квадратни метра, при съседи за имота: от североизток - улица; от
югоизток - УПИ парцел II /втори/ на М. З.; от северозапад - улица и от югозапад – УПИ
парцел XII /дванадесети/ на З. Х., при следните квоти: 266/366 идеални части за К. Б. Т. ,
ЕГН **********, от гр********* и 100/366 идеални части за К. А. С. , ЕГН **********, от
*********, съобразно Вариант 2 (втори) от заключението на вещото лице и приложената
към него скица относно разпределението на дворното място. Районният съд е посочил, че
при избрания от съда втори вариант предоставеното на страните право на ползване се
различава само с 9.76 кв.м. от притежаваното от тях право на собственост върху имота, а
същевременно частите са лесно достъпни за страните, както и са спазени отстоянията на
ползваната от ищцата част, спрямо жилищната сграда на ответницата. Посочено е, че
посочения вариант втори е най – удачен, съответства в достатъчна степен на обема на
съпритежаваните от страните права, съобразен е с характера и разположението на
жилищните сгради и помощни постройки, осигурява достъп до частите на отделните
съсобственици. Относно първия вариант на разпределение ползването на процесния имот,
районният съд е посочил, че същият е неподходящ, тъй като има голяма разлика между
площите, определени на страните за ползване и правото им на собственост в процесния
имот, като той представлява приповтаряне на досегашното ползване, довело до множество
спорове между страните. По третия вариант, районният съд е посочил, че същият е
неподходящ, защото част от площите, предвидени за ползване от ищцата не биха могли да
се ползват реално от ищцата, а друга част са разположени непосредствено до жилищната
сграда на ответницата, при което биха възникнали проблеми при нужда от обслужване и
ремонт на сградата.
Решението е правилно.
Въззивният състав намира извършеното разпределение за правилно и законосъобразно,
съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по най-целесъобразния начин с
оглед техните нужди, действителното фактическо положение и наличното застояване в
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ
– чл.32, ал.1 ЗС.Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат
мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на
разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС.Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна
7
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да
формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на
мнозинството е вредно за вещта.С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно
правата на всеки съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота,
както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им.Следва да се
съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част,
която да съответства на квотата в съсобствеността.В производството по реда на чл.32, ал.2
ЗС съдът дължи произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността – така т.2 от ТР №13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
БлОС намира за необходимо най – напред да посочи, че правилно са определени от
страните квотите от съсобствеността им по отношение на процесния имот. Съобразно
влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№508/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев,
ищцата К. Б. Т. е призната за собственик на 266/366 идеални части от процесния поземлен
имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Гоце Делчев. Ответницата К. С. е собственик на останалите 100/366 идеални части от
имота. Това решение обвързва страните по делото, доколкото са били и страни по
посоченото гражданско дело, а отделно от това, на основание чл.297 ГПК е задължително и
за всички съдилища, в това число и за първоинстанционния съд и за настоящата инстанция.
В настоящото производство разрешения с решението въпрос относно обема на
притежаваното от К. Б. Т. право на собственост върху процесния имот не може да бъде
пререшаван.
На следващо място, съдът намира, че правилно районният съд е приел, че най –
подходящ вариант за разпределение на ползването на процесното дворно място между
съсобствениците е предложеният втори вариант от вещото лице по извършената по делото
съдебно – техническа експертиза. Посочения вариант втори е най – удачен, защото същият,
както е посочил и районният съд, съответства в достатъчна степен на обема на
съпритежаваните от страните права (предоставеното на страните право на ползване се
различава само с 9.76 кв.м.), съобразен е с характера и разположението на жилищните
сгради и помощни постройки, осигурява достъп до частите на отделните съсобственици.
При него частите са лесно достъпни за страните, както и са спазени отстоянията на
ползваната от ищцата част, спрямо жилищната сграда на ответницата. Останалите варианти
– първия и третия, не са подходящи. Това е така, защото при първия вариант на ответницата
С. са определени за ползване 56 кв.м. в повече от притежаваните от нея права в
съсобствеността (100/366 ид.ч.), а при третия вариант част от площите, предвидени за
ползване от ищцата не биха могли да се ползват реално, а друга част са разположени до
8
жилищната сграда на ответницата, при което биха могли да възникнат проблеми при нужда
от обслужване и ремонт на сградата.
Изложените от жалбоподателката възражения за незаконосъобразност на решението са
неоснователни.
На първо място, неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че решението по
гр.д.№508/2014 г. по описа на РС – Гоце Делчев не следва да се взима предвид в настоящия
случай, защото по това дело съдът не се е произнесъл по същество по допуснато за
разглеждане възражение за придобивна давност върху реалната част от процесния имот, а е
приел, че е преклудирано времето, в което такова възражение е могло да бъде направено, и
не го е разгледал изобщо. Тук следва да се изтъкне, че обстоятелството дали съдът по гр.д.
№508/14 г. по описа на РС – Гоце Делчев е разгледал или не направено възражение за
придобивна давност е ирелевантно за задължителната сила на влязлото в сила решение по
отношение на страните по посоченото дело и по отношение на съда. След като е налице
влязло в законна сила съдебно решение, то е задължително за страните и съда, и решаващия
настоящото дело съд е длъжен да го зачете. Ето защо и така изтъкнатите възражения са
несъстоятелни.
Не намира опора в закона и възражението на жалбоподателката, че в настоящото
производство съдът е бил длъжен да разгледа своевременно повдигнатото възражение за
придобиване по давност на 57/366 идеални части от процесния имот и да се произнесе по
него по същество. Това е така, защото това възражение не почива на нови факти,
осъществили се след влизане в сила на решението по гр.д.№508/14 г. по описа на РС – Гоце
Делчев (същото е влязло в сила на 02.08.2017 г.). В рамките на гр.д.№508/14 г. по описа на
РС – Гоце Делчев жалбоподателката е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу
предявения срещу нея иск за собственост по чл.108 ЗС, а разглеждането на незаявени в това
производство възражения, в това число и направеното такова за придобиване по давност на
57/366 идеални части от процесния имот, е недопустимо, защото би довело до пререшаване
на вече решен спор, което е недопустимо (арг. от чл.299, ал.1 ГПК). Ето защо правилно
споменатото възражение не е разгледано от районния съд. Принципно такова възражение за
придобиване по давност на собствеността върху част от процесния имот би било допустимо
за разглеждане в настоящото производство, но само и единствено ако почива на факти,
осъществили се след влизане в сила на решението по гр.д.№508/14 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, на каквито факти очевидно не почива процесното възражение.
Неоснователно се твърди в жалбата, че даже и изводът на съда за окончателно
разрешаване на въпроса с квотите на собственост на страните да е правилен, то съдът отново
е можел да постанови ползване както досега, защото ответницата е придобила безсрочното
вещно право на ползване върху имота, на основание чл.79, ал.1 ЗД – чрез осъществено
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, в периода 1985 – 2012 г.,
дори 2014 г., в която година било образувано гр.д.№508/2014 г., което владение
9
представлявало същинско смущение на владението на С.. Т. възражение за придобиване по
давност на безсрочно право на ползване върху процесната част от имота, обаче, изобщо не е
направено в отговора на исковата молба, а е направено едва в писмените бележки по
първоинстанционното дело. Ето защо, както първата, така и въззивната инстанция не
дължат произнасяне по него. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, когато ответникът в
установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражение, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211 ал.1,
чл.212 и чл.219 от ГПК, той губи възможността да направи това по–късно, освен ако
пропускът се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Трайната практика на
съдилищата, обективирана в редица решения на ВКС /решение №85/17.06.2011 г. на ВКС по
т.д.№682/2010 г./, както и постановеното тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГТК, предвижда, че възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба,
като това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Тази практика е
задължителна за съдилищата, поради което следва да се приеме, че направеното възражение
за изтекла придобивна давност по отношение на правото на ползване върху част от
процесния имот едва в писмените бележки по първоинстанционното дело е било
преклудирано, поради което правилно не е разгледано от районния съд, поради което не
следва да се разглежда и от настоящия въззивен съд.
В контекста на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение, като валидно,
допустимо и правилно, следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна.
По отношение на разноските:
В производство по разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за
всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл вж. Решение №275/30.10.2012 г.
по гр. дело №444/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС).Това разрешение следва от характера на
производството по чл.32, ал.2 от ЗС, защото съдебното решение ползва всички страни и в
първоинстанционното производство те понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени, а разноските за такси и експертизи се разпределят според правата в
съсобствеността.При обжалване обаче отговорността за разноски се разпределя по общите
правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е
уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае
основателността му, когато отново разноските се разпределят както в първоинстанционното
производство.
С оглед гореизложеното, въззивният съд няма как да присъди в полза на въззиваемата
страна /К. Б. Т. / направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по
10
първоинстанционното дело, както е поискано с отговора на въззивната жалба и със
становището от 05.10.2020 г. по делото. Тези разноски, както се изтъкна, следва да останат
за страните така, както са направени. Що се касае до останалите разноски – за
възнаграждение за вещо лице и за дължимата държавна такса, същите са разпределени от
съда съобразно дяловете на страните в съсобствеността. Ето защо и няма как да се
удовлетвори искането на въззиваемата страна да й бъдат присъдени сторените от нея
разноски за възнаграждение на вещо лице и за държавна такса пред първоинстанционния
съд.
В полза на въззиваемата страна обаче следва да се присъдят сторените по въззивното
дело разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, възлизащи съобразно
доказателствата по делото (вж. договор за правна защита на л.18 от въззивното дело) в
размер на 500 лв. Както се посочи по – горе, при обжалване отговорността за разноски се
разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу
която жалбата е уважена. Ето защо и жалбоподателката следва да понесе сторените от
въззиваемата разноски по делото, доколкото жалбата й се отхвърля като неоснователна,
респ. решението се потвърждава.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1594 от 22.05.2020 г., постановено по гр.д.№1546/2017
г. по описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА К. А. С. , ЕГН **********, с адрес: *********, да заплати на К. Б. Т. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева) –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12