МОТИВИ към
Присъда № 260024 от 30.09.2020г. по НОХД № 4914/2020 г. по описа на Пловдивски
Районен съд, Наказателно отделение, Пети наказателен състав
Пловдивска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Т.В.В. за това, че в периода в периода от 22.01.2020 г.
до 23.01.2020 г. включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК (когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите), отнел чужди движими вещи, както следва:
- На
22.01.2020 г. в град Пловдив, от магазин част от веригата „Т - Маркет“, намиращ
се на ул. „Васил Левски“ № 3,
противозаконно отнел чужда движима вещ – 1 бр. бутилка уиски марка „Джак
Даниелс“ 0,700 литра на стойност 44.00
лв. – собственост на „Максима България“ ЕООД гр. София, от владението на
управителя на дружеството – П.М.К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои;
- На
23.01.2020 г. в град Пловдив, от магазин част от веригата „Т-Маркет“, намиращ
се на ул. „Васил Левски“ № 3,
противозаконно отнел чужди движими вещи – 2 бр. бутилки уиски марка
„Джак Даниелс“ 0,700 литра на
стойност 44.00 лв. всяка или общо 88.00
лв. – собственост на „Максима България“ ЕООД гр.София, от владението на
управителя на дружеството – П.М.К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои;
Или всичко чужди движими
вещи – 3 бр. бутилки уиски марка „Джак Даниелс“ 0,700 литра на обща стойност
132.00лв., собственост на „Максима България“ ЕООД гр.София, от владението на
управителя на дружеството – П.М.К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено (По НОХД
№ 5170/2018 г. на РС гр. Пловдив, в сила от 28.09.2018 г. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1,т.3 и т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален
строг режим; По НОХД № 7246/2018г. на РС
гр. Пловдив със споразумение влязло в сила на 05.12.2018 г. е осъден за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал.
1, б. „А“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим), - престъпление
по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.
„Б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при
условията на чл. 371, т. 2 НК като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде
определено наказание лишаване от свобода, ориентирано към минимума, по реда на
чл. 54 НК, което на основание чл. 58а НК да бъде редуцирано с една трета.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.
се солидаризира с представителя на държавното обвинение относно доказаността на
обвинението. Моли за определяне на снизходително наказание като се съобрази
признанието на вината и ниската стойност на инкриминираните вещи.
В правото си на лична защита, подсъдимият поддържа казаното от защитника
си, като моли за минимално наказание. С последната си дума изразява съжаление
за стореното, като посочва, че е наркозависим. Отново моли за налагане на
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Т.В.В. е роден на ***
***, ***, български гражданин, неженен, с начално образование, неработещ,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият В. е осъждан многократно, като видно от данните му от
приобщената по делото справка за съдимост,
са налице предпоставките по чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 НК за
квалифициране на процесното деяние като такова, извършено в условията на опасен
рецидив по чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК, тъй като същото е извършено след като В. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено.
Подсъдимият Т.В.В. на 22.01.2020 г. , около 15 – 16 часа,
подсъдимият В. се срещнал със свидетеля К.Р.Д.. Същият му споделил, че отива
към магазин част от веригата „Т- маркет“, находящ се в град Пловдив на ул.
„Васил Левски“ № 3, за да си купи банани. Подсъдимият В. решил да го придружи и
тръгнал с него към магазина. Същият бил облечен с бяло на цвят долнище на анцуг, със странично разположен вертикален бял на цвят кант, и
със синя на цвят грейка, под която носел син на цвят суитшърт с качулка, която
качулка бил поставил на главата си, като бил обут със сини на цвят маратонки.
Подсъдимият В. и свидетелят Д. стигнали до магазина и влезли вътре
заедно.Свидетелят Д. се насочил към щанда за плодове, от където взел два броя
банани, които държал в лявата си ръка. След това, именно с лявата си ръка,
държейки бананите, свидетелят Д. посочил на обвиняемия стелажа с алкохолни
напитки в магазина, където били разположени различни видове уиски, след което
се отдалечил.
Впоследствие свидетелят Д. изял единият от двата взети от него банани, а
другият оставил в магазина и излязъл от него без да закупи нищо.В същото време подсъдимият
В. взел от щанда с алкохолни напитки в магазина една бутилка
с уиски марка „Джак Даниелс“ с вместимост 0,700 литра на стойност 44.00 лв.,
като прибрал същата под грейката си и излязъл от магазина през входа, от който
влязъл вътре, без да заплати стойността на бутилката на касовата зона.
На следващия ден -
23.01.2020г., подъсидимият В., който бил облечен със същите дрехи, с които бил
и на 22.01.2020г., отново се върнал в магазина част от веригата „Т-маркет“,
намиращ се в гр.Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 3. Там, от същия стелаж с
алкохолни напитки взел две бутилки с уиски марка „Джак Даниеле“ с вместимост
0,700 литра, на стойност 44.00лв. всяка една от тях , като пъхнал същите под
грейката си и излязъл от магазина отново без да заплати стойността на бутилките
на касовата зона.
На 29.01.2020 г., свидетелят П.М.К.,
който към инкриминирания период работел на длъжност *** на магазина „Т-маркет“,
намиращ се на в гр.Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 3, извършил ревизия на
стоката. В хода на ревизията свидетелят К. установил липсата на общо три броя
бутилки с уиски марка „Джак Даниелс“ с вместимост 0,700 литра. Това мотивирало свидетелят
К. да прегледа записите от видео наблюдението на монтираните в магазина
охранителни камери, при което установил,че липсващите бутилки с алкохол били предмет
на кражба. Посоченото провокирало свидетеля К. да подаде сигнал в Трето РУ при ОДМВР
гр.Пловдив. В хода на проведените ОИМ, свидетелят К. Д. У. - ***, установил, че
извършителя на деянието е подсъдимият В..
В хода на разследването към
материалите по делото като веществено доказателство е приобщен оптичен носител
– компактдиск, на който се съдържат записите от камерите за видеонаблюдение,
монтирани в магазина и на който диск бил извършен оглед на ВД /л. 53 – 58 от
ДП/.
Видно от заключението на
назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебна стоково –
оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи, а именно три броя бутилки
уиски марка „Джак Даниелс“ към момента на инкриминираното деяние възлиза общо на
132 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК,
както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно,
свидетелските показания на свидетелите П.М.К., К.Р.Д., К. Д. У., както и от
приложените по ДП писмени доказателства, включително и справка за съдимост,
протокол за оглед на веществени доказателства. За изясняване на приетата
фактическа обстановка допринася и заключението на назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебна стоково – оценъчна
експертиза.
В посочените доказателствени материали
не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика – т. 4 от ТР № 1 от 06.04.2009г. по т. д. № 1/2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от
закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не
следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност
на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите,
при това правно релевантните. Принципно незначителните противоречия не
представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д. № 956 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по
н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
В
конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от ВКС
критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не само е
достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна
на престъпния състав по чл. 196 ал.1 т. 1 вр.
с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а" и б. „б" вр. чл. 26, ал. 1 НК са налице.
Установява, че в периода от
22.01.2020 г. до 23.01.2020 г. включително, в град Пловдив, при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК - когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, подсъдимият е
отнел чужди (собственост на „Максима
България“ ЕООД) движими вещи (3 бр. бутилки уиски марка „Джак Даниелс“ 0,700
литра на обща стойност 132.00 лeва) от
владението на посоченото дружество.
С инкриминираната си деятелност, подсъдимият е прекъснал фактическата и
разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи, като е
установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание
да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на вещта.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и
пряко е желаел това. Налице е и изискуемото присвоително намерение, изводимо от
обстоятелството, че подсъдимия се разпоредил като със свои с отнетите вещи.
От установеното за предходната съдимост на подсъдимия
следва, че извършеното от него е при условията на опасен рецидив, както по чл. 29 ал. 1 б. „а", така и по б. „б" от НК- деянието е извършено след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А" и б. „Б" от НК се предвижда наказание от две
до десет години лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия следва да се определи
наказание по реда на чл. 54 НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете сравнително младата възраст на дееца, относително
ниската стойност на предмета на престъплението – 132 лева и изразеното на
съдебната фаза съжаление за извършеното.
В аспект
на гореизложеното следва да бъде изрично отбелязано, че изразеното съжаление за стореното макар
безспорно да съставлява смекчаващо обстоятелство, не следва да се абсолютизира
и надценява по значение на фона на упоритостта в престъпната дейност на
подсъдимия, която е константна и се отличава с тенденция към ескалация. С
времето, същата се е превърнала в основно негово средство за препитание.
Изложеното води до категоричния извод, че изявлението на подсъдимия в насока
разкаяние и съжаление е останало
голословно и не е скрепено с каквито и да било доказателства, че същия проявава
стремеж към поправяне и превъзпитание. (В този
смисъл Решение
№ 532 от 27.11.2012 г. по нак. д. № 1672/2012 г. на ВКС; Решение № 91/10.06.2019 по
дело № 368/2019 на ВКС ).
В тази
връзка неоснователни се явяват доводите
на защитата, че като смекчаващо обстоятелство следва да бъде съобразено
направеното от подсъдимия самопризнание. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 г., ОСНК на ВКС, т. 7 в процедурата по Глава 28 НПК самопризнанието е
основание за редуциране на наказанието с една трета. То може да бъде допълнително отчитано като смекчаващо обстоятелство само
ако е своевременно направено още на досъдебна фаза и е спомогнало съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, като
установяването на обективната истина по делото не се дължи само и единствено на
активността на органите на разследването.
В конкретния случай подобни условия за третиране на самопризнанието на
дееца като смекчаващо обстоятелство не са налице. Видно от разпита му след като
е привлечен като обвиняем /л. 12 ДП/, същият се е възползвал от правото да не дава обяснения, като е отказал
да вземе отношение по въпроса за вината. Последвала е активна дейност по
разследване от страна на органите на досъдебното производство, в резултат от
което престъплението е било разкрито и е са били събрани неоспорими
доказателства за виновността на дееца. Едва тогава, едва при предявяване на
разследването, същият е се е признал за
виновен, изразил е съжаление за извършеното от него и е заявил желание да възстанови щетите
и да сключи
споразумение.
Гореизложеното обуславя извод, че деецът не е имал никакъв
принос за разкриване на обективната истина по делото, поради което и
самопризнанието му следва да се третира единствено като инструмент за протичане
на производството по реда на Глава 28 НПК.
Не може да
получи тежест при определяне на наказанието и принципно заявеното желание да се
възстановят вредите, доколкото същото не е скрепено с каквито и да било реални
стъпки в тази насока. В този смисъл следва да се съобрази и трайната съдебна практика, обективирна в
редица решения, включително и Решение № 91/10.06.2019 по дело № 368/2019 на ВКС,
Решение № 481 от 15.12.2014 г. по нак. д. № 1548/2014 г. на ВКС, според която за разлика от
действителното /реално/ възстановяване на вредите, желанието за тяхното
възстановяване е ирелевантно към отмерване на наказанието.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат
броя на предишните осъждания на подсъдимия, който надхвърля минимално
необходимото, за да се квалифицира деянието като опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. „а", така и по б. „б" от НК. Съгласно трайната съдебна практика
това обстоятелство сочи на чувствително по-висока степен на обществена опасност
на извършеното и обуславя налагането на по-високо наказание. / Така Решение № 417
от 02.11.2012 г. по нак. д. № 1414/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 335/30 септември 2014 г., трето наказателно отделение, н. д. № 1050/2014 г.
на ВКС, Решение № 391/13 октомври 2014 година, трето наказателно отделение, н.
дело № 1236/14 година на ВКС, Решение № 215/08.11.2018 по дело № 761/2018 на
ВКС, Така Решение № 104/13.06.2018 по дело № 340/2018 на ВКС, Решение №
175/15.10.2019 по дело № 713/2019 на ВКС, Решение № 167/19.12.2019 по дело №
678/2019 на ВКС/.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и данните за
предходна съдимост на дееца, извън осъжданията, които обуславят правната
квалификация опасен рецидив. От справката за съдимост е видно, че дееца е
многократно осъждан за престъпления против собствеността. Прави впечатление, също
така, че подсъдимият нееднократно е търпял и наказания лишаване от свобода под строг режим. Следва да се отбележи и че
новите престъпления са извършвани в изключително кратки срокове след
изтърпяване на предходно наказание.
Всичко гореизложено налага извод, че упражняваната до този момент спрямо
подсъдимия най-тежка форма на държавна репресия в никакъв случай не е изиграла
своето поправително и превъзпитателно въздействие. Точно обратното у дееца са
формирани трайно установени престъпни нагласи, които видно от извършването на
инкриминираното деяние продължават да са налични у него.
Като отегчаващо обстоятелство съдът цени и лошите характеристични данни
за подсъдимия, а именно същият е трудово неангажиран, без постоянни доходи,
наркозависим, без придобита професионална квалификация, като е превърнал
престъпленията против собствеността в своя постоянен и единствен източник на
доходи.
При преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой,
но и тяхната специфика и относителна тежест (В този изричен смисъл
Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по
дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 90/18.09.2018 по
дело № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно
дело № 600 по описа за 2018 г.).
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието на отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното наказание
лишаване от свобода в размер на три години съответства изцяло на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимия и да се наруши баланса и пропорционалността между
използваната държавна репресия и преследваните цели.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 НПК,
съдът на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК е
обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След редукцията на
подсъдимия следва да се наложи наказание в окончателен размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Предвид данните за предходната съдимост и за търпените наказания, съдът
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б ЗИНЗС е обвързан да определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото от изтърпяване на
предходното наказание лишаване от свобода до извършване на инкриминираното
деяние не е изтекъл срок от 5 години.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск,
съдържащ запис от охранителн камер - приложен на л. 25 по
досъдебното производство – следва да остане по делото
до изтичане срока за
неговото съхранение.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР – ПЛОВДИВ в полза на бюджета на Държавата сумата от 60 лева, представляваща разноски по делото на досъдебна фаза за изготвяне на стоково – оценъчната експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС