Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен,16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХІ-ти
граждански състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова,
като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело № 3695 по описа за 2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на “И.П.“ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано ***против „К.И.“ ***, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от ***. Ищецът твърди, че е клиент на ***и
от тях зарежда с гориво транспортните си средства, за което използва дебитни
стокови карти, издадени от „***. С ответника имали търговски отношения във
връзка със строителни работи и имали договорка ответникът да зарежда от негово
име собствените си транспортни средства, обслужващи обекти в гр.Плевен. За
целта използвали тяхна дебитна стокова карта. В периода 10.12.2019г. –
12.12.2019г. твърди, че ответникът заредил 986,150 литра гориво на обща
стойност 2272,09 лева с ДДС за което използвал стоковата дебитна карта. Твърди,
че за горивото била издадена фактура № **********/15.12.2019г., а сумата била
заплатена от ищеца. Твърди, че фактурирал на ответника за тяхна сметка
горивото, за което издал на ответника фактура № 01000001541/15.01.2020г.
Ответникът следвало да погаси задължението си към ищеца, съставляващо цената на
зареденото за сметка на ищеца и ползвано от ответника гориво в срок от 5 дни от
издаване на данъчната фактура. Фактурата била издадена на 15.01.2020г., но до
момента ответникът не е погасил задължението си. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2272,09
лева, представляваща дължима сума по сделката, обективирана в данъчна фактура
**********/15.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Претендира разноски.
В едномесечния срок не е постъпил
писмен отговор от ответника. След срока е постъпило становище с възражение за местна
подсъдност.
В съдебно заседание ищцовото дружество
се представлява от процесуалния си представител адв.П.А., който поддържа предявения
иск. Твърди, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Претендира
разноски.
Като
съобрази представените по делото доказателства и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното :
Установява
се от представеното по делото писмено доказателство на лист 12, че на ищцовото
дружество е издадена фактура № 00574764441/15.12.2019г. с доставчик „*** на
обща стойност 3282,12 лева с начислено ДДС. На клиентския номер на ищцовото
дружество е издадено приложение към фактурата, представено по делото, в което е
отразено зареденото гориво по дати и бензиностанции. Представено е по делото
извлечение за задължения по партньори, от което се установява, че ответникът
има задължения към ищцовото дружество на стойност 2272,09 лева. Представена е по делото фактура №
154/15.01.2020г. издадена от ищцовото дружество „И.П.“ ***на ответното дружество
„К.И.“ ***за претендираното задължение на стойност 2272,09 лева за дизелово
гориво.
С оглед на
така представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства,
съдът приема, че страните са били в облигационни отношения във връзка с
извършвани от тях строителни работи, както и че в периода 10.12.2019г. -
12.12.2019г. ответникът е заредил гориво от името на ищцовото дружество от
бензиностанции на „***“ общо 986,150 литра на обща стойност 2272,09 лева с
включен ДДС.
По делото
е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че ищецът е включил данъчната фактура 154/15.01.2020г. в дневника
на продажбите и е внесъл начисления ДДС върху продажната цена от 20% по нея.
Установява се от заключението, че счетоводните записвания на ищеца са редовни и
съобразени с действащото законодателство. В заключението е отразено, че ищецът
не е получил плащания от ответника за зареденото гориво, като в сметка 411
Клиенти, към момента на проверката вещото лице е установило неплатена сума от „К.И.“
***на стойност в размер на 2272,09 лева. В заключението си вещото лице е
установило, че в подробната справка в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че ответникът е заредил 986,150 литра гориво на 10.12.2019г., на
11.12.2019г. и на 12.12.2019г. на обща стойност 1898,33 лева, ДДС 379,67 лева,
общо 2278 лева с посочен номер на картата. След изготвяне на заключението,
ищецът е поставил допълнителна задача към вещото лице, което е направило
проверка в ***. След проверката, вещото лице заяви, че в информационните масиви
на ***е отразено, че по фактура №154/15.01.2020г. ответното дружество е
ползвало данъчен кредит.
Съгласно
практиката на ВКС, (решение №51
от 10.12.2012г. по гр.д. №962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т.д.
991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І
т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др)., „фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание
на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване (решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о.)“
Основателността на иска се установява от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза и установените по делото фактически
обстоятелства.
При така
изложеното, съдът счита, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2272,09 лева, представляваща дължима неплатена цена на дизелово
гориво, доставено на ответника за сметка на ищеца в периода 10.12.2019г – 12.12.2019г. на ***в
гр.Плевен, която сделка е обективирана във фактура №**********/15.01.2020г. на
„И.П.“ ЕООД, ведно със законната лихва от 06.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът
претендира направените по делото разноски в размер на 90,88 лева държавна
такса, 320 лева адвокатско възнаграждение, 180 лева депозит за вещо лице, както
и направените разноски по допуснатото обезпечение в размер на 78 лева за
образуване и движение на изп. дело № 20208150400995 на ***и 5 лева за получена
обезпечителна заповед, или общо разноски в размер на 673,88 лева. Съдът счита,
че с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, както са претендирани.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД „К.И.“ ***
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на „И.П.“ ***с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 2272,09 лева, представляваща
дължима незаплатена цена на дизелово гориво, доставено на ответника в периода
10.12.2019г. – 12.12.2019г., дължима по фактура №**********/15.01.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К.И.“ ***
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***ДА ЗАПЛАТИ на „И.П.“ ***с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** сумата 673,88 лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: