№ 2876
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110117644 по
описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.01.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 17644 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АСВ” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.Б, против В. Х. К., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „Денкоглу“ № 38, за установяване по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 8 452,73 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и В. Х. К.,
1
договор за цесия от 19.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и „АСВ” ЕАД, сумата от
473,22 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до 04.06.2020 г. , със законната
лихва върху главницата от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
19.11.2018 г. бил подписан договор за цесия към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г.
между „У.К.Ф“ ЕАД и ищеца, по силата на който „У.К.Ф“ ЕАД прехвърлило на ищеца
вземането си срещу В. Х. К., възникнало от договор за потребителски кредит № 2446299 от
05.10.2016 г. при общи условия, сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и В. Х. К.. За извършеното
прехвърляне ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за
потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., „У.К.Ф“ ЕАД предоставило на В. Х. К.
кредит в размер на 20 000 лв. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се
твърди, че страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с
договорна лихва в размер на 3 865,28 лв. на 72 равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 344,10 лв., първата от които платима на 14.10.2016 г., а последната вноска с падеж
14.09.2022 г. Излага твърдения, че ответницата платила частично дължимите суми, но
изпаднала в забава, като дължала и лихва за забава в размер на 473,22 лв. Излагат се
твърдения, че е ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било
образувано гр.д. № 22337/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда
указания ищецът предявява исковата си претенция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.
Х. К., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Не спори
сключването на договор за потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г. с „У.К.Ф“ ЕАД
за сумата от 20 000 лв. Оспорва извършеното уведомяване на прехвърляне на вземането,
като твърди, че живее на адреса, известен на кредитора. Оспорва обявяване на предсрочна
изискуемост на дълга. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции за установяване по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 8 452,73 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и В. Х. К., договор за
цесия от 19.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и „АСВ” ЕАД, сумата от 473,22 лв. –
обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до 04.06.2020 г. , със законната лихва
върху главницата от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
2
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си, като ищецът следва да докаже
наличие на договорни отношения между „У.К.Ф“ ЕАД и ответника, по силата на които
заемодателят е предоставил парична сума на ответника, размера на предоставената парична
сума, както и размера на обезщетението за забавено плащане, наличие на клауза за
неустойка и нейния размер, наличието на валидно възникнало договорно отношение между
цедента и цесионера, уведомяване на длъжника, а ответникът следва да докаже фактите, на
които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането за експертиза съдът намира за
допустимо и основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 17644/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.02.2023 г., 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от „АСВ” ЕАД против В. Х. К., от гр. София, за
установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 8 452,73 лв.
- главница по договор за потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г., сключен между
„У.К.Ф“ ЕАД и В. Х. К., договор за цесия от 19.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф“ ЕАД и
„АСВ” ЕАД, сумата от 473,22 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до
04.06.2020 г. , със законната лихва върху главницата от 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Х.
3
К., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни
съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за потребителски кредит № 2446299 от 05.10.2016 г. между „У.К.Ф“ ЕАД
и В. Х. К.; сключен договор за цесия от 19.11.2018 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличие на
договорни отношения между „У.К.Ф“ ЕАД и ответника, по силата на които заемодателят е
предоставил парична сума на ответницата, размера на предоставената парична сума, както и
размера на обезщетението за забавено плащане, наличие на клауза за неустойка и нейния
размер, наличието на валидно възникнало договорно отношение между цедента и
цесионера, уведомяване на длъжника, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно предоставяне на
изискуемата преддоговорна информация и формуляр на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
в исковата молба на ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, платим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се
представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б, с адрес: гр. София, ж.к. ”Левски-В”, бл. 9А, вх. В,
ап. 42, тел. 9805264, **********, като вещото лице се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
4
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5