№ 6
гр. Ловеч, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100813 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано във връзка с постъпила молба от
„Централна кооперативна банка“ АД против М. В. Й. за установяване на
вземания, предмет на издаден заповед за изпълнение.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който на ответника е издадена международна кредитна
карта с възможност чрез нея да ползва кредит с лимит от 3 000,00 лв.
Страните уговорили срок на договора по-дълъг с два месеца от срока на
валидност на картата /две години/, считано от последния ден на месеца на
издаването на картата, чрез която той се усвоява. При сключването на
договора ответникът приел общите условия към него. Между страните е
постигнато съгласие за изменение на договорната връзка, като лимита на
кредита е увеличен от 3 000,00 на 5 000,00 лв. Твърди се, че сумата по кредита
е усвоена изцяло. Твърди се също, че картата е преиздавана многократно, с
което автоматично е продължаван срока на договора. Последната карта е
издадена през м. септември 2016 г., а валидността й е изтекла на 30.09.2018 г.
Ищецът е взел решение за прекратяване на договорната връзка, като той се
счита прекратен от 30.11.2018 г. – два месеца след изтичане срока на
валидност на издадена карта.
1
С изтичане срока на валидност на картата се казва, че ответникът дължи
изпълнение за всички дължими суми по договорната връзка. Твърди се, че
изпълнение не е предложено, като се търси установяване на вземания в
размер на 3 637,04 лв. – главница, 874,03 лв. – договорна лихва за периода
28.02.2018 г. до 16.07.2020 г. и 463,27 лв. – наказателна лихва за периода
21.02.2018 г. до 16.07.2020 г.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане за сумата от
3 637,04 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2020 г. до
изплащането й, 874,03 лв. – договорна лихва за периода 28.02.2018 г. до
16.07.2020 г. и 463,27 лв. – наказателна лихва за периода 21.02.2018 г. до
16.07.2020 г. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че между него и
ищецът е сключен договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта с договорен кредитен лимит. Не се спори също, че срокът на договора е
удължаван многократно. Твърди се, че последната кредитна карта е издадена
на ответника през м. юни 2015 г. След тази датата на ответника не е издавана
кредитна карта, като се поддържа, че срокът на договорната връзка е изтекъл
на 31.08.2017 г., на не, както се твърди от ищеца – на 30.11.2018 г.
Ответникът оспорва преди сключването на договора да му е предоставена
информация, съгласно изразените от него предпочитания, за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит чрез стандартен европейски формуляр.
Ответникът оспорва договорът с ищеца да е сключен по ясен и разбираем
начин, поради което твърди, че той не е недействителен.
Твърди също се, че уговорките досежно договорната лихва са
недействителни, тъй като в тях не се съдържа информация относно условията
за прилагането му, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти. Твърди се, че при определяне ГПР-то по
договора не е съблюдаване механизма за определянето му, разписан в закона.
2
На следващо място се твърди, че уговорката за заплащане на договорната
лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави.
Ответникът твърди, че по отношение на вземането по главница е
предложил изпълнение.
Ответникът оспорва, да дължи по договора претендираната от ищеца
възнаградителна лихва след датата на прекратяване на договорната връзка. По
отношение на вземането за заплащане на неустойка ответникът отрича
заплащането на такава да е уговаряно в договора.
Твърди се, че възможността за принуда е погасена по давност по
отношение на вземанията за главница /с изтичането на срок от пет години от
падежа на всяка вноска/ и за вземанията за договорната и наказателна лихва /с
тригодишна давност/.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. В. Н., която по
същество излага становище за основателност на молбата, като съображения за
това доразвива в писмени бележки.
Ответникът участва по делото лично и с адв. Л., която по същество
излага становище за неоснователност на заявените искове, а подробни
съображения излага в писмени бележки.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на подадено заявление от „Централна кооперативна банка“
АД Ловеч, пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 1021/2020 г. По него на
17.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение срещу М. В. Й. за сумата от
3 637,04 лв. – просрочена главница за периода 31.01.2018 г. до 16.07.2020 г.,
874,03 лв. – договорна лихва за периода 28.02.2018 г. до 16.07.2020 г., 463,27
лв. – наказателна лихва за периода 21.02.2018 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху просрочената главница от 16.07.2020 г. до
изплащането й разноски в размер на 99,49 лв. Против изпълнение на
заповедта е подадено възражение от М. В. Й..
В искане до „Централна кооперативна банка“ АД М. В. Й. е заявила, че
желае да й се издаде кредитна карта MasterCard Фаворит с кредитен лимит от
3 000,00 лв. /л. 15 от кредитно досие на ответника/.
3
Страните не спорят, че между тях е постигнато съгласие за сключване на
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта с договорен
кредитен лимит. Това се установява и от ангажирания по делото договор за
издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA с
кредитен лимит /л. 4-5 от делото/. По договора ищецът се е издължил да
издаде на ответника международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит,
с месечно таксуване и еднократен лимит по разплащателна сметка в
български лева, с посочен номер, с лимит от 3 000,00 лв., който не трябва да
бъде превишаван, като се ползва чрез издадената кредитна карта. Договорено
е, че в рамките на кредитния лимит ответникът може да извършва
транзакции, използвайки устройства съгласно общите условия по договора за
издаване на и използване на международна кредитна карта MasterCard/VISA,
неразделна част от договора. Ползваният кредитен лимит е уговорено, че се
олихвява: частта, формирана от плащания при търговеца, не се олихвява в
рамките на гратисния период, която е до последното число на месеца,
следващ месеца, в който е осчетоводена транзакцията по картата, като
ползването на нов гратисен период става след погасяването на целия размер
на задължението по картата, формирано до края на предходния месец. В
случай, че до изтичането на гратисния период ответникът не погаси
задълженията с частта, формирана от плащания при търговци се олихвява с
лихва от 14,75 % годишно от датата на осчетоводяване на транзакцията по
картата. Частта, формирана от теглене на пари в брой, парични преводи,
различни от плащания на търговци, такси и комисионни, се олихвяват с лихва
в размер на 14,75 % годишно. Ответникът е задължен да погаси цялото
задължение /главница, лихви, такси и комисионни, разноски/ преди изтичане
срока за валидност на картата и незабавно при прекратяване на договорните
отношения, независимо от основанията за това. При превишаване на
кредитния лимит ищецът начислява такса за превишен кредитен лимит,
съгласно общите условия, като тя се дължи еднократно за един календарен
месец, независимо от това колко пъти кредитният лимит е превишаван в
рамките на периода. Ответникът се е задължил най-късно в последния
работен ден на текущия месец да осигури по посочената в договора
разплащателна сметка сума не по-малка от минималната месечна вноска в
размер на 190,00 лв. или общо сума на задълженията му до края на
предходния месец ако същото е по-малко от минималната месечна вноска. В
4
договора е уговорено, че ищецът има право да променя лихвения процент по
договора и другите разходи, свързани с ползването на кредита, при промяна
на основния лихвен процент на БНБ или промяна на някой от основните
индекси EURIBOR, Леониа, Софибор или при наличието на други, не
посочени в договора основателни причини, като промените се обявявате
незабавно във всички салони за работа с клиенти и страницата на ищеца в
интернет. В договора е отразено, че неразделна част от него е искането за
издавена на карта и общите условия, което са предадени на ответника при
подписването на договора и са приети от него.
В общите условия към договора е уговорено, че предоставеният кредитен
лимит се ползва само чрез използване на картата /т. 15 от общите условия/.
Картата е предназначена за ползване в страната и чужбина за теглене на пари
в брой чрез АТМ и ПОС устройства, плащане на стоки и услуги чрез ПОС
устройства, вкл. виртуални, смята на ПИН-код, други платежни и неплатежни
операции /т. 3 от общите условия/. Картите с изтекъл срок на валидност
подлежат на връщане /т. 42 от общите условия/. Срокът на договора е два
месеца по-дълъг от срока на валидност на картата. Срокът за валидност на
картата е две години, като е отразен на лицевата й страна. Действието на
договора се счита продължено автоматично със същия срок или при същите
условия, ако до първи число на месеца, в които изтича срокът на валидност на
картата картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да
го продължи или ако банката не е взела решение за прекратяване на договора
да настъпи в изтичането на неговия срок. Новата карта може да се получи не
по-рано от 10 работни дни преди изтичане срока за валидност на старата
карта. При получаване на новата карта старата се връща, като се унищожава в
присъствие на картодържателя. В случай, че действието на договора не бъде
продължено картодържателят трябва да изплати цялото си задължение до
изтичане срока за валидност на картата /т. 44-46 от общите условия/.
Не е спорно по делото, че след сключване на договора на длъжника е
предоставена кредитна карта, чрез която той да усвоява отпуснатия му
кредит, като това се установява и от данните в кредитното му досие.
Между страните е постигнато съгласие за изменение на договорната
връзка, като кредитния лимит по договора е увеличен на 5 000,00 лв. за
периода от 26.06.2009 г. до срока за валидност на картата. В споразумението е
5
уговорено, че усвоения кредитен лимит се олихвява, както следва: частта,
формирана от плащания при търговеца, не се олихвява в рамките на
гратисния период, която е до последното число на месеца, следващ месеца, в
който е осчетоводена транзакцията по картата, като ползването на нов
гратисен период става след погасяването на целия размер на задължението по
картата, формирано до края на предходния месец. В случай, че до изтичането
на гратисния период ответникът не погаси задълженията частта, формирана
от плащания при търговци, се олихвява с лихва от 15,75 % годишно от датата
на осчетоводяване на транзакцията по картата. Частта, формирана от теглене
на пари в брой, парични преводи, различни от плащания на търговци, такси и
комисионни, се олихвяват с лихва в размер на 15,75 % годишно. Ответникът
се е задължил да внася всеки месец минимална месечна вноска не по-малка от
320,00 лв. или общата сума на задължението му до края не предходния месец,
ако е по-малка от минималната месечна вноска /л. 8 от делото/.
Не е спорно между страните, че срокът на договора е удължаван
многократно. В хода на производството е ангажирано копие от издадена на
името на ответника кредитна карта с валидност до юни 2015 г.
В покана, адресирана до ответника, ищецът е направил изявление, че по
договора за издавена и използване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA от 05.09.2008 г. й е издадена кредитна карта с лимит от
3 000,00 лв., увеличен на 5 000,00 лв., като кредитният лимит е усвоен изцяло.
Ищецът посочва, че по договора кредитните карти са издавени многократно,
като действието на договора е продължавано автоматично, а последната е
издадена през м. септември 2016 г. Срокът за валидност на последната карта е
30.09.2018 г., като е взето решение за прекратяване действието на договора с
изтичането на срока му – два месеца след изтичане срока на валидност на
картата – 30.11.2018 г. До адресата на изявлението е отправена покана да
заплати задълженията си по договора в 7-дневен срок от получаването му,
като е отразено, че размерът им към 19.12.2019 г. е 5 400,00 лв., от която
3 658,45 лв. – главница, 842,62 лв. – договорно възнаграждение, 249,68 лв. –
обезщетение за забава и 650,00 лв. - просрочени такси. Изявлението е
предадено за връчване на ЧСИ Петров и връчено срещу разписка на
27.01.2020 г. /л. 9 и 10 от делото/.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
6
експертиза се установява, че през 2008 г. ответникът е усвоил сума в размер
на 4 151,40 лв., възстановил е 1 570,00 лв., а към края на годината е останало
непогасено задължение в размер на 2 581,40 лв. - редовна главница. През 2009
г., чрез тегления от АТМ устройства и покупки, ответникът е усвоил сума в
размер на 19 124,03 лв., предложил е изпълнение за сумата от 16 710,00 лв.,
като към края на годината задължението му е 4 995,43 лв. - редовна главница.
През 2010 г. ответникът е усвоил сума в размер на 10 093,49 лв., погасил е 10
671,42 лв., а непогасено към края на годината е задължение в размер на 4
417,50 лв. - редовна главница. През 2011 г. ответникът е усвоил сума в размер
на 13 281,14 лв., погасил 13 950,00 лв., като в края на периода е останало
задължение в размер на 3 748,64 лв. - редовна главница. Общо усвоените суми
от ответника за 2012 г. са в размер на 14 809,93 лв., погашенията в размер на
13 765,00 лв., а непогасения остатък в края на периода е 4 793,57 лв. - редовна
главница. През 2013 г. ответникът е усвоил сума в размер на 3 104,63 лв.,
погасил е 2 740,00 лв., като в края на периода е останало задължение в размер
на 5 158,20 лв. - редовна главница. През 2014 г. ответникът е усвоил сума в
размер на 8 610,12 лв., погасил е 8 671,00 лв., като в края на периода е
останало задължение в размер на 5 097,32 лв., от която 4 997,32 лв. - редовна
главница, 37,23 лв. - просрочена главница, 52,17 лв. - просрочена лихва и
10,60 лв. - просрочени такси. През периода 2008 - 2014 година разплащанията
са извършвани извършвали през разплащателната сметка на ответника по
картовата сметка на кредита.
През 2015 г. ответникът е усвоил сума в размер на 808,18 лв., погасил е
902,00 лв., като в края на периода е останало задължение в размер на 5 003,50
лв., от която 4 605,50 лв. - редовна главница, 120,05 лв. - просрочена
главница, 167,95 лв. - просрочена лихва и 110,00 лв. - просрочени такси. През
2016 г. усвоените суми са в размер на 756,57 лв., погасени суми в размер на 1
110,00 лв., с остатък в края на периода в размер на 4 660,09 лв., от която
4161,09 лв. - редовна главница, 114,75 лв. - просрочена главница, 153,25 лв. -
просрочена лихва и 230,00 лв. - просрочени такси. През 2017 г. усвоените
суми са в размер на 712,92 лв., погасени суми в размер на 900,00 лв., с
остатък в края на периода в размер на 4 473,01 лв., от която 3 675,01 лв. -
редовна главница, 203,47 лв. - просрочена главница, 244,53 лв. - просрочена
лихва и 250,00 лв. - просрочени такси. През 2018 г. усвоените суми са в
размер на 677,13 лв., погасени суми в размер на 500,00 лв., с остатък в края на
7
периода в размер на 4 650,14 лв., от която 3 152,14 лв. - редовна главница,
484,90 лв. - просрочена главница, 543,10 лв. - просрочена лихва и 470,00 лв. -
просрочени такси. За 2015 г. - 2018 г. разплащаният са извършвани от
ответника чрез касов превод по сметка на кредита, а не чрез разплащателна
сметка, поради наложен запор върху вземанията по нея. През 2019 г. общо
усвоената сума е 696,07 лв., не е предлагано изпълнение, а остатъка от
задължението към края на годината е 5 346,21 лв., от която 3 637,04 лв. -
просрочена главница, 1 129,17 лв. - просрочена лихва и 580,00 лв. -
просрочени такси. За периода от началото на 2020 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.07.2020 г./ върху
вземането по главница е начислявано обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 10 % или общо за периода е начислена на това основание
сума в размер на 208,13 лв. За периода 28.02.2018 г. до 16.07.2020 г. върху
вземанията по редовна главница в края на всеки период, при годишна лихва
от 14 %, е начислена възнаградителна лихва общо в размер на 857,32 лв. До
началото на 2015 г. с предложеното от ответника изпълнение погашенията са
се извършвали по реда - такси, лихви, суми от теглене на пари в брой, суми от
плащания при търговци, като първо са погасявани задълженията от
предходния месец, след което тези от текущия. От 2015 г., след наложения
запор върху вземанията на ответника по разплащателната му сметка такси за
обслужване са начислявани, но не са погасявани. При просрочие с
предложеното изпълнение първо са погасявани просрочените, след което
текущите. Салдото на редовната главница по договора към края на 2017 г. е 3
675,01 лв., а на просрочената 203,47 лв. С предложеното от ответника
изпълнение през 2018 г. общо сумата от 500,00 лв. са погасени 258,56 лв. -
просрочена лихва, 203,47 лв. - просрочена главница и 37,97 лв. - редовна
главница, като към края на 2018 г. размерът на редовната главница е 3 637,04
лв. При изчисляване на ГПР-то по договора вещото лице посочва, че е
ползвана формулата по приложение 1 към ЗПК, като при предоставения
кредитен лимит /5 000,00 лв./, срок за ползване от 24 месеца, месечна такса за
обслужване, годишен лихвен процент от 14 % и еднократна такса от 27,00 лв.
той е 20,356 %. Начислената по партидата на ответника наказателна лихва е
формирана върху всяка просрочена главница към края на всеки месечен
период за времето от 21-во число на текущия месец до 21-во на следващия
при годишна база от 24 % и брой на дните от 360. Наказателната лихва е
8
начислявана от 21.01.2018 г. до 16.07.2020 г., като тя е в размер на 465,33 лв.
За процесния договор вещото лице е заключило, че счетоводството на ищеца
е водено редовно.
При разпита на вещото лице то уточнява, че главницата по договора е
формирана от суми, които са използвани за разплащане и суми, които са
теглени от устройства за период от 2008 г. до 2014 г., връщани са и са теглени
на ново. Последното касово теглене е на 28.11.2014 г. - 200,00 лв. от Троян, а
последното плащане със самата карта е на 29.11.2014 г. от Метро Русе. В
рамките на 2014 г са приключили всички плащания в брой и тегления.
Лихвата, която е начислявана върху покупки и теглени сума в брой,
представлява възнаграждението на банката за ползване финансовия ресурс.
Възнаграждение за ползвания ресурс от ответника е начислявано до
последното върху не възстановените суми. Банката е отнесла вземанията по
кредита в просрочие към дата 28.02.2018 г., когато според нея е изтекъл срока
на договора. Последно погасяване е направено на 31.10.2018 г., като то е
отнесено към дължими суми за по предходен период. Наказателна лихва е
начислявана само върху просрочената главница за определен период, който
си е фиксирани и е месечен. Това начисление започва от януари 2018 г.
До 2014 г. ответникът е захранва банковата си сметка, след което на
определено число банката служебно е правила транзакция по нейната сметка,
по сметката на кредита и осчетоводявала сумите. След запора на вземанията
по сметката, чрез която са извършвани разплащанията, сумите са постъпват
по сметката на кредита и тази сума са осчетоводявани. Вещото лице уточнява,
че всяко плащане след 2014 г. е било отчетено от банката, внесено за
погасяване на дълга, следвайки посоката от най-старите към по-новите
задължения, по поредността – такси, лихви и главница /за този период по
делото са ангажирани вносни бележки л. 28-66 и л. 79-86 от делото/. При
плащане на задълженията по договора по сметка длъжникът не е заявявал с
предложеното от него изпълнение, което задължение погасява. След запора
на вземанията по обслужващата кредита сметка такси не са събирани. С
последното плащане от 100,00 лв. са погасени 42,48 лв. - просрочена
главница, 19,55 лв. - просрочена лихва и 37,97 лв. - редовна главница към
31.01.2018 г.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
9
изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на вземания по главница,
договорна лихва и неустойка за забава, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 4 ЗПК /отм./, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД и възражение за недействителност на
договор за потребителски кредит поради противоречие със закона чл. 26, ал.
1, пр. 1-во ЗЗД и за противоречието на отделни негови клаузи с добрите
нрави, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор за издаване и
ползване на кредитна карта. Ищецът е издал на ответника кредитна карта,
чрез която той може извършва транзакции /да тегли сума, плаща на стоки и
услуги чрез ПОС устройства, вкл. виртуални, да извършва други платежни и
неплатени операции/ в рамките на лимит от 3 000,00 лв., увеличен на 5 000,00
лв. /анекс от 26.06.2009 г./. Договорът е сключен за срок по-дълг от два
месеца от срока на валидност на картата, като действието му се подновява
автоматично, освен ако до първи число, в който изтича срока на валидност на
картата, картодържателят не уведоми писмено баката за желанието да го
продължи или ако банката не вземе решение за прекратяването му настъпи с
изтичането на срока му.
Процесният договор е потребителски, като към него намират
приложение правилата на Закона за потребителския кредит - в сила от
01.10.2006 г. - отм. ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г., действащ към момента на
сключване на договора. По силата на § 5 от ПЗР на ЗПК, в сила от 12.05.2010
г., неговите разпоредби не се прилагат за договори за потребителски кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26
и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди
тази дата. В тази връзка не се споделят доводите на ответника, изложените в
отговора, че с издаването на всяка следваща кредитна карта, с нов срок за
валидност, договорът е бил новиран, а ищецът е имал задължение да изпълни
изискванията на ЗПК, тъй като се сключва нов договор.
Предпоставките на обективна новация, каквато се поддръжа от
ответника, са: валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно
възникване на нов дълг; разлика между погасеното и новосъздаденото
задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет;
10
намерение за новиране; способност на страните да новират, обективната
новация предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение,
като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да
засяга някои от съществените му елементи; новият елемент се отнася до
предмета на задължението - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или
ново основание в замяна на старото задължение. Няма новация, ако в рамките
на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на
основното задължение, договорната лихва и сроковете на плащане -
несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася
изменение в старото облигационно задължение, не е извършена промяна нито
в предмета, нито в основанието - старият дълг не е погасен. Наред с казаното,
следва да се има предвид, че обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е
налице, когато волята на страните е обективирана в договора. Същата не
може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира
задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед на
разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария
дълг и за заменянето му с нов дълг.
В случая, в рамките на съществуването на договорната връзка, страните
еднократно са постигнали споразумение за изменението й, като волята им е
обективиран в анекс. Промяната е касаела размера на кредитния лимит, като
същия е увеличен. Тя не е засегнала основните елементи на договора, като на
мястото на старото задължение не е възникнало ново на различно основание,
поради което не може да се приеме, че това споразумение има новиращ
характер. Действията по издаване на нова кредитна карта нямата характер на
новиращо съглашения, тъй като не отговарята на посочените по-горе
изисквания. При сключването на договора страните са договорили
възможност за автоматично продължаване действието на договора, при
същите условия, за срока на валидност на новата карта. Издаването на картата
няма пряко отношение към продължаването на срока на действие на договора,
тъй като той /срока/ се счита продължен ако картодържателя не поиска
прекратяването му или банката не направи изявление, че прекратява
действието му и то до първо число на месеца, в който изтича срока на
валидност на картата. Валидността на новата карта и нейното издаване няма
пряко отношение към продължаване действието на договора, тъй като
издаването на новата карта следва, а не предхожда продълженото действие на
11
връзката.
С оглед на казаното, валидността на договорната връзка, от която
ищецът черпи права, следва да се прецени не на база действащите правила на
ЗПК, а на база действалите към датата на възникването й /Закона за
потребителския кредит - в сила от 01.10.2006 г. - отм./.
В конкретиката на настоящия случай се установява, че договорът е
сключен в писмена форма, като не се установява липса на основни елементи
на същия, съгласно императивните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит по чл. 7 ЗПК /отм./. В договора е посочен
размера на предоставения кредитен лимит и начина за усвояването му,
размера на възнаграждението, което потребителят дължи във връзка с
предоставения му финансов ресурс и условията за промяната им,
изпълнението, което той дължи по договорната връзка. С оглед естеството на
договорната връзка не е посочен размер на вноските, които ответникът следва
да погасява, тъй като предоставения му кредит му дава възможност
многократно да усвоява и връща суми в рамките на кредитния лимит. В тази
връзка не е посочен и общия размер на годишните разходи, тъй като
определянето им не е възможно, но е посочени всички разходи, приложими
към сключването на договора. При действието на ЗПК /отм./ е разписан
механизъм за изчисляване годишния процент на разходите, но не и негова
горна граници, надхвърлянето на която да подлежи на санкция. С оглед на
казаното, при неправилно изчисляване на ГПР-то, това не води до
недействителност на договорната връзка или отделни уговорки в нея.
От изложеното може да се заключи, че реквизитите в договора са ясно
определени, а неговото съдържание е в съответствие с изискванията на чл. 14,
ал. 2 ЗПК /отм./.
Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на
уговорката за заплащане на договорна лихва поради противорчението й с
добрите нрави.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към нея. С решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. № 5093/2007 г. е прието, че за
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
12
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Няма
изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед
изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави,
следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително. С
решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о. е прието,
че максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.
9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, а противно на
добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Настоящият
съдебен състав, възприема трайната съдебна практика, наложила критериите
за добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при обезпечените и
необезпечените кредити и приема, че уговарянето на по-голям от 3-кратния
размер на законната лихва по просрочени задължения накърнява добрите
нрави.
В случая, за ползвания ресурс, при сключването на договора са
уговорили договорно възнаграждение в размер на 14,75 % върху ползваните
средства, при първоначално договорения лимит от 3 000,00 лв., като са
увеличили размера й на 15,75 % с изменение размера на кредитния лимит на 5
000,00 лв. Така уговорения размер на възнаграждението не надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което не може да се приеме, че
противоречи на добрите нрави.
Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на вземането
за главница. При преценка основателността на възражението следва да се има
предвид, че за разлика от договора за банков кредит, при който страните са
уговорили месечна анюитетна вноска, която включва главница и лихва, при
договора за издаване на кредитна карта страните се съгласяват в рамките на
целия срок на действие на договора картодържателят да разполага с
определена сума - кредитен лимит, която може да ползва многократно и
неограничено във времето през време на действие на договора, в пълен или
частичен размер, по преценка на картодържателя. Ето защо при договора за
издаване на кредитна карата не е налице предварително установена
13
анюитетна вноска с уговорен между страните падеж на всяка една от тях,
доколкото връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на
картодържателя и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.
Също така при договорите за издаване на кредитна карта падежът за
връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения
краен падеж, респективно - към момента на предсрочното му прекратяване на
договора. Постигната в чл. 12 уговорка относно ежемесечното олихвяване на
датата на издаване на извлечението, която е последното число на месец, не
съставлява уговорен падеж на задължението за връщане на усвоената
главница. Същото има значение за определяне на дължимата лихва, съобразно
размера на усвоения кредит, но не предвижда задължение съответна част от
главницата да се погасява на последното число от месеца. Право на
картодържателя е да погасява главницата по усвоения кредит в рамките на
срока на действие на договора между страните, като следва да я погаси в
пълен размер до изтичане на уговорения срок.
В тази връзка спорен по делото е въпроса кога е изтекъл срока на
договора.
В общите условия е определен срок на действие на договораната връзка
два месеца след изтичане срока за валидност на картата. Срокът на валидност
на картата е две години от последния ден на месеца на издаването й до
изтичане на 24 часа на последния ден от посочения на нея месец. Действието
на договора се продължва при същите условия, за същия срок, ако до първо
число на месеца, в който изтича срока на валидност на картата
картодържателя не уведоми банката за нежеланието да продължи действието
на договора или банката не взема решение за прекратяване на договора с
изтичане на срока му.
Видно от представената по делото кредитна карта, издадена на името на
ответника, валидността й е изтекла през м. юни 2015 г. По делото няма данни
до първо число на месеца, в който е изтекъл валидността на картата
/01.06.2016 г./, ответникът да е направил изявление за прекратяване на
договораната връзка или банката да е взето решение за прекратяване на
договора. С оглед на това, след изтичане срока на договора /два месеца след
изтичане валидността на картата /септември 2015 г./ е продължен с още две
години и два месеца и е изтекъл на в края на ноември 2017 г. По делото няма
14
доказателства през 2-17 г. ищецът да е издавал нова кредитна карта на
ответника, съответно срокът за валидност на същата, поради което съдът
приема, че от началото на м. декември 2017 г. договорните от отношения са
прекратени, а за ответника е възникнало задължение да погаси цялото
задължение по главница. От този момента, с оглед изложените по-горе
съображения, е започнала да тече законовата петгодишна давност, в рамките
на която ищецът е можел да предприме действия по принудително събиране
на вземането. Давността е прекъсната с предявяването на иск за установяване
на вземанията му по договорната връзка по арг. от чл. 116, б. “б” ЗЗД на
16.07.2020 г., което обоснова извода за неоснователност на възражението за
погасяване по давност на вземането по главница.
В писмените си бележки ответникът излага становище за дължимост на
вземането по главница към датата на изтичане срока на валидност на
издадената му кредитна карта - края на юни 2015 г., като обоснова тезата, че
от този момент започва да тече петгодишния давностен срок за погасяването
й. Дори да бъде споделена изложената теза, съдът намира, че след началото
на давността са настъпили обстоятелства, довили до прекъсването й. В
периода юни 2015 г. до октомври 2018 г. ответникът, не е ползвал суми в
рамките на предоставения му кредитен лимит, но е предлагал изпълнение по
усвоените от него в предходни периоди. С предложеното от него изпълнение,
макар и частично, той е прекъсвал давността, като с действията си мълчаливо
е признавал съществуването на вземането /чл. 116, б. “а” ЗЗД/. Тезата на
ответника, че с изпълнението ответникът е признавал само вземанията, които
са погасявани с нея, са несъстоятелна, тъй като се касае за едни дълг, който
произтича от конкретно основание. В теорията и практиката последователно
и непротиворечиво е застъпено виждането, че частичното изпълнение
съставлява действие по признание на вземане.
По изложените съображения съдът намира, че искът за установяване на
вземане по главница е основателен в заявения размер, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащането й.
По-горе в мотивите си съдът изложи тезата си относно момента на
прекратяване на договорната връзка - началото на 2017 г. До тази датата
върху ползвания от ответника финансов ресурс ищецът е имал основание да
15
начислява възнаграждение. Тази му възможност е отпаднала с прекратяване
на договорната връзка, като върху главното вземане той може да търси само
обезщетение за забавено изпълнение. Аргументи за изложената теза могат да
се почерпят от мотивите на т. 2 на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което
е застъпена тезата, че при при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит вземанията следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Прекратяването на договорната връзка поради изтичане срока й и
в следствие на упражнено от кредитора потестативно право да направи
вземанията по договорната връзка предсрочно изискуеми има един и същи
правен ефект - прекъсване на отношенията за в бъдеще, поради което и в
двата случая след прекратяването длъжникът не дължи възнаграждение за
ползвания ресурс.
По изложените съображения съдът намира, че вземането за
възнаградителна лихва е начислено без основание и не се дължи от
ответника.
В договора страните не са уговорили заплащането на неустойка за
забава /наказателна лихва/, с оглед на което вземането в размер на 463,27 лв.
за периода 21.02.2018 г до 16.07.2020 г. е начислено без основание и не следва
да се установява.
Заявено е искане за присъждане на разноски в полза на ищеца. В
заповедното производството са сторени разноски в размер на 99,49 лв. В
рамките на настоящото производството са сторени разноски в размер на 1
138,19 лв. /държавна такса, възнаграждение за процесуално представителство,
възнаграждение за вещо лице/. Общо сторените разноски по делото от ищеца
са в размер на 1 237,68 лв., които, при изхода на спора, в тежест на
ответниците следва да се възложи сума в размер на 903,51 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е направил
разноски в размер на 738,00 лв. /платено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице/, като от тях, при изхода на спора, в тежест на
ищеца следва да се възложи сума в размерна 199,26 лв.
Водим от горното, съдът
16
РЕШИ:
ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** че дължи на “Централна кооперативна банка”
АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** сумата от 3
637,04 лв. /три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и четири стотинки/ -
главница по договор за издаване и използване на международна кредитна
карта MasterCard/VISA от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва от
16.07.2020 г. до изплащането й, предмет на издадена Заповед № 537 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
17.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1021/2020 г. на РС Ловеч, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземания за сумата от 874,03 лв. –
договорна лихва за периода 28.02.2018 г. до 16.07.2020 г. и 463,27 лв. –
наказателна лихва за периода 21.02.2018 г. до 16.07.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** да заплати на “Централна кооперативна банка” АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ***** сумата от 903,51 лв.
/деветстотин и три лева петдесет и една стотинки/ - сторени разноски според
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Централна кооперативна
банка” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да
заплати на М. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 199,26 лв.
/сто деветдесет и девет лева двадесет и шест стотинки/ - сторени разноски
според отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
17