№ 8496
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110168028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. В. И., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. В. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 5911,91 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 1334,82 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 22.07.2024 г.; сумата 60,89 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 14,41 лева - мораторна лихва за периода от
16.10.2021 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46667/2024 г. по описа на
СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът поддържа, че предявената дължима сума е прекалено висока,
но предлага спорът да се реши чрез медиация или съдебна спогодба. Съдът
приема, че оспорва исковете по размер, с оглед процесуалното му бездействие по
реда на чл. 101 от ГПК относно становището му по спора.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
1
основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нот. акт №34/19.11.1997 г. се изяснява, че В.М. И. и Ю.М. И.а даряват
на ответника недвижимия имот в ************, но запазват вещното право на
ползване върху имота. Правото по чл. 57 от ЗС е погасено със смъртта на
ползвателя Ю.М. И.а на 06.11.2006г. и с отказ на В.М. И., удостоверен с
нотариална заверка с рег. №8220/03.12.2010 г., вписан в СВ на 03.12.2010 г. Ето
защо през исковия период ответникът като единствен собственик, без вещни
ограничения, притежава имота и отговаря за неплатените суми за доставка на
топлинна енергия, от една страна, а от друга именно ответникът е сключил
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, съгласно заявление –
декларация за откриване на партида на негово име от 10.06.2003 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие
за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично
писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключенито по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за
продажба на топлинна енергия с трето лице.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и
дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното
за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент.
От съдебна техническа експертиза, неоспорено заключението от страните
и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период
реално доставеното количество топлинна енергия е сумата 6046,92 лв. В нея не
2
са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства, вкл. от третото лице-помагач – главни и индивидуални отчетени,
се установява, че са ползвани услугите за дялово разпределение.
До края на съдебно дирене ответникът не се представя доказателства –
арг. от чл. 77от ЗЗД за плащане на предявените вземания. Изложеното налага да
се приеме, че предявения иск за главница за цена на топлинна енергия подлежи и
за цена на извършена услуга дялово разпределение подлежи на уважение по
основание и размер. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. При изискуеми и непогасени главници,
ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение в размер на сумата
1334,82 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 22.07.2024 г.,
определен от Съда съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът трябва да заплати на ищеца
сумата 801,30 лв. за съдебни разноски за настоящото и заповедно производство
за платени държавни такси и възнаграждения на вещо лице и юрисконсулт. На
осн. чл. 25 и чл. 26 НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение на
ищеца в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. И., с ЕГН:**********, дължи
3
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 5911,91 лева - главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 1334,82 лева - мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 22.07.2024 г.; сумата 60,89 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 30.07.2024 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46667/2024 г. по описа на
СРС; като иска сумата 14,41 лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г.
до 22.07.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. В. И., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 801,30 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело № 46667/2024 г. и гр. дело № 68028/2024 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД, с ЕИК:*********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4