Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 25.09.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 763 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с
ответника Договор от 17.03.2008г. за изготвяне на технически проект за актуализация
на съществуващия проект с оглед свеждане до минимум отчужденията и отпадане на
пътния възел ,.Г.В.” на обект: Път 1-6 „П.-С.”, участък от км 92+080 /= км
282+485 от Път 1-1/ до км 95+655 /=км 278+910 от Път 1-1/ на обект Път 1-6 „П.-С.”.
Излага, че съгласно чл.3 от
Договор от 17.03.2008г. и последващото Допълнително споразумение към същия, за
изпълнение на възложеното е било договорено възнаграждение в размер на 132 000
лева с включен ДДС.
Работата е била приключена качествено, точно и в срок,
като проектните разработки са били
предадени в определените в Договора срокове.
Издадени са били фактури, като плащането се е извършвало
по банков път, съгласно договореният падеж във всяка от фактурите.
По последната Фактура №514/11.09.2008 г. на стойност 103 200 лева с ДДС,
ответникът е извършил частично плащане в
размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, като
остатъка от дължимата сума - 73
200 /седемдесет и три хиляди и двеста/ лева не е платена.
Твърди, че е бил сключен и
Договор от 15.07.2009г. за изготвяне на технически проект за рехабилитация на
съществуващото платно за обект: Път 1-6 „П.-С.”, участък от км 92+175 /- км
282+060/ до км 95+662,89 /=км 282+559.34/.
Съгласно чл.З от Договор от
15.07.2009г. договореното възнаграждение е било в размер на 42 000 лева.
По договора работата е била приключена качествено, точно
и в срок, като проектните разработки са
били предадени в определените в Договора срокове.
За извършената работа е издал Фактура
№803/01.09.2009 г. на стойност 42 000 лева с ДДС, по която ответникът не е
извършил плащане.
Твърди, че поради неизпълнение на паричните задължения
ответникът му дължи лихва за забава, както следва:
по Фактура
№514/11.09.2008 г. върху главницата 73 200 лв., като за периода от датата на падежа на всяка
фактура до 27.01.2014г., но в рамките на 3г. период назад от посочената дата - в размер на 22 583.05
лева.
по Фактура
№803/01.09.2009г. върху главница 42 000 лева, като за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 27.01.2014г., но в рамките на 3г. период назад от посочената дата - в размер на 12 957.48
лева.
Моли да бъде
осъден „Б.с.и.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б.П.П. да заплати на “П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, управлявано и представлявано от В.В.З., посочените по горе суми – главници и лихви.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва наличието на
договорите. Твърди пълно неизпълнение, евентуално неточно изпълнение в
количествено и качествено отношение, като
частично изпълнената работа е негодна за обикновеното употребление.
Евентуално твърди, че работата не му е
било предадена, съответно приета. Евентуално прави възражение за погасителна
давност. Евентуално твърди, че проектите са изготвени след срока за изпълнение
на договора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор от 17.03.2008г., сключен между ищеца и
ответника, за изготвяне на технически проект за актуализация на съществуващия
проект с оглед свеждане до минимум отчужденията и отпадане на пътния възел ,.Г.В.”
на обект: Път 1-6 „П.-С.”, участък от км 92+080 /= км 282+485 от Път 1-1/ до км
95+655 /=км 278+910 от Път 1-1/ на обект Път 1-6 „П.-С.”. За изпълнение на
възложеното е било договорено възнаграждение в размер на 95 000 лева без ДДС.
Представено
е и“ ПРИЛОЖЕНИЕ А - Таблица за
основаните видове проучавателно - проектански работи ". Документа не носи
подпис на ответника. Следователно не е част от договора.
Депозирано е и Допълнително споразумение към договора,
съгласто което е постигнато съгласие за актуализиране на проектите за посочени
5 свлачища, при допълнително възнаграждение 15 000лв.
Не се спори, че договорът има характер на подизпълнителски и
е сключен с оглед погасяването на същото такова договорно задължение на
ответника, по отношение на третото лице помагач – инвеститор.
С оглед така очертаните права и задължения, договорът има
характер на такъв за изработка. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
точно изпълнение в количествено, качествено и времево отношение, и предаването
на работата.
Страна по относителното
облигационно правоотношение са ищецът и ответното дружество-кредитор, на което
е следвало да се престира.
Ответникът
твърди обаче, че към момента на подписване на договорите и на двете страни е
било ясно, че възложената работа по този
подизпълнителски договор е следвало да бъде предадена на ответника за изпълнение на неговото задължение към агенцията. Това обстоятелство се признава и от
ищеца, който е престирал и на този правен субект. В случая волята на страните,
макар да не отразено текстово в документа, очевидно е била изработеното да бъде
одобрено от това трето лице.
Предмет на правоотношението е актуализация на съществуващ
технически проект. Следователно същият
следва да е съществувал към момента на сключване на договора и да е отговарял
на изискванитя на чл.139 от ЗУТ и чл.19
от Наредба №4/21.05.2001г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ
ПРОЕКТИ(Наредбата). Задължението на ищеца се е свеждало до приспособяване на
стария такъв към изисквания на заданието, а не изработване на нов. При липса на договорени конкретни
дейности, въпроса за това коя част от
проектите е необходимо за бъде изменена, в какъв обем и в каква насока, се
свежда до обичайния за този вид работа обем и качество . Той е чисто технически, а не правен,
както твърди ответникът. Именно за
изясняване на това обстоятелство по делото са били допуснати и изслушани
единична и тройна СТЕ. Нормативните актове регулиращи тази правна сфера
очертават частите и тяхното съдържание, но не и как конкретно те да бъдат
приспособени към конкретните нови изисквания на възложителя. Следователно
мярата е обичайното количество за този вид работа за достигане на целения
резултат, при качество отговарящо на дължимата грижа - на добрия търговец, при
спазване на нормативните изисквания. Те следва да бъдат определено и въз основа
специалните знания на ВЛ.
Съобразно
заключението на ВЛ и по двете експертизи, и дадените пояснения от тях в о.с.з.,
изготвените от ищеца и предадени на третото лице помагач проекти отговарят на
поставената в договора и анекса към него цел, на изискванията на ЗУТ и
Наредбата и са годни за последващия строителен етап. При очертания предмет направоотношението
– актуализация на съществуващ проект, не е било необходимо изготвяне на
цялостен технически проект, а извършване на корекции в съществуващия такъв,
което е било реализирано в неговия пълне обем. Макар ВЛ да са използвали приложение "А", което
както се посочи по-горе не се явява част от договора, а едностранно извление на
едната страна по него, при разпита в о.с.з. подробно са мотивирали защо считат, че описаната там и изпълнена
работа е и конкретната мяра за постигане на договорения резултат.
Еспертизите
са установили, че не е бил изпълнен Проект за реконструкция на НН, ел.20KV и тт кабели 20 KV, описан в
т.10 от Приложение А, на стойност 2 460лв.
Това обаче не се е отразило на възможността да бъдат изпълнени
останалите СМР, съгласно заключението.
По делото е
представено писмо от ищеца с отбелязване на вх.№ при ответника и третото лице
помагач на 03.06.2008г., в което са описани частите по процесния договор. С писмо от 20.06.2008г. ответникът е
признал неизгодния за него факт – предал е техническия проект да утвърждаване от
възложителя, както и възлагането на актуализацията на проекта за петте
свлачища. Изложено е, че в последствие - на 10.07.2008г. е било подписано допълнителното
споразумение. Предмета на допълнителното споразумение е бил предаден на
ответника на 10.09.2008г., съгласно вх.№ върху писмото от същата дата, като на
предния ден – 09.09.2008г. е бил подписан приемо-предавателен протокол за
предаване на документите. Съгласно
представеното писмо от ответника до третото лице помагач, всички технически
въпроси относно проекта са се обсъждали между Възложителя(т.е. Агенцията) и
„Пътстрой проект“ЕООД и проекта е бил
предаден на 06.06.2008г. Част от документацията за проекта е била и
актуализацията на петте свалчища, предадена на 15.09.2008г. В писмо от
18.01.2013г., входирано в агенцията на 18.012013г., ответникът отново
потвърждава, че проекта е бил предаден на 06.06.2008г., а актуалзацията на
свалчищата – на 15.09.2008г. С писмо от 05.11.2009г. „Пътстрой порект“ЕООД е уведомил ищцовото дружество, че консултантът
по проект Лот 10 е отказал, според тях безпричинно, да удостовери за плащане
сумата за изпълнения проект.
На 16.09.2008г. при ответното дружество
е било входирано писмо с приложена фактура № 514/11.09.2008г. за
103 200лв. (с ДДС) – СМР по договора от 17.03.2008г. и Доп.споразумение
№1/10.07.2008г., която е била осчетоводена и включена в дневниците за покупки, за
данъчен период м.09.2008г., съгласно ССЕ. Експерта е установил и наличието на
частично плащане по банков път на 17.10.2008г., като непогасената част от
фактурата е 73 200лв.
Съгласно
представените документ, ответникът е извършил 2 потвърждения – от 01.02.2012г.
и 17.12.013г. за дължимост на сумата
115 200лв., съвпадаща с общата сума по двете процесни фактури, при липса
на други правоотношения между страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
е изпълнил точно задължението си в качествено отношение, а в количествено
дължимото, без „Проект за реконструкция на НН, ел.20KV и тт кабели 20 KV“, описан в т.10 от Приложение А,
на стойност 2 460лв. То обаче не е значително, с оглед договорената престация,
не препятства изпълнението на СМР, като поражда единствено право на възложителя
да не извърши плащане за тази част. Неоснователно е възражението му за
недоказаност на факта, че проектите не отговаряли на обичайното им
предназначение.Дори без да се осъжда заключението на експертизата, предвид наличието, както на изрично признание
за обратното направено в посочените по-горе документи, така и на приемането
индикирано от осчетоводяването на фактурата.
Изработеното
е било предадено на ответника с посочените по-горе писма, за който факт са налице
и извънсъдебни признания, включително и факта, че ответникът е осчетоводил
фактурата.
Дори това да не беше установено,
доколкото той като възложител е знаел, че се престира на трето лице, което е в
негов интерес – погасява се задължението му по съществуващото между него и
инвеститора (трето лице помагач в настоящото производство) задължение, като не
само не се е противопоставил, а се е позовал на него, т.е. черпил е права, то
следва да се приеме, че го е одобрил.
Горното
налага извода за наличие на част от претендираното вземане - 70 740лв(73 200лв. - 2 460лв.)
По делото е представен Договор от 15.07.2009г. за изготвяне на
технически проект за рехабилитация на съществуващото платно за обект: Път 1-6 „П.-С.”,
участък от км 92+175 /- км 282+060/ до км 95+662,89 /=км 282+559.34/.
По делото е
бил представено „Приложение "А"
- Таблица за основаните видове проучавателно - проектански работи
". Тя не носи подписа на законния представител на ответното дружество,
т.е. не е част на договора. Следователно за да се определи вида и обема на
конкретните СМР, следва да се приеме
предвид технически необходимия обем и качество на изпълнение за изпълнение на
работата, налагащо използване на специални експертни знания, като тук следва да
се отнесе казаното по-горе.
Съгласно чл.3
от Договор от 15.07.2009г. договореното възнаграждение е било в размер на 42
000 лева.(с ДДС).
Съдържанито
на насрещните права и задължения го определят като такъв за изработка.
Видно от
приетите по делото заключенито на СТЕ – единична и тройна, проектните разработки могат да бъдат изпълнени в
предвидените в тях СМР. Тук следва да се вземе предвид казаното по-горе,
относно изпълнението и предаването на работата.
Горното
мотивира съда са приеме, че е налице точно изпълнение - изпълнителят е
изработил и предал работата. Същата е била годна за предвиденото в договора употребление.
Следователно дължи заплащане на цената – 42 000лв.
Установеното
наличие на вземане налага да се разгледа възражението на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Ищецът твърди, че е предал работата по първия
договор( от 17.03.3008г.) на ответника и
на помагача като приложение на писмата от 03.06.2008г., в какъвто смисъл е твърдението му в допълнителната искова молба.
Съгласно чл.5 от Дог. срокът за плащане е 30 дневен. Тече след предаване на
разработката. Допълнителната част - относно свалчищата, е била предадена на
10.09.2008г. Тъй като изискуемостта е настъпила след изтичане на 30 дн. срок -
на 04.07.2008г. и 11.10.2008г. , от тогава започва да тече и давностния
срок(чл.114, ал.1 ЗЗД), който е общия 5г.
Ищецът
твърди, че са били представени от ответника „надлежни потвърждения“ и задължението
е било „новирано“, като счита, че не е
било погасено по давност. В случая посоченият правоизключващ факт е
потвърждаването на задължението, като съдът не е обвързан с квалификацията на
страната. Очевидно страната, след като не сочи договор, който счита, че новира съществуващата
правна връзка, въвежда в предмета на спора факта - потвърждаване на
задължението и съответно правните последици от него. Видно от представените по
делото 2 бр. молби за потвърждение – от 01.02.2012г. и 07.02.2013г., ответникът
е потвърдил съществуването на процесното задължение , т.е. налице е признание прекъсващо
давността и поставящо началото на нова
давност. Исковата молба е депозирана на 12.02.2014г., а последното прекъсване е
от 07.12.2013г. Следователно погасителната давност не е изтекла.
Горното налага извода, че в хода на процеса се
установи наличието на твърдяното от ищеца вземане по договора от Договор от
17.03.2008г. и анекса към него.
Това следва да се отнесе и
към втория договор.
При наличие на определен падеж с
неговото изтичане е налице забава. Ответникът е направил възражение, че между
старите е била договорена неустойка. Счита, че същата лимитира размера на обезщетението
за забава. Съдът намира възражението за неоснователно. “Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на
парично задължение се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД и отговорността на
длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката.
Съображенията за това са: В разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД
законодателят е предвидил възможност да се претендират обезщетения и за
по-големи вреди без разлика на вида на неустойка – за пълно или за частично
неизпълнение, за парично или за непарично задължение. Възможността неустойката
да бъде намалявана по реда на чл.92, ал.2 ЗЗД изразява връзката между вредите и
уговорената неустойка и по аргумент, че неустойката може да се намали поради
прекомерност, то и отговорността на длъжника може да надхвърля размера на
неустойката“ (Р Е Ш Е Н И Е № 68/
09,07,2012 г., ВКС, Търговска колегия, І отделение по т.д.№ 450 по описа за
2011г.)
Исковата молба е била депозирана
на 12.02.2014г. Погасителната давност е 3г. Следователно вземанията преди
12.02.2011г. са погасени по давност. Исковия период е 27.01.2014г. –
27.01.2011г. Следователно исковете за периода 27.01.2011г. – 12.02.2011г. са
погасени по давност.
Същите се явяват основателни, при
корективно отчитане на ССЕ, както следва
:
Върху главницата 70 740лв.
за периода 12.02.2011г. – 12.02.2014г. – 21 715.71
лева
Върху
главницата 42 000 лв. за периода 12.02.2011г. – 12.02.2014г. -12 893.11 лева
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съобразно
уважената част. Разноските на ищеца, съгласно списъка и представените
доказателства са: - ДТ –
6 029,62лв.; 6 360лв. ЮК възнагражд; 300 лв. ССЕ; 1 000лв. СТЕ;
40лв. ДТ и 800лв. адв. възнаграждение в обезпечителното производство, или общо
– 14 000лв. Съобразно уважената част – 14 199,76лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. То е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Разноските са 3 600лв. адв. възнаграждение
и 3000лв. за ВЛ или общо – 6 600лв. Съобразно от отхвърлената част –
660лв.
След
компенсация дължимите от ответника разноски са 13 539,76лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.с.и.”АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Б.П.П. да заплати на “П.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, управлявано и представлявано
от В.В.З., СЛЕДНИТЕ СУМИ:
70 740лв. по Договор от 17.03.2008г. за
изготвяне на технически проект за актуализация на съществуващия проект с оглед
свеждане до минимум отчужденията и отпадане на пътния възел ,.Г.В.” на обект:
Път 1-6 „П.-С.”, участък от км 92+080 /= км 282+485 от Път 1-1/ до км 95+655
/=км 278+910 от Път 1-1/ на обект Път 1-6 „П.-С.”, по Фактура №514/11.09.2008
г., на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със
законна лихва от 12.02.2014г., както
и 21 715.71 лева мораторна лихва за забава по
чл.86 ЗЗД, за периода 12.02.2011г. – 12.02.2014г., като отхвърля исковете над
уважения размер и период.
42 000 лв. по Договор от 15.07.2009г. за изготвяне на технически проект за
рехабилитация на съществуващото платно за обект: Път 1-6 „П.-С.”, участък от км
92+175 /- км 282+060/ до км 95+662,89 /=км 282+559.34/, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД , ведно със законна лихва от 12.02.2014г.,
както и 12 893.11 лева мораторна лихва за забава по
чл.86 ЗЗД, за периода 12.02.2011г. – 12.02.2014г., като отхвърля иска за лихва над
уважения размер и период.
Осъжда „Б.с.и.”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.П.П. да заплати на “П.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, управлявано и
представлявано от В.В.З. разноски в размер на 13 539,76лв .
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: