Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 30.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00348 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, срещу П.С.К. с постоянен адрес ***,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 765,37
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 178,76
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация–Перник“ АД твърди, че
между него и ответника П.С.К., в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инстанлация и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия през исковия
период до процесния имот в общ размер от 765,37 лв. и на падежа – в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този
на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизащо на сумата от 178,76 лв. за периода от 08.07.2014 г.
до 26.09.2017 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П.К.
не е депизирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК, подадено от него в хода на заповедното производство по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Перник, е отразено общо, че същият възразява срещу
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
В
съдебните заседания ищцовото дружество, чрез пълномощниците си, поддържа
предявените искове, намирайки ги за доказани по основание и размер, поради
което отправя искане за уважаването им. Претендира присъждане на направените разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
П.К. оспорва исковите претенции с твърдението, че през процесния период до
имота не е доставена топлинна енергия на търсената стойност. Признава, че е
собственик на жилището, но поддържа, че още преди години се е отказал от
предоставяната от топлофикационното дружество услуга и оттогава имотът е
необитаем. Посочва, че радиаторите са били откачени и затапени именно от ищеца,
както и, че са със нулеви стойности. Намира за некоректна технологията за
събиране на данните, въз основа на които са изчислени процесните стойности.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и
ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило
задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот,
за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния
иск за лихва изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка
с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение.
С
протоколно определение от 31.05.2018 г., с оглед направеното от ответника признание,
съдът е обявил за безспорно и ненуждащо се от доказване обстоятелството, че същият
е собственик на процесния недвижим имот, от което следва извода, че притежава
качеството потребител на топлинна енергия и през исковия период между него и
ищцовото топлофикационно дружество е съществувало облигационно правоотношение.
Спорният
въпрос в настоящото производство касае наличието на реално извършена от страна
на ищеца доставка на определена по количество топлинна енергия, съответно нейната
цена, предвид изричното оспорване на тези обстоятелства от ответника.
Основното
задължение на купувача – потребител на топлинна енергия е да заплаща
доставеното количество, което в сграда в режим на етажна собственост, съгласно
чл. 142, вр. чл.
139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и
отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода, включва три основни елемента –топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и
индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“
АД е доставило до имота на ответника П.К. топлинна енергия на претендираната
цена.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено и отговарящо на
всички поставени задачи. В тази връзка съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника оспорване на експертизата, основано на твърдението,
че същото е следвало да бъде изготвено въз основа на данни, събрани на място от
фирмата – топлинен счетоводител. В заключението изрично е отразено, че същото е
изготвено при анализ на всички приложени по делото документи, изискани такива
от ищцовото дружество, както проверка на място при фирмата за дялово
разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем
Сървисис“ ЕООД. Отразено е, че между същата и топлофикационното дружество е
наличен договор за извършване на улугата „дялово разпределение“. Тези изводи се
поддържат от експерта и в хода на изслушването му пред съда, като същият заявява,
че е посетил фирмата, изготвяща изравнителните смеки. От заключението се
установява, че в абонатната станция е монтиран уред за търговско измерване –
топломер, който е преминал през задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип и е годен за търговско измерване.
Показанията му са отчитани своевременно и периодично, от отчетените количества
брутна топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи и между
индивидуалните собственици на имоти в СЕС е разпределено нетното количество
потребена топлинна енергия. Изяснено е, че технологичните разходи са определени
според паспортните данни на монтираната в сградата абонатна станция и
призчислени съгласно нормативно установени кореции. В съдебното заседание на
въпроси на ответника вещото лице уточнява, че е допустимо тези стойности да са
различни, както е в процесния случай, доколкото се касае за различни мощности. От
заключението се установява, че за процесния имот е начисляван разход за
топлинна енергия за битова гореща вода – прогнозно, като в жилището има
монтиран уред за измерване на разхода – водомер, а реалното потребление е
установявано при годишния отчет на уредите, осъществяван от фирмата топлинен
счетоводител. Изяснява се, че не е начисляван разход за топлинна енергия за
седемте отоплителни тела в стаите с монтирани на тях индивидуални
разпределители, тъй като същите не са били използвани, а през месец септември
2016 г. са били демонтирани. Начислен е и разход за топлинната енергия,
отдавана от сградната инсталация, в съответствие с обема на отоплявания имот по
проект и единствено през зимния отоплителен сезон, когато реално е работила
отоплителната инсталация в сградата. Ежемесечно са начислявани и суми,
представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“. Не е
начисляван разход за отоплителни тела в общите части на сградата, предвид липсата на работещи такива.
Крайната дължима сума е определена след преизчисленията,
отразени в изравнителните сметки, изготвяни ежегодно от фирмата за дялово
разпределение. Според вещото лице начислените суми са пресметнати съгласно
нормативно утвърдената през процесния период методология. При така установените
факти, въз основа на извършения анализ и самостоятелно направените от вещото
лице изчисления експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е на стойност 765,37 лв.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че в
счетоводството на „Топлофикация – Перник“ АД ежемесечно – до 10-то число на
всеки месец са отразявани дължимите от ответника суми за ползвана топлинна енергия,
както и сумите по изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение. Последните са взети предвид от ищцовото дружество при определяне
дължимата цена за главница, съответно като сума за доначисляване или за
възстановяване. Размерът на лихвата за забава на месечните плащания е съобразен
с техния падеж съгласно клаузите на Общите условия. Експертизата достига до
извод, че в счетоводството на ищцовото дружество няма постъпили плащания от
страна на ответника, каквото всъщност не се твърди и не се доказва от него. Съдът
кредитира заключението като изготвено от съответен специалист, въз основа на
представените по делото писмени материали и след извършена лична проверка на
място в счетоводството на ищеца. Неоснователно е оспорването на ответника срещу
достигнатите от експертизата изводи, обусловено с твърдението за непълно
събиране на информация и конкретно с липсата на събрани данни от фирмата
топлинен счетоводител. Изслушано пред съда вещото лице заяви, че фирмата за
дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД е предала необходимите документи на
ищцовото дружество и същите са били отразени в електронната система на
последното. Пояснява, че дори да посети на място офиса на фирмата оттам ще му бъдат
дадени същите документи. Същевременно, съдът съобрази факта, че такава проверка
е била реализирана от вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
изводите от която са определящи за установяване на правнорелевантните факти по
делото – доставката на топлинна енергия, нейното отчитане и цена.
Неоснователно
е и твърдението на ответника за недължимост на тези суми поради липса на
монтирани отоплителни тела в процесното жилище, респ. на показания на уредите
за измерване. Както вече беше изяснено, тези факти са взети предвид при
начисляване на сумите и съобразени в изготвените заключения по съдебно – техническата
и съдебно – икономическата експертизи. Установи се, че процесната цена на
топлинна енергия включва единствено сума за битова гореща вода, вноски за
услугата „дялово разпределение“, както и сума, начислена за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
По
отношение на последната съдът намира за необходимо да изясни, че съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането ѝ. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3
ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен
отказ от ползване на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, която в случая не е
налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в мотивите на
Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост
отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да
реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Изяснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него, доколкото потребител на услугата е цялата етажна
собственост. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено
по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена
топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен
обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то
всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата
вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената от сградната инсталация.
Изложеното
дотук води до извод, че ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение
по процесното облигационно правоотношение като е доставило до имота на
ответника топлинна енергия на обща стойност от 765,37 лв. Ответникът не твърди,
а и по делото не се установява същият да е заплатил сумата. Предвид това,
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната мораторна лихва върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната мораторна лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на
съдебно – икономическата експертиза се установява, че за периода от 08.07.2014
г. до 26.09.2017 г. законната мораторна лихва е в размер на 178,76 лв.,
определен от вещото лице при съобразяване с падежа на главницата.
Не
се установи ответникът да е погасил вземането, което обосновава основателността
и на тази искова претенция.
От
всичко гореизложено следва изводът, че предявените искове са доказани по своето
основание и размер и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищцовото дружество, както за тези, сторени в исковото
производство, така и за тези, направени по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същите възлизат на сумата от 75 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.
гр. дело № ***г. по описа на РС – Перник и на сумата от 375 лв. – платена
държавна такса, депозит за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на
ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на
едно съдебно заседание. Следователно, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите от него разноски в пълен размер.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените
от „Топлофикация–Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
Мошино, срещу П.С.К., с ЕГН: **********,*** ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.С.К. *** АД сумата
от 765,37 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в ***за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 178,76
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 26.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.К., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** ***, на основание
чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Перник и сумата от 375
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, да се
изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: