Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  19.4.2019 г.                            гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на петнадесети април                                           две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

 

при участието на секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3106 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Т. - ВТ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 71А, срещу Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 375.75 лева – главница, представляваща сбор от вземания за топлина, отдадена от отоплителните тела в имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „К. П.” № 3, Вх. Б, ап. 18, дължими за м. ноември и м. декември 2015 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г.; за м. януари, м. февруари и м. март 2018 г., както и за сумата от 47.21 лева – сборна мораторна лихва за периода от 1.1.2016 г. до 15.8.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2557/2018 г. на ВТРС.

В молбата се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „К. П.” № 3, Вх. Б, ап. 18. Заявява се, че същият дължи сумата от 375.75 лева, от която 29.65 лева - стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота, начислена за м. януари, м. февруари, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари и м. февруари 2017 г.; за м. януари, м. февруари и м. март 2018 г., сумата от 304.10 лева - стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за м. ноември и м. декември 2015 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г.; за м. януари, м. февруари и м. март 2018 г., както и сумата от 42.00 лева - такса разпределение. Сочи се, че за ищеца е възникнало и правото да претендира лихва за забава в общ размер на 47.21 лева за периода от 1.1.2016 г. до 15.8.2018 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който претенциите се оспорват изцяло.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том V, дело № 1636/26.9.1990 г. се установява, че на 26.9.1990 г. Ганчо Г.Г. и Д. М. Г.са придобили процесното жилище, представляващо апартамент № 18 в гр. Велико Търново, ул. „К. П.” № 3, Вх. Б, ет. 6, като при липсата на други данни и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че имотът е закупен при равни дялове от двамата съсобственици. След смъртта на Ганчо Г.Г. и на Д. М. Г.правото им на собственост е преминало при равни дялове върху законните им наследници - Х.Г.Г. и Янка Ганчева Ганчева.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, сочи, че законодателната цел е била да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди. В този смисъл, разпоредбата на чл. 59 от Общите условия за продажба на топлинна енергия предвижда, че в случаите на смърт на купувач (клиент) - физическо лице, неговите наследници са длъжни да уведомят писмено продавача (топлофикационното дружество) в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата, като продавачът на топлинна енергия променя партидата на името на наследника или на един от наследниците. Целта на посочената клауза от ОУ несъмнено е да се създаде яснота кой от наследниците (когато са повече от един) след смъртта на потребителя ще ползва реално топлофицирания имот и ще се явява задължено лице за стойността на потребената в него енергия. В настоящия случай, на 1.11.1999 г. (след смъртта на Д. М. Г.и още преди тази на Ганчо Г.Г.) от страна на ответника е била подадена молба-декларация, че именно той ще заплаща сметките за доставяната в имота топлоенергия, от което може да се направи еднозначен извод, че между него и другия наследник е било налице споразумение (макар и неформално) партидата да бъде на негово име – в противен случай топлофикационното дружество би открило партида и на двамата наследници съобразно клаузите на общите условия. Следователно, клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота от 1.11.1999 г. се явява единствено ответникът Х.Г., който съобразно собственото си волеизявление (обективирано в посочената молба-декларация) реално е ползвал имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топло-преносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото същите са били публикувани, като по делото не са наведени твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение. Поради изложеното, съдът приема, че между последния и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните за периода м. ноември 2015 г. - м. март 2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост (ЕС), се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото дружество.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период абонатната станция на ЕС е работила и в нея е постъпвала ТЕ, като след приспадане на технологичните разходи, оставащото количество енергия е разпределено за отопление на имотите и за СИ. Според настоящата инстанция обемът и стойността на реалното доставената ТЕ до жилището на ответника за процесния период следва да се установят именно въз основа на заключението на СТЕ. Въпросното заключение е дадено от вещо лице с изискуемите специални познания, изготвено е след анализ на документи, предоставени от ищеца, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден категоричен отговор на поставените му въпроси. Количеството на доставената в цялата сграда ТЕ е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ и от приложените писмени доказателства, че отговаря на метрологичните изисквания, като особеният представител  на ответника не спори показанията на топломера при ежемесечния му отчет, с оглед на което съдът приема, че през топломера е преминало отчетеното количество ТЕ, което е потребено в сградата.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по СТЕ, че дяловете за отопление на процесния имот и сградна инсталация са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Установено е също, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за монтирани в имота му 2 броя отоплителни тела, както и за сградна инсталация. Съобразно изводите на вещото лице, за периода м. ноември 2015 г. – м. март 2017 г. по реален отчет за имота е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 29.65 лева, както и дължими годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 42.00 лева.

Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер ТЕ между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение, като количеството ТЕ, отдавано от СИ, е разпределяно между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата, съгласно работния проект. Според вещото лице стойността на ТЕ, отдадена от СИ, възлиза на 304.10 лева.

По делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, ТЕ, отдадена от СИ, както и таксата за дялово разпределение, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер.

За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на главен дълг и забава в погасяването му, като основателността на главния иск сочи наличие на първата от тези предпоставки. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно Общите условия, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание. Нейният размер за процесния период, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 47.74 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат присъдените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева. В настоящото производство ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса от 75.00 лева, депозит за вещо лице  от 180.00 лева, депозит за особен представител от 200.00 лева и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за особен представител следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, с което разноските, които следва да се възложат на ответника, се равняват на сума в общ размер от 555.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                        Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т. - ВТ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 71А, сумата от 375.75 лева – главница, представляваща сбор от вземания за топлина, отдадена от отоплителните тела в имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „К. П.” № 3, Вх. Б, ап. 18, дължими за м. ноември и м. декември 2015 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2016 г.; за м. януари, м. февруари, м. март, м. ноември и м. декември 2017 г.; за м. януари, м. февруари и м. март 2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.8.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 47.21 лева – сборна мораторна лихва за периода от 1.1.2016 г. до 15.8.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2557/2018 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Х.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т. - ВТ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 71А, сумата от 555.00 лева - направени разноски в исковото производство, както и сумата от 75.00 лева - направени разноски по ЧГД № 2557/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: