Р Е Ш Е Н И Е
№ 261078/9.11.2020г.
Гр.Варна,09.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3623 по
описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск от ищцовата страна - Етажна собственост с
административен адрес: *, представлявана от управителя „А. М.“ ООД, ЕИК *,
чрез адвокат от АК Варна К. Й. А., със съдебен адрес:***, ПРОТИВ ответника Н.К.К., ЕГН **********,***, с цена на иска 574,26
лева.
Ищцовата
страна основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Сочи се, че по заявление на ищцовата страна, предявено пред РС Варна на
основание чл. 410 ГПК срещу посочения ответник Н.К. било образувано частно
гр.д.№ 1382/2020 г. по описа на 19-ти състав и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 574,26 лв. – представляваща такси за управление
и поддръжка,ел.енергия - общ ток и фонд ремонт и обновление ,свързан с
поддръжката и обновлението на общите части на сградата за адрес *, за периода
месец февруари 2016 г. до месец май 2018 г. На 4.3.2020 г. ЕС получили
съобщение, че срещу издадената в полза на заявителя по вече инициираното частно
дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК било постъпило
възражение, като на ЕС бил предоставен едномесечен срок за предявяване на иск
за установяване на вземането,предмет на исковото производство. В
законоустановения срок ищцовата страна предявява специалния положителен
установителен иск за установяване на вземането за сумата в размер на 574,26
лева за следните периоди и суми:1.Сума в размер на 574,26 лв. представляваща
периодично плащане на такси към етажната собственост за ап.№ 111,натрупано за
период от 28 месеца – дължима и изискуема сума.Сумата сочи ищцовата стана,че е
формирана от непращане на месечни дължими такси към ЕС, чийто размер бил
определен от Решение на ОС на ЕС.2.Сумата била формирана по следния начин за
следните периоди – м.януари 2016 г. до м. май 2018 г. вкл. м. 2.2016 г. -22,17
лв., м.3.2016 г. -17,51 лв., м.4.2016г.- 41,12 лв., м.5.2016г. - 18,41 лв., м.
6.2016 г. 21,83 лв., м. 7.2016 г. – 17,42лв., м.8.2016г. 17,54 лв., м.9.2016г.
– 17,54 лв., м. 10.2016 г. -21,56лв., м. 11.2016 г. – 17,69 лв.; м.12.2016 г.
-17,63 лв., м.1.2017 г. – 18,41 лв., м.2.2017 г. -22,07лв.м.3.2017 г. – 22,19
лв., м.4.2017 г.-21,92 лв., м.5.2017 г. – 17,42лв., м.6.2017 г. -26,87 лв.,
м.7.2017 г. -17,06лв., м.8.2017 г. -29,39 лв.м.9.2017г.-17,90 лв., м.10.2017 г.
-16,16 лв.,м.11.2017 г.-17,45 лв., м.12.2017 г. -17,36 лв., м.1.2018 г. – 24,20
лв. ,м.2.2018 г. -22,40 лв., м. 3.2018 г. -17,84лв., м.4.2018г. -17,57 лв.,
м.5.2018 г. -17,60 лв.
Обстоятелствата на
които се основавала претенцията на ищцовата страна се сочи в исковата молба, че
са следните: Сумата от 574,26 лв. представлявала периодично плащане на такси
към ЕС за апартамент № *, натрупано за 28 месеца, чийто размер на
такси бил определен с Решение на ОС на ЕС. На ОС на ЕС, проведено на 10.10.2015
г. в точка 2 от приетите Решения било обективирано Решение с което се
определяли таксите дължими към ЕС от всеки собственик, ползвател, обитател.
Определено било таксите за консумативни разходи да се разпределят съобразно
броя на обитателите в апартамент, като таксата за управление и поддръжка на ЕС
се начислявала на апартамент по 1,67 лв. месечно. Определен бил размера на
вноската за Фонд ремонт и обновление в размер на 6,00 лв. месечно, сумите за
ремонти да се присъденият към месечните такси.Легитимацията на ЕС да претендира
дължимите суми от собственика на апартамент *,
твърди ищцовата страна, че произтичала от приети решения на ОС на ЕС. На ОС на
ЕС ,проведено на 10.10.2015 г. в т.3 и т.4 от приетите Решения било гласувано
са се образуват съдебни производства срещу длъжници към ЕС със задължения над
200,00 лв. Собственика на ап. * бил натрупал
задължение в размер по-голям от 200,00 лв., което било предпоставка за
образуване на заповедно производство срещу задълженията натрупани към етажната
собственост. На ОС на ЕС,проведено на 24.9.2019 г. в т. 4 от приетите Решения
повторно било гласувано да се образуват заповедни производства против
длъжниците към ЕС със задължения над 200,00 лв. Твърди се,че на проведените ОС,
били приети решения за избор на управител,контрольор,определяне на такси за
консумативни разходи и поддръжка на ЕС , фонд ремонт и обновление, текущи
проблеми, ремонти и подобрения.Протоколите от ОС на ЕС не били обжалвани по
законоустановения ред и срок по чл.40 ЗУЕС и в били влезли в сила ,т.е.
задължителни за всички собственици ,обитатели и ползватели в ЕС.
С оглед изложените
твърдения е и отправено искането да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено съществуването на парично вземане в
полза на Етажна собственост с административен адрес: ************,
представлявана от „А. М.“ ООД с ЕИК * в качеството на управител на Етажната
собственост със седалище и адрес на управление: **********
срещу ответника Н.К.К., ЕГН********** –
собственик на апартамент № *, находящ се на адрес:
**********, за сумата
от 574,26лева, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
18.02.2020 г. по частно гр.дело № 1382/2020 г. по описа на ВРС , ХIX –ти
състав, представляваща такси за
управление и поддръжка, ел.енергия - общ ток и фонд ремонт и обновление,
свързан с поддръжката и обновлението на общите части на сградата за обитаем
обект за адрес: ********************** съгласно решение от
10.10.2015г. на Общото събрание на собствениците на жилищна сграда в режим
на етажна собственост, находяща се **************, дължима за ап.111 за периода от месец февруари 2016г. до месец май 2018 година /за 28
месеца/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.02.20г. до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422,ал.1 , вр.
чл.415 ,ал.1 ГПК вр.с чл. 86, ал.1 ЗЗД.Обективирано е макар и непрецизно искане в
полза на ищцовата страна да бъдат присъдени сторените в заповедното
производство разноски от които сумата от 25 лева за заплатена държавна такса за
заповедното производство и сумата от 200.00 лева /двеста лева/ адвокатско възнаграждение, вкл. и сумата от 300 лева за
настоящото производство – адвокатски хонорар.(уточнено в о.с.з., че разноските в заповедното производство не са част от
петитума).В
подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна желае по делото да бъде
приобщено частното дело, да бъде дадена възможност на същата страна да ангажира
доказателства във връзка с отговора
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор.Ответникът Н.К.К. ЕГН
**********, с адрес: *** чрез пълномощника- адв. К.Н.К. от ВАК, със съдебен
адрес: *** електронна поща: ****, изразява следното
становище по предявената искова молба :
Ответникът оспорва в
цялост предявения иск, като счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради
следното:Ответникът твърди, че е присъствал на всички събрания на етажната
собственост от 2003г. до последното, проведено през 2019г., но протоколи по
тези събрания не били водени, нито
присъствието на Н. К. било отразявано като име, или квота в етажната
собственост, която съгласно представения от К. /с отговора на искова молба/
нотариален акт била 0.6165 идеални части от общите части на сградата,
респективно от етажната собственост.Ответникът твърди, че общо събрание на
етажната собственост на 10.10.2015г. не е провеждано, не е взимано решение за
определяне такси за фонд ремонт, не е взимано решение за определяне мерки срещу
длъжници към етажната собственост, не е взимано решение да се образуват
заповедни производства срещу длъжници, със задължения към етажната собственост
над 200 лв. и не е съставян представения пред съда протокол. Според ответника
представения пред съда протокол от 10.10.2015 г. е неистински и досежно
авторството и досежно съдържанието. В тази връзка ответникът сочи, че
твърдяното общо събрание не било свикано
по правилата обективирани в чл.13 от ЗУЕС и с исковата молба по делото не били
представени доказателства за съобщаването (поканването) на етажните собственици
и дневния ред на събранието. Отделно от това, част от подписите на етажните
собственици, положени върху протокола представен пред съда, били неистински. Не
била спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС в редакцията и, действаща към
10.10.2015г. По посочената причина, при липса на съобщение за изготвяне на
протокола, ответникът пояснява, че не бил оспорил съдържанието на протокола,
включително и достоверността на отразените в него решения.Общото събрание
проведено на 24.09.2019г. не било
свикано по правилата обективирани в чл.13 от ЗУЕС и с исковата молба по делото
не били представени доказателства за съобщаването (поканването) на етажните
собственици и дневния ред на събранието, не била спазена процедурата по чл.16,
ал.7 от ЗУЕС. На посоченото събрание, твърди ответника, че присъствал лично,
заедно с още десетина собственика, но в представения пред съда протокол името
му не било записано и липсвал подпис на ответника, тъй като протокол не бил
воден по време на събранието, а подписите били събирани в последствие от
апартамент на апартамент и от етаж на етаж. В протокола не били отразени и
квотите на присъствалите етажни собственици. По посочената причина, при липса
на съобщение за изготвяне на протокола, ответникът пояснява, че не бил оспорил
съдържанието и на този протокол, включително и достоверността на отразените в
него решения. Твърдението на ответника е, че представител на новия управител, „А.
М.“ ООД, категорично отказал да го снабди с копие от протокола с копия от
фактурите за ремонти и копие от касовата книга за внесените от ответника суми.Ясно е посочено от ответника,
че не дължи претендираната сума в размер от 574.26 лв. за периода посочен в
исковата молба. За периода посочен в исковата молба ответникът възразява, че
бил внесъл в касата на етажната собственост сумата от 600 лева, на три равни
вноски от по 200 лева, като част от тях за ремонт на покрива на сградата, течът
от който продължавал и след юнските дъждове през 2020г. към собствения му
апартамент, ситуиран на последния етаж в сградата. За платените от ответника
суми обаче не му били издавани разписки, а сумите платени за извършените по
сградата ремонти, не били отчитани с фактури или друг платежен документ.
Практически, с част от внесената от ответника сума, етажната собственост
ремонтирала покрива над другите два апартамента на последния етаж, а в апартамента на ответника течало от тавана
като „ из ведро „ при всеки по-силен дъжд. Само за сведение на съда
ответникът представя две снимки на
ъглите на кухнята и на хола му от 22.01.2018г., направени след поредното
наводняване на апартамента му.В точка пета от отговора на искова молба е
записано,че ответникът предявява насрещен иск срещу Етажната собственост в
сградата на ул."*" бл.*
гр.Варна за сумата от 600 лв., която твърди че внесъл в касата на етажната
собственост на три равни вноски от по 200 лева, в периода от 01.01.2016г. до
01.06.2018г. , като моли ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и да
уважи предявения от ответника насрещен иск за сумата от 600 лева.В подкрепа на
твърденията и исканията си ответникът представя заверено за вярност с оригинала
копие на Нотариален акт вписан под № *, т.*,
д.№*г.в
Сл.Вп. Варна и Снимки 2бр. /само за сведение/.Обективирано е искане ВРС да
изиска от ищеца касовата книга на етажната собственост, с оглед твърденията на
ответника обективирани в писмения отговор и по насрещния иск, че е внесъл
сумата от 600 лева в периода, за който се претендира сумата по основния
иск.Обективирано е искане да бъде открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК по отношение оспорения от ответника Протокол от
общото събрание на етажната собственост от 10.10.2015г., за който твърди че е
неистински документ. Заявява, че оспорва и авторството и съдържанието на
документа, за който твърди, че е неистински, като обосновава правния си интерес
от успешното провеждане на производство по чл.193 ГПК относно документ,
който твърди че не е създаван към посочената в него дата, почеркът на
съставителя бил идентичен на протокола от 2019г., съставен от „А. М.” ООД
четири години по-късно, а подписите срещу имената на едни и същи етажни
собственици в протокола от 2015г. и протокола от 2019г. Били видимо различни,
т.е. неистински.Обективирано е искане да бъдат допуснати в полза на ответника
гласни доказателства чрез показанията на
двама свидетели при режим на водене, с показанията на които ответникът да
докаже твърденията си обективирани в писмения отговор и насрещния иск, че
платил в касата на етажната собственост сумата от 600 лева в претендирания от
ищеца период, че въпреки заплащането, ремонт на покрива над апартамента ми не е
извършван, а над останалите два апартамента е извършван, че събрание на
10.10.2015г. не е провеждано и не са взимани описаните в него решения и че на
събранието от 2019г. не са присъствали етажните собственици описани в
протокола, а подписите са събирани от жилище на жилище след провеждането на
събранието в малочислен състав и че не са поставяни съобщения нито за
провеждането на събранието, нито за изготвянето на протокола.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от
9.10.2020 год. ищцовата страна,представлявана от адв. А.моли съда да разгледа
всички доказателства в тяхната съвкупност и да се произнесе с Решение, с което
да се признае за установено, че сумата е дължима, ведно с присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство. Моли за писмени бележки.
В същото съдебно заседание ответникът явил се
лично,представляван от адвокат К. моли съда да отхвърли иска, като недоказан.
Моли да му бъдат присъдени разноски и за възможност да представи писмени
бележки.
Двете страни по спора
са направили възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 ГПК и в рамките на предоставения срок
ответникът,чрез адвокат К. е депозирал писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНА СТРАНА:
От приобщеното към материалите по исковото производство в цялост ч.гр.д.
№ 1382/2020 год. по описа на ВРС ХIX - ти състав се установява, че
на 03.02.2020 год.ищцовата страна – кредитор в заповедното производство е сезирала РС
Варна с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК против длъжника.След уточняване на заявлението, заповедният съд въз
основа на Разпореждане № 6956/18.2.2020
г./ л.21 от частното дело / е приел, че са налице положителните предпоставки за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Видно от лист 22- ри
от частното дело издадена е била в полза на заявителя и против длъжника Заповед
№ 961/18.2.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта
е издадена в полза на ЕС на сграда с адм.адрес *******, представлявана от А. М.
ООД с ЕИК * в качество на управител на ЕС , със седалище и адрес на управление ***********
против длъжника Н.К.К. ЕГН **********, с адрес *** . Сумите за които е издадена
заповедта са СУМАТА от общо 574,26 лева
ведно със законната лихва върху тази главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 3.2.2020 г.и до окончателното изплащане на вземането, като
са присъдени и разноските сторени от заявителя в размер на 25 лева за платена
държавна такса и 200 лв. Адвокатско възнаграждение. Видно от самата заповед
сумата за която е издадена заповедта представлява такси за управление и поддръжка
, ел. енеригия, общ ток и обновление,свзани с поддръжката и управлението на
общите части сградата за обитаем обект, с адрес ************* .От приобщените по
частното дело писмени доказателства от лист 24 ти до лист 33 се установява и
изяснява факта, че заповедта е била връчена по надлежния ред на длъжника,
длъжникът е възразил писмено в срока и по реда на чл.414 ГПК, дадени са били
указания до заявителя за възможността да предяви специалния положителен
установителен иск и искът е предявен в преклузивния срок .
От всички ангажирани писмени
доказателства: приобщеното към исковото производство -ч.гр.д. № 1382/2020 г. по описа на ВРС, ХIХ –ти състав,заверените за вярност
с оригинала копия на :Протокол от ОС на процесната ЕС от 10.10.2015 г./л. 8,
9/, заверено за вярност с оригинала копие на Протокол от ОС на същата ЕС от
24.09.2019 г. /л.10-12/ се установява и доказва единствено и само ,че на
посочените две дати е имало общо събрание на етажната собственост .
Съдът е
задължили ищцовата страна да представи оспорените в срока по чл.131 ГПК от
ответника документи,но по делото е представен само един оригинал –приобщения на
лист 35 -37 оригинал от проведено ОС на ЕС от дата 24.09.2019 г.
Ищцовата
страна не е ангажирала нито едно писмено доказателство за да установи и докаже,
че ответникът има качество на етажен собственик .Вместо ищцовата страна да
ангажира доказателства ответникът с отговора на искова молба е представил
заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт ,приобщено на листи 24-ти.От
същото писмено доказателство се изяснява ,че
на дата 27.06.2003 г. по силата на правна сделка покупко продажба,
обективирана в нотариална форма – нот.акт № *, дело № * г. по
описа на нот. О. С.ответникът Н.К. е закупил апартамент № * находящ се в * , на
осми етаж с площ от 60,90 кв.м. ведно с изба с площ от 3,27 кв.м. и
0,6165%ид.ч. от общите части на сградата .
В нито
един от представените от ищцовата страна протоколи от ОС на ЕС не се съдържа
записване колко лица живеят във входа, какъв е процента на притежаваните от тях
ОЧС . Нещо повече – ищцовата страна дори не е отрекла ,че подписи на ответника
на протоколите няма . Отделно от горното неизпълнението на задължението на
ищеца да представи оригинала на протокола от ОС проведено на 10.10.2015 г.
налага изключването на това доказателство съгласно императивната разпоредба на
чл.161 ГПК.
На база
тези писмени доказателства и допуснатите гласни доказателства чрез показанията
на по един свидетел при режим на водене съдът следва да даде отговор на въпроса
дали ищцовата страна е провела пълно и главно доказване .
При така
изложеното, имайки предвид събраните по делото писмени доказателства,изнесеното
от свидетелите разпитани в откритото съдебно заседание – воденият от ответната страна
свидетел Д. С./ л. 46 гръб - л. 48/, разпита на водения от ищцовата страна свидетел
К. Ж./ л. 48 – 49/,съдът извежда извода за неоснователност и недоказаност на
иска .Мотивите на съда за този извод по същество на спора са следните :
С проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен съдът е квалифицирал иска и разпределил
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ между страните както следва: Съдът е указал и на двете
страни, че съгласно общата разпоредба на чл. 154 ГПК всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наведените от него
положителни правопораждащи твърдения, на които основава исканията си, а именно:
Сезиране на заповедния съд със заявление по реда на чл. 410 ГПК за парично
вземане за което е издадена оспорената от длъжника Заповед за изпълнение на
парично задължение ; да докаже активната си и материално правна и процесуално
правна легитимация, основанието на иска и размера на иска. Т.е. съдът е
възложил на ищцовата страна да установи,че сградата на ул.* е
в режим на ЕС, че ЕС е надлежно регистрирана съгласно ЗУЕС, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС и по-точно на ап.* ,
че са били взети надлежни Решения на ЕС за определяне на размера на вноските
към ЕС както за такси така и за фонда ремонт и поддържа, че тези такси за
исковия период от време не са плащани в касата на ЕС от ответника.Ответникът е
следвало да докаже възраженията си залегнали в отговора на искова молба които
по правната си същност не са насрещен иск а възражение за погасяване на
паричното вземане чрез плащане на сумата от общо 600 лв. В тежест на ответника
съдът е възложил да ангажира и други правоизключващи или правопогасяващи
доказателства.Съдът е указал на ответника, че ако ищцовата страна ще се ползва
от оспорените Решения на ОС на ЕС, то тогава тежестта на доказване на
неистинността на документите ще бъде възложена на него.
С доклада по делото
съдът е приел на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че ответникът е носител
на правото на собственост върху самостоятелен обект – апартамент № * в
сградата, находяща се в ***************.
При така
разпределената тежест на доказване съдът намира,че искът на ищцовата страна е
останал напълно недоказан и по основание и по размер .На първо място
непредставянето на оригинала на протокола от ОС на ЕС от 2015 г. води до
изключването на копието на този документ
от доказателствения материал.Само поради този факт се налага еднозначния извод
,че след като ищцовата страна не е доказала правопораждащия факт на който гради
иска си , основанието е останало недоказано .Дори и в условията на евентуалност
да се приеме, че съдът в настоящия му състав неправилно е приел че е настъпила
преклузия за неприетите по делото и прикачени към корица други писмени
доказателства, ангажирани от ищцовата страна
извода на съда затова че искът е останал неоснователен и недоказан не се
променя . За да бъде доказано по делото,че ответникът за 28 месеца дължи на
ищцовата страна именно исковата сума от общо 574,26 лв. без наличието на
специални знания и без данни за идеалните числа на останалите съсобственици в
същия вход за исковия точно период от м.2.2016 г. до м. май 2018 г. съдът не е
в състояние да пресметне колко и дали има непогасени ответникът задължения към
етажната собственост .От показанията на допуснатите в полза и на двете страни
свидетели се изяснява, че фирма „М. А. „е била избрана за професионален
домоуправител като от показанията на свидетелката водена от ищцовата страна се
изяснява,че преди това касиерката на входа сама се е занимавала с тази дейност
.Тези показания кореспондират и с представената в оригинал от ищцовата страна
касова книга на входа, книга която с просто око се вижда,че първоначално е била
изписвана с химикал, след което върху съществуващия текст са залепяни други
разпечатани листи.В същия смисъл са и показанията на водения от ответника
свидетел.Воденият от ответника свидетел дава показания от които става ясно,че
всъщност отв.Колев е платил на касата на входа сума от 600 лева на три пъти –
т.е.сума по –голяма от търсената ,въпреки което обаче покривът му продължавал
да тече от неговата страна,без от етажната собственост да сторят необходимото .
При тези
доказателства съдът извежда извода затова,че искът на ищцовата страна е останал
напълно неоснователен и недоказан ,като го отхвърля изцяло. При този изход на
спора съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК присъжда в полза на ответника
сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Видно от списъка за разноски
,приложен на лист 39 – ти ищецът претендира сумата от 1200 лева съдебно
деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар . На лист 40 ти по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие / макар и не по утвърдения
образец на ВАК /, от който се доказва, че ищецът е внесъл в брой на 26.6.2020
г. цялата сума на адвокат К.. Размерът от 1200 лева е оспорен от ищцовата
страна като прекомерен и според ВРС в действителност платения адвокатски
хонорар, независимо от безспорно осъществената пълна и адекватна правна защита
е прекомерен.При минимален размер на адвокатски хонорар от 300 лева сумата от
1200 лв. надвишава четири пъти минимума по Наредба 1/2004 г. без включване на
ДДС към данъчната основа . От своя страна ищцовата страна е претендирала за
същия вид защита сумата от 300 лева, намерена от ответника за прекомерно
възнаграждение. При така изложеното
по-горе,при проведено само едно заседание, при липса на фактическа и
правна сложност на предявения специален установителен иск, съдът следва да
редуцира до минимума дължимото се възнаграждение за процесуално
представителство като определя сумата от 300,00 лв. за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.5 ГПК .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск от ищцовата страна -
Етажна собственост с административен адрес: *, представлявана от управителя „А.
М.“ ООД, ЕИК *,
чрез адвокат от АК Варна К. Й. А., със съдебен адрес:***, ПРОТИВ ответника Н.К.К., ЕГН **********,***, с искането да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено съществуването
на парично вземане в полза на Етажна собственост с административен адрес: *****,
представлявана от „А. М.“ ООД с ЕИК * в качеството на управител на Етажната
собственост със седалище и адрес на управление: *****срещу ответника Н.К.К., ЕГН********** – собственик на апартамент № *,
находящ се на адрес: гр**************,
за сумата от 574,26лева, по издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.02.2020 г. по частно гр.дело № 1382/2020 г. по описа на ВРС ,
ХIX –ти състав, представляваща такси
за управление и поддръжка, ел.енергия - общ ток и фонд ремонт и обновление,
свързан с поддръжката и обновлението на общите части на сградата за обитаем
обект за адрес: ********* съгласно решение от
10.10.2015г. на Общото събрание на собствениците на жилищна сграда в режим
на етажна собственост, находяща се гр. **********, дължима за ап.***** за периода от месец февруари 2016г. до месец май 2018
година /за 28 месеца/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 03.02.20г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с
административен адрес: *, представлявана от управителя „А. М.“ ООД, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К., ЕГН **********,***
СУМАТА от общо 300,00
лева (триста лева ) –
сторените от ответника съдебно –деловодни разноски
за процесуално представителство пред настоящата инстанция (редуцирани
от 1200 лв.на 300 лв. от съда поради прекомерност), на основание чл.
78, ал.3 и ал. 5 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с
Въззивна жалба
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК,
считано
от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: