№ 269
гр. В., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200405 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Г.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Т.Т.“, № 66, представлявано от управителя П. Г. Р., против Наказателно
постановление № 05-2400007 от 28.02.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище - В. , с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал.
5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 61,
ал. 1, във вр с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.12.2023г. свидетелят В. Ц. получил сигнал, че е намерено лице с
лошо състояние. Според лекарите беше че лицето работи някъде. Посетили
медицинския център и там видял лица, които се представяили за роднини на
пострадалото лице. Те ги уведомили, че лицето работи като гумаджия в
сервиз за гуми за товарни автомобили, намиращ се на кръстовището за към с.
Р.. При проверката в центъра присъствали и служители от МВР. Лицето
нямало документ за самоличност в него. Заради това му се бавело
заминаването до друга болница, тъй като имал комоцио. Той бил в
безсъзнание и не реагирал на нищо. Заедно с колегите от МВР посетили още
същия ден обект сервиз за гуми в гр. В., обект „А.“. Там установили другото
лице да работи, който също се казвал К., който отначалото им оказал
съдействие. Малко по-късно се появила управителката на фирмата П. Р. и при
оглед с полицаите се старали да разберат дали там е станала злополуката.
Оказало се, че са скрили документите на пострадалото лице. След като
полицаите започнаха да правят оглед се установили документите на
пострадалото лице. След вече дадени писмени сведения от управителката на
фирмата и от другото лице работещо във фирмата К. К. се установило, че на
13.12.20223г. пострадалото лице К. А. е извършвал ремонт на гума на
тежкотоварен автомобил от 12 и повече тона. Номерът на автомобилната гума
е записана в акта и има и снимков материал на гумата от същия ден. От което
се установило, че лицето е допуснато до работа да извършва трудово дейност,
довела до злополука, без да са уредени като трудови правоотношенията с
работодателя. На 15.12.2023г. Ц. връчил призовка по чл. 45, ал.1 от АПК на
имейл на дружеството, представе от управителката. Която призовка
призовавал дружеството да се яви на 19.12.2023г. в Инспекция по труда и да
бъде предоставено трудовото досие на пострадалото лице. В хода на
проверката от страна на управителката на дружеството не било предоставено
и представено трудовото досие на К. А., писмен трудов договор, които да
доказват, че престирането на работна сила на обекта е уредено с трудово
правоотношение. Единствено му бил представен граждански договор 001 от
13.12.2023г. за извършване на услуга помощ при ремонтирането на гуми от
тежкотоварен автомобил, поради което съставил акт за нарушаването на
2
разпоредбите на чл. 61, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. П. Ц. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
3
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В същото време обаче съдът намира, че административнонаказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Следвало е да бъдат
отчетени тежестта на извършеното нарушение и особено липсата на данни за
други нарушения на данъчното законодателство. В тази връзка съдът намира
за законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона,
а именно 1500 лева, а не в наложения размер от 3000 лв.още повече, че
наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за определянето на
размера на наказанието.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде и следва да се измени единствено в частта му относно
размера на наложеното наказание, а жалбата е неоснователна и ще следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400007 от 28.02.2024г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В. , с което на
жалбоподателя „Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Т.Т.“, № 66, представлявано от управителя П. Г. Р., е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал.
5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 61,
4
ал. 1, във вр с чл. 1, ал. 2 от КТ. като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Т.Т.“, № 66, представлявано от управителя П.
Г. Р., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от
ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5