Р Е Ш Е Н И
Е № 260681
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIX- ти граждански състав, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3311 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу Б.И.П., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните
суми: сумата от 422, 92 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 61, 43 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.07.2016 г. – 08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на
Районен съд Пловдив, ***.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по
смисъла на Закон за енергетиката / ЗЕ/ за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва,
че ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение на обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. **. Поддържа, че
за процесния период от 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. била доставена от ищеца и
била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение / „Техем
Сървисис“ ЕООД/, топлинна енергия на обща стойност 422, 92 лв. Върху посочената
сума се претендира мораторна лихва в размер от 61, 43 лв., дължима за периода
02.07.2016г. до 08.01.2019г. Изтъква се, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа за ***г.
на Районен съд Пловдив, ***. Претендират се и сторените разноски в заповедното
и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се оспорва исковата
претенция по основание и размер. Възразява се, че не е налице възникнало
правоотношение между страните, доколкото липсва сключен писмен договор, както и
че липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна
енергия. Оспорва се като незаконосъобразна Наредба № 16-344/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, включително и методиката към нея. Сочи се, че начисляването
и разпределението на топлинна енергия в сградата на етажните собственици е
извършено некоректно и по начин, ощетяващ потребителя. Възразява се, че
монтираното в абонатната станция измервателно устройство- топломер № 67332853 е
технически непригоден, както и че при демонтажа му е установено, че не е
пломбиран. Оспорва се начинът на определяне на цената на предоставената
топлинна енергия и дължимостта на цената за услуга дялово разпределение. Възразява
се, че счетоводството на ищеца е водено нередовно, както и че се касае за
услуга, представляваща предоставяне на топлинна енергия, която не е поискана от
ответника. Предвид това, твърди се да е налице нелоялна търговска практика по
смисъла на ЗЗП. Сочи се, че доколкото е неоснователна претенцията за
главницата, то следва да бъде отхвърлен и искът, касаещ заплащане на
обезщетение за забава. Претендират се разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, ***, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** от *** г. Срещу
така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което
заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по
реда на чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното,
така предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния
период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „***“ № **, ет. * ап. **; че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
На
първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта,
че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно
предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси
възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на
доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на
етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не
се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение е отразено, че се допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение
е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата,
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то
настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната
страна, че процесната услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска
практика, упражнявана от ищцовото дружество.
На следващо място, облигационното
правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си,
произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите
условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в
градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в.
„Марица“ и в. „Новинар“ / л. 8- 12/. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът П. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е
факт, който не се оспорва и е изрично е признат от него ( ОСЗ, проведено на
29.10.2019г.- л. 166). От това следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото,
както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му
на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението
на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е
възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен
договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена
писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност,
а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият
представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК
за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен
състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение
на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на
договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. В подкрепа на този
извод са и протоколите за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване от
20.07.2015г. и 09.03.2017г., касаещи сградата, намираща се на административен
адрес- гр. П., ул. „***“ № **. Тоест, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие ( изрично
в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на
клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна
енергия.
В
рамките на настоящото производство бе релевирано и възражение досежно
техническата пригодност на поставения в абонатната станция измервателен уред.
Съдът счита същото за неоснователно по следните съображения: по делото са
приети протоколи за монтаж/ подмяна на средства за търговско измерване, както и
свидетелства за проверка на средство за измерване / л. ***- ***/. Релевантни за
процесния период ( 01.05.2016г.- 30.04.2018г.) са топломери с фабричен № *** и
№ ***. Същите са напълно изрядни и технически пригодни, като хронологията по
поставянето им е следната: с протокол за монтаж/ подмяна на средства за търговско
измерване от ***. /л. ***/ е демонтиран топломер № ***, който действително е
бил без поставена пломба и е монтиран топломер № ***. Тоест, възражението за
липса на поставена пломба би могло да касае топломер с № ***, който обаче
въобще не е отчитал стойности през процесния период ( доколкото е демонтиран още
на ***, а първата дата от процесния период е ***.). Протоколът за монтаж/
демонтаж от *** е подписан от представители и на двете страни. След това, с
Протокол от *** / л. ***/, топломер с № *** е демонтиран и е поставен топломер
с № ***. Протоколът отново е подписан от представители и на двете страни, като
не са релевирани каквито и да било възражения във връзка с пломбирането на
който и да е от двата топломера ( монтирания и демонтирания). Допълнително, по
делото са представени и съответно приети, свидетелство за проверка на СИ № ***
/л. **/ и свидетелство за проверка на СИ № *** / л. *** гръб/, от които се
изяснява, че топломери с № *** и № *** са преминали последваща метрологична
проверка и са напълно пригодни технически средства за отчет.
От
ответната страна бе сторено и възражение в насока загуба на значително
количество топлинна енергия, предвид недоброто състояние на помещението, в
което се намира абонатната станция, както и поради частична липса на изолация
по топлопреносната мрежа в сградата, намираща се на адрес: гр. П., ул. „***“ № **.
Тези възражения, съдът счита за неотносими към процесния казус. Помещението, в
което е разположена абонатната станция представлява обща част по своето
предназначение ( арг. чл. 38 ЗС). Предвид това, тя е притежание на етажната
собственост и последната отговаря за нейното състояние. Наличието на счупени
прозорци ( в каквато насока са думите на св. К.- л. *** ) не е в състояние да
обоснове извод за недължимост на процесните суми. Както бе посочено, общите
части на сградата се управляват и поддържат от етажната собственост, а не от
топлопреносното предприятие. Предвид това, отговорността за недоброто състояние
на общите части не може да бъде пренесена върху ищеца, а ответникът да черпи
права от това обстоятелство. По идентични съображения не се възприема и
възражението за недоброто състояние на сградната инсталация. Същата
представлява обща част по естеството си и отново за състоянието й отговаря
етажната собственост. Предвид това, всеки един проблем със сградната инсталация
следва да се отнася към общото събрание на етажната собственост и да бъде
разрешаван от колективния субект. Ищцовото дружество няма отношение към този
процес, не носи отговорност за поддръжката на сградната инсталация и предвид
това, от правна гледна точка, процесната претенция не се влияе от състоянието
й.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са приети заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. Е.Н.-
Ж. / л. ***- ***/, което се кредитира от съда като обективно, пълно и
обосновано се установява, че през процесния период от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. „***“
№ **, е работила и реално е доставена топлинна енергия към процесната сграда.
Посочено е, че отопляемият обем на имота на ответната страна е 196 м3, като
ищцовата страна правилно е приложила методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради- етажна собственост. Отразено е и че ищцовото
дружество коректно е отчислявало количества топлинна енергия за технологични
разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот. Посочено е и че
ответникът не ползва енергия за отопление на имота и за битово горещо
водоснабдяване, а единствено енергия за сградна инсталация. В своето
заключение, вещото лице е отразило и че са спазени всички изисквания относно
сертифицирането, поддръжката, експлоатацията и отчитането на показанията на
топломера, поставен в абонатната станция. Изтъква се и че същият е преминал
метрологична проверка и е годно измервателно средство. Вещото лице е посочило,
че формулата по т. 6.1.1 от Методиката отчита топлофизичните особености на
сградата и на отоплителната инсталация. Посоченот е, че сградната инсталация се
състои от множество тръбопроводи, преминаващи през избени помещения, общите
части на етажната собственост, тавански помещения и други. Предвид това топлинната
енергия се разпределя като общи загуби в цялата сграда и се разпределя
пропорционално на отопляемите обеми на отделните имоти в етажната собственост.
Същата е начислена и изчислена съобразно Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост- приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяването. Отразено е и че Методиката в максимална степен
описва модела на реалното потребление на топлинна енергия в сградата. Вещото лице
е посочило и че при сградата на адрес- гр. П., ул. „***“ № ** е физически
невъзможно да се отоплява отделен имот и винаги ще е налице пренос на топлинна
енергия през стените от отопляеми към неотопляеми помещения.
Предвид
горепосоченото заключение, то се изяснява, че ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството
отдадена топлинна енергия от сградната инсталация. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон
за енергетиката - топлинната енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на
общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти. Вече бе посочено от настоящия съдебен
състав, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата и същата се явява обща част по естеството си. Предвид
това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна
собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия,
разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна
енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част
по естеството си. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ,
в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Предвид това съдът счита, че независимо, че в имота
на ответника са отстранени отоплителните тела, е налице основание за възникване
в тежест на потребителя на задължение за заплащане на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
По отношение на самото разпределение на
топлинна енергия: разпределението на топлинна енергия е осъществено на база
на специалната „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост”, която се явява приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./,
отменена към настоящия момент, но действала през процесния период ( към момента
действа изцяло новата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
но тя не следва да се прилага за процесния период). В тази връзка не се споделя
направено оспорване на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост”. Следва да се посочи, че същата е обективирана в
подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е
действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка
с топлоснабдяването. В рамките на настоящото производство, включително и чрез
задаване на въпроси към вещото лице, няколкократно бе поставена под въпрос
справедливостта на методиката, по която се изчислява разпределената в сградата
топлинна енергия. Тези възражения обаче, не могат да бъдат съотнесени към
настоящия казус. При наличието на действащ към процесния период подзаконов
нормативен акт, който урежда тази материя, то за настоящия съдебен състав
съществува задължение да се съобрази с него. Би било недопустимо ( в
материалноправен аспект ), правораздавателният орган да не се съобрази с
приложим и действащ към процесния период подзаконов нормативен акт и да приложи
друга формула и методика за изчисление, която се предлага от ответната страна-
в каквато насока е изложението на стр. 8- ма от отговора на исковата молба ( л.
** гръб от делото ).
Служебно известен е фактът, че с Решение
№ 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14350 / 2019 г. бяха отменени
редица от нормите на горепосочената Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.
34 от 24.04.2007 г./, но това не следва да намери отражение в настоящия казус. Както
вече бе посочено, Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, като
съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение ( тоест,
има действие занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е
влязло в законна сила на 26.06.2020г., което е доста след последната дата, за
която е формулирана претенция в настоящия процес. За яснота и пълнота следва да
се посочи, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт,
който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. Това обаче е страничен въпрос, който не е от компетентността
на настоящия съдебен състав.
Следва да се посочи и че „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, инкорпорирана
в Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./- отменена понастоящем, не
противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Съобразно заключението на вещото лице по
допусната СТЕ, формулата по т.6.1.1 от методиката, определя топлинната енергия
за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, като разликата
между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията
на индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на
отопляемия им обем. Посоченото обуславя не само липса на противоречие с
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, но и напълно
съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 ( образувано по повод
на преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
По отношение на размера на дължимите суми:
по делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К. /л. **- **/, в която е посочил, че стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация за обекта на ответника в периода 01.05.2016г.
до 30.04.2018г. възлиза на 422, 92 лв. с ДДС ( топлоенергия сградна инсталация
в размер на 255,30 лв. с ДДС и услуга дялово разпределение в размер на 167,
62лв. с ДДС). Отразено е, че по партидата на ответника с кл. № *** не са
установени погашения на посочената сума. Отразено е и че лихвата за забава
върху главницата за периода 02.07.2016г. до 08.01.2019г. възлиза на 61, 43 лв.
За времето от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. по партидата на ответника не са
издадени кредитни известия / минусови изравнителни сметки /. Отразено е и че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно.
Към
момента на изготвяне не заключението и неговото входиране в съда /****/, вещото
лице е съобразило всички налични данни по делото и в счетоводството на ищцовото
дружество. След този момент обаче, с Решение № 15147 от 08.12.2020г. по адм.д.№
172/2019г., по описа на ВАС, е отменено Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР за
изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени
на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от
топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство. Посоченото
решение на КЕВР е определяло цените за доставена топлинна енергия за част от
процесния период- м.04.2017г.- 30.04.2018г., като след отмяната му следва
стойността на топлоенергията да се изчисли по предходно действалите цени,
определени в Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР за утвърждаване на
пределни цени на топлинната енергия и определяне на преференциални цени на
електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от
централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане
на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала. Следва
да се посочи, че решенията на КЕВР съобразно чл. 36а, ал. 2 Закон за
енергетиката, имат характер на индивидуален административен акт. Предвид това,
отмяната на Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР води до отпадане с обратна сила
на незаконосъобразно определената цена на услугата и настоящият съдебен състав
следва да съобрази това обстоятелство.
За самото преизчисляване на дължимата
сума за главница не са необходими специални знания, доколкото цената за
топлинна енергия е посочена във всяко от двете решения- Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР и Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР. Така, съобразно т.
2 от заключителната част на Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР, еднокомпонентната
цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е 67,05 лв./MWh. Съобразно т. 2 от заключителната част на
Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР еднокомпонентната цена на топлинната
енергия с топлоносител гореща вода за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД става
81,69 лв./MWh. Съпоставянето на двете стойности налага заключението, че след
приемането на Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР, предоставената за
потребителите услуга се увеличава с 21, 8 %. Тоест, след отмяната на Решение №
Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР, стойността на предоставената топлинна енергия за
периода от приемането му (м.***) до ***. ( последната процесна дата), следва да
бъде редуцирана с 21, 8 %. За останалата част от процесния период (
01.05.2016г.- 07.04.2017г.) цените са определени от Решение № Ц-18 от
30.06.2016 г. на КЕВР, поради което не се налага корекция.
Съобразно таблицата от заключението на
вещото лице ( колона 5- л. ***- *** ), за периода от м.04.2017г. до
30.04.2018г., при действието на отмененото Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР,
на ответника е начислена сума за топлинна енергия в размер от 142, 19 лв. с ДДС
( в тази сума не се включва услугата дялово разпределение, доколкото тя не
зависи от решението на КЕВР и остава непроменена ). Посочената сума следва да
бъде редуцирана с 21, 8 %, при което стойността за заплащане на топлинна
енергия за коригирания период (м.04.2017г.- 30.04.2018г. ) възлиза на 111, 20
лв. с ДДС. Към тази сума следва да се прибави стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до м.04.2017г. ( през който период действа Решение
№ Ц-18 от 30.06.2016 г. на КЕВР и което не е отменено ), която възлиза на 113,
16 лв. с ДДС, както и пълната стойност на услугата дялово разпределение за целия
процесен период, която възлиза на 167, 62 лв. с ДДС. Тоест, след осъществяване
на корекцията предвид отмененото Решение № Ц- 6/07.04.2017г. на КЕВР, общата
сума за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, която трябва да заплати
ответникът на ищеца възлиза на 391, 98
лв. с ДДС. Именно до тази величина следва да бъде уважена и претенцията за
главница, като за разликата от 391, 98 лв. до пълния претендиран размер от 422,
92 лв. искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- *** до окончателното й
изплащане.
Предвид гореизложеното, то частично
основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Главното вземане е в размер на 391, 98 лв. с
ДДС, като дължимото обезщетение за забава върху тази сума за периода от 02.07.2016
г. до 08.01.2019 г. възлиза на 53, 48 лв., като за разликата от тази сума до
пълния претендиран размер от 61, 43 лв. искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. Предвид изложеното,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете в общ размер от 616, 20 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се
включват и тези, сторени в заповедното производство, тъй като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд дължи изрично
произнасяне ).
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски и в полза на ответника. Съобразно представения
списък на сторените разноски, то ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер от 68,01 лв.- разноски в заповедното и исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.И.П., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: сумата от 391, 98 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – *** до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53, 48 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2016 г. – 08.01.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд
Пловдив, ***, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата
от 391, 98 лв. до пълния претендиран размер от 422, 92 лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 53, 48
лв. до пълния претендиран размер от 61, 43 лв.
ОСЪЖДА Б.И.П., ЕГН: **********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 616,
20 лева, представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и
по заповедното производство по ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен
съд Пловдив, ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б.И.П., ЕГН: ********** сумата от 68, 01
лева, представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и по
заповедното производство по ч. гр. д. № по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, ***.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Н.Голчев
Вярно
с оригинала.
М.К.