Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 143 /04.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
2264/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от процесуален представител на „Континентал - Комитов“ ЕООД – Бургас с
ЕИК ********* против решение № 260026/06.10.2020 година по н.а.х.д. № 262/2020
година на Районен съд – Царево (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № КГ - 2321/26.02.2020 година на председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
С НП, на дружеството, за
нарушение по чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ)
във връзка чл. 6 т. 1 във връзка с Приложение № 1 от Наредбата за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол,
приета с ПМС № 156/15.07.2003 година (Наредбата), на основание чл. 34 ал. 2 от
ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, като на основание
чл. 25 ал. 2 от Наредбата е постановено дружеството да заплати разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на 760 лева.
Касаторът оспорва решението с
аргументи за неправилно приложение на
закона от РС. Твърди, че съдът не е взел предвид допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Оспорва
изводите на РС за доказаност на нарушението в съдебното производство по
обжалването на НП.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът пледира
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Търговецът е санкциониран за това, че при извършена
проверка на 13.08.2019 година в стопанисван от него търговски обект –
бензиностанция „Континентал“ № 1 в град Ахтопол, улица „Велека“ № 47 – след
вземане и изследване на контролна проба на течно гориво – автомобилен бензин
А-95Н, е установено, че продуктът не съответства на изискванията за качество.
Показателят “Дестилационни характеристики – край на кипене“ (°С), в резултат на
извършено изпитване в лаборатория, е установен на 229,5° С при норма максимум
210° С, а съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”,
при получен резултат от изпитването над 213,4° С се приема, че продуктът не
съответства на изискванията за качество
по този показател.
РС е кредитирал показанията на разпитания свидетел
– служител на ДАМТН. Направил е извод, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил, че
при извършените последователни изследвания на горивото са налице данни за
отклонение от качествения показател „край на кипене“ на горивото, а
впоследствие е приел, че е доказано изпълнението на нормативните предписания за
съхраняване и транспортиране на взетите проби от горивото преди изследването
му. Като краен резултат, РС е счел, че
извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ, забранява се пускането
на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива,
които не отговарят на някое от изискванията за качество. Според чл. 6 т. 1 от
Наредбата, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за
качество: автомобилни бензини съгласно приложение № 1. В приложение № 1 към
Наредбата, за показателя „край на кипене“ е дадена максимална стойност 210° С.
Дружеството – жалбоподател е именно „краен разпространител на течни горива“
по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ и носи отговорност за качеството на
горивото, което е било проверено от служителите на ДАМТН.
При извършените изследвания показателят „край на кипене“ за качеството на
горивото е бил извън определените от Наредбата граници. По делото пред РС не са
представени достоверни доказателства за допуснати нарушения в процеса на
пробовземането, транспортирането и съхранението на получените проби от
горивото, т.е. за допуснати процесуални нарушения, обуславящи извод за нарушение
на правото на защита на проверявания и за крайна незаконосъобразност на НП.
В касационната жалба, а и в пледоарията по
същество, се поддържа, че РС е възпрепятствал установяването на многобройни
процесуални нарушения при вземането на пробата и нейното съхранение като не
допуснал до разпит свидетел, нито е назначил поисканата експертиза за
установяване на начина на вземане на пробите – с какъв маркуч, в какви съдове,
как пробите са били съхранявани и превозвани.
Възражението е неоснователно.
Въпросите към експертизата са формулирани от
процесуален представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 23.09.2020
година пред РС. Част от тези въпроси (с какво гориво е бил зареден товарният
автомобил – цистерна, доставил го до бензиностанцията; помпата, с която
горивото е било прехвърлено в резервоара на бензиностанцията била ли е
разпечатана/запечатана от управителя на дружеството) са неотносими към спора,
защото между страните по делото не е спорно какво гориво е било открито в
резервоара, от който е взета пробата – бензин А 95Н - и липсват твърдения този
резервоар междувременно да е бил използван от търговеца за съхранение на друг
вид гориво. На друга част от въпросите (резервоарите на автомобила – цистерна
били ли са пломбирани при доставката) е невъзможно да се отговори с
извършването на техническа експертиза, тъй като от експерта се изисква да даде
отговор за обстоятелства, възникнали и приключили в период от време, който
значително предхожда момента на съдебното заседание. За трета група от въпроси
(свързани с начина на вземане на горивото за проба, неговото транспортиране и
съхранение), вместо експертиза, в производството пред РС е извършен много
подробен разпит на свидетел – служител на ДАМТН, който обстойно, методично и
логически издържано описва начина на получаване на пробите, съдовете, в които е
извършено съхранението и температурните условия, при които е съхранявано и
транспортирано за изследване горивото, в това число, давайки отговори на
детайлно зададените въпроси от процесуалните представители на жалбоподателя.
Обосновано РС е отхвърлил искането за разпит на
свидетел – служител на жалбоподателя, работил на бензиностанцията в момента на
извършване на проверката. Настоящият състав споделя довода на РС, че след като
служителят е подписал без възражения протокола за извършената проверка, от
името на дружеството, разпитът му – за опровергаване на съдържанието на този
официален документ – е недопустим, при липса на твърдения за неправомерно
въздействие върху свидетеля да подпише документа, въпреки установени от него
нарушения при пробовземането.
Извършването на административното нарушение е било
доказано от наказващия орган в производството пред РС, като обосновано съдът е
кредитирал доказателствата в преписката и показанията на актосъставителя.
Наложената санкция – въпреки значителния си размер - е в минимума, предвиден по
чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ и не може да бъде намалена допълнително, предвид забраната
на чл. 27 ал. 5 от ЗАНН.
Решението на РС следва да се остави в сила.
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260026/06.10.2020 година по
н.а.х.д. № 262/2020 година на Районен съд – Царево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: