Решение по дело №4082/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                     2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.

                                                                                             СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря В. Гаджева и в присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 4082 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

            С присъда от 15.06.2018 г., постановена от Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 111-ти състав по НОХД № 8935/2016 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г.Н.Ц. – ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се отличава с изключителен цинизъм – псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Ей, смешници, пуснете моите хора, ще ви дам двайсетте лева, за които сте ги спрели“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Имате семейства и деца и не можете постоянно да ги пазите. Имаме силни адвокати и прокурори, че „свирки“ ще ни правите, за да се отървете от нас!“ – престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

            Със същата присъда подсъдимият Г.П.Д. – ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се отличава с изключителен цинизъм – псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Елате бе, аз също ще ви дам двадесет лева и си *******на някъде“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Мърши гадни, бихме се преди малко с десет човека, с вас ли измекяри няма да се справим“ – престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

                       

            Срещу така постановения съдебен акт е депозирана и въззивна жалба с допълнение от адв. М.Г. – от САК, в качеството й на защитник на подс. Г.Н.Ц.. С депозираната въззивна жалба се посочва, че постановената присъда е неправилна, необоснована и несправедлива, поради което се моли същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – наложеното му наказание да бъде намалено.

            В допълнението към въззивната жалба се развиват аргументи, че присъдата е постановена при липса на мотиви, тъй като в мотивната й част липсва доказателствен прочит и съпоставяне на противоречивите и нуждаещи се от детайлно обсъждане доказателствени средства, а вместо това съдът формално е възпроизвел в мотивната част на присъдата приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Посочва се, че показанията на полицейските служители са възприети и кредитирани изцяло и безкритично, без да са изложени аргументи в тази насока, а показанията на свидетелите очевидци не са подложени на необходимия анализ, и не е посочено по какви съображения са приети за недостоверни. Сочи се, че разпитите на полицейските служители Н., С. иК. са „копи пейст“.

            Ангажират се доводи, че с поведението си подс. Ц. не е извършил хулигански действия, тъй като същият само е излязъл от автомобила да пуши цигара и това не се е харесало на полицейските служители, които са го задържали при превишаване на правата си по чл. 52а, т. 1, чл. 53з и чл. 61 от ЗМВР, без да имат право на това и без да отправят предупреждение към нарушителя. Изтъква се, че същият не е пречил на полицейските служители да извършат проверка и това, че не е влязъл обратно в автомобила си, не може да се тълкува като неподчинение. Релевират се съображения, че с деянието си подс. Ц. не е осъществил и квалифицирания състав на хулиганството по чл. 325, ал. 2 от НК, тъй като на мястото на извършване на инкриминираното деяние не са присъствали други граждани, които да са могли да възприемат поведението му.

            Навеждат се аргументи в насока явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се изтъква, че Ц. е неосъждан, няма наложени наказания към момента на деянието, а допуснатите нарушения на правилата по ЗДвП не могат да се отчитат като отегчаващи отговорността му.

 

            Срещу така постановената първоинстанционна присъда е депозирана и въззивна жалба от адв. В.Т. – от САК, в качеството й на защитник на подс. Г.П.Д.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила, а наложеното на подзащитния й наказание е явно несправедливо. Отправя се искане същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подс. Д. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан, а алтернативно – наложеното му наказание да бъде намалено по размер, предвид чистото съдебно минало, младата възраст и семейното положение на подсъдимия, и да бъде определено в пределите по чл. 325, ал. 1 от НК.

            В подкрепа на искането, в жалбата се развиват аргументи, че в производството пред СРС не е било установено по несъмнен начин, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „хулиганство“, тъй като не е било доказано да е погазил грубо установения ред и да е изразил явно неуважение към обществото. Изтъкват се съществени противоречия между изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като се посочва, че няма безспорни доказателства подс. Д. да е демонстрирал пренебрежение към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо полицейските служители. Посочва се, че от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 15.06.2018 г. свидетели – очевидци, не се установява подсъдимият да е извършвал хулигански действия, но въпреки това, съдът е дал вяра и „фаворизирал“ по недопустим начин показанията на полицейските служители. Ангажират се аргументи, че каквито и действия да е извършил подсъдимият, те са били продиктувани от лични мотиви, а и обществения ред не е бил нарушен, тъй като към часа на извършване на деянието не е имало други граждани – очевидци. Оспорва се приложението на квалифицирания състав по чл. 325, ал. 2 от НК, като се сочи, че обвинението не прави разлика между съставомерността по основния и по квалифицирания състав, както и че няма данни нито за самото деяние, нито за проявен изключителен цинизъм или дързост.

 

            В съдебно заседание, защитата на подс. Ц. – адв. Г., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея и моли присъдата на СРС да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или подсъдимия да бъде оправдан, а алтернативно – да му бъде наложено по-леко наказание. Изтъква, че присъдата на първия съд е постановена при фактическа липса на мотиви, тъй като съдът не е изложил съображения, защо приема едни, а отхвърля други от събраните по делото доказателства. Посочва, че подсъдимият не е осъществил хулигански действия, тъй като на инкриминираните дата и място не е имало други граждани, които да са били засегнати и възмутени. Навежда доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като е прекалено завишено, предвид чистото му съдебно минало и неговото социално положение.

 

            Защитата на подс. Д. – адв. К..– от САК, поддържа депозираната въззивна жалба, като счита, че присъдата на СРС е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Посочва, че са налице съществени противоречия между изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Изтъква, че няма безспорни доказателства за това, Д. да е демонстрирал неуважение към принципите и нормите на приличие и поведение към полицейските служители. Отбелязва, че обществения ред не е бил нарушен, тъй като към момента на извършване на инкриминираното деяние – около 05,00 ч., на мястото не е имало свидетели – очевидци. Моли присъдата на първия съд да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

            Представителят на СГП пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Не споделя изложените от защитата аргументи за допуснати процесуални нарушения и в частност – липса на мотиви. Намира, че в мотивната част на присъдата си съдът е изложил подробни съображения кои доказателствени източници кредитира и кои – не, като е посочил и съображенията си за това. Не споделя доводите на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимите по вменените им престъпни състави, като намира, че служителите на МВР също са граждани. Счита, че наказателната отговорност на всяко от подсъдимите лица е индивидуализирана правилно, при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността им обстоятелства.

 

            Подсъдимият Г.Н.Ц., при упражняване правото си на лична защита, посочва, че се касае до грубо отношение от полицаите и това не е присъдата, която заслужава. В последната си дума моли за справедлива присъда.

 

            Подсъдимият Г.П.Д., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. В последната си дума също моли за справедлива присъда.

                       

            ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

           

            За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. В.Р.В.и К.И.И., снети в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 15.06.2018 г., показанията на св. И.Д.Н.(л. 31 от досъд. п-во), Н.С.К. (л. 32 от досъд. п-во), С..Г.С.(л. 33 от досъд. п-во), А.Г.К.(л. 34 – 35 от досъд. п-во), К.С.С.(л. 36 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК, незаверени копия на акт за установяване на административно нарушение от 01.02.2016 г. (л. 5 от досъд. п-во), акт за установяване на административно нарушение бл. № 267985/ 01.02.2016 г. (л. 7 от досъд. п-во) и талон за медицинско изследване към него бланков № 0041217 (л. 6 от досъд. п-во), план за провеждане на СПО за времето от 07,00 на 28.01.2016 г. до 07,00 ч. на 04.02.2016 г. (т. І, л. 54 – 58 от съд. п-во), справка за съдимост на подс. Д. (т ІІ, л. 27 от съд. п-во) и справка за съдимост на подс. Ц. (т. ІІ, л. 29 – 30 от съд. п-во).

            Така събраните гласни доказателствени източници съдебният състав в основни линии е кредитирал. Съдът е дал вяра на показанията на св. К., С., Н., С. иК., като е преценил, че същите са логични, последователни, детайлни и безпротиворечиви. Приел е, че тези показания хронологично и детайлно установяват датата и мястото на извършване на деянията, авторството на същите, конкретиката на предприетите от страна на подсъдимите действия и употребените изрази. При формиране на изводите си по фактите съдът не се е доверил на показанията на св. В. и И., като е преценил, че са недостоверни и насочени към изграждане на защитна версия на подсъдимите по обвиненията. Преценил е, че същите са лишени от логично обяснение, поради липсата на обективна причина да бъде извикан втори автопатрул, освен предприетите действия от подсъдимите лица.

            Събраните по делото писмени доказателствени средства, СРС е кредитирал изцяло.

            Пред настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени средства не са ангажирани. Съдът изгради изводите си по фактите изцяло на база на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция гласни и писмени доказателствени средства.

                       

            Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел, от фактическа страна, че на 01.02.2016 г., в гр. София, около 05,10 часа, полицейските служители при 05 РУ – СДВРА.К. и К. С., назначени като АП 68, спрели за проверка на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“ лек автомобил марка „Ауди А8“ с ДК № *******, движещ се с посока от моста „Чавдар“ по бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Велека“. Полицейските служители установили водача на автомобила като В.Р.В.. В автомобила като пътник на предната дясна седалка пътувал подсъдимия Г.П.Д.. Докато течала проверката, зад патрулния автомобил спрял лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е500“ с ДК *******. Било около 05,20 часа. От автомобила „Мерцедес“ излязъл водачът – подс. Г.Н.Ц., и започнал да крещи към полицаи К. и С.: „Ей, смешници, пуснете моите хора, ще ви дам двайсетте лева, за които сте ги спрели“. Полицейските служители разпоредили на подс. Ц. да се качи в автомобила, като той не изпълнил разпореждането. От лекия автомобил марка „Ауди А8“ с ДК № ******* излязъл пътникът – подс. Д., и започнал да крещи на полицай К. и С.: „Елате бе, аз също ще ви дам двадесет лева и си *******на някъде“. Полицейските служители повикали техни колеги за съдействие. През това време подсъдимите Ц. и Д. започнали да псуват полицаите К. и С. с думите: „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като същевременно започнали да ги блъскат с ръце и тяло към служебния автомобил. Полицаите решили да задържат подсъдимите и да им поставят белезници. Подсъдимите Ц. и Д. оказали яростна съпротива, като продължили да блъскат полицаи К. и С. с ръце и тяло, и да ги плюят. Около 05,30 часа на място пристигнал АП 61 при 05 РУ – СДВР, в състав полицаи Иво Н., С..С. и НиколайК.. При задържането подсъдимия Ц. се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Имате семейства и деца и не можете постоянно да ги пазите. Имаме силни адвокати и прокурори, че „свирки“ ще ни правите, за да се отървете от нас!“. При задържането подс. Д. се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Мърши гадни, бихме се преди малко с десет човека, с вас ли измекяри няма да се справим“.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът е приел за установено, от правна страна, че с деянието си подсъдимият Г.Н.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се отличава с изключителен цинизъм – псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Ей, смешници, пуснете моите хора, ще ви дам двайсетте лева, за които сте ги спрели“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Имате семейства и деца и не можете постоянно да ги пазите. Имаме силни адвокати и прокурори, че „свирки“ ще ни правите, за да се отървете от нас!“. Приел е, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Ето защо е признал подсъдимия Цвеанов за виновен по така повдигнатото му обвинение и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

            Съдът е приел за установено, от правна страна, че с деянието си подсъдимият Г.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и се отличава с изключителен цинизъм – псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Елате бе, аз също ще ви дам двадесет лева и си *******на някъде““, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Мърши гадни, бихме се преди малко с десет човека, с вас ли измекяри няма да се справим“. Приел е, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Ето защо е признал подсъдимия Д. за виновен по така повдигнатото му обвинение и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

           

            Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, изцяло споделя фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимите по отношение на осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

            Така, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към личността на подс. Ц. и Д. и съдебното им минало, като прецени, че същите са изградени на обстоен и задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност – въз основа на справките за съдимост на същите, които съдът няма основание да не кредитира изцяло.

            СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав относно местонахождението на подс. Ц. и Д. и св. В. и И.а към инкриминираните по делото час и дата – на 01.02.2016 г., около 05,20 часа, и предприетата по отношение на водача В. полицейска проверка от страна на полицейските служители към 05 РУ – СДВР, група „ООР“ – св.А.К. и К. С.. Тези факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията на св. В., И.а, К. и С.. Така събраните доказателствени източници са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и за съда не възникна никакво съмнение, че са депозирани обективно, достоверно и безпристрастно, и няма пречка да бъдат кредитирани от инстанциите по същество при изграждане на изводите им по фактите.

            Действително, в показанията си, депозирани пред съда, св. В. и И.а не са в състояние да възпроизведат ясно, точно и в пълнота определени детайли от възприетата от тях фактическа обстановка. Тези несъответствия и непълноти се обясняват добре с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на събитията, за които свидетелите дават показания – 01.02.2016 г. и тези на разпита на свидетелите пред съда – 15.06.2018 г., както и с индивидуалните особености на всеки човек да възприема и пресъздава факти и обстоятелства след известен период от време. Констатираните несъответствия и непълноти, обаче, по никакъв начин не разколебават убеждението на инстанциите по същество, че събраните гласни доказателствени средства в обсъдените по-горе части, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, позволяваща  формиране на еднозначни изводи по фактите.

            Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд по фактите, относно поведението на подс. Ц. и Д. в хода на полицейската проверка, агресивното им поведение и отправените изрази към полицейските служители К. и С.. За да формира изводите си в този смисъл, първият съд е подложил на внимателен и детайлен анализ събраните по делото гласни доказателствени източници и правилно е приел, че следва да се довери на показанията на св. К. и С., които са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и за инстанциите по същество не възникват съмнения, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Показанията на тези свидетели намират косвена доказателствена опора и в съобщеното от св. Н.,К. и С. по отношение на поведението на подсъдимите лица при задържането им при идването на АП – 61 към 05 РУ – СДВР, което кореспондира безусловно с твърденията на св. К. и С. за поведението на подсъдимите към началото на полицейската проверка, довело до търсене на съдействие от друг автопатрул.

            В тази връзка настоящият състав намира, че изцяло следва да кредитира и показанията на св. Н.,К. и С., касателно поведението на подсъдимите след пристигането им на мястото на извършващата се от св. К. и С. полицейска проверка, като съобрази, че същите са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и за инстанциите по същество не възникват съмнения, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Не намира основание възражението на защитата в смисъл, че показанията на тези свидетели са „копи пейст“, поради което и не следва да бъдат кредитирани с доверие. Действително, същите са сходни по съдържание, но това добре се обяснява с обстоятелството, че са депозирани от лица, възприели идентични факти и обстоятелства, както и че техните показания са депозирани кратко време след възприемане на релевантните по делото факти и обстоятелства – на 01.02.2016 г.

            Правилно СРС е приел, че показанията на св. И.а и В. относно поведението на подсъдимите лице и причината да бъде извикан на място още един автопатрул към 05 РУ – СДВР, не могат да бъдат кредитирани с доверие, като нелогични, житейски неубедителни и неправдоподобни. В тази насока решаващият първоинстанционен съд е изложил убедителни, макар и лаконични съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя. Така, напълно нелогични са показанията на св. В. в смисъл, че не е възприел реплики от страна на подсъдимите, опит за бягство и дърпане от полицейските служители, но едновременно с това е възприел, че полицаите са се заяждали с компанията на подсъдимите (св. В. сочи: „обиждаха ни, аз бях в колата и не чух как. Не мога да посоча тогава как разбрах, че са ни обиждали“) и безпричинно са извикали втори автопатрул. Анализът на показанията на св. В. еднозначно сочи, че същият едновременно не е възприел поведението на полицейските служители и на подсъдимите, но дава показания за същото. Правилно при това, първият съд е преценил, че показанията на този свидетел в обсъжданата част, са напълно недостоверни и неубедителни, и насочени към изграждане на защитна версия на подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Изложеното в пълна степен е относимо и към показанията на св. И.а – напълно нелогични са показанията й в смисъл, че веднага след като полицейският служител разпоредил на подс. Ц. да влезе в управлявания от него автомобил, на място пристигнал втори автопатрул, както и че полицейският служител едновременно е разпоредил на Ц. и И.а да слязат от автомобила, а Ц. да влезе обратно вътре.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че правилно в основата на изводите си по фактите, първият съд е поставил показанията на св. К., С., Н.,К. и С., като е изложил убедителни съображения защо кредитира тези гласни доказателствени източници и не дава вяра на съобщеното от св. И.а и В. относно поведението на подсъдимите лица по време на полицейската проверка и механизма на извършване на инкриминираните деяния.

            Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря.

           

            Така установената фактическа обстановка позволява да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият Г.Н.Ц. и Г.П.Д. са осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

            За съставомерността на деянието от обективна страна по чл. 325, ал. 1 от НК се изисква да бъде установено, че деецът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно константната съдебна практика и ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено по н.д. № 4/1974 г. (т. 2) „непристойни” са онези действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред” е налице когато дееца, чрез действията си, изразява демонстрация против установения ред, която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено нарушава нормите на нравствеността. „Явно неуважение към обществото” има когато дееца, чрез действията си, изразява открито висока степен на неуважение към личността.

            Хулиганството съдържа един характерен за това престъпление признак – специален мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от съществуващите социални норми на поведение – стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред.

            Хулиганството е квалифицирано по чл. 325, ал. 2, пр. 1 от НК. Чл. 325, ал. 2 НК съ­дър­жа три от­дел­ни хи­по­те­зи: а) ко­га­то де­янието е съпро­во­де­но със съпро­ти­ва сре­щу ор­ган на власт­та или пред­ста­ви­тел на об­щест­ве­ност­та, изпъл­ня­ващ за­дъл­же­ния по опаз­ва­не на об­щест­ве­ния ред; б) ко­га­то де­янието по своето съ­дър­жа­ние се от­ли­ча­ва с из­к­лю­чи­те­лен ци­ни­зъм или в) ко­га­то се от­ли­ча­ва с из­к­лю­чи­тел­на дър­зост.

            Съпротива сре­щу ор­га­ни­те на власт­та или пред­ста­ви­те­ли на об­щест­ве­ност­та, изпъл­ня­ва­щи за­дъл­же­ния по опаз­ва­не на об­щест­ве­ния ред има, ко­га­то из­вър­ши­те­ли­те не прекра­тя­ват дейст­вията въпре­ки на­ме­са­та на те­зи ор­га­ни. Съпротивата не мо­же да се ква­ли­фи­ци­ра ка­то са­мостоятел­но престъпле­ние по чл. 269–271 НК, за­що­то е въз­ве­де­на ка­то еле­мент от ква­ли­фи­ци­ра­ния състав на ху­ли­ган­ст­во­то. Ако оба­че ху­ли­ган­ски­те дейст­вия са съпро­во­де­ни с по­се­га­тел­ст­во вър­ху те­лес­на­та непри­кос­но­ве­ност или чест­та и достойн­ст­во­то на те­зи ор­га­ни, ще е на­ли­це съв­куп­ност от престъпле­ния, на­ред с ква­ли­фи­ци­ра­но­то пре­стъп­ле­ние ху­ли­ган­ст­во. Кои ли­ца са „ор­ган на власт“ и „пред­ста­ви­тел на обще­стве­ността“, е по­со­че­но в чл. 93 НК. Съставът на чл. 325, ал. 2 НК изиск­ва на те­зи ор­га­ни да е ока­за­на съпро­ти­ва при изпъл­не­ние на за­дъл­же­нията им по опаз­ва­не на об­щест­ве­ния ред.

            Съдебната прак­ти­ка приема, че де­янието се ха­рак­те­ри­зи­ра с из­к­лю­чи­те­лен ци­ни­зъм, ко­га­то ху­ли­ган­ски­те дейст­вия са осо­бе­но нагли и без­срам­ни, гру­бо на­ру­ша­ват нрав­ст­ве­ни­те прин­ци­пи и чув­ст­ва на граж­да­ни­те. Хулигански дейст­вия, от­ли­ча­ва­щи се с из­к­лю­чи­те­лен ци­ни­зъм, след­ва да се счи­тат и раз­в­рат­ни дейст­вия, из­вър­ше­ни публич­но и съз­да­ва­щи въз­му­ще­ние сред об­щест­во­то, за­що­то с тях се на­ру­ша­ват пра­ви­ла­та на при­ли­чие. Изключителна дър­зост е на­ли­це, ко­га­то в мно­го гру­ба фор­ма се за­ся­гат ин­те­ре­си­те на об­щест­во­то или лич­ност­та и упо­ри­то не се прекра­тя­ват, из­ра­зя­ват пре­небре­жи­тел­но от­но­ше­ние към об­щест­ве­ния ред или към дру­ги об­щест­ве­ни или лич­ни ин­те­ре­си. С тях се скан­да­ли­зи­ра об­щест­во­то, из­ра­зя­ват гру­бо на­хал­ст­во или теж­ко оскър­бле­ние (вж. ППВС № 2/29.06.1974 г., постановено по н.д. № 4/1974 г., раздел ІІ, т. 2).

 

            В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната дата – на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, подс. Ц. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Ей, смешници, пуснете моите хора, ще ви дам двайсетте лева, за които сте ги спрели“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Имате семейства и деца и не можете постоянно да ги пазите. Имаме силни адвокати и прокурори, че „свирки“ ще ни правите, за да се отървете от нас!“. Предприетото от подсъдимия Ц. поведение е безусловно неприлично, безсрамно, скандализиращо присъствалите лица, в т.ч. полицейските служители, присъствали на мястото на извършване на деянието. Деянието при това, е осъществено на публично място – на кръстовище, където се намирали полицейските служители и където е могло да бъде възприето и от други лица.

            Защитата възразява, че поведението на подс. Ц. не съдържа признаците на хулиганство, по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като поради ранния част, на мястото на извършване на деянието не е имало други лица. Този довод настоящата инстанция намира за неоснователен. От една страна, за съставомерността на деянието по този законов текст се изисква да е била създадена възможност хулиганските действия да станат достояние на трети лица, каквато възможност като цяло в случая е била създадена, предвид обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, на кръстовище. От друга страна, на мястото на извършване на деянието, както правилно посочва и представителя на държавното обвинение, са се намирали освен приятелите на подсъдимите – св. В. и И.а, още и полицейските служители К., С., Н.,К. и С., които също са възприели хулиганските действия на подсъдимия и у които е било предизвикано възмущение. Предвид изложеното съдът намира, че с деянието си, подс. Ц. е осъществил от обективна страна всички признаци от престъпния състав по чл. 325, ал. 1 от НК.

            Деянието, осъществено от подс. Ц., е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, тъй като подсъдимият продължително време и след намесата на полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, не изпълнил разпорежданията им и не преустановил хулиганското си поведение.

            Деянието, осъществено от подс. Ц., се отличава и с изключителен цинизъм, предвид това, че същият псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Ей, смешници, пуснете моите хора, ще ви дам двайсетте лева, за които сте ги спрели“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, и крещял към полицейските служители, които опитвали да го задържат: „Имате семейства и деца и не можете постоянно да ги пазите. Имаме силни адвокати и прокурори, че „свирки“ ще ни правите, за да се отървете от нас!“. По този начин подсъдимият демонстрирал изключително сериозно незачитане на установения правов ред и правилата на приличие, безсрамност и арогантност.

            Подсъдимият Ц. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Правилни са при това изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя, като правилни и обосновани, изводите на СРС, от правна страна, че с деянието си подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Въззивната жалба на защитата на подсъдимия в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователна.

 

            Така установената фактическа обстановка позволява да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият Г.П.Д. е осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

            В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната дата – на 01.02.2016 г., около 05,20 – 05,30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ и ул. „Тодорини кукли“, подс. Д. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Елате бе, аз също ще ви дам двадесет лева и си *******на някъде“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, като блъскал с ръце и тяло, и плюл полицейските служители К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР, като при задържането му се опитал да рита и блъска полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, и им крещял: „Мърши гадни, бихме се преди малко с десет човека, с вас ли измекяри няма да се справим“. Предприетото от подсъдимия поведение е безусловно неприлично, безсрамно, скандализиращо присъствалите лица, в т.ч. полицейските служители, присъствали на мястото на извършване на деянието. Деянието, при това, е осъществено на публично място – на кръстовище, където се намирали полицейските служители и където е могло да бъде възприето и от други лица.

            Защитата възразява, че поведението на подс. Д. не съдържа признаците на хулиганство, по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като, поради ранния част, на мястото на извършване на деянието не е имало други лица. Този довод настоящата инстанция намира за неоснователен. От една страна, за съставомерността на деянието по този законов текст, се изисква да е била създадена възможност хулиганските действия да станат достояние на трети лица, каквато възможност като цяло в случая е била създадена, предвид обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, на кръстовище. От друга страна, на мястото на извършване на деянието, както правилно посочва и представителя на държавното обвинение, са се намирали освен приятелите на подсъдимите – св. В. и И.а, още и полицейските служители К., С., Н.,К. и С., които също са възприели хулиганските действия на подсъдимия и у които е било предизвикано възмущение. Предвид изложеното съдът намира, че с деянието си, подс. Д. е осъществил от обективна страна всички признаци от престъпния състав по чл. 325, ал. 1 от НК.

            Деянието, осъществено от подс. Д., е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, тъй като подсъдимият продължително време и след намесата на полицай К.С.С., полицай А.Г.К., полицай Н.С.К., полицай И.Д.Н.и полицай С..Г.С.– служители на 05 РУ – СДВР, не изпълнил разпорежданията им и не преустановил хулиганското си поведение.

            Деянието, осъществено от подс. Д. се отличава и с изключителен цинизъм, предвид това, че същият псувал, заплашвал и крещял обидни думи към полицай К.С.С.и полицай А.Г.К.– служители на 05 РУ – СДВР: „Елате бе, аз също ще ви дам двадесет лева и си *******на някъде“, „Е са ви ******униформени педерасти“, „Айде бе *******, нали сте големи мъже“, и крещял към полицейските служители, които опитвали да го задържат: „Мърши гадни, бихме се преди малко с десет човека, с вас ли измекяри няма да се справим“. По този начин подсъдимият демонстрирал изключително сериозно незачитане на установения правов ред и правилата на приличие, безсрамност и арогантност.

            Подсъдимият Д. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Същият е съзнавал обществено- опасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Правилни са при това изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя, като правилни и обосновани, изводите на СРС, от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Въззивната жалба на защитата на подсъдимия в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователна.

 

            Пред настоящата съдебна инстанция защитата на подсъдимия Ц. излага доводи, че наложеното на подзащитния му наказание за осъщественото престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, се явява явно несправедливо. СГС намери искането на защитата и в тази му част за неоснователно, като съобрази следното:

            За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия Ц. за осъщественото от него престъпно посегателство с посочената правна квалификация, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство оказаното съдействие на съда за своевременно приключване на съдебното следствие, а като отегчаващи – обстоятелството, че подсъдимият е освобождаван от наказателна отговорност за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди и констатираните нарушения на ЗДвП при извършване на полицейската проверка, както и упоритостта при осъществяване на хулиганската проява. При това, СРС, НО, 111-ти състав е приел, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Ц., следва да се определи в размер по-близо минимума, предвиден в закона, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години.

            Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първоинстанционният съдебен състав относно установеното смекчаващо отговорността на подсъдимия Ц. обстоятелство, като намира, че като такива следва да се отчетат още младата му възраст към момента на извършване на инкриминираното деяние и трудовата му ангажираност.           Същевременно, при  така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че е налице паритет на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което обуславя определянето на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да му бъде наложено, в по-висок размер от определения му от СРС и около средния, предвиден за извършеното престъпление. Доколкото, обаче, срещу така постановения съдебен акт не е постъпил протест, съдържащ искане в този смисъл, настоящата съдебна инстанция не разполага с възможността да ревизира наложената на подсъдимия санкция в насока към завишаването й. Категорично, обаче, не са налице предпоставки за занижаване на определения от СРС размер на наказанието, което се следва на подсъдимия или за определянето му при условията на чл. 55 НК, в какъвто смисъл първият съд е изложил подробни аргументи, които настоящата инстанция изцяло споделя и поради това не намира за нужно да преповтаря. По делото не се констатират нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да налага извода, че предвиденото за извършеното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител. 

            Правилни са и изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от една година, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

            При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав, съобрази, че това е първо осъждане на Ц.. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

 

            Въззивният съд извърши служебна проверка на присъда на на СРС и в частта относно наложеното на подс. Д. наказание за осъщественото престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и прецени, че и в тази й част, присъдата се явява правилна и законосъобразна. За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, СГС в този си състав, съобрази следното:

            За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия Д. за осъщественото от него престъпно посегателство с посочената правна квалификация, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и оказаното съдействие на съда за своевременно приключване на съдебното следствие, а като отегчаващо – упоритостта при осъществяване на хулиганската проява. При това, СРС, НО, 111-ти състав е приел, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да се определи в размер по-близо минимума, предвиден в закона, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

            Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на първоинстанционният съдебен състав относно установените смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, като намира, че като такива следва да се отчетат още младата му възраст към момента на извършване на инкриминираното деяние и тежкото му социално положение (същият е безработен). При  така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че действително е налице превес на смекчаващите над отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което обуславя определянето на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да му бъде наложено, в размер под средния, предвиден в закона и по-близо до минимума. Правилно при това, районният съд е определил на подс. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца. Така наложеното наказание се явява едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК.

            Правилно първият съд е преценил, че не са налице предпоставки за определянето на наказанието, което се следва на подс. Д., при условията на чл. 55 НК. По делото не се констатират нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да налага извода, че предвиденото за извършеното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и на неговия извършител. 

            Правилни са и изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от десет месеца, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

            При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав, съобрази, че това е първо осъждане на Д.. При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

 

            Настоящата инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

 

            Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

            ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.06.2018 г., постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 111-ти състав по НОХД № 8935/2016 г. по описа на същия съд.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

           

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                          2/