РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Девин, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20215410100398 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 20.10.2017 г. е сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. CL. и
предоставяне на кредитен лимит между „Д. Кл. Б.” АД и Здр. Ем. П., ЕГН
**********, с който на физическото лице е предоставена карта с кредитен
лимит в размер на 4000 лева, за извършване на безналични плащания на стоки
и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ
(банкомат) или ПОС. Твърди, че непогасените суми по горецитирания
договор са в размер на 2464.45 лева, от които: главница, дължима съгласно
т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на
2274.50 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т.11.1 от
Раздел XI на Общите условия, считано от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г., в
размер на 189.59 лева. Твърди, че с Договора е било уговорено, че за всички
операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който
не се начислява уговорената фиксирана промоционална годишна лихва в
1
размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния
отчетен период. Твърди, че отчетен период е всеки период от срока на
действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до
последно число на същия календарен месец като след изтичане на отчетния
период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите
условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска,
съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия/ и т. 6 от Договора/, освен ако
не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на
разходите си. Твърди, че минималната погасителна вноска е сумата, която
титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от
размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на
отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярът на картата има задължение да
заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа
лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна
лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта/ т. 7.2 от
Договора, т. 11.1 от ОУ/. Твърди, че след подписване на Протокола,
ответникът е получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в
който е ПИН кода за картата на 26.10.2017 г. и от този момент кредитният
лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване, предаден е.
Видно от приложените Извлечения, кредитът макар и със закъснения или
пропуски на падежната дата е обслужван до м.01.2021 г., а след 11.01.2021г.
погасителни вноски изобщо не са правени. Твърди, че в приложеното
Извлечение 1 от 01.01.2021 г. минималната погасителна вноска е била в
размер на 413.89 лева и е била дължима до 15.01.2021 г., видно и от
следващите извлечения погасителни вноски изобщо не са постъпвали.
Твърди, че съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става
автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на
картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
която това задължение е станало изискуемо. На практика 150 календарни
2
дни, считано от 01.01.2021 г. кредитът е станал изцяло и предсрочно
изискуем. Твърди, че за събиране на задължението в PC - Девин подали
заявление по чл. 410 ГПК и е образувано ч.гр.дело № 191/2021 г. и съдът им
дал изрични указания да предявят иск за установяване на вземането, поради
което за тях възниква правен интерес да предявят настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска им срещу
Здр. Ем. П., ЕГН **********, като приеме за установено, че по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта D. CL. и
предоставяне на кредитен лимит от 20.10.2017 г. ответникът им дължи сума в
общ размер на 2464.09 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от
Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 2274.50 лева и
лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел XI на
Общите условия, считано от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г., в размер на 189.59
лева. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в размер на 300
лв., съгласно приложения списък с разноски.
В о. с. з. ищеца не изпраща представител. С молба Ю.К. ИВ. Н.
поддържа исковата молба. Относно разпределената доказателствена тежест и
поставените въпроси, моли съда да приеме следното: Категорично се
противопоставя на твърдението, че процесния договор има каквито и да са
белези на недействителност, още повече пък на основание посочената от
служебно назначения особен представител разпоредба на чл.11, ал.1, т.12 от
ЗПК като моли съда да вземе предвид съответната точка 9.1 от раздел IX на
Общите условия, която гласи, че след изтичане на всеки отчетен период
Издателя изпраща в писмена форма на посочения от Титуляра в искането
адрес за кореспонденция извлечение за всяка от издадените по искане на
Титуляра карти и осигурява Извлечението на разположение на Титуляра в
обслужващата го банка „П. Инв. Б.“ АД. Твърди, че от ищцовото дружество
ежемесечно са изпращани счетоводни извлечения по кредитната карта на
посочения от ответника адрес, както и са били на негово разположение във
всеки един офис от клоновата мрежа на „П. Инв. Б.“ АД, както и на
специалната онлайн платформа на дружеството на сайта - my.d*.bg., като от
цитираните счетоводни извлечения е видно какво се начислява и какво се
погасява по кредитната карта на всеки картодържател. Счетоводните
3
извлечения се съставят всеки месец автоматично от лицензираната от БНБ
система на „Д. Кл. Б.“ АД, като те ясно и конкретно отразяват пълния набор
от необходимата информация съобразена със законодателните изисквания и
по-специално с разпоредбите на ЗПК като излага подробни съображения
относно отпускането и предоставянето на кредитен лимит по револвираща
кредитна карта. Счита, че е безспорен фактът за настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението на ответника. Съгласно чл. 13.2.1. от общите
условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се
уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в плащането на което и
да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. Несъмнено
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
целият кредитен лимит е бил изцяло и предсрочно изискуем, предвид
настъпил падеж на 01.01.2021 г. Относно обстоятелството за факта на
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, моли съда
да има предвид, че „Д. Кл. Б." АД по своята същност е платежна институция
по смисъла на чл.З, ал.1, т.З от ЗПУПС, с предоставен лиценз от БНБ за
извършване на дейност като платежна институция и за тях не съществува
законовото изискване за изпращане на изрична покана за плащане и
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, каквото задължение
съществува за банките и банковите институции. Моли съда да приеме, че
претендираната наказателна лихва е дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и
т.11.1 от Общите условия, по своята същност е уговорена между страните по
договора, като съдържащите й се клаузи са съставени по ясен и недвусмислен
начин и с полагането на подписа от кредитополучателя, същият е изразил
съгласието си с нея и с нейното формиране при неизпълнение от негова
страна, както и че я приема по така договорения начин. Счита, че са
представили всички необходими и съотносими доказателства, за да подкрепят
в условията на пълно и главно доказване изчерпателно исковата им
претенция. Моли съда да се произнесе със съдебно решение, съгласно
петитума на исковата молба и да им присъди разноски в размер на 91.69 лева
за заплатена д.т., 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, 403 лева
възнаграждение за особен представител на ответника, 300 лева за
възнаграждение за вещо лице, както и разноските по ч.гр.д. № 191/2021 г. в
общ размер на 199.29 лева.
4
В о. с. з. ответника не се явява. За него назначения му особен
представител- адв. Св. Н.- Ст. оспорва иска. Поддържа изложените
съображения в отговора. Съобразно заключението на вещото лице и предвид
направеното възражение за прихващане в т. 4 от отговора на исковата молба,
моли съда да приеме, че размера на сумата, с която иска да бъде прихваната
евентуално дължимата главница от доверителя й да се счита предявена не за
1000 лева, а за 1990.89 лева, или това е заплатената лихва до момента от
ответника, като това възражение го прави в случай, че съда приеме, че
процесния договор за кредит е недействителен и ответника дължи само
чистата стойност по кредита, или само главницата. До момента той е внесъл
и лихви ако се приеме, че договора е действителен, то тези лихви
евентуално следва да бъдат намалени от главницата чрез направеното
възражение за прихващане. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Алтернативно моли да редуцира дължимия от него размер във връзка с
направените възражения. Със писмено становище моли съда да отхвърли
предявения иск. При постановяване на решението си, моли съда да вземе
предвид изложените подробни съображения в отговора на исковата молба,
както и приетата по делото ССчЕ.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 191/2021 г., по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 110/02.06.2021г., по която е разпоредено длъжникът Здр. Ем. П., с
ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. К. № *, вх. *, ет. * да заплати
на “Д. Кл. Б.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. Б. № * *, представлявано от изпълнителен директор С. Б. Ил. сумите:
2274.50 лева /две хиляди двеста седемдесет и четири лева и 50 стотинки/ -
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта D. CL. и предоставяне на кредитен лимит от 20.10.2017г.; 189.59 лева
/сто осемдесет и девет лева и 59 стотинки/ - наказателна лихва за периода от
01.01.2021г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
2274.50 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 31.05.2021г. до
изплащане на вземането, както и разноски 49.29 лева /четиридесет и девет
5
лева и 29 стотинки/ - държавна такса и 150.00 лева /сто и петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че на 20.10.2017 г. е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта D. CL. и предоставяне на
кредитен лимит между „Д. Кл. Б.” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Б. № * и Здр. Ем. П., ЕГН **********, с който на физическото
лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 4000 лева.
С протокол № 394420 от 26.10.2017г. ответникът е получил
кредитна карта с разрешен кредитен лимит 4000 лева.
По делото са представени извлечения по договора.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: 1. Извършените плащания от страна на
длъжника ЗДР. ЕМ. П. по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта D. CL. и предоставяне на лимит, сключен на 20.10.2017 год., в
размера на дължимата главница до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК - 31.05.2021 год. са в размер на 7670 лв., с което са покрити част
от лихвите и част от главницата. Според КСЧ неплатената главница е в
размер на 2274.50 лева, неплатени лихви 189.95 лева и 49.29 – съдебни такси,
общо в размер на 2513.74 лева. Претендираните лихви от страна на ищеца са
в размер на 189.95 лв., от които 124.02 лв. - револвираща лихва и 65.93 лв.-
наказателна лихва. 2. Плащанията от страна на длъжника по процесният
договор са в размер на 7670 лева, от които: погасена лихва – 1990.89 лв.
(наказателна лихва – 227.99 лв.; револвираща лихва – 1762.90 лв.) и погасена
главница – 5679.11 лв. В о.с.з. вещото лице пояснява, че лимита на картата е
4000 лева, а погасената главница е 5679.11 лева, тази разлика е затова, че той
е теглил, връщал, пак е теглил, след това е погасявал, затова е тази разлика.
Разходите в размер на 10183.74 лева включват начислени такси и лихви и тази
сума е усвоена с начислените такси и лихви и това е годишния процент на
разходите. Това е точно с револвиращата лихва, размера й съответства на
този процент, отразен в договора, а именно 12.68 %. По договора има каква е
минималната вноска, която е 5 % от разходваната сума, това е за първите
три месеца и така се изчислява тази револвираща лихва. За първата година
револвиращата лихва е 12 %, след това е 19 %. Годишния процент на
разходите включва само лихвата.
6
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в изпълнение на разпореждане на съда,
кредитора е предявил иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1
ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на
вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК. Предявеният
установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично вземане е допустим,
тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от
приложеното ч. гр. д. № 191/2021г. по описа на Районен съд – Девин, по което
има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, заявителя е получил разпореждането
на съда, постановено на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК на 12.10.2021г.
Настоящият установителен иск е предявен на 03.11.2021г. /куриер/ в
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира предявеният обективно
кумулативно съединен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК за основателен.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
между страните по делото е налице валидно сключено правоотношение, по
силата, на което на 20.10.2017 г. е сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта D. CL. и предоставяне на
кредитен лимит между „Д. Кл. Б.” АД и Здр. Ем. П., с който на ответника е
7
предоставена карта с кредитен лимит в размер на 4000 лева, за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Процесният договор е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата и не се констатират
нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му – т. 2 от договора, реквизит по чл.12, ал.1, т.7
ЗПК. Посочен е лихвения процент по кредита, условията, приложими по
отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички
приложими лихвени проценти – т.7, реквизит по чл.12, ал.1, т.8
ЗПК. Посочени са годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин – т.10 от договора, реквизит по чл.12, ал.1, т.9 ЗПК.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от
титуляра. С оглед изложеното, съдът приема, че договорът е валидно сключен
и между страните по него е възникнало договорно правоотношение, породено
от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Д. кл.“
и предоставяне на кредитен лимит.
Съгласно чл. 13.2.1. от общите условия, кредитът става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата,
когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо
задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
която това задължение е станало изискуемо. Установява се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2021г.,
целият кредитен лимит е бил изцяло и предсрочно изискуем, предвид
настъпил падеж на 01.01.2021 г. Съгласно заключението на вещото лице по
8
ССчЕ непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 2513.74
лева, от които: главница- 2274.50 лева, лихви - 189.95 лева и 49.29 лева –
съдебни такси /по заповедното производство/, но иска е предявен за сумата от
2464.09 лева, представляваща главница- 2274.50 лева, лихви - 189.59 лева
върху главницата, за периода - 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. В сключения
договор е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен
период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената
фиксирана промоционална годишна лихва в размер на 12 %, при условие, че
до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на
всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Експертизата на
вещото лице не е оспорена или опровергана от ответника, поради което съдът
я кредитира. Ответника дължи претедираната главница в размер на 2274.50
лева на основание т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите
условия, както и лихвата в размер на 189.59 лева върху главницата, считано
от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. на основание т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от
Раздел XI на Общите условия. В случая се касае за неточно /забавено/
изпълнение на задължение за погасяване на кредит спрямо ищеца,
съставляващо сбор от непогасени вноски с настъпил падеж към момента на
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство
/арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК/, ето защо възражението за прихващане на
ответника, обективирано в т.4 от отговора и поддържано в о.с.з се явява
неоснователно. В тежест на ответника е да докаже заплащане на вноските за
главница за претендирания период и лихвите. Неблагоприятните последици
от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника.
При тези доказателства, съдът приема за установено съществуването на
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договора за кредит и
пълното неизпълнение на договорните задължения на ответника –
кредитополучател в срока на договора и към настоящия момент, което
обосновава извод за изискуемост на претендираните от кредитора договорни
парични задължения. Предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск за
съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.410 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва да се
9
приеме за установено по отношение на ответника, че ответника З.П. дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 2464.09 лева, от които: 2274.50
лева - главница съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите
условия; 189.59 лева – лихва върху главницата, считано от 01.01.2021 г. до
31.05.2021г. съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел XI на Общите
условия, дължими по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта D. CL. и предоставяне на кредитен лимит от 20.10.2017 г., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК с № 110/02.06.2021г. по ч.гр.дело № 191/2021 г. по описа на
Районен съд – Девин.
Относно направените по делото разноски. Искането за установяване
на направените в заповедното производство деловодни разноски няма
самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д.
№ 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищеца е
направил разноски в общ размер на 1293.98 лева, от които по настоящото
дело 1094.69 лева /91.69 – д. т.- неправилно внесена като размер държавна
такса, вместо 49.29 лева, дължима за довнасяне държавна такса съгласно
чл.415 ал.4 от ГПК и Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК; 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; 403.00
лева – платен депозит за особен представител на ответника; 300.00 лева-
депозит за назначаване на СИЕ/, разноски в заповедно производство в общ
размер на 199.29 лева /49.29 лева - д.т. и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение/.
В исковото производство ищецът се е представлявал от
юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП на 200 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Ще следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 1151.58 лева, от които в исковото производство в размер на 952.29
лева /49.29 лева – държавна такса, 200.00 лева – юрисконсултско
10
възнаграждение, 403.00 – платен депозит за особен представител на
ответника; 300.00 лева- депозит за назначаване на СИЕ/, разноски в
заповедно производство в общ размер на 199.29 лева /49.29 лева - д.т. и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение/.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗДР. ЕМ. П., с
ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. К. № *, вх. *, ет. *, че дължи
на „Д. Кл. Б.” АД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Б. № * *, представлявано от изпълнителния директор С. Б. Ил.,
чрез пълномощника си юрисконсулт ИВ. Н. сумата в общ размер на 2464.09
лева /две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 09 ст./, от които:
2274.50 лева - главница съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на
Общите условия; 189.59 лева – лихва върху главницата, считано от
01.01.2021 г. до 31.05.2021г. съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел
XI на Общите условия, дължими по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта D. CL. и предоставяне на кредитен лимит от
20.10.2017 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 110/02.06.2021г. по ч.гр.дело № 191/2021
г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА ЗДР. ЕМ. П., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл.
См., ул. К. № *, вх. *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на „Д. Кл. Б.” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. № * *,
представлявано от изпълнителен директор С. Б. Ил., чрез пълномощника си
юрисконсулт ИВ. Н. сумата от 1151.58 лева /хиляда сто петдесет и един лева
и 58 ст./ – разноски по настоящото дело и по ч. гр. дело № 191/2021 г. по
описа на Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11