№ 123
гр. Харманли, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20255630100351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов
стаж.
Подадена е искова молба oт Т. С. А., ЕГН **********,от гр.Симеоновград, ул. ***
против ТД на НОИ-гр.Хасково, ЕИК:***, ул. ****, в която се сочи, че през периода
10.05.1972год. до 27.11.1972год. е работил като шофьор на товарен автомобил ЗИЛ 164 в
ГОНС гр.Симеоновград.Този стаж бил отразен в трудовата книжка.Ищеца е отправил искане
за издаване на удостоверение за положения от него труд.В отговор на Община Симеоновград
е посочено ,че негови данни на се открити в разплащателните ведомости.Работодателят
ГОНС Симеоновград е без правоприемник. Моли, да се постанови Решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищеца има трудов стаж за периода от
10.05.1972год. до 27.11.1972год. като шофьор на товарен автомобил ЗИЛ 164 в ГОНС
гр.Симеоновград.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника ТП на НОИ, в който твърди, че счита исковата молба за допустима за
претендирания период. Относно основателността на иска, ответникът щял да изрази
становище след разпита на свидетелите.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна
на ответника Община Симеоновград.
След преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на
събраните в хода на процеса доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна: От представеното заверено копие на Трудова книжка на Т. С. А. се установява,че от
10.05.1972г. до 27.11.1972г.,ищеца е работил като шофьор в ГОНС-Марица.Представени са :
заверено копие на писмо с №С-6609#1/16.11.2021 г от Община Симеоновград; заверено
копие на писмо с №С-7055/18.12.2024 г от Община Симеоновград.В които се сочи,че при
направена проверка за установяване на трудов стаж на ищеца за периода от 10.03.1972г. и
10.05.1972г. до 27.11.1972г. не са открити данни в разплащателните ведомости.Ответника
Община Симеоновград не е взела становище по иска.При анализа на двете посочени писма
не става ясно,дали в общинска администрация се намират документи за исковия период или
1
има такива,но името ищеца не е намерено. На основание чл.176 от ГПК ,съда разпореди
ответника Община Симеоновград, представлявана от Кмета М.РА.а,да се яви в съдебно
заседание и да даде обяснения на следните въпроси:Съхраняват ли се документи издадени
от ГОНС Симеоновград,удостоверяващи трудов и осигурителен стаж за периода
10.05.1972год. до 27.11.1972год. На основание чл.176 ал.2 от ГПК,ответника е предупреден
за последиците от неизпълнението на това задължение,а именно:В случай,че страната не се
яви,отказва да отговори без основателна причина,както и когато са дадени уклончиви или
неясни отговори на основание чл.176 ал.3 от ГПК,съда може да приеме за доказани
обстоятелствата, за които е следвало да се дадат обяснения.Не е получен отговор на въпроса
и съда счита,че за посочения период в Община Симеоновград се съдържат документи
издадени от ГОНС Симеоновград,удостоверяващи трудов и осигурителен стаж за периода
10.05.1972год. до 27.11.1972год.Ето защо не е необходимо да бъде представено
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж съгл. чл. 5, ал.2 от ЗУТОССР.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите:Д.С.Ж. и
Б.Т.Б., които са работили при същия работодател, се установява, че действително ищеца е
работил през исковия период по трудово правоотношение в ГОНС Марица, на длъжността
„шофьор”, на пълно работно време. Така събраните по делото гласни доказателства съдът
кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен
материал, вътрешно убедителни, логични и неопровергани от други доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.1, ал.1, т.3 о т
ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени
доказателства, годни да установят съответния трудов стаж. Ето защо, допустимостта на иска
по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното
предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че
книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или
унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж съгл. чл.5,
ал.1 от ЗУТОССР. А когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по
реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж съгл. чл. 5, ал.2 от ЗУТОССР.
С оглед на изложеното предявения иск следва да се приеме за допустим предвид
представеното от страна на ищеца писмо с №С-6609#1/16.11.2021 г от Община
Симеоновград писмо с №С-7055/18.12.2024 г от Община Симеоновград.
Искът се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца,поради което
РС Харманли е местно и родово компетентен да се произнесе.Искът е предявен срещу
надлежната пасивно легитимирана страна, доколкото съгласно чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, Искът
за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че
ищеца С. е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „шофьор” в ГОНС
Марица,за процесния период от 10.05.1972г. до 27.11.1972г.При формиране на изводите си,
съда взе предвид представените писмени документи, които имат характер на начало на
писмено доказателство по чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, съгласно който по исковете за
установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не
са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Такива писмени документи
представляват представените от ищцата заверено копие на трудова книжка.От нея се
установява,че за периода от 10.05.1972г. до 27.11.1972г., ищеца е работил като шофьор в
ГОНС Марица.Трудовият договор и трудовата книжка са изрично посочени в чл.6, ал.2, т.1 и
2
т.5 от ЗУТОССР и следователно представляват два от алтернативно изброените в чл.6, ал.2
от закона документи, като същите съдържат и кумулативното наличие на посочените в ал.1
на същата разпоредба предпоставки, а именно издадена са от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, поради което имат характер на
начало на писмено доказателство. При изпълнение на това условие са допустими
свидетелски показания,поради което събраните следва да се обсъдят.По делото са разпитани
двама свидетели, като за всеки от тях са налице предпоставките на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР,
тъй като и двамата са работили при същия работодател през перидоа посочен от
ищеца.Установява се от показанията на свидетелитеД.Ж. и Б.Т., които също са работили при
същия работодател, че действително ищеца Т. С. е работил по трудово правоотношение от
10.05.1972г. до 27.11.1972г. в ГОНС Марица, на длъжност шофьор, на пълно работно
време.Доказа се по делото, че ищеца е работил, за което липсват данни в Община
Симеоновград относно трудовия му стаж. Съдът намира впечатленията на свидетелите за
процесния период за лични и непосредствени и ги кредитира в цялост, доколкото същите са
и непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, вътрешно
убедителни, логични и неопровергани от други доказателства по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и
гласните доказателства установяват, че в процесния период ищеца Т.С. е работил по трудово
правоотношение за периода от 10.05.1972г. до 27.11.1972г., на длъжност шофьор, с
месторабота ГОНС Марица, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото
възнаграждение. В този смисъл и предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Ищеца претендира присъждане на деловодни разноски по доказан размер.В това
производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл. 9,
ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не
се събират държавни такси.В ал.2- Съдебните разноски по делата за установяване на
осигурителен стаж са за сметка на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по
отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр.Хасково,
Булстат:***, ул. ****, представлявано от Директора О.Д.Д., че Т. С. А., ЕГН **********, от
гр.Симеоновград,ул.*** има трудов стаж за периода от 10.05.1972 г. до 27.11.1972 г. при
работодател ГОНС Марица,на длъжност шофьор, на пълно работно време, с месторабота —
ГОНС Марица.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3