Решение по дело №927/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 586

 

гр. Горна Оряховица, 13.12.2018г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Горнооряховският районен съд, първи състав, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 927 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.Т.Д. обжалва Електронен фиш серия К № 1300464, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП като законен представител на **** му е наложено административно наказание - глоба в размер на 150 лв. Поддържа, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - в ЕФ липсват данни за неговия издател – имена и длъжност, подпис на издателя, печат на ОДМВР и дата на издаване и са изтекли сроковете по чл.34, ал.1 и по чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН. Оспорва цялата обективирана във фиша фактическа обстановка. Оспорва, че има снимков материал, установяващ мнимото нарушение. Оспорва наличието на твърдяното ограничение на скоростта и действителното предвиждане на такова ограничение според схемата на пътната маркировка и пътните знаци, утвърдени за посочения участък от пътя и действала към 31.07.2016г. Оспорва вписаните във фиша дата, час, място на нарушението и посочената скорост от 94 км/ч. Оспорва изправността на АТС, както и неговата годност. Моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2016г. в 23:47 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 товарен автомобил ****, собственост на ****, който се движел в посока към гр.Варна. Била отчетена скорост на движение от 97 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 94 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и Е-24. Констатирано е превишение от 34 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000496F277.

След справка за собствеността на автомобила и установяване на водач и въз основа на данните от стационарната система тип „MultaRadar SD 580” е издаден процесният Електронен фиш серия К № 1300464 от ОД на МВР – Велико Търново за налагане на глоба в размер на 150 лева на жалбоподателя А.Т.Д. – законен представител /управител/ на ****, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДВП.

Електронният фиш е връчен на Д. на 22.10.2018г. /л.12/. С пощенско клеймо от 24.10.2018г. /л.4/ Д. депозирал жалба срещу електронния фиш.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал /име и длъжност/, както и печат на ОДМВР – Велико Търново, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е спазен предвидения в чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН срок. Цитираният в жалбата тримесечен срок е срокът на регламентираната в чл.34, ал.1 от ЗАНН давност за административнонаказателно преследване, който тече от извършване на нарушението и след изтичането на който законът не допуска образуване на административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В производството по чл.189 от ЗДвП този срок е поначало неприложим, тъй като в това производство не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство или система се осъществява в момента на неговото извършване.

Специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Доколкото заснемането има функция на АУАН, а електронният фиш – на наказателно постановление, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза започва да тече от датата на заснемане с техническото средство и от която дата започва да тече срока за съставяне на фиш по чл.34, ал.3 от ЗАНН. С оглед спецификата на производството, само в случай че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и/или се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че закрепеният в разпоредбата срок започва да тече от получаване на декларацията или от момента, когато е открит нарушителя.

В конкретния случай, видно от справките на л.9 и 10, електронният фиш е издаден на 03.08.2016г., т.е. три дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е неоснователен доводът на жалбоподателя, че електронният фиш не е издаден в срок. В случая нарушението е извършено на 31.07.2016г., а обжалваният електронен фиш е издаден на 03.08.2016г. - в шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Неоснователни са оплакванията, че отговорността на жалбоподателя Д. е погасена по давност, тъй като от извършване на нарушението са изминали повече от две години. Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 31.07.2016г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 31.07.2016г. в 23:47 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, товарен автомобил с рег. № В9597НС се е движел със скорост 97 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 към 31.07.2016г. /л.30-л.32/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер В9597НС. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.16–л.20/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л.7 и от справката на интернет страницата от Търговския регистър, жалбоподателят А.Т.Д. е законният представител /управител/ на ***, ЕИК *********, което е собственикът на заснетия товарен автомобил ****.

Съгласно писмо на ОД на МВР – Велико Търново рег. № 366000-28056/19.11.2018г. /л.34/ в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП А.Т.Д. не е представил в ОД на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2, пр.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя А.Т.Д. в качеството му на законен представител на юридическото лице – собственик на това МПС.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение от 31 до 40 км/ч - глоба от 150 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 97 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 94 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 37 км/ч и приетото за установено превишение от 34 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л.15/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010г. до 08.12.2020г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016г. /л.13/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580”  по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015г.

Предвид изложеното съдът приема, че използваната за заснемане на нарушението стационарна система за видеозаснемане е била поставена, калибрована и използвана в съответствие с изискванията на закона.

По изложените по – горе съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1300464, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на А.Т.Д., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание - глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: