Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………04.04.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………дванадесети
март…...……….………...……...……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6350…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са от „Микса” ЕООД срещу Г.С.В.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 4869,13 лв.,
представляваща сборът от продажната цена по три договора за търговска продажба
на допълващ фураж за дойни крави, обективирани в следните фактури: 1/
**********/22.03.2018 г. – остатък от 961,87 лв. /издадена за сумата от 2199,60
лв./ и 2/ **********/26.03.2018 г. – 3576,00 лв., ведно със законната мораторна
лихва, както следва: 1/ 70,01 лв. върху сумата от 961,87 лв., изтекла за
периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и 2/ 260,25 лв. върху сумата от
3576,00 лв., изтекла за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г., както и за
заплащане на законната мораторна лихва върху главните парични вземания от
подаване на исковата молба – 14.12.2018 г., до окончателното плащане.
Ищецът „Микса” ЕООД твърди, че между него и ответника
са възникнали действителни правоотношения по два договора за търговска продажба
на описаните в процесните две фактури стоки – фураж за дойни крави. Поддържа, че е изпълнил точно всички правни задължения
по релевантните договори за търговска продажба, като ответникът е следвало да
заплати уговорената продажна цена.
Конкретно сочи, че с ответника Г.С.В.
на първо място са сключили договор за
продажба на следните стоки - 3525 кг. допълващ фураж за дойни крави 18+УРЕЯ 25
с цена на един килограм от допълващия фураж от 0,52 лева без включен ДДС. На
22.03.2018 г. продавачът предал на купувача цялото количество допълващ фураж,
което било прието от ответника без възражения. За извършената продажба ищецът
издал, а ответникът получил и подписал данъчна фактура № **********/22.03.2018
г. на стойност 2199,00 лв. с ДДС, като купувачът се задължил да плати покупната
цена на 22.03.2018 г. Признава, че ответникът е заплатил част от цената на
закупената стока, като към настоящия момент непогасения остатък по посочената
фактура е в размер на 961,87 лева.
Впоследствие, „МИКСА“ ЕООД и Г.С.В. са постигнали ново
съгласие и са сключили договор за покупко-продажба на следните стоки и при
следните условия: 1/ 4000 кг. допълващ фураж за дойни крави 18+УРЕЯ 25, с цена
на един килограм от този вид допълващ фураж е 0,52 лева без ДДС или общата
продажна цена на закупеното от ответника Г.С.В. количество е на стойност 2080
лева без ДДС; и 2/ 2000 кг. допълващ фураж за дойни крави 17+урея, с цена на
килограм от този вид допълващ фураж е 0,45 лева без ДДС или общата продажна
цена на закупеното от ответника Г.С.В. количество е на стойност 900 лева без
ДДС. На 26.03.2018 г. посочените количества допълващ фураж са предадени на
ответника и са приети от него без възражения. За извършената продажба ищецът
издал, а купувачът подписал фактура № **********/26.03.2018 г. на обща стойност
3576 лева с ДДС, като купувачът се задължил да плати покупната цена на
26.03.2018 г. Плащане не последвало.
Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати уговорената продажна цена на стоките, които са му били продадени и
предадени на 22.03.2018 г. и 26.03.2018 г., ищецът претендира и обезщетение за
забавено изпълнение общо в размер на 331,26 лв. – 1/ 71,01 лв. - обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата от 961,87 лв.,
представляваща непогасен остатък от задължението по данъчна фактура №
**********/22.03.2018 г., за периода от 23.03.2018 г., до 13.12.2018 г. и
2/260,25 лв. - обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху сумата от 3576,00 лв. по данъчна фактура № **********/26.03.2018 година,
за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4869,13 лв. включваща следните
суми 1/ 4537,87 лв. — главници, представляващи неизплатена цена на продадени
стоки - 961,87 лв. - непогасен остатък от задължението за заплащане на
продажната цена на стоките по фактура № **********/22.03.2018 г. и 3576,00 лв.
- неплатена продажна цена на стоките, по фактура № **********/26.03.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по
окончателното плащане 2/ 331,26 лв. - обезщетение за забавено изпълнение -
71,01 лв. - обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 961,87 лв.,
представляваща непогасен остатък от задължението за заплащане на продажната
цена на стоките, по фактура № **********/22.03.2018 г., за периода от
23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и 260,25 лв. - обезщетение за забавено изпълнение
върху сумата от 3576,00 лв., представляваща неплатена продажна цена на стоките,
по фактура № **********/26.03.2018 г., за периода от 27.03.2018 г., до
13.12.2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, но преди първото открито съдебно заседание е подал
молба вх. № 7052/08.03.2019 г. като заявява, че не оспорва иска и е заявил на
ищеца още преди завеждане на делото, че им признава вземането. Твърди, че е
извършил три плащания по фактурите както следва: на 20.01.2019 г. сумата от
2000,00 лв., на 18.02.2019 г. сумата от 1000,00 лв. и на 07.03.2019 г. сумата
от 1000,00 лв. Изразява желание и за спогодба.
В първото открито съдебно заседание във връзка с
подадената от ответника молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане
от 2 000,00 лв. на 20.01.2019 г. по сметка на ищеца в „ОББ“ АД и плащане
от 1 000,00 лв. на 19.02.2019 г. по сметка на ищеца в „Пощенска банка“ АД.
Изяснява, че сметката в „ОББ“ АД била закрита на 04.02.2019 г. и поради това
второто плащане от 18.02.2019 г. /по платежно нареждане л. 44 от делото/
впоследствие е било прехвърлено/платено от ответника по сметка на ищеца в
„Пощенска банка” АД на следващия ден. Третото плащане по закритата сметка в
„ОББ“ АД не е било прехвърлено към настоящия момент.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговски закон за
главницата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните
обстоятелства, че са налице 1/ два
сключени договора за покупко-продажба с предмет продажба на фураж за дойни
крави обективирани във фактура
№**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. и сключен договор, между страните, с предмет
изработване на бизнес план срещу заплащането на възнаграждение, 2/ прехвърлянето
на собствеността на стоките и тяхното предаване на ответника, който ги е приел
без възражения и 3/ заплащането от страна на ответника на следните суми 2000 лв.
с ДДС на 21.01.2019 г. и 1000,00 лв. с ДДС на 19.02.2019 г.
Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор
на исковата молба, а в своето становище от 07.03.2019 г. /л. 42 от делото/
ответникът е признал иска по основание и размер, което се установява от
неговите изявления - „не оспорвам иска“, „признавам им вземането“, също и от
неговото поведение – заплащане на части на задължението си. Въпреки това ищецът
не направи искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл. 237, ал. 1 ГПК и поради това направеното признание ще бъде ценено с оглед
разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така
решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
943/2010 г., IV г. о. е прието, че изявлението, с
което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание /както е в
случая/, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото
съгласно чл. 175 ГПК, а в решение № 199/05.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1171/2010 г., II г.о. се сочи, че твърдение
на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в
неговото становище по иска /каквото е становището от 07.03.2019 г./, следва да
се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни
в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано.
В настоящия случай данни опровергаващи признанието
направено от ответника по делото не само не са налице, но доказателствата по
делото подкрепят направеното признание.
От представените по делото фактура №
**********/22.03.2018 г. за 2199,60 лв. с ДДС, и фактура №
**********/26.03.2018 г. за 3576,00 лв., с ДДС се установява, че между страните
по настоящото съдебно производство са сключени два договора за търговска
продажба, по силата на които ищецът възмездно е прехвърлил на ответника правото
на собственост върху посочените в тези първични счетоводни документи стоки, при
уговорена цена с ДДС. Установява се, че вещите, предмет на двата договора за
търговска продажба, обективирани в по-горе описаните данъчни фактури, са
предадени на ответника в деня на
съставяне на тези първични счетоводни документи /така стокови разписки л. 5 и
л. 10 от делото/. Двете фактури и стоковите разписки са двустранно подписани, като
ответникът е посочен поименно – Г.В..
Следва да се посочи, че преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на
диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от
страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010
г., IV г.о./. По настоящото дело, ответникът Г.В. не е посочил и не се е
позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил
доказателства, различни от представените от ищеца, а с последователно поддържа,
че дължи на ищеца сумата по двете фактури от продажбата на фуража за дойни
крави /единствено твърди, че задължението му е частично погасено поради
извършени от него плащания/, фактически не е включил в предмета на спора по иска,
други обстоятелства и други доказателства, които да могат да обосноват извод за
неоснователност на този иск.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За да възникне претендираното главно субективно право
– за заплащане на уговореното възнаграждение по договорите за покупко-продажба,
следва да се установи наличието на предвидените в закона материални
предпоставки /юридически факти/, а именно: При така релевираните твърдения възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на действителни правоотношения по договор за
търговска продажба, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да
ги получи и да заплати уговорената продажна цена с ДДС и 2/ продавачът да е
предал стоката на купувача.
Както се посочи по-горе с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по
делото правнорелевантните обстоятелства, че са налице 1/ два сключени договора
за покупко-продажба с предмет продажба на фураж за дойни крави обективирани във
фактура №**********/22.03.2018 г. и фактура № **********/26.03.2018 г. и сключен договор, между страните, с предмет
изработване на бизнес план срещу заплащането на възнаграждение, 2/
прехвърлянето на собствеността на стоките и тяхното предаване на ответника,
който ги е приел без възражения т.е.
съдът приема, че задължението за заплащане на възнаграждение по договорите за
покупко-продажба е възникнало в своето основание и е изискуемо и 3/ заплащането
от страна на ответника на следните суми 2000 лв. с ДДС на 21.01.2019 г. и
1000,00 лв. с ДДС на 19.02.2019 г.
Фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен
писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид
на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписа си като получател и предавател, съответното време и място /така решение
№ 96/26.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 380/2008 г., I т.о./. Също в решение № 20/25.03.2013 г. на ВКС по т.д. №
206/2012 г., I т.о. се сочи, че фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
В представените по делото два броя данъчни фактури са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
търговска продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на
собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил
възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху посочените в
тези първични счетоводни документи стоки по видове и брой, при уговорена цена с
ДДС.
Договорът за
търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици,
към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включват в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения.
Правното действие на сключените два договора попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения
са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По
тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в
данъчните фактури стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за
ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В настоящото производство с писменото си становище
ответникът признава, че е получил стоките по процесните фактури, същото се
установява от приложените делото стокови разписки подписани от ответника. Нещо
повече, същият е извършил частични плащания по първата фактура, което се признава
от ищеца в исковата молба, като в резултат се претендира остатъкът от 961,87
лв.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго, какъвто не е настоящият случай. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. От предметното
съдържание на процесните данъчни фактури и стоковите разписки се установява, че
тези стоки са предадени на купувача на датите, на които са съставени тези
първични счетоводни документи. Следователно, изискуемостта на паричните
задължения за заплащане на продажната цена възниква от този момент.
От гореизложеното става ясно, че при предаването на
процесните вещи /с подписването на стоковите разписки ответникът е признал, че
стоките, предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени/
продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за
търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила
концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. След изпълнението на насрещната
престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на
купувача-ответник за заплащане на цената е станало
изискуемо съгласно уговореното.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори
за търговска продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и
главно доказване от ответника по пра-вилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен
извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство бяха
представени три платежни нареждания от ответника – с дати 21.01.2019 г.,
18.02.2019 г. и 07.03.2019 г. удостоверяващи плащания по сметка на ищеца в
„ОББ“ АД. В тази връзка ищецът представи писмени доказателства от които се
установи по делото, че неговата сметка в „ОББ“ АД, за която са представените
платежни нареждания е била закрита към
04.02.2019 г. /л. 52 и л. 53 от делото/, т.е. преди извършването на плащанията
на 18.02.2019 г. и 07.03.2019 г. Поради това ищецът призна извършеното плащане
на сумата от 2000,00 лв. с ДДС на 21.01.2019 г. по платежно нареждане, л. 43 от
делото /факт обявен за безспорен с доклада на съда/. Също обаче ищецът призна,
че е получил плащане на сумата от 1000,00 лв. по своя сметка в „Пощенска банка“
АД на 19.02.2019 г. /факт обявен за безспорен с доклада на съда/.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът е
извършил две плащания на ищеца по договорите за покупко-продажба – 1/ сумата от
2000,00 лв. на 21.01.2019 г. и 2/ сумата от 1000,00 лв. на 19.02.2019 г., с
които е погасил частично своите задължения по процесните фактури.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своите насрещни парични престации, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Тъй като паричните задъл-жения при договора
за покупко-продажба са срочни, купувачът изпада в забава при приемане на
вещите, предмет на този договор – арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Съдът, съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен процент за
процесния период, признанието на ответника и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е изчислил мораторната законна лихва върху сумата от 961,87 лв., изтекла
за периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г., която е в размер на 71,07 лв.
/претендирана от ищеца и призната от ответника е сума за законна лихва в размер
на 71,01 лв., следователно тя е дължимата/ и върху сумата от 3576,00 лв.,
изтекла за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г., в размер на 260,25 лв.
По делото се установи заплащане от страна на ответника на суми в общ размер на 3000,00 лв., което е недостатъчно за погасяване на неговото задължение, като не е посочено нито в хода на производството, нито в платежните документи по делото кои задължения се погасяват. В случая е налице изпълнение, респ. прихващане на две лихвоносни задължения, т.е. в случая изпълнението на длъжника не е достатъчно, за да покрие главницата и лихвите. Поради това се поставя въпроса кои свои задължения за главница и мораторна лихва и в каква поредност е погасил длъжникът с плащанията в размер на 3000,00 лв.? Съдът съобрази, че по поставения проблем е налице задължителна съдебна практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 3/29.03.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК по въпроса „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД“?, като ВКС е приел, че „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите“, тъй като законът не провежда разграничение дали лихвите са възнаградителни или обезщетителни.
В допълнение може да се посочи, че материята на
изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните
видове лихва – възнаградителна или мораторна /за забава/, договорна или
законна. Такава разлика не е уредена нито в ЗЗД от 1892 г., нито в ЗЗД от 1951
г., който възпроизвежда съдебната практика, че макар законът /ЗЗД от 1892 г./
да урежда само погасяването на лихвите преди главницата, преди нея се
удовлетворяват и разноските. Различна поредност при погасяването е законово
уредена само за държавните вземания. В Закона за събиране на държавните
вземания и всички последващи закони, уреждащи събирането на такива вземания е
установено правилото, че те се погасяват в последователност: главница, лихви,
разноски. Това обаче е изрична законова разпоредба, която се отклонява от
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но която
също не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или
мораторна /за забава/, договорна или законна.
Следователно извършеното плащане погасява най-първо
вземанията на ищеца за законна лихва върху сумата
от 961,87 лв., изтекла за периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. - 71,01
лв., и върху сумата от 3576,00 лв., изтекла за периода от 27.03.2018 г. до
13.12.2018 г. - 260,25 лв. и поради това исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане от страна на
ответника.
С останалата платена сума в размер на 2668,74 лв.
ответникът е погасил своето задължение в размер на 961,87 лв. – остатък от
главница по фактура № **********/22.03.2018 г. и част от главницата по фактура
№ **********/26.03.2018 г. в размер на 1706,87 лв., като в тази своя част
исковете следва да бъдат отхвърлени порази настъпило плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати единствено
сумата от 1869,13 лв. остатък от главница по фактура № **********/26.03.2018 г.,
като в останалата си част исковете следва да бъдат отхвърлени поради извършено
плащане от страна на ответника след завеждане на делото съобразно правилото на
чл. 235, ал. 2 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса, и адвокатско
възнаграждение /представен е банков документ удостоверяващ заплащане на
договореното възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ в общ размер на 798,04 лв. /685,00
лв. адвокатско възнаграждение и 293,04 лв. държавна такса/, тъй като действително
ответникът е признал иска, но е станал повод за завеждане на делото и в тази
връзка първото плащане от 20.01.2019 г. е
извършено едва след получаване от ответника на препис от исковата молба
за отговор, което се е случило на 07.01.2019 г. По приложението на чл. 78, ал.
2 ГПК в аспект на извършено след завеждането на иска плащане на претендираното,
е формирана богата и непротиворечива съдебна практика намерила израз в
определение № 255/30.05.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1076/2018 г., I т.о.,
определение № 843/17.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6176/2014 г., IV г.о.,
определение № 626/20.08.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 275/2010 г., IV г.о.,
определение № 277/14.05.2014 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 2432/2014 г., I г.о. В сочените
съдебни актове на ВКС е прието, че когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, както е в настоящия случай, на ищеца се дължат
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „Микса” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Георги Апостолов”
№ 14, вх. „А“, ет. 4, ап. 7, сумата от 1869,13
лв. /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ с ДДС,
представляваща остатък от цената по договор за търговска продажба, обективиран
в следната двустранно подписана данъчна фактура - фактура №
**********/26.03.2018 г., издадена за сумата от /3576,00 лв./, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от 14.12.2018 г. до окончателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ тези искове за
разликата до пълния им предявен размер общо от 4537,87 лв. – 961,87 лв. остатък от цената по договор за търговска продажба, обективиран в следната двустранно
подписана данъчна фактура - фактура № **********/22.03.2018 г., издадена за
сумата от /2199,60 лв./ и сумата от 1706,87 лв. по фактура № **********/26.03.2018
г. поради извършено плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предявени от „Микса” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул. „Георги Апостолов” № 14, вх. „А“, ет. 4, ап. 7 срещу
Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** за
заплащане на сумата от общо 331,26 лв. представляваща
сборът от дължимите законни мораторни лихви по периоди и размери
както следва: 1/ сумата от 70,01 лв. върху сумата от 961,87 лв., изтекла за
периода от 23.03.2018 г. до 13.12.2018 г. и 2/ сумата от 260,25 лв. върху
сумата от 3576,00 лв., изтекла за периода от 27.03.2018 г. до 13.12.2018 г. поради
извършено плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Микса” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Георги
Апостолов” № 14, вх. „А“, ет. 4, ап. 7, сумата от общо 798,04 лв. /седемстотин деветдесет и осем лева и четири стотинки/, представляващи
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат /685,00 лв./ и
за държавна такса /293,04 лв/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: