О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1559 ,
11.06.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев ч.гр.д.№ 1196 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2
вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх.13477
от 24.03.2020 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* против Разпореждане №4535 от
21.02.2020 г. по ч.гр.д. №1097 от 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК против длъжника Т.П.К. с ЕГН **********, в частта за сумата
от 120 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на задължения по договор за
кредит за текущо потребление от 01.07.2011г.Излагат се съображения, че претендираната
сума от 120 лв., представлява разход за
изискуем кредит, не е такса и не се начислява с оглед управлението на кредита.
Сочи се претендираната сума е регламентирана в Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД
прилага при извършване на услуги към клиентите си. Твърди се, че
кредитополучателят е запознат с общите условия към договора за кредит в т.8, от
които се препраща към тарифата на банката. Към жалбата се прилага документ,
наименован „Такси по кредити за текущо потребление“.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата
на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК“
ЕАД против Т.П.К. с ЕГН ********** за следните
суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2011 г.:
3789, 59 лв. – дължима главница; 517,66 лв.- дължима договорна лихва; 63.63 лв.
– обезщетение за забава и 120 лева- дължими разноски, представляващи разходи
при изискуем кредит.
На основание чл. 417 от ГПК е приложено
извлечение от счетоводните книги на банката, а съобразно разпоредбата на чл.
410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за кредит за текущо
потребление, ведно с приложенията към него, както и приложимите общи условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас
е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на търсената сума от 120
лева, представляваща вземане за разходи за извънсъдебно събиране на
задълженията, като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който забранява от потребителя да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Претендираната
от заявителя/частен жалбоподател сума от 120 лева като разход за изискуем
кредит, противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на
кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване на кредита.
Съдът
намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на
кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса.
Липсва и каквато и да е обосновка в сезиралото заявление съда- какви са услугите,
за които се претендира възнаграждението, дали същите са предоставени, както и
дали става въпрос за допълнителни по естеството си услуги.
На съда не е ясно какво е основанието за
претендиране на тази сума, при положение, че кредиторът се ползва от съдебната
защита на предвидените в ГПК производства. Ето защо присъждането ѝ също
би противоречало и на добрите нрави.
Действително кредитополучателят предварително
е бил уведомен и е подписал общите условия към договора за кредит за текущо
потребление от 01.07.2011 г., като по този начин се е съгласил да заплати на
банката посочените в т.5 от Тарифата на банката за такси и комисионни, сума от
120 лв. за разходи при изискуем кредит. Включването в общите условия на банката
на клаузи, противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК, не може да обуслови
тяхното прилагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следи дали искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. Правилно първоинстанционният съд е счел, че претендираната сума
от 120 лв., представляваща разход при изискуем кредит, не следва да се
присъжда, тъй като противоречи на закона и се е позовавал на разпоредбите на чл. .10а, ал.2 от ЗПК и чл.33 ал.1 от ЗПК, във вр.чл.21, ал.1 от ЗПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 120
лв. за разходи при изискуем кредит.
С
оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4535
от 21.02.2020 г. по ч.гр.д. №1097 от 2020 г. на Районен съд- Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: