№ 64
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500375 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 21 047, постановено на 19.03.2021 г. по т.д.
54/2020 г. на Окръжен съд-К., с което е осъден „Г.ф.“-гр.С. да заплати по иска
с правно основание чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ на ИВ. Ж. С. сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени физически и психически болки и страдания, причинени му от
осъществено на 27.03.2019 г. в гр. К. ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 1.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен в останалата му част до пълния му предявен размер от 50 000 лв.,
осъден е „Г.ф.“-гр.С. да заплати на основание чл. 38,ал.2 от ЗА на адвокат
Щ.Х. Щ. сумата 1 605,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска, осъден е „Г.ф.“-гр.С. да
заплати по сметка на ОС-К. сумата 1 200 лв. за дължима ДТ и сумата 140,40
лв. за направени бюджетни разноски, осъден е ИВ. Ж. С. да заплати на „Г.ф.“-
гр.С. сумата 157,41 лв. за разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
1
Жалбоподателят ИВ. Ж. С. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на
15.04.2021 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за
заплащане от „Г.ф.“-гр.С. на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от телесни увреждания при ПТП на 27.03.2019 г. за разликата над
уважения размер от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно
със законната лихва от 1.08.2019 г., а също и в частта му за разноските. Като
ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
26.06.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „Г.ф.“-гр.С. да му заплати сумата 50000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени
душевни болки и страдания вследствие на телесни увреждания, настъпили
при и в резултат на ПТП на 27.03.2019 г. по вина на неизвестен водач при
управлението на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано МПС), което обезщетение се претендира от
ищеца като пострадало лице от ответника „Г.ф.“-гр.С., ведно със законната
лихва върху сумата от датата, следваща отказа на фонда да извърши плащане
на поискано обезщетение 1.08.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Моли да
бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от „Г.ф.“-гр.С., по
съображения, изложени в писмен отговор от 15.06.2021 г. Претендира за
присъждане на разноски.
Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на
26.04.2021 г., в частта му, с която фондът е осъден да заплати на ИВ. Ж. С.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на
27.03.2019 г. ПТП, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от
1.09.2019 г., както и в частта му за разноските. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не
заявява искане за събиране на доказателства в производството пред
въззивната инстанция. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата,
подадена от ИВ. Ж. С., по съображения, изложени в писмен отговор от
2.07.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.
2
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Ищецът твърди с исковата молба, подадена до окръжния съд на
26.06.2020 г., че на 27.03.2019 г. в гр. К. той е управлявал своя велосипед и
пресичал на пешеходна пътека, при което бил блъснат от неизвестен водач на
неидентифицирано МПС, който не пропуснал велосипедиста, отнемайки
предимството му. Твърди, че неизвестният автомобил е завил наляво, ударил
велосипедиста в задната му част и без да спре продължил движението си.
Твърди, че е бил съставен от компетентните органи констативен протокол за
ПТП с пострадало лице и е било образувано досъдебно производство, което е
било спряно с постановление от 31.05.2019 г. до откриване на извършителя на
престъплението. Твърди, че веднага след инцидента е бил хоспитализиран,
където са установени фрактура на латералното тибиално плато на дясна
колянна става и фрактура на вътрешен медиален малеол на дясна подбедрица,
като на 1.04.2019 г. му е била извършена оперативна процедура открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация-тибия и фибула и бил изписан
след повече от две седмици, на 15.04.2019 г. за домашно лечение с препоръка
да не натоварва крайника. Твърди, че вследствие на получените при ПТП
телесни увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му болки, страдания от самата травма и проведеното лечение.
Твърди, че след изписването от болницата е бил през по-голямата част от
времето на легло, като е имал нужда от чужда помощ и грижи и е бил
обслужван в ежедневните му хигиенно-битови дейности от негови близки.
Твърди, че му е бил издаден болничен лист за 49 дни в периода от 27.03.2019
г. до 14.05.2019 г. Твърди, че поради продължаващи болки и ограничени
движения в глезена е постъпил в отделение при посочено болнично
заведение, където в периода 27.05.2019 г.-3.06.2019 г. е провел раздвижване,
физиотерапия и други рехабилитационни процедури. Твърди, че изпитва
болка при натоварване на глезена и при промяна на времето. Твърди, че
претърпяното ПТП представлява за него голям психологически стрес,
3
направило го е по-страхлив и нервен. Твърди, че е предявил претенция пред
„Г.ф.“-гр.С. съгласно чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ на 22.05.2019 г., но с писмо от
31.07.2019 г. фондът е отказал изплащане на обезщетение. Затова на
основание чл. 558,ал.5 от КЗ претендира да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените неимущестевни
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата, следваща отказа
на фонда – 1.08.2019 г.
Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 23.07.2020 г.,
оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Твърди, че не са
представени доказателства, от които да е видно, че е налице хипотезата на чл.
557,ал.1,т.1 от ТЗ. Заявява, че от представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства е видно, че липсва установено конкретно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е
причинило твърдените увреждания. Възразява, че липсват доказателства,
установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва
твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на ПТП. Оспорва
наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и
твърдените травматични увреждания. Счита, че по размер претенцията е
прекомерно завишена. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, защото той с поведението си на велосипедист е
нарушил правилата за движение, като при движението си по пешеходната
пътека, на която твърди, че е настъпило събитието, не се е движел като
пешеходец, а като велосипедист, което е нарушение на чл. 107 от ЗДвП.
Оспорва и характера и вида на травматичните увреждания, които ищецът
твърди, че е получил.
С обжалваното решение окръжният съд приема, че на 27.03.2019 г.
неизвестен извършител при управление на неизвестно МПС виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20 от ЗДвП), като при
потегляне и преминаване през пешеходната пътека не се е съобразил с
конкретните условия на видимост и по непредпазливост е причинил на ищеца
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съставляваща счупвания
на големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става и в
областта на колянната става, наложило болнично и оперативно лечение и
4
наблюдение и довели до трайно затрудняване на движението на десния крак
за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Съдът приема
за установени твърденията на ищеца за търпени на свързани с уврежданията,
лечението и възстановителния процес болки и страдания, неудобства при
хранене и при извършване на физиологичните нужди, негативните му
психически изживявания, както и наличието на причинна връзка между
настъпилите вреди и поведението на водача на неизвестния лек автомобил,
довело до настъпването на ПТП. Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
вредоносния резултат с довод, че ищецът с поведението си на велосипедист
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 107 от ЗДвП, като се
движел по пешеходна пътека не като пешеходец, а като велосипедист, тъй
като само по себе си твърдяното нарушение, което е по-скоро нарушение на
правилото на чл. 81,т.5 от ЗДвП с оглед на това, че пешеходната пътека е
място, предназначено само за пешеходци съгласно §6,т.54 от ДР на ЗДВП, не
води до извод, че ако беше спазена разпоредбата да се бута велосипеда по
пешеходната пътека, нямаше да настъпи ПТП, респективно, телесните
увреждания на ищеца. Съдът приема въз основа на заключението на САТЕ, че
тъй като причиненият на велосипедиста удар е бил задно-страничен, то той не
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, за разлика от
водача на лекия автомобил, който е можел да предотврати произшествието,
защото и велосипеда, и велосипедиста са били видими за водача на
автомобила най-малко от 30 м. За определяне на размера на присъденото
обезщетение от 30 000 лв. окръжният съд съобразява вида на телесните
увреждания (счупвания на големия пищял на дясната подбедрица в областта
на глезенната става и в областта на колянната става, т.е. две счупвания), че те
са наложили три болнични пролежавания, първото от които с
продължителност 20 дни, две оперативни намеси, наложилото се
рехабилитационно лечение, свързаните с тези лечения физически болки и
страдания, които в периодите след оперативните намеси са били със
значителен интензитет, продължителният период на нетрудоспособност,
емоционалните изживявания на ищеца, който не е влизал в болница и не е
имал проблеми с опорно-двигателния апарат. Съдът отчита и че след
лечението ищецът се е върнал на работа на заеманото преди работно място,
както и че общото му здравословно състояние понастоящем се преценява
5
като добро, както и че е възможно оздравителният процес при ищеца да е за
по-дълъг период поради неговото заболяване инсулинозависим захарен
диабет.
С въззивната жалба жалбоподателят-ищец И.С. твърди, че съдът
неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, в нарушение с
изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение.
Счита, че съдът не е взел предвид в достатъчна степен характера и тежестта
на уврежданията, както и интензитета и продължителността на понесените
болки, проявлението им във времето, начина на протичане на оздравителния
процес и неговата продължителност, необходимостта на пострадалия от
чужда помощ за дълъг период от време, наличието на психо-емоционален
стрес. Счита, че съдът не е взел предвид и други относими критерии като
социално-икономическата обстановка в страната към датата на инцидента.
Твърди, че ищецът поради обездвижването на десния крак е имал
допълнителни затруднения и необходимост да ползва чужда помощ при
хигиенно-битовото си обслужване за период от около 3-4 месеца, като след 3
месеца той е започнал раздвижване и рехабилитация, постъпвайки за това в
болница. Твърди, че след 1 година и 3 месеца му е извършена втора операция
за отстраняване на остеосинтезния материал, като възстановителният период
след това според вещото лице е 2 месеца. Твърди, че общата
продължителност на възстановителния период за ищеца е около година и
половина, като само лечебният период е обхванал 7 месеца, от който
болничният престой общо възлиза на един месец. Заявява, че е установено по
делото, че при ищеца възстановителният процес е по-дълъг поради наличното
му придружаващо заболяване инсулинозависим захарен диабет. Заявява, че е
доказано по делото, че ищецът все още има болки и неудобства, като в
периода след сваляне на гипса, по време на физиотерапията, след двете
операции той е търпял силни интензивни болки. Твърди, че в продължение на
година и половина ищецът не е работел, не е получавал трудово
възнаграждение и това е затруднило финансово семейството му. Твърди, че
минималните размери на застрахователните суми по застраховка „ГО“ за
неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане от 2016 г. е бил
10 000 000 лв. за всяко събитие независимо от броя на пострадалите лица,
размерът на МРЗ е бил през 2019 г. 560 лв., а средната работна заплата за
6
региона към края на 2019 г. по статистически данни е била 978 лв. Счита, че
решението не е съобразено и с практиката на съдилищата по сходни казуси.
Затова моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част, като на
ищеца се присъди още сумата 20 000 лв. (до пълния предявен размер от
50 000 лв.), ведно със законната лихва и със съответните разноски.
С отговора на тази въззивна жалба ответникът по нея „Г.ф.“-гр.С.
възразява, че неоснователно жалбоподателят С. заявява оплакване за
неправилно определяне на обезщетението с оглед разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Заявява, че неоснователно се сочи във въззивната жалба, че съдът не е
изложил в решението си мотиви за конкретното значение на всеки един от
критериите за определяне на обезщетението съгласно ППВС №4/1968 г.
Заявява, че е неоснователно оплакването, че окръжният съд не е обсъдил и не
е взел предвид последиците от претърпените телесни увреждания. Относно
показанията на свидетелката Д. С.а заявява, че тя е съпруга на ищеца и те
следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК, а голяма част от тях се
опровергава от заключението на СМЕ. Относно позоваването на
жалбоподателя на заключението на СМЕ твърди, че то се тълкува превратно
от жалбоподателя. Относно оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд
не е съобразил редица посочени обстоятелства се заявява, че те не са доказани
по делото, а част от тях не са наведени в исковата молба и затова не може да
се иска съдът да ги вземе предвид при постановяване на решението. Счита, че
лимитите на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди сами по
себе си на биха могли да обосноват в конкретния случай присъждането на
обезщетение в по-висок размер. Заявява, че неоснователно жалбоподателят се
позовава на съдебна практика, която не е задължителна и която касае други
дела с различни случаи.
С подадената от жалбоподателя-ответник „Г.ф.“-гр.С. въззивна жалба се
твърди, че неправилно съдът е приел да е налице хипотезата на чл.
557,ал.1,т.1 от КЗ, тъй като ищецът не е доказал, че ПТП е причинено по вина
на неидентифицирано МПС, респективно, от неизвестен водач, както и по
твърдения в исковата молба начин. Заявява, че приетият по делото като
доказателство констативен протокол за ПТП сам по себе си не доказва
механизма на ПТП, като той е съставен изцяло на база заявеното от ищеца
при пристигането на полицейските служители на местопроизшествието.
7
Счита, че съдът неоснователно възприема заключението на САТЕ, тъй като то
е изготвено почти изцяло въз основа на данни, които не са събрани в
производството по делото, съдържа предположения относно механизма на
ПТП и хипотетични изводи. Твърди, че съдът не е обсъдил драстични
противоречия между заключението на вещото лице по САТЕ и дадените
отговори на въпросите, зададени в съдебното заседание на 16.02.2021 г.
Счита, че съдът не е обсъдил изготвената по делото СМЕ в съответствие с
останалите доказателства по делото. Счита, че неправилно съдът е
кредитирал показанията на свидетелките Х. и Е.Я., които не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, като нито една от двете свидетелки не е
възприела пряк сблъсък между автомобила и тялото на пешеходеца. Твърди,
че окръжният съд е приел за неоснователно заявеното от ответника
възражение за съпричиняване без да са посочени мотиви и аргументи, от
които да стане ясно защо съдът е приел това. Заявява, че по делото са събрани
категорични доказателства за това, че вина за процесния инцидент има
самият ищец, който не е предприел действия за собствената си безопасност и
по този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че
решението в частта относно определения размер на обезщетението
противоречи на чл. 52 от ЗЗД и на задължителната практика на ВКС, като
съдът не го е определил съобразно конкретно установените по делото
правнорелевантни факти и неправилно е кредитирал показанията на
свидетелката Д. С.а, която е съпруга на ищеца, без да ги анализира в
съответствие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Затова моли решението да
бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск за присъждане на
обезщетение бъде изцяло отхвърлен.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от ответника по нея И.С., се
твърди, че е неоснователно оплакването да не е доказано по делото, че
процесното ПТП е причинено по вина на неизвестен водач на МПС. Твърди,
че заключението на САТЕ посочва механизма на ПТП в съответствие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
показанията на свидетелите-очевидци, и след посещение на място и
направени замервания. Твърди, че няма противоречия между твърденията на
ищеца и заключението на вещото лице, изготвило САТЕ. Заявява, че водачът
на неизвестния автомобил е нарушил правилата за движение, като при
8
приближаване към пешеходната пътека е отнел предимството на пресичащите
по нея, без да ги пропусне да преминат, поради което единствено виновен за
настъпването на ПТП е водачът на неизвестния автомобил, нарушил
правилата за движение – чл. 20,ал.1 и ал.2 и чл. 123, ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП.
Твърди, че е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносните последици от страна на пострадалия велосипедист, тъй като то
не е доказано по безспорен и категоричен начин. Твърди, че поведението на
пострадалия да се движи по пешеходната пътека не като пешеходец, а като
велосипедист, не е в причинна връзка с настъпване на удара и получената
травма. Заявява, че независимо дали ищецът се е движил като пешеходец или
като велосипедист, водачът на лекия автомобил не е съобразил пътните знаци
и не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека участник в
движението, като от заключението на САТЕ е установено, че ищецът е
пресичал пешеходната пътека на зелен сигнал и ударът е настъпил точно
върху нея, което се потвърждава и от свидетелските показания на Е.Я..
Заявява, че ищецът не е навлязъл внезапно на пътното платно, бил е на
тротоара, изчаквайки зеления сигнал на светофара, след което е тръгнал и
изминал по-голямата част от пътя, като са му оставали само 4-5 метра, за да
завърши пресичането, и тъй като велосипедистът е тръгнал пръв и вече се е
намирал на пътното платно, когато автомобилът все още е бил в покой, то
водачът му е имал достатъчно видимост, за да го забележи от самото начало
на пресичането му и дори преди това, поради което е имал и възможността да
предотврати удара. Заявява, че велосипедистът, макар да е имал видимост от
момента на предприемане на пресичането, тъй като е тръгнал пръв, той е
могъл да възприеме автомобила, когато е бил спрял на кръстовището, но не е
могъл да предполага, че водачът му, тръгвайки на разрешен сигнал, няма да
го пропусне и ще му отнеме предимството, още повече че ще го удари
странично отзад, поради което за пострадалия ударът се явява
непредотвратим и ищецът няма принос за настъпване на инцидента и
последиците от него. Счита, че присъденият размер не е завишен, а е занижен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ,
Г.ф. изплаща на увредените лице от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
причинени на територията на страната от МПС, което е напуснало
9
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано МПС), като
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
Г.ф. не е платил в срока по чл. 496 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.
51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
В случая ответникът оспорва, включително и с оглед заявеното във
въззивната жалба, твърдението на ищеца, че той е пострадал при ПТП,
причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Безспорно е, че на 27.03.2019 г. са били изготвени от органите на
МВР представените от ищеца в копие с исковата молба протокол за оглед на
местопроизшествие и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който е отразено, че ПТП е станало около 19,45 ч., като единият участник е
И.С., а другият е неизвестен, както и че е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, което е било спряно с
представеното в копие от ищеца с исковата молба постановление от
31.05.2019 г. до разкриване на автора на престъпното деяние. Видно от
показанията на свидетелката Х. М.Я., разпитана по искане на ищеца в
съдебното заседание на 27.10.2020 г., на 27.03.2019 г. тя е била свидетел на
катастрофа, била е пътник на предната седалка в управлявания от дъщеря й
лек автомобил, били спрели на кръстовището пред „М.“, много близо покрай
тях минал автомобил и те видели, че на пешеходната пътека лежи мъж с
колело, дъщеря й слязла от колата и помогнала на човека да отиде до
тротоара, а свидетелката подала сигнал на тел.112, дошла патрулка, попитали
ги за имената, взели човека и тръгнали, тя не видяла самия удар, спомня си,
че колата била малка и сива, сторило й се, че се управлява от жена, преди
това тя не видяла велосипедиста как се движи, свидетелката не слязла от
колата, дъщеря й слязла, вдигнала човека и, прикрепяйки го, го придвижила
до тротоара, колата продължила в посока към центъра на града. Видно от
писмото от МВР-Дирекция „Национална система 112“-Районен център 112-К.
от 12.11.2020 г., при направената по искане на ищеца справка е установено, че
10
на 27.03.2019 г. в 19,51 ч. е прието повикване от посочен телефонен номер с
продължителност на аудиозаписа 2,49 минути, като обаждащата се е
представила с име Х. Я.. Видно от показанията на свидетеля Т.Д.У., разпитан
в съдебното заседание на окръжния съд на 27.11.2020 г. по искане на ищеца,
той към датата 27.03.2019 г. работел като младши автоконтрольор към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-К., отишъл на посочено кръстовище заради
ПТП с пострадал велосипедист, там имало вече негови колеги, имало
очевидци, две жени, майка и дъщеря, които дали обяснения, че автомобил,
завиващ наляво, блъска пресичащ велосипедист, свидетелят не знае дали е
бутал колелото или е бил на него, бил блъснат от малък сив автомобил, който
продължава в посока към центъра, не е установен автомобилът, огледали за
камери, които да снимат кръстовището, но не установили такива, велосипедът
бил там, на място. Видно от показанията на свидетелката Е.Е. Я., разпитана по
искане на ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 12.01.2021 г., тя е
шофирала собствения си автомобил, прибирали се с майка й, спряла на червен
светофар на кръстовището, видяла малка сива кола, идваща от дясно на
свидетелката, блъснала велосипедиста, който пресичал на пешеходната
пътека и продължила в посока града, свидетелката слязла и му помогнала,
вдигнали го и по преместили, тя се върнала да си премести колата заради
станалото задръстване, майка й се обадила на тел.112, колата, която блъснала
велосипедиста, била малка сива кола, според свидетелката шофирала жена, не
си спомня регистрационен номер и марка на колата, възприела ситуацията от
много малко разстояние, случило се на другото платно, на около 1-2 метра,
велосипедистът бил върху колелото, автомобилът бил спрял и потеглял, като
ударил задното колело на велосипедиста. Установява се следователно от така
събраните писмени и гласни доказателства истинността на твърдението на
ищеца, че на 27.03.2019 г. около 19,45 ч. той е бил блъснат при управление на
своя велосипед, пресичайки на пешеходна пътека, от неизвестен водач при
управление на неизвестно МПС. Видно от заключението на САТЕ от
25.01.2021 г., изготвено от инж.В.Д., мястото на удара между автомобила и
велосипедиста се намира на пешеходната пътека, велосипедистът е
преминавал през пътното платно по маркираната пешеходна пътека, при
разрешителен режим на светофара едновременен за автомобила и
велосипедиста автомобилът е започнал да извършва ляв завой,
велосипедистът, управлявайки велосипеда, седнал върху него, е навлязъл на
11
пешеходната пътека, при достигане на средата на лентите за движение в
посока центъра автомобилът е ударил велосипедиста с предната дясна част в
десния крак на велосипедиста, велосипедът и велосипедистът са паднали на
лявата страна, автомобилът е преминал зад него, не е спрял след удара и
продължил към центъра, водачът на лекия автомобил е можел да предотврати
удара, но е бил загубил контрол над пътната обстановка пред него, видимост
между автомобила и велосипеда в кръстовището е имало във всеки един
момент от време, водачът на лекия автомобил е имал възможности да
предотврати настъпването на ПТП, велосипедистът не е имал възможности да
предотврати настъпването на ПТП, ударът за него е бил страничен/заден, при
движението на къси светлини велосипедистът е бил видим за водача на
автомобила най-малко от 30 м. Видно от обясненията, дадени от вещото лице
Д. при приемането на заключението в съдебното заседание на 16.02.2021 г.,
във всеки един момент от движението на велосипедиста и на автомобила, от
момента, когато велосипедистът е стъпил на пешеходната пътека до момента
на удара, те са имали видимост един към друг, той не е извършил лично оглед
на велосипеда, в материалите по делото има данни, че полицаите, посетили
произшествието непосредствено след него, са извършили такъв оглед и те са
констатирали, че няма никакви повреди, вещото лице е ходило на мястото на
ПТП и е огледало кръстовището, през цялото време те са имали видимост
един към друг, единият е спрял на светофара, видимостта е идеална, и за
двамата едновременно светва зелен светофар, и двамата тръгват на зелен
светофар, няма данни за скоростта на движение на автомобила, загуба на
контрол на пътната обстановка пред него за водача на автомобила означава,
че той има видимост през цялото време, вижда, че велосипедистът пресича
пешеходната пътека и въпреки всичко не предприема необходимите мерки да
спре и да предотврати произшествието. Видно е следователно от
заключението на САТЕ и дадените от вещото лице обяснения, че ищецът като
велосипедист е пресичал кръстовище на пешеходна пътека при зелен сигнал
на светофара за него, а неизвестният шофьор на неизвестният лек автомобил е
завивал наляво също на зелен за него сигнал на светофара, могъл е да види
велосипедиста при къси светлини (каквито логично се ползват при движение
в градски условия на кръстовище). Видно от показанията на свидетелката Е.Е.
Я., непосредствено наблюдавала ПТП като водач на спрял автомобил от
разстояние 1-2 метра, лекият автомобил блъснал велосипедиста, ударил
12
задното колело на велосипеда, велосипедистът паднал и свидетелката слязла
от нейния автомобил, вдигнала го и му помогнала да се премести. Установява
се следователно от заключението и от показанията на свидетелката, че
настъпилото ПТП, при което е пострадал ищецът, е по вина на неизвестния
водач на неизвестния автомобил, който при завой наляво при зелен сигнал за
него на светофара не е пропуснал да премине по пешеходната пътека ищеца
като велосипедист при зелен за него сигнал на светофара. С това свое
поведение този неизвестен шофьор на неизвестен автомобил несъмнено е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени с чл.5,ал.2,т.1,
чл.6,т.1, чл. 20,ал.1 и ал.2, чл. 25,ал.1 и чл. 47 от ЗДвП. Налице е
следователно противоправно виновно поведение на водача на неизвестния
лек автомобил, от което на ищеца несъмнено е причинено увреждане, тъй
като поради удара от автомобила той е паднал на пътното платно и така е
получил установените при отвеждането му в болничното заведение
увреждания, описани в исковата молба – две фрактури. Дали ударът е бил
директно в крака на велосипедиста или е бил във велосипеда, респективно,
дали уврежданията са пряко от удара или са вследствие на настъпилото след
него падане, в случая е без самостоятелно правно значение при
установяването на настъпилото по вина на неизвестния водач увреждане.
Установено е от ищеца по несъмнен начин, че той е получил телесните
увреждания вследствие (в причинно-следствена връзка с) виновно
противоправно деяние на неизвестния водач, поради което му се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди при условията на чл.
557,ал.1,т.1 от КЗ. Неоснователно е следователно оплакването на
жалбоподателя-ответник, че ищецът не е доказал своето твърдение да е
претърпял вреди при ПТП, причинено по вина на неидентифицирано МПС,
респективно, от неизвестен водач, с оглед на което ищецът претендира за
присъждане на обезщетение по реда на чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия С. болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на СМЕ от 20.10.2020 г., изготвено от в.л. доктор
Н.М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 12.01.2021 г., на
ищеца е било причинено счупване на големия пищял на дясната подбедрица в
13
областта на глезенната става и в областта на колянната става, наложили
болнично и оперативно лечение и наблюдение, болките и страданията
вследствие на счупванията на големия пищял на дясната подбедрица в острия
период след травмата и извършената операция, за около една седмица, са
били със значителен интензитет, след което са стихвали постепенно,
счупванията на големия пищял на дясната подбедрица в областта на
глезенната и в областта на колянната става са довели до трайно затрудняване
на движението на десния крак за около 3-4 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, възможно е и след този период при натоварване на
крайника, както и при неблагоприятни атмосферни условия, пострадалият да
чувства болки с неголям интензитет, на ищеца е била извършена операция –
метална остеосинтеза на фрагментите от счупването на десния голям пищял в
областта на глезенната става, болката в глезенната става, появяваща се при
първоначално раздвижване при ходене, не представлява пречка за
осъществяване на действия, свързани с ежедневните му нужди, към момента
общото здравословно състояние на ищеца се преценява като добро,
болничните дни по представения по делото болничен лист на ищеца са 49, за
този период не би могло да настъпи пълно възстановяване от травмата, към
момента ищецът може да изпълнява трудова дейност, възможно е
оздравителният процес при ищеца да е за по-дълъг период поради наличното
му придружаващо заболяване – инсулинозависим захарен диабет, липсват
данни ищецът да има дегенеративни костни изменения. Видно от
допълнителното заключение на СМЕ от 25.01.2021 г., изготвено също от д-р
М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 16.02.2021 г., на
29.06.2020 г. ищецът e постъпил в болнично заведение за премахване на
металната остеосинтеза в областта на долния край на големия пищял на
дясната подбедрица (в областта на глезенната става), извършена е операция на
30.06.2020 г., която е в пряка причинна връзка с ПТП, станало на 27.03.2019
г., след нея ищецът е изпитвал болки със среден интензитет за период от
няколко дни, след което те са намалявали и отзвучавали, след тази операция
ищецът е бил нетрудоспособен за около 2 месеца. Видно от показанията на
свидетелката Д. А. С.а, съпруга на ищеца, разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 27.10.2020 г., веднага след инцидента приели ищеца в
болницата, след операцията престоял 18-19 дни в болницата гипсиран,
изписали го за домашно лечение, при операцията му поставили пирони на
14
самия глезен, след което му поставили гипс, бил в гипс около 45 дни, след
това го махнали и продължил с рехабилитация, през това време не можел сам
да се обслужва, тя и синът им му помагали, лечението продължило около 7
месеца, имал всеки месец контролен преглед и рехабилитация, има болки,
които продължават в коляното и в глезена при натоварване, преди инцидента
работел и след болничните пак продължил да работи, наложи се да се махнат
пироните и за месец бил отново в болнични, в момента работи на мястото,
където е работил преди инцидента, травмата се отразила и на психиката му,
бил изплашен, преди този инцидент ищецът не е влизал в болница и не е имал
проблеми и болки с опорно-двигателния апарат. Установява се от
горепосочените доказателства, че ищецът (роден през 1963 г.) към момента на
ПТП е бил на 56 години, бил е опериран в болница след ПТП, престоят там
бил 18-19 дни, болките в острия период след травмата и извършената
операция, за около една седмица, са били със значителен интензитет, след
което са стихвали постепенно, след това ищецът продължил да се
възстановява в дома си, бил в гипс около 45 дни, след това го махнали и
продължил с рехабилитация, не можел да се обслужва сам, счупванията на
големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната и в областта
на колянната става са довели до трайно затрудняване на движението на
десния крак за около 3-4 месеца, болничните дни са 49, лечението
продължило около 7 месеца, ищецът е претърпял втора операция, след нея
ищецът е изпитвал болки със среден интензитет за период от няколко дни,
след което те са намалявали и отзвучавали, след тази операция ищецът е бил
нетрудоспособен за около 2 месеца, бил изплашен от преживяното, към
момента ищецът може да изпълнява трудовата си дейност и работи на
мястото, на което е работил преди инцидента, към момента общото
здравословно състояние на ищеца се преценява като добро. Установява се, че
уврежданията и лечението са в пряка причинна връзка с травмите от ПТП и
са довели до затруднения в движението на десния крак, като те са преминали
и ищецът е възстановен от травмите. Установява се, че лечението е
продължило общо вследствие на двете операции около 9 месеца и е
приключило, като е настъпило възстановяване на физическото му състояние в
предишния, от преди инцидента, вид. Обстоятелството, че ищецът след
настъпването на ПТП е трябвало да понесе двете оперативни интервенции и
да търпи болките, с които те са съпроводени, несъмнено за периода на
15
възстановяването от около 9 месеца му е причинило дискомфорт, променило
е начина му живот, ежедневието му, влошило е качеството му на живот,
отразило се е на работоспособността му. Общественото разбиране за
справедливост изисква с оглед на така установените тежест и
продължителност на страданията обезщетението да бъде определено в размер,
който е висок, но няма основания той да е значителен. Взимайки предвид
характера на деянието и степента на вината (нарушение по непредпазливост
на изисквания на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение е
настъпил удар по вина на водача на неизвестния лек автомобил и е
причинено физическо увреждане на пострадалия ищец под формата на средна
телесна повреда) и при отчитане на вида и степента на увреждането
(причинени силни и трайни физически и психически болки и страдания, за
период от около 9 месеца, две операции, затруднения в придвижването след
тях, продължаващи леки болки при натоварване, настъпило пълно
възстановяване на движението на десния крак), на работоспособната възраст
на пострадалия С. (към момента на ПТП на 56 години), последиците от
деянието (силни болки, сериозен физически дискомфорт, невъзможност за
полагане на труд за оздравителния период и влошаване на начина и на
качеството на живот на ищеца, възстановяване на трудовата дейност и на
нормалния начин на живот), на претърпените силни болки и сериозни
неудобства, съдът сега също, както окръжният съд, приема, че размерът на
обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата
30 000 лв., която е съобразена и със социално-икономическата обстановка към
27.03.2019 г., когато минималната работна заплата в страната е била 560 лв., а
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Окръжният съд е определил
именно този размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - 30 000 лв. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя-ищец за определяне от
окръжния съд на занижен размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди, както и е неоснователно заявеното оплакване във
16
въззивната жалба на жалбоподателя-ответник за определяне от окръжния съд
на завишен размер на това обезщетение.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено възражение по чл. 51,
ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на
вредите, което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение.
Според жалбоподателя решението на окръжния съд е постановено в
нарушение на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, защото по делото са събрани категорични
доказателства за това, че вина за процесния инцидент има самият ищец, който
не е предприел действия за собствената си безопасност и по този начин е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата
молба ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца С., защото той с поведението си на велосипедист
е нарушил правилата за движение, като при движението си по пешеходната
пътека, на която твърди, че е настъпило събитието, не се е движел като
пешеходец, а като велосипедист, което е нарушение на чл. 107 от ЗДвП.
Действително, в случая е безспорно, твърди го самият ищец и се посочва от
двете свидетелки-очевидки, че ищецът е пресичал пътното платно на
пешеходна пътека като велосипедист, не като слезе и бута велосипеда, а
управлявайки, карайки велосипеда. Действително, налице е нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, тъй като съгласно §6, т.10 и 19 от ДР на ЗДвП
велосипедът е пътно превозно средство и като такова не трябва да се
придвижва по пешеходна пътека, която съгласно т. 54 от ДР на ЗДвП е част
от платното за движение, предназначена за преминаване на пешеходци, а
съгласно чл. 81,т.5 от ЗДвП на водачите на двуколесно превозно средство (с
изключение на ведосипедисти на възраст до 12 години, какъвто не е случаят)
е забранено да го управляват по площите, предназначени само за пешеходци.
В случая е следвало ищецът да слезе от велосипеда и така да премине,
бутайки го, по пешеходната пътека, а не да премине по пешеходната пътека,
карайки велосипеда. Както бе посочено обаче по-горе, от заключението на
вещото лице инж.Д. е видно, че водачът на процесния лек автомобил е имал
възможности да предотврати настъпването на ПТП, докато велосипедистът не
е имал възможности да предотврати настъпването на ПТП, ударът за него е
бил страничен/заден. Не се установява от доказателствата по делото
17
поведението на ищеца като велосипедист да е в конкретна причинна връзка с
настъпването на ПТП, а се установява, че такава категорично е налице с
поведението на водача на неизвестния автомобил, който е нарушил нормите
на чл.5,ал.2,т.1, чл.6,т.1, чл. 20,ал.1 и ал.2, чл. 25,ал.1 и чл. 47 от ЗДвП, а
именно задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС, да
съобразява своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, да контролира непрекъснато ППС, което управлява, да
се съобразява при избиране на скоростта на движението с атмосферните
условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, при завиване наляво преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, при приближаване към кръстовище трябва да
се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство. За да се приеме
наличие на твърдяното от ответника съпричиняване, следва при негова
доказателствена тежест да се установи, че е налице поведение на водача С.,
което е довело до настъпването на ПТП и вредите от него, което в случая не е
доказано, а е опровергано от заключението на експертизата. Установява се
следователно, както правилно е приел и окръжният съд по конкретно и ясно
изложените в обжалваното решение съображения, че заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на увреждането с оглед поведението на
пострадалия ищец С. да премине по пешеходната пътека като управлява
колелото, а не е слязъл от него и не го е бутал, е неоснователно и затова
правилно то не е прието от окръжния съд като основание за намаляване на
определеното на ищцата обезщетение при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
Тъй като се приема и от апелативния съд, че с оглед събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства няма основание да се приеме
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия ищец и
настъпилия за него в резултат на ПТП вредоносен резултат, а именно телесни
увреждания, то основания за намаляване на размер на дължимото на ищеца
обезщетение няма, съответно, неоснователно е и заявеното във въззивната
18
жалба оплакване от жалбоподателя-ответник по спора за неправилност на
обжалваното решение поради допуснато от окръжния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Установява се, че двете подадени въззивни жалби са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на окръжния
съд следва да бъде потвърдено.
От страните се претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство по спора. Тъй като двете въззивни жалби са неоснователни, то
на двамата жалбоподатели разноски (за внесена ДТ и за адвокатско
възнаграждение) не следва да се присъждат. На Г.ф. следва да се присъдят
разноски за защитата по жалбата, подадена от И.С., а на И.С. следва да се
присъдят разноски за защитата му по жалбата, подадена от Г.ф.. От страна на
Г.ф. обаче не се претендира с оглед на представения в съдебното заседание на
апелативния съд на 13.10.2021 г. списък за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като и не се установява такова да е било заплатено, поради
което няма основания да се присъжда. От адвокат Щ. като пълномощник на
С. се претендира съгласно представения в горепосоченото съдебно заседание
списък за присъжда на възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за
защитата по жалбата, подадена от фонда, в размер на 1 716 лв. с ДДС.
Изчислено съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението е в размер на 1 430 лв., а с ДДС е в размер на 1716 лв.,
колкото е посочен в списъка. Следва в полза на адвокат Щ. и в тежест на
жалбоподателя „Г.ф.“-гр.С. да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1 716 лв. за осъществената защита на И.С. като ответник по
подадената от фонда въззивна жалба.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 21 047, постановено на
19.03.2021 г. по т.д. 54/2020 г. на Окръжен съд-К..
ОСЪЖДА „Г.ф.“-гр.С., ул.“Г.И.“*, ет.*, БУЛСТАТ ********** да
19
заплати на адвокат Щ.Х. Щ. от АК-Х., ЕГН ********** с адрес гр.С.,
ул.“К.Б.*“№**, ет.*, ап.** сумата 1 716 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА, дължимо за защитата, осъществена
от него на ИВ. Ж. С. като ответник по подадената от фонда въззивна жалба.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20