МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1467/2013 г.1 І V н.с. РРС
Русенска
районна прокуратура е обвинила С.Т.Т. в това, че през периода м. октомври 2012 год. - м. април 2013 год. (включително) в гр. Русе, след като бил осъден с Решение №…. год. по гр. д. № …. год. на Районен съд - Русе да издържа свой низходящ - детето Т.С.Т.., ЕГН -**********, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - седем месечни вноски, на обща стойност 490,00 лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Производството
е по реда на гл.27 от НПК, като подсъдимият С.Т. изцяло признава фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Подсъдимият
се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и обяснява бездействието си
с липсата на финансови средства.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.Т.Т. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. С.Т. и св. Н.Н. сключили граждански брак на 27.02.2004 год. По време на съвместното съжителство, на 05.01.2006 год. им се родило детето Т.С.Т... С Решение № … год. по гр.д. № …. год. по описа на Русенски районен съд, бракът между тях бил прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Със същото това решение, съдът одобрил споразумение, по силата на което упражняването на родителските права върху детето Т. Т. било предоставено на св. Н., а подс. Т. се задължил да заплаща на последната, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 70,00 лева. Решението влязло в сила на 04.09.2007 год. Въз основа на влязлото в сила решение, на 12.09.2007 год. в полза на св. Н. бил издаден изпълнителен лист по гр.дело № …. год. по описа на Районен съд - Русе и било образувано изп. дело №…. по описа на ЧСИ Ц. Г. с район на действие РОС. Първоначално след влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение, подс. С.Т. изпълнявал редовно задължението си за издръжка към своя низходящ. През м. октомври 2012 год. макар, че бил трудоспособен, физически и психически здрав и много добре знаел както това, че е осъден да заплаща месечна издръжка за своя низходящ - детето Т. Т.,***, на който живеела св. Н., той преустановил плащанията и до м. април 2013
год. (включително) не изплатил нито една от дължимите седем месечни вноски, възлизащи на обща стойност 490,00 лева.
Така с деянието си подс. С.Т. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода м. октомври 2012 год. - м. април 2013 год. (включително) в гр. Русе, след като бил осъден с Решение № …. год. по гр.д. № …. год. на Районен съд - Русе да издържа свой низходящ - детето Т.С.Т.., ЕГН -**********,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - седем месечни вноски, на обща стойност 490,00 лева.
Видно от събраните по делото доказателства, от субективна страна подс. С.Т. действал виновно - при пряк умисъл. Той бил с ясното съзнание за задължението си за заплащане на издръжка към своя низходящ и произтичащите от деянието общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Разпитан на досъдебното производство в качеството на обвиняем, С.Т. се признава за виновен, изразява критично отношение към деянието си и дава обяснения, които изцяло кореспондират с останалите събрани в хода на разследването доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Н.Й.Н. и К.А.К., както и от приложените доказателства и
доказателствените средства - съдебно решение, удостоверение за раждане, изпълнителен лист, извлечения от банкови сметки, съдебно
решение, писма до ЧСИ, писма от ЧСИ, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съгласно
чл.81 ал.2 от Закона за задълженията и договорите обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава
от отговорност. В този смисъл липсата на доходи, а оттам и на парични средства
за заплащане на издръжката на кредитора по нея не може да доведе до отпадане на наказателната
отговорност за подсъдимия Т..
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че подсъдимият Т. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението, в което е обвинен и да му се наложи наказание.
При
индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.183 ал.1 от НК съдът отчита, като смекчаващи вината
обстоятелства, признанието на вината, изразеното съжаление за извършеното
престъпление на досъдебното производство и затрудненото материално положение на
подсъдимия, изразяващо се в липсата на доходи. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчита осъждането на
дееца за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Въпреки, че настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на това осъждане, с което наказанието лишаване от
свобода е отложено с изпитателен срок от три годи съдът намира, че с оглед
характеристичните данни на този деец не следва да му бъде налагано наказание „Лишаване
от свобода”, а оттам и по отношение на него да бъде приложен чл.68 ал.1 от НК. Това е така, тъй като по начало този подсъдими
е лице с много ниска степен на обществена опасност и осъждането му за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК следва да се разглежда като изолиран и
инцидентен случай. Въз основа на тези обстоятелства и изложените по– горе
съображения съдът определи за подс. Тодоров алтернативното наказание „Пробация”
на основание чл.183 ал.1 от НК при баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. С оглед
постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК съдът намира, че по отношение на подс.С.Т.
подходящото наказание „Пробация” следва да бъде при следните пробационни мерки
:
- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност от два пъти седмично, с
продължителност от една година и шест месеца
- „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от една година и
шест месеца.
Така
определеното наказание по преценка на съда ще даде възможност на подс.Т. да
преосмисли поведението си за в бъдеще и най-вече да го съобразява със законовите изисквания.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: