№ 184
гр. Б., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Гюлфие Яхова
Крум Динев
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500163 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Й. В. Д., чрез адв. Т. К., срещу Решение № 201/27.09.2023г., постановено по
гр.д. № 834/2020г. по описа на Районен съд Р..
Във въззивната жалба се сочи, че исковата претенция не е доказана,
ищецът не установил, че ответницата е издала процесните фактури. Не било
доказано и как по едни от фактурите е посочено място на издаване гр. Б., а не
гр. Б.. Не било установено ищецът да е предявил претенции за заплащане на
суми по фактури към „Т.К. 2000“ ЕООД и „И.А.Д.“ ООД.
Прави се искане решението да бъде отменено, а предявеният
установителен иск отхвърлен. Претендират се разноски.
В срок е депозирана писмена защита от жалбоподателката, чрез
процесуалния й представител.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия „Т.“ АД, от който,
чрез процесуален представител – адв. П. З., е постъпил подробен писмен
отговор. В него се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, за което се излагат подробни доводи и съображения. Прави
се искане за потвърждаване на атакуваното решение, претендират се
разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
1
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради следните
съображения:
Районен съд Р. е сезиран с иск по чл. 207, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ във вр. с
чл. 422 ГПК предявен от ищеца „Т.“ АД срещу ответницата Й. В. Д. за сумата
4 672,34 лв., формирани както следва: 3 773,88 лв., представляващи
дължими от работника суми за установени липси и 898,46 лв.,
представляващи дължимо обезщетение за причинени от работника вреди на
работодателя, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 16.06.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 476/2020 г., по описа на
Районен съд Р..
Районният съд е уважил иска, като е приел че по делото се доказва
липса на стоките, отразени в процесните фактури, както и че по тези фактури
работодателят е заплатил в полза на държавата дължимия ДДС. Приел е, че
издател на фактурите е именно Д., както и че същата е материално-отговорно
лице, поради което носи отчетническа отговорност по смисъла на чл. 207 КТ.
Пред първата съдебна инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е съдебно - счетоводна експертиза, от които се
установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че от декември 2015г. до юни 2019г. ответницата
Д. е работила по трудово правоотношение в „Т.“ АД, като е изпълнявала
длъжността продавач - консултант с място на работа гр. Б.. По длъжностна
характеристика е изпълнявала функциите на материално - отговорно лице,
отговаряла е за правилното съхранение на поверените стоки в обекта, следяла
е за тяхното опазване от кражби и повреди, носила е имуществена
отговорност за вреди и липси на стоки.
Като писмени доказателства по делото са представени: Фактура №
**********/22.10.2018 г. на стойност 1302.24 лв. с ДДС с посочен издател Й.
Д., доставчик „Т.“ АД и получател „ИАД“ ООД; Фактура № *********** г. на
стойност – 2764.24 лв. с ДДС, с посочен издател Й. Д., доставчик „Т.“ АД и
получател „ИАД“ ООД и Фактура № **** г. на стойност 1249.96 лв. с ДДС с
посочен издател Й. Д., доставчик „Т.“ АД и получател „Т.К. 2000“ ЕООД.
При отправени запитвания от „Т.“ АД до получателите на фактурите -
„ИАД“ ООД и „Т.-К. 2000“ ЕООД, последните са отговорили, че не са
получавали стока по тези фактури и не дължат суми по тях.
Като доказателство е представен Протокол във връзка с ревизия на
склада на „Т.“ АД в гр. Б. от дата 31.05.2019г., на която ревизия е присъствала
и Д.. При проверката се установило, че тя е издала недействителни фактури,
измежду които са и процесните, липсват документи за предаване на стоките.
Д. е подписала, че няма обяснения за вземанията и ще напише писмено
становище, след което се е подписала. За фактура № **** г. на стойност
1249.96 лв. в писмено обяснение е посочила, че е фактурирала въз основа на
приложени стокови разписки, а за другите фактури в друго писмено
обяснение е посочила, че клиентът е редовен и си плащал, казал й фактурите
2
да бъдат пуснати на тази фирма. Ответницата не е оспорила, че е написала и
подписала тези обяснения.
В жалба до Прокуратурата Д. е посочила, че стоката по фактурите е
предадена на Г.Ч., който й казал да фактурира на „ИАД“ ООД. На доверие
пуснала фактурите, но плащания не постъпили.
В обясненията си по чл. 176 ГПК сочи, че стоката и по трите фактури е
предадена на Г.Ч..
Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства. Разпитани са
свидетелите И.Р., Н.Р., Г.Б. и К.Д., които установяват какъв е процесът на
работа в ищцовото дружество, кое лице е натоварено с функциите по издаване
на фактурите за обекта в гр. Б., както и какво е констатирано при
извършената ревизия.
Свидетелят Ч. посочва, че е бивш служител в „Т.“ АД, с място на работа
гр. Г.Д.. Бил съдружник във фирма „ИАД“ ООД до 2019г. На посочената
фирма вземал продукти от склада в гр. Б., но не може да си спомни точно
кога. От 2011г. заминал за чужбина и с тази фирма се занимавал управителят,
с когото не бил в добри отношения.
От изслушаната съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
стоките, описани в процесните фактури, са осчетоводени като доставка в „Т.“
АД и дружеството е ползвало данъчен кредит. Вещото лице е посочило също,
че дължимият ДДС е внесен в държавния бюджет от ищцовото дружество за
данъчните периоди, осчетоводен е по съответните счетоводни сметки, като
продажбите са отразени в „Дневник за продажби“ и в „Справка - декларация
по ДДС“ за съответните периоди, представени в НАП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивната
инстанция прави следните правни изводи:
Районният съд е сезиран с иск по чл. 207 КТ, след проведено заповедно
производство, по което е депозирано възражение от страна на длъжника и в
срока по чл. 415 ГПК е подадена искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работник или cлyжитeл,
нa ĸoгoтo e възлoжeнo ĸaтo тpyдoвo зaдължeниe дa cъбиpa, cъxpaнявa,
paзxoдвa или oтчитa пapични или мaтepиaлни цeннocти, oтгoвapя cпpямo
paбoтoдaтeля: 1. в paзмep нa вpeдaтa, нo нe пoвeчe oт тpиĸpaтния paзмep нa
yгoвopeнoтo мeceчнo тpyдoвo възнaгpaждeниe и 2. зa липca – в пълeн paзмep,
зaeднo cъc зaĸoннитe лиxви oт дeня нa пpичинявaнeтo нa щeтaтa, a aĸo тoвa нe
мoжe дa ce ycтaнoви - oт дeня нa oтĸpивaнeтo нa липcaтa.
За уважаване на такава претенция следва да са налице следните
предпоставки: работникът или служителят да осъществява отчетническа
дейност, т.е да има задължение по трудово правоотношение да събира,
съхранява и отчита парични или материални ценности; противпоправно
неизпълнение на посочените трудови задължения; причиняване на вредоносен
резултат – вреда или липса, която е с неустановен произход; причинно -
следствена връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите
функции и липсите и виновно поведение на отчетника.
3
Посочените по-горе предпоставки са налице. Видно от представената по
делото длъжностна характеристика ответницата е осъществявала функциите
на материално - отговорно лице, отговаряла е за съхранение на поверената й
стока, както и за констатирани вреди и липси на стоки.
Констатирана е липсата на стоки, които са отразени в процесните
фактури - Фактура № **********/22.10.2018 г. на стойност 1302.24 лв. с ДДС
с посочен издател Й. Д., доставчик „Т.“ АД и получател „ИАД“ ООД;
Фактура № *********** г. на стойност – 2764.24 лв. с ДДС, с посочен издател
Й. Д., доставчик „Т.“ АД и получател „ИАД“ ООД и Фактура № **** г. на
стойност 1249.96 лв. с ДДС с посочен издател Й. Д., доставчик „Т.“ АД и
получател „Т.К. 2000“ ЕООД. За тях самата Д. посочва, че са предадени на Ч.,
без реално да са заплащани.
Съдът намира за напълно недоказано възражението на
жалбоподателката за това, че по делото не било доказано процесните фактури
са издадени именно от нея. В кориците на първоинстанционното дело се
съдържат писмени обясненията на самата Д., в които е посочила, че именно тя
е издала процесните фактури, което представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за издателя на документа факт. Обстоятелството, че в една от
фактурите е посочено място на издаване гр. Б., а не Б. е ирелевантно.
Неоснователно е и възражението, че след като ищецът не е предявил
претенции в съда по отношение на фирмите посочени като получатели на
стоките по фактурите, то това било основание за отхвърляне на иска. Такива
претенции няма как да бъдат направени, доколкото видно от разменена
кореспонденция фирмите са заявили, че не са получавали стоки по тези
фактури, съответно не дължат и плащане по тях. Ответницата Д. не е следвало
да издава фактури на сочените фирми с начин на плащане – чрез платежно
нареждане, доколкото по този начин се процедирало /с платежно нареждане, а
не с плащане в брой/ само с фирми, с които „Т.“ АД имало сключени
договори, за да може при евентуално неплащане на суми по фактури да се
инициира съдебен процес. Според св. Р., служителят Д. е била наясно с
всичките тези обстоятелства, но въпреки това е издала фактури, без реално
стоката да е била заплатена от получателя.
Оплакването, че делото не е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
поради наличие на висящо ДП е напълно неоснователно. Спиране следва да се
допусне единствено при наличие на висящо НП, което е преюдициално за
гражданския спор, а не при образувано ДП.
Предвид на изложеното по-горе атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора – неоснователност на подадената въззивна
жалба, ще следва в полза на въззиваемото дружество да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 770 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 201/27.09.2023г., постановено по гр.д. №
834/2020г. по описа на Районен съд Р..
ОСЪЖДА Й. В. Д., ЕГН **********, от град Р., ул. „Ч.Р.“ № 54, вх. А
да заплати на „Т.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град С., ул. „С.“ № 2, представлявано от изпълнителния директор Б.Б.Д.,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 770 лв.
(седемстотин и седемдесет лева), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5