Р
Е Ш Е Н И Е
№ 657/4.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 404 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на С.Б.Ш. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против
Ревизионен акт № Р – 16001319002992-091-001/07.11.2019 г., в потвърдената му
част с Решение № 48/31.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочено е, че неправилно
административният орган е приел, че е налице основание за реализиране
отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Моли се да бъде
отменен оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
– С.Б.Ш. – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Б.. Моли се съдът
да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт в оспорената му част.
Претендира направените по делото разноски. По делото са приложени писмени
бележки, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на становището на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът - Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен,
не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище
с вх. № 5041/31.07.2020 г. от юриск. С., която по изложени съображения моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражения за прекомерност на разноските.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001319002992-020-001/09.05.2019 г.,
изменена със Заповед № Р-16001319002992-020-002/09.09.2019
г. е възложена ревизия с обхват: Отговорност за ДОО – за осигурители за периода
от 26.10.2013 г. – 31.08.2017 г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения за периода от 28.12.2013г. до 31.08.2017г.; Отговорност
за вноски за здравно осигуряване – за осигурители периода от 01.11.2014 г. до
31.08.2017 г.; Отговорност за Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г.; Отговорност за Данък върху добавената стойност за периода от 15.12.2013
г. – 31.08.2017 г.; Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за
периода от 26.10.2013 г. до 31.08.2017 г.
Последвало
е издаването на Ревизионен доклад № Р – 16001319002992-092-001/18.10.2019 г.,
изготвен е и Ревизионен акт № Р – 16001319002992-091-001/07.11.2019 г., който е
частично потвърден с Решение № 48/31.01.2020 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив (лист 25). Решението е
редовно съобщено на жалбоподателя на 14.02.2020 г. по пощата с обратна разписка
като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
С
оспореното решение е потвърден частично РА, с който на С.Б.Ш. е определена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО на „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД с ЕИК ********* по видове, периоди
и размери, както следва:
|
Вид задължение: |
Период |
Главница лева |
Лихва лева |
|
Отговорност за корпоративен данък |
01.01.2014 31.12.2015 |
5 098,80 |
2 653,97 |
|
Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения |
28.12.2013 31.08.2015 |
12 778,59 |
7 670,83 |
|
Отговорност за ДОО – за осигурители |
01.04.2014 31.08.2015 |
33 813,01 |
15 878,61 |
|
Отговорност за ДОО – за осигурители |
01.12.2013 31.10.2014 |
- |
5 806,09 |
|
Отговорност за ДОО – за осигурители |
26.10.2013 30.11.2013 |
- |
405,90 |
|
Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители |
01.11.2014 31.08.2015 |
13 949,12 |
6 519,77 |
|
Отговорност за УПФ – за осигурители |
01.11.2014 31.08.2015 |
6 320,67 |
2 961,03 |
|
Отговорност за УПФ – за осигурители |
01.12.2013 31.10.2014 |
- |
727,82 |
|
Отговорност за УПФ – за осигурители |
26.10.2013 30.11.2013 |
- |
77,71 |
|
Отговорност за данък върху добавената стойност |
15.12.2013 31.10.2015 |
52 904,11 |
25 433,97 |
|
|
Общо: |
124 864,30 |
68 135,70 |
Във връзка с ревизията е
издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001319002992-092-001/18.10.2019 г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА.
Установено е, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ като местно физическо лице С.Б.Ш.
е данъчно задължено лице по този закон на
основание чл. 3, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него, а
съгласно чл. 19 от ДОПК е отговорен за данъци на представляваното от него
дружество.
По данни от Търговски регистър
С.Б.Ш. е съдружник и управител на „ВЕЛАС - ПС“ ООД от учредяване и вписване на дружеството на
26.11.2012 г. На 30.06.2017 г., след изкупуване на дяловете на П.Б. Ш. -
съдружник, е вписана промяна в ТР като С.Б.Ш.
става едноличен собственик на капитала и управител на „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД с ЕИК *********.
Основната дейност на дружеството е свързана с производството на
подемно-транспортни машини. Същото е регистрирано по ЗДДС, считано от
17.12.2012 г. и дерегистрирано на 30.05.2018 г. на основание чл. 176 от ЗДДС.
Към 31.12.2014 г. дружеството е собственик на два недвижими
имота:
- самостоятелен обект в
сграда /апартамент/ в гр. Несебър с площ 31,10 кв. м и 10,53 ид.ч. от общите
части на сградата, с адрес гр. Несебър, кв. ***, сграда *, ет. *, ап.**;
- поземлен имот с начин на
трайно ползване производствен терен с
площ 4,487 дка в местност „Каменлив път“ в землището на гр. Ветрен, ул. „**“ № *,
ведно с построената в имота сграда с площ 990 кв. м. Имотът е придобит с
нотариален акт № 49/28.01.2014 г. за сумата от 160 000 лв. без ДДС, от
която сума 11 500 лв. е цената на земята, а 148 500 лв. е цената на
сградата. Имотът е заплатен с 30 000 лв. собствени средства на купувача „ВЕЛАС-ПС“
ООД и 130 000 лв. средства от банков кредит, предоставен от „Интернешънъл
Асет Банк“ АД, след вписване в полза на банката на договорна ипотека върху
недвижимия имот, съгласно нотариален акт № 53/28.01.2014 г.
С протокол № 1332626/07.06.2019 г. към ревизионното производство са присъединени
доказателства от извършена проверка за
установяване на отговорността на С.Ш. в качеството му на управител на „ВЕЛАС-ПС“
ЕООД за данъчни и осигурителни
задължения на дружеството, документирана с протокол № П-16001318175885-073-001/08.05.2019 г.
При проверката на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ
№ П-16001318175885-040-001/05.10.2018 г., с което са изискани документи и данни
за назначени и упълномощени лица да подават декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО във връзка с дейността на „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД за периода 2013 г. – 2017 г.;
документи, удостоверяващи разпореждане с имуществото на „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД за периода 2013 г. – 2017 г.; справки за
притежавано от дружеството движимо и недвижимо имущество, за вземания и
задължения към трети лица; писмени обяснения относно дейността му като
управител – подписвал ли е годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за
отчетната 2013г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и годишните финансови отчети;
запознат ли е с тяхното съдържание; при деклариране на данни с квалифициран
електронен подпис /КЕП/ да посочи имената на лицата, на които са издадени и др.
Проверяваното лице е представило документи с вх. № 28270/01.11.2018 г., включващи декларация
от С.Ш., че към 29.10.2018 г. няма ликвидни и изискуеми задължения към
кредитори/доставчици; декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна на
сметките, открити на негово име. Лицето твърди, че прилага попълнени справки от
№ 1 до № 5, но такива не са представени. Посочва, че не е запознат със
съдържанието на отчетите /ГФО и ГДД/ и не ги е подписвал, не е упражнявал
контрол и не е налагал санкции. На всички въпроси по връченото искане в отговор
посочва пълномощно, издадено на Б.Ш. и пълномощно, издадено на счетоводна фирма
„ТАЙС-Р“ ООД. Посочва, че не може да представи
пълномощното, издадено на „ТАЙС-Р“ ООД, тъй
като същото не е налично поради прекратени отношения със счетоводната фирма.
Представя пълномощно № 3152/27.11.2012 г., с което П.Ш. и С.Ш., в качеството си
на управители и предствляващи „ВЕЛАС-ПС“ ООД,
упълномощават Б.П.Ш. да представлява дружеството пред всички институции в
страната, като извършва всякакви сделки и действия от името и за сметка на
дружеството, оформя с подпис и печат всички документи, необходими за
оперативното управление на същото. С писмо вх. № 3032/07.02.2019 г. от С.Ш. е представена декларация за съгласие за
разкриване на банкова тайна относно банкови сметки на „ВЕЛАС-ПС“
ЕООД с ЕИК *********.
В хода на проверката от „ТАЙС-Р“ ООД с ЕИК ********* е изискано да представи документи и
обяснения свързани със счетоводното обслужване на „ВЕЛАС-ПС“
ЕООД - сключени договори за счетоводно обслужване; за какъв период от
време „ТАЙС-Р“ ООД е извършвало счетоводно
обслужване на „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД; разполага ли с
пълномощни от „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД; с кои лица,
представители на дружеството, е осъществяван контакт; кое лице е подписвало
годишните финансови отчети, СД по ЗДДС, декларации образец 1 и образец 6 за периода 2013 г., 2014 г., 2015
г., 2016 г. и 2017 г. и кое лице ги е
подавало в съответната институция.
В отговор с писмо вх.№ 31391/05.12.2018 г. от „ТАЙС-Р“ ООД са представени писмени обяснения, че
дружеството е извършвало счетоводно обслужване на „ВЕЛАС ПС“ ООД за периода м.12.2012 г. - м.08.2017 г.
Представя пълномощно с рег. № 4073/27.06.2013 г., с което С.Ш., в качеството на
управител на „ВЕЛАС-ПС“ ООД, упълномощава Р.Г.-
управител на „ТАЙС-Р“ ООД да изготвя и
предоставя в Агенцията по вписванията ГФО на „ВЕЛАС-ПС“
ООД. Представени са договори за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
сключени между възложител „ВЕЛАС-ПС“ ООД и
изпълнител „ТАЙС - Р“ ООД, за извършване на
счетоводно обслужване на клиент, регистриран по ЗДДС. Представен е
приемо-предавателен протокол от 10.11.2017 г., съгласно който „ТАЙС-Р“ ООД връща счетоводни документи и печат на „ВЕЛАС-ПС“ ООД.
Установи се по делото, че С.Ш., в качеството му на управител на „ВЕЛАС-ПС“ ООД, е
сключил Предварителен договор от 01.04.2014 г. с А.Б.К. (купувач) за продажба
на два недвижими имота, собственост на дружеството:
1. Самостоятелен имот/жилище
апартамент с площ 31,10 кв.м. и 10,53 ид.ч. от общите части на сградата, с адрес гр. Несебър, кв. ***, сграда *, ет. *, ап. **;
2. Поземлен недвижим имот № 585004, с
начин на трайно ползване производствен терен с площ 4,487 дка в землището на
гр. Ветрен, общ. Септември, ведно с производствен обект - сграда с площ 990 кв.
м. заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Договорена е продажна цена на двата
имота по предварителния договор в размер на 193 000 лв., от които 33 000 лв. за
имота в гр. Несебър и 160 000 лв. за имота в гр. Ветрен, платима на 20 месечни
равни вноски от по 9 650 лв., дължими в брой от първо до пето число на
съответния месец, като първата месечна вноска се дължи на 01.01.2016 г. Сумите
ще бъдат предадени на ръка срещу приходен касов ордер, издаден от „ВЕЛАС-ПС“ ООД.
Договорен е срок за сключване на окончателния договор до 25.08.2017 г.
С опис вх. № 31723/07.12.2018 г. от А.Б.К.
са представени две съдебни решения за окончателно сключване на сделки с имоти:
- Решение № 218/31.05.2018 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, с което се обявява за окончателен сключеният на
01.04.2014 г. предварителен договор между „ВЕЛАС-ПС“ ООД /продавач/ и А.Б.К.
/купувач/ за покупко-продажба на недвижим поземлен имот № 585004, с начин на
трайно ползване - производствен терен, с площ 4,487 дка в землището на гр.
Ветрен, общ. Септември, ведно с производствен обект с площ 990 кв.м., заедно с
всички подобрения и приращения в имота.
- Решение № 249/13.07.2018 г. на
Бургаски окръжен съд, с което се обявява за окончателен сключеният на
01.04.2014 г. предварителен договор между „ВЕЛАС-ПС“ ООД /продавач/ и А.Б.К.
/купувач/ за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 51500.502.507, с предназначение самостоятелен обект: жилище,
апартамент с площ 31,10 кв.м. и 10.53 ид. ч. от общите части на сградата с
адрес: гр. Несебър, кв. ***, ет.*, ап. **.
С писмо вх. № 6883/10.04.2019 г. от
Окръжен съд Пазарджик са предоставени 20 броя заверени копия на приходни касови
ордери /ПКО/, приложени като доказателства към Искова молба по гражданско дело
№ 660/2017 г. със страни: А.Б.К. и „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД.
При прегледа на представените 20 броя
ПКО на обща стойност 193 000 лв. (двадесет равни вноски от 9 650 лв.), органите
по приходите констатират, че същите са издадени от „ВЕЛАС-ПС“ ООД/ЕООД
през периода 04.01.2016 г. - 01.08.2017 г. и са подписани от управителя С.Б.Ш.
като приел сумите от А.Б.К.. В ПКО е вписано основание „месечна вноска по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2014 г.“,
като през 2016 г. управителят С.Б.Ш. е получил от А.Б.К. общо 115 800,00 лв., а
през 2017 г. е получил общо 77 200,00 лв.
По данни от публикуваните в Агенция по вписванията ГФО
за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на „ВЕЛАС-ПС“ ЕООД (с
приложен отчет за паричните потоци), органите по приходите установяват, че са
декларирани данни за налични парични средства съответно в размер на 2 хил. лв. към 31.12.2014 г., 5 хил. лв. към 31.12.2015 г. и 1 хил. лв. към 31.12.2016 г. Видно от представената с вх. № 16413/01.08.2019 г.
от С.Ш. в хода на ревизията оборотна ведомост на „ВЕЛАС-ПС“
ЕООД за периода 01.01.2017 г. -
31.12.2017 г., наличните парични
средства по сметка 501 Каса в лева към 31.12.2017 г. е 149 408,60
лв., но въпреки че „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД с управител С.Ш. е разполагало с налични
парични средства в каса в размер 149 408,60 лв. към 31.12.2017 г., с които
да се заплатят изискуеми данъчни и осигурителни задължения на дружеството, то
не е обслужвало публичните си задължения към бюджета. В тази връзка административният орган установява пряка
зависимост между получаване на сумите по 20 броя ПКО на обща стойност 193
000,00 лв. (двадесет равни вноски от 9 650 лв.), издадени в периода 04.01.2016
г. - 01.08.2017 г. и подписани от управителя С.Ш. като приел сумите от А.Б.К.
във връзка с изплащането на месечни вноски по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2014 г., и непогасяването на
задълженията на управляваното от него търговско дружество „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД с ЕИК *********. Налице са
умисъл и виновно поведение от страна на управителя С.Ш., който е бил наясно за
смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и е допуснал невнасяне на дължимите
данъци и осигуровки, въпреки наличието на разполагаеми парични средства в
касата на „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД. Съзнателно наличността в касата на дружеството е
намалена, за да не се погасяват данъчни и осигурителни задължения на
дружеството. От една страна, посоченото поведение на управителя е причина за
обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. От друга, публичните
изпълнители са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на
вземанията от основния длъжник - „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД. След като са изчерпани
всички изпълнителни способи и е направено пълно проучване на имущественото
състояние на дружеството, същото е категоризирано като задължено лице с трудносъбираем дълг.
С оглед на гореизложеното е констатирано наличие на предпоставките на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК и отговорността на ревизираното лице следва да е за
задълженията на „ВЕЛАС - ПС“ ЕООД до размера на получените суми по 20 броя ПКО на обща стойност 193
000,00 лв., издадени в периода 04.01.2016 г. - 01.08.2017 г.
По
делото са разпитани свидетелите Б.П.Ш. и Ц. П.П., чиито показания съдът възприема
като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелите заявиха пред съда, че С.Ш. е упълномощил баща си Б.Ш.
още през 2012 г. – 2013 г. да се занимава с производствения процес и
технологиите. По това време жалбоподателят основно е пребивавал в София, където
е бил студент в Техническия университет. С дейността на дружеството се е
занимавал неговия пълномощник, който го е информирал за състоянието на
дружеството, но не и в детайли. Св. Б.Ш. заяви, че той е подписвал месечните
справки декларации по ЗДДС, осигурителните декларации, както и тези по ЗДДФЛ.
През това време счетоводството на дружеството се е водело от фирма „Таис“.
Пълномощникът основно се е занимавал с персонала и служителите. Той е контролирал
работния процес, възлагал е работата, поощрявал и ги е наказвал, както и е
изплащал дължимите възнаграждения.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. На поставените му въпроси
вещото лице е отговорило, че наличните парични средства в касата на дружеството
(касова наличност), съгласно счетоводните баланси за 2014 г., 2015 г., 2016 г.
и оборотната ведомост за 2017 г. към 31.12.2017 г. е в размер на
149 408.60 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно представените
счетоводни справки – Хронологичен регистър на дебита на сметка 501 – каса лева,
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., получените парични средства
193 000 лева от физическото лице А. К. са заведени в касата на
дружеството. Според експертизата общият размер на изискуемите вземания на НАП
към дружеството, към дата 01.04.2014 г. е главница по ЗДДС, ЗДДФЛ, ДОО и УПФ –
38 506.83 лева и лихви – 821.88 лева. В заключението се казва, че
отчетната стройност на заведените ДМА в дружеството към 01.04.2014 г. е
259 564.48 лева.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен.
В
конкретния случай спор по фактите между страните няма. Спорът по делото е
правен и е свързан с решаването на въпроса дали правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК в качеството му на управител, представляващ "Велас – ПС“
ЕООД. В мотивите на оспорения акт се съдържат основания за приложението и на чл. 19, ал. 1
от ДОПК и на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, които текстове съдържат различни
фактически състави за възникване на отговорност за данъци на трети лица.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице всички елементи на
нито един от двата посочени законови състава, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ДПК
формите на проявление на действието на субекта на отговорност по тези текстове
са: 1. укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат
да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
като лицето отговаря за несъбраното задължение и се касае за пасивно действие;
2. недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент; 3. отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните,
вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, като тук
субектът отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно
до размера на намалението на имуществото.
Елементите
от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
са: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на
задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК
към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице
поведение на това, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни
действия с имуществото на дружеството; 3. причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски; 4. невъзможност за събиране на публични
вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
Тежестта
на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на
органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал.
1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК.
В разглеждания
случай не се спори по делото, че през ревизирания период С.Б.Ш. е управител на
"Велас-ПС" ЕООД, което сочи, че е налице първата материално-правна
предпоставка от фактическия състав и на чл. 19, ал. 1
и на чл. 19, ал. 2
от ДОПК. По делото не се спори също, че "Велас-ПС" ЕООД е
задължено лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК,
следователно е налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК.
Действието като елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК се състои в укриване на факти и обстоятелства, които
отговорното трето лице по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител. Касае се не за всяко действие, а само за преднамерено
целенасочено действие. Тоест, необходимо е виновно поведение.
Относно
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се има предвид, че видовете
действия по този текст са законово регламентирани и могат да бъдат сведени до
три групи: 1. Субектът извърши действия, свързани с обременяване с тежести на
имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то
бъде осребрено в полза на третото лице, каквито данни в разглеждания случай не
са налице; 2. Извършени плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, каквито твърдения в случая се съдържат едва в потвърдителното решение
на Директора на ОДОП; 3. Субектът отчужди имущество, включително предприятието,
на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.
Тук се касае за отчуждаване на имуществото или самото предприятие, като в
последния случай е налице преминаване на собствеността върху имуществото или
самото предприятие в собственост на трето лице. Действието по своето естество
следва да е такова, че да има прехвърлително действие.
В разглеждания
случай със сключването на предварителния договор и признаването на окончателен
такъв със влезли в сила съдебни решения е извършено именно такова действие. За
да е съставомерно по чл. 19, ал. 2 от ДОПК обаче това действие следва да е извършено
недобросъвестно, т. е. необходимо е лицето, което го е извършило, да е знаело
за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на
задълженото юридическо лице. Недобросъвестността подлежи на доказване. Субектът
трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, да е
предвиждал неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. В случая нищо от посочената субективна страна на чл. 19, ал. 2 не е
доказано.
В случая
отчуждаването на имуществото на дружеството не е станало чрез недобросъвестни
действия на управителя или безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните, както предвижда разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Тоест
управителя на дружеството е сключил предварителен договор, последван от
окончателен такъв на цени, за които административният орган не е представил
доказателства да са значително по-ниски от пазарните или сделката да е
безвъзмездна. Нещо повече самото отчуждаване е настъпило по силата на влезли в
сила съдебни решения, независимо от волята на лицето. Недобросъвестност не се
обосновава и към момента на сключване на предварителния договор. С оглед на
това съдът намира, че отчуждаването на имуществото на дружеството не може да се
възприеме като поведение, целящо възпрепятстване на събирането на данъчни
задължения, следователно липсва третият елемент за реализиране на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Четвъртият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и чл. 19, ал. 2 от ДОПК е наличието на причинно-следствена
връзка между извършеното действие и невъзможността да бъдат събрани или
погасени задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 1
или ал. 2 от ДОПК
ще бъде реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или погасено
вземането се дължи на поведението на третото лице. В конкретния случай съдът
намира, че такава причинно-следствена връзка между твърдените действия по
укриване на факти и обстоятелства или преминаването на собствеността върху
имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице не е налице. За
да е налице причинно-следствената връзка, следва поведението на лицето да е
единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникнали
публични задължения, каквото не се установява в случая. В конкретния случай
жалбоподателят става едноличен собственик на капитала на дружеството на
30.06.2007 г., тоест след процесните ревизирани периоди (2014 г. – 2015 г.), за
които му се вменява отговорност. Освен това по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят е предоставил широк кръг правомощия на пълномощника си Б.Ш.,
който е бил пряко отговорен за работата на дружеството, за сключваните сделки,
осъществявал е контрол върху работата и служителите. Тези обстоятелства се
установяват не само от съдържанието на предоставянето пълномощно, но и от
разпита на свидетелите Б.Ш. и служителката П..
Съдът намира също така за основателно направеното
възражение от пълномощника на жалбоподателя, че няма законово основание в
хипотезата на чл. 19 от ДОПК да се начисляват лихви. По отношение на тях следва да се има предвид не само че
вземането за лихви е акцесорно, но и че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК
е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за несъбрани задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера на непогасеното задължение
– ал. 1, съответно – до размера на извършените плащания в хипотезата на чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а
ревизионният акт следва да бъде отменен в потвърдената част като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 2 610 лева,
от които 10 лева – държавна такса, 400 – за вещо лице и 2200 лева – адвокатски
хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001319002992-091-001/07.11.2019 г., в потвърдената му
част с Решение № 48/31.01.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на С.Б.Ш.
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 2 610
(две хиляди шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/