Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 745/06.12.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 724 по описа за 2023г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110
и § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по повод подадена жалба от лишения от свобода Г.В.В. с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от
свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр.Бойчиновци, с която
оспорва Заповед рег. №Л-3377 от 27.10.2023г. издадена от Началник ЗООТ към
Затвора гр.Враца, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 97, т.2
от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС му е наложено
дисциплинарно наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и
извън местата за лишаване от свобода", за срок от 1 /един/ месец,
потвърдена след обжалване с Решение рег. №14745 от 06.11.2023г. на основание
чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС от Началник Затвора - Враца. В жалбата се твърди, че
издадената заповед е незаконосъобразна, като се оспорва авторството на
вмененото му дисциплинарно наказание, тъй като установената вещ суитшър не е чужда, а е негова собственост и се ангажират
гласни и писмени доказателства за доказване на твърденията му.
В съдебно заседание жалбоподателя Г.В.В. доведен
от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си. По
съществото на делото в представена писмена защита сочи, че установената вещ суитшър е негова собственост, която е била разменена при
прането, поради което по негово искане му е върната от л.св.М*** М*** В*** .
При него не са установени забранени вещи, поради което и незаконосъобразно му е
наложено дисциплинарното наказание, тъй като вещите се разменят при прането.
Моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник сектор
Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ към Затвора гр.Враца издал
оспорената заповед, не се явява. От процесуалния му представител старши
юрисконсулт Г*** Х*** е постъпило подробно писмено становище, в което оспорва
жалбата, твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната
писмена форма, съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата
цел. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй
като в хода на съдебното производство не са събрани доказателства жалбоподателя
да е извършител вмененото му дисциплинарно нарушение по чл.97, т.2 от ЗИНЗС.
Наред с това се сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установява субективния елемент на нарушението и ДНО не е извършил
цялостна проверка по установяване на дисциплинарното нарушение от страна на
лишения от свобода настоящ жалбоподател, което е основание за отмяна на
оспорената заповед.
Жалбата е допустима. Производството е
инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него
е налице правен интерес да я оспори. Заповед рег. №Л-3377 от от
27.10.2023г. издадена от Началник ЗООТ – Враца е
оспорена по административен ред пред Началник Затвора гр.Враца, който с Решение
рег. №14745 от 06.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил
жалбата като неоснователна.
По допустимостта на жалбата.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК
в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.
Предвид данните по делото, същата е
оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
вр. § 4б, ал. 1 от ДР
на ЗИНЗС, тъй като
Решението е получено от жалбоподателя на 06.11.2023г., а жалбата е подадена до Административен съд – Монтана на 14.11.2023г.
/видно от пощенското клеймо/.
С обжалваната заповед на Г.В.В. с
ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора
гр.Враца е наложено дисциплинарно наказание на
основание чл. 104, ал. 2
във вр. чл. 101, т. 4 ЗИНЗС. Чл.104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана
заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС
уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС
– изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС
урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от
началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред
началника на затвора. За разлика от чл. 111 ЗИНЗС,
който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в
наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди
пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на
административния съд, чл. 110 ЗИНЗС
предвижда изрично само оспорването по административен ред. Обжалваната
от Г.В. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с
нея се упражнява спрямо него държавна принуда от страна на специализиран орган
по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка
с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от
мотивите на Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и
ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно
обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е
въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от
АПК (относно оспорването на административните актове пред първата
инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване
на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на
наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е
окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в
закона се закрепя принципът на едноинстанционен
съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по
изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се
установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС
рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.
Предвид горното, Заповед рег. №Л-3377 от от
27.10.2023г. издадена от Началник ЗООТ – Враца, с която на л.св. Г.В.В. е наложено дисциплинарно
наказание по чл.101, т.4 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален
административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен
съдебен контрол по същество.
По изложените по - горе съображения жалбата
на л.св.В. се явява допустима за разглеждане в настоящето производство.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.
Не се спори по делото, че жалбоподателят
изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие
от открит тип /ЗООТ/ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр. Бойчиновци и,
че същият е магазинер в затворническата лавка.
Оспорената заповед е издадена от Началник сектор инспектор
Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ в Затвора гр.Враца – Н*** Н*** , за това, че на 27.09.2023г.
след получена непотвърдена информация за внос на забранени вещи и предмети в
ЗООТ към Затвора гр.Враца с местонахождение гр.Бойчиновци при завръщане от
работа на външен работен обект на лишени от свобода от ЗООТ е извършен преглед
на камерите за видеонаблюдение за времето от 17:30ч.
до 17:40ч. При проверката е установено, че групата състояща се от осем лишени
от свобода се връща от работа в 17:35ч., като преминава през пост №1 и стига до
корпуса без да им бъде извършена проверка и без придружител от НОС. Преди входа
на корпуса един от лишените от свобода от работната група установен като М*** М*** В*** предава връхна дреха на л.св. Г.В.В. – магазинер затворническа лавка. Непосредствено след
това л.св. В. се насочва към първия етаж – административна сграда, където са
настанени лишените от свобода към домакинския щат и оставя дрехата в спалното
си помещение.
Фактическата обстановка е констатирана в
докладна записка №12441/29.09.2023г. изготвена от инспектор Вътрешна сигурност
към Затвора гр.Враца адресирана до Началник Затвора гр.Враца, относно
установени пропуски при завръщане от работа на външен обект на лишени от
свобода в ЗООТ Враца, които водят до възможност за внасяне на неразрешени вещи
и предмети, в това число и огнестрелно оръжие, като конкретно е отразено
предаването на връхна дреха от л.св М*** М*** В*** на л.св. Г.В.В. –
магазинер затворническа лавка. Предложено е извършване на проверка по отношение
на виновните лица.
Във връзка с извършената проверка е
изготвено предложение от ИСДВР от 19.10.2023г. до Началник ЗООТ към Затвора
гр.Враца за налагане на дисциплинарно наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия във и
извън местата за лишаване от свобода", за срок от 1 /един/ месец на л.св.Г.В.В.. Отразено е, че с
това деяние л.св. е нарушил разпоредбата на чл.97, т.2 от ЗИНЗС и същото се
явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100, ал.1 във вр.
чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС
По делото са приложени обяснения от
лишените от свобода М*** М*** В*** предал дрехата на
жалбоподателя, И.А.П. перач в затворническото общежитие и обяснения от л.св. Г.В.В., от които се установява, че връхната дреха /суитшърт/ е дошла с прането при л.св.Веселинов, като
няколко дни по-късно л.св. Г.В. я видял и си я поискал да му бъде върната. По
делото е приложен и снимков материал от извършения преглед на камерите и
предаване на връхната дреха между лишените от свобода. Приложен е протокол за
изслушване на лишения от свобода Г.В. на осн. чл.105,
ал.1 от ЗИНЗС, в който се потвърждава факта, че си е поискал връхната дреха от
л.св.М***В*** , която е попаднала у него случайно, като същият му я върнал.
На 27.10.2023г. е издадена и оспорената
Заповед рег. №Л-3377, с която на Г.В.В. за извършено
нарушение по чл.97, т.2 от ЗИНЗС явяващо се дисциплинарно нарушение по чл.100,
ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, на основание чл.104, ал.2 във вр. чл.101, т.4 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно
наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата
за лишаване от свобода", за срок от 1 /един/ месец, потвърдена след
обжалване с Решение рег. №14745 от 06.11.2023г. на основание чл.110, ал.5, т.2
от ЗИНЗС от Началник Затвора - Враца
По делото устно и непосредствено са
разпитани в качеството на свидетели А.И.А., Д.В.И., Ц.Ч.Е. и И.А.П..
Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, тъй като
кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и са дадени
след предупреждение от наказателна отговорност. Свидетеля И.А.П. работещ като
перач в затворническото общежитие не отрича факта, че се е случвало при прането
да бъдат разменени дрехи, въпреки, че на отделните етажи ги пере отделно. От
разпита на свидетелите А.А., Д.И. и Ц.Е. се
потвърждава факта, че се е случвало при прането да се разменят дрехи, като
лично жалбоподателя, като работещ на лавката е споделил, че му липсва връхната
дреха /суитшърт/, която му била върната от друг лишен
от свобода.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна
до следните правни изводи:
Издателят на оспорената в настоящото
производство Заповед рег.
№Л-3377 от 27.10.2023г. издадена от Началник ЗООТ към Затвора гр.Враца е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед са
спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.97, т.2 от ЗИНЗС „ Лишените от
свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят
помежду си вещите, с които разполагат“
В оспорената заповед е посочено, че „…лишен
от свобода предава връхната дреха на л.св.Г.В.В.…“,
т.е. липсва отразяване на конкретното изпълнително деяние с което е осъществено
дисциплинарното нарушение от страна на дисциплинарно наказаното лице, тъй като
законодателя е посочил няколко хипотези на „вземат, заемат, продават, купуват, даряват и
заменят помежду си “, което в конкретната заповед не е отразено, а същото се явява съществено
досежно съставомерните
признаци на извършеното деяние.
Оспорената заповед е издадена за извършено
дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 във вр.
чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗ което урежда налагане на дисциплинарно наказание на
лишените от свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения в случая
неизпълнение на задължения по ЗИНЗС.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие),
извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред,
уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно
отношение към служители или лишени от свобода.
В случая не само не е посочено в оспорената
заповед какво е конкретното изпълнително деяние осъществено от лишения от
свобода посочено по-горе и разписано в правната норма като „вземат, заемат,
продават, купуват, даряват и заменят помежду си“, но и не са събрани безспорни доказателства
за наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Фактите събрани в
хода на административното производство и в хода на съдебното безспорно
установяват, че връхната дреха /суитшърт/ е собственост на л.св.Г.В.,
която му е изчезнала при прането на дрехите, като впоследствие му е върната от
друг лишен от свобода при когото се установява, че е попаднала случайно. Тези
факти са установени и
в обясненията дадени пред дисциплинарния орган, който не ги е взел предвид,
нито е събрал други опровергаващи ги доказателства.
Наред с това в докладната записка на инспектор
вътрешна сигурност, послужила като основание за започване на дисциплинарното
производство се сочат предположения „…в която може да има наркотици, мобилен
телефон и дори огнестрелно оръжие….“, без това да е установено с надлежни
писмени доказателства свързани с претърсване и обиск, което е сторено на
следващия ден, видно от приложения протокол на л.64 по делото по който не са установени
неразрешени вещи при л.св.Г.В.В..
Липсата на конкретно посочено изпълнително
деяние което л.св.В. да не извършва, а именно по вземане, заемане, продаване,
купуване, даряване и замяна на връхната дреха не се установяват т.е. липсва
обективната страна на вмененото му дисциплинарно нарушение, а липсата на
изрична конкретизация какво конкретно не е изпълнил л.св. В. води и до
ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице в случай
лишения от свобода, а оттук и до съществено нарушение на процесуалните правила.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт.
Отделно от това в л.св.В. е липсвало
съзнание, че извършва което и да е изпълнително деяние, тъй като същият е видял
личната си вещ при друг лишен от свобода, поискал си я и тя му била върната,
което е заявил и в дадените си обяснения пред дисциплинарно наказващия орган,
това на свой ред води до липса на субективна страна към извършване на вмененото
му дисциплинарно нарушение.
Липсата на мотиви, относно индивидуализиране
на конкретно противоправно поведение на лишения от
свобода Г.В.В. следва да се квалифицира като
съществено нарушение на административно производствените правила, което е
довело и до материална незаконосъобразност на акта налагащи неговата отмяна.
Водимо от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК и чл.110
във вр.§ 4б
от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на лишения от свобода Г.В.В. с
ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора
гр.Враца с местонахождение гр.Бойчиновци, Заповед рег. №Л-3377 от 27.10.2023г.
издадена от Началник ЗООТ – Враца, с която за извършено дисциплинарно нарушение
на разпоредбата на чл. 97, т.2
от ЗИНЗС, на основание чл. 100, ал.1 във вр. чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС му е наложено
дисциплинарно наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и
извън местата за лишаване от свобода", за срок от 1 /един/ месец,
потвърдена след обжалване с Решение рег. №14745 от 06.11.2023г. на основание
чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС от Началник Затвора - Враца.
Решението не подлежи на касационно
оспорване по аргумент от § 4б от ДР на
ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Председател: