Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 075
01.06.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Стоян Германов в.гр.дело № 123 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260489 от 07.12.2020 г., постановено по гр.дело № 234/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив са отхвърлени като неоснователни, предявените от Р.Д.М. с ЕГН - **********, И.Й.К. с ЕГН - **********, Л.Й.К. с ЕГН - ********** и Х.Й.К. с ЕГН - **********, всички с постоянен адрес: ***, против „У. м. б. а. л. – Е. П.“ ООД с ЕИК - ..., със седалище *** и адрес на управление ***, искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К. с ЕГН - **********, настъпила на 15.02.2015 г. вследствие на възникнал пожар в „У.Е.П.“ и в резултат на непозволено увреждане, причинено поради техническа неизправност на пожароизвестителната инсталация, намираща се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 15.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.Д.М., И.Й.К., Л.Й.К. и Х.Й.К. против „У. м. б. а. л.- Е. П.“ ООД евентуални искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., настъпила в резултат на непозволено увреждане, причинено от противоправното поведение на служители на ответника при или по повод на възложената им работа, изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия на 01.02.2015 г. в У. ”Е.П.” пожар и неоказване на помощ на пострадалия К., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на увреждането- 15.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. Ищците са осъдени да заплатят на „У. м. б. а. л.- Е. П.“ ООД сума в размер на 15 375,76 лева - направени разноски за производството.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателките Р.Д.М., И.Й.К., Л.Й.К. и Х.Й.К., които чрез пълномощниците си адв. Б.З. и адв. Г.К.са обжалвали същото изцяло. Изложени са доводи за неправилност на решението – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се непълнота на събраните доказателства. Изразява се несъгласие с приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Считат, че основната причина за смъртта на Й. И. К. е неизправност в пожароизвестителната инсталация в болницата, като излагат фактически и правни аргументи. Твърди се и липса на своевременна реакция на дежурния персонал в болницата за предотвратяване на пожара и оказване на помощ на пострадалия. Мотивират се неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите. Иска се назначаване на повторна четвърта пожаро-техническа експертиза.
Ответникът по жалбата „У.Е.П.“ чрез адв. В.К. и адв. И.Б.е внесъл писмен отговор, като се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени разноски. Излагат се подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – страни по делото; засягат съответно неблагоприятно за тях първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Р.Д.М., И.Й.К., Л.Й.К. и Х.Й.К. против „У. м. б. а. л. – Е. П.“ ООД, искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер от по 150 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., настъпила на 15.02.2015 г. вследствие на възникнал пожар в „У.Е.П.“ и в резултат на непозволено увреждане, причинено поради техническа неизправност на пожароизвестителната инсталация, намираща се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 15.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, както и предявените в условията на евентуалност предявени от ищците искове за осъждането на ответника да заплати на всяка от тях обезщетение в размер от по 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на Й. И. К., настъпила в резултат на непозволено увреждане, причинено от противоправното поведение на служители на ответника при или по повод на възложената им работа, изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия на 01.02.2015 г. в У. ”Е.П.” пожар и неоказване на помощ на пострадалия К., ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на увреждането- 15.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
Въззивният съд споделя приетата от окръжния съд фактическа обстановка с оглед въведения от ищците предмет на делото:
На 31.01.2015 г. срещу 01.02.2015 г. след полунощ в стая № 101 на У. “Е.П.“, където е настанен за лечение Й. К., възникнал пожар, който е бил потушен от екип на ... РСПБЗН – П.. Извикан е екип на ЦСМП- П., който транспортирал пострадалия в УМБАЛ „С. Г.“, където на 15.02.2015 г. той починал.
Собственик на сградата, в която се помещава ответната
болница в т. ч. всички налични в нея инсталации и съоръжения вкл.
пожароизвестителната система, е „Е.“ АД, а У. „Е.П.“ ООД ползва същата по
силата на договор за наем от 01.04.2012 г., сключен с „Е. П.” АД, и се явява
лице, под чийто надзор се намира пожароизвестителната инсталация на болничната
сграда. На „П... К.“ ООД е възложена доставка и монтаж на системите за
пожароизвестяване. Извършена била преди въвеждане в експлоатация 72-часова
проба и било констатирано, че пожаро-известителната инсталация работи нормално.
С разрешение за ползване № .../21.01.2012 г., издадено от Началник РДНСК – Ю. ц.
р., строежът - „М. б. а. л. и д. к. ц.“ е въведен в експлоатация на 21.01.2012 г.
На 15.01.2012 г. е сключен договор за поддръжка на пожароизвестителна система
между „Е. П.“АД, в качеството на възложител и „П... К.“ ООД - изпълнител, по
силата на който дружеството-изпълнител е поело задължение да извършва
ежемесечна поддръжка и обслужване на системата, като срокът на договора е
продължен с анекси от 08.01.2013 г., 01.09.2014 г. Провеждани са от изпълнителя
профилактика и изпитания на пожароизвестителна система на 02.09.2014 г.,
10.10.2014 г., 07.11.2014 г., 01.12.2014 г. и 08.01.2015 г., което се
установява от представените протоколи, а според констатациите в тях -
инсталацията работи нормално. Приложено е досъдебно производство № 88/2015 г.
по описа на ... РУП – П., образувано на 01.02.2015 г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 330, ал. 1 от НК -
затова че на 01.02.2015 г. в град П. е запалил сграда, като пожарът е
представлявал опасност за живота на някого – Й. И. К. С Постановление от
03.07.2015 г. на ОП - Пловдив досъдебното производство е прекратено.
Установява се от представените по делото - удостоверение за наследници № 133/18.02.2015 г. на Й. И. К., издадено от О. – К. и
удостоверения за раждане на Х.К., И.К. и Л.К., че трите ищци са дъщери на Й. К.
и негови наследници по закон, а ищцата Р.М. е тяхна майка.
Съгласно заключението на първата допусната по делото КСМПТЕ, се установява, че при инцидента - пожар, станал на 01.02.2015 г., на Й. К. е било причинено изгаряне ІІ-ра А, Б - ІІІ–та степен на лицето, гръдния кош,
горните крайници и долния десен крайник на площ 37% и оток на мозъка и белите
дробове, като смъртта на пострадалия се дължи на остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност в резултат на тежките процеси на ендогенна
интоксикация, в резултат на пламъковото обгаряне и е в
пряка причинно-следствена връзка с изгарянията, получени при възникналия пожар
в УМБАЛ “Е.П.“.
Заболяванията, поради които К. е приет и лекуван в
болничното заведение, нямат отношение към настъпилата смърт. Пострадалият е бил в горящата стая около 21 минути
при средно обемна температура около и над 100 градуса, вследствие на което са
се получили необратими термични увреждания и след
разгръщане на клиничните изяви на развилите се болестни процеси на 15.02.2015 г. е починал. В тази експертиза е прието, че най-вероятната причина за възникване на пожара е
запалване на горими материали, намиращи се в болничната стая № 101, с
открит огнеизточник - кибрит, запалка или цигара. Според това заключение, огнището на пожара е мястото в непосредствена близост до вътрешната
страна на входната врата на стаята, като същият е предизвикан от действия на обитаващия стаята
пациент- Й. К. Според ВЛ с оглед
наличните данни в протокола за оглед, че пожарът не може да бъде причинен от
„късо съединение” или „високо преходно съпротивление”, доколкото било установено, че в огнището му няма разположени електрически кабели на токови
кръгове, няма монтирани контакти с включени към тях ел. консуматори, няма
дефекти в изолацията на тоководещите части, както и външни механични повреди на
електрическите проводници, захранващи ел. консуматорите в болничната стая - климатик и телевизор, които са запазили целостта си и са обгорели от външната им
страна, като по тях не са открити следи от разтопен
метал, характерни за пожари, причинени от „късо съединение” и образуващи се
вследствие от високата температура на електрическата дъга. Възпроизведен е в заключението
записът от охранителната камера, приложен по ДП № 88/2015г.,
отразяващ картината от мястото и времето на инцидента, описана е хронологията на събитията и реакциите на медицинския
персонал. Въз основа на записа, проверената техническа документация, касаеща
пожароизвестителната инсталация, и данните от протокола
за оглед е направен извод, че към 31.01.2015 г. и 01.02.2015 г. процесната инсталация е била в изправност. Експертите са констатирали, че дежурният персонал в болничното заведение е оповестил на телефон 112 за избухналия
пожар, като съобщението е получено в 00:35
часа на 01.02.2015 г., своевременно са започнати действия за пожарогасене в обекта с наличните уреди
и кофи с вода, правени са неуспешни опити за влизане в горящата стая, същевременно са
предприети действия по евакуация на останалите пациенти, а след като
пожарникарите са извели пострадалия на последния
е оказана първа помощ. Според вещите лица, не е било възможно да бъде
предотвратена смъртта на К., в случай че
пожароизвестителната инсталация е била изправна и персоналът на болничното
заведение е реагирал своевременно на възникналия пожар. Описани са в заключението още типа, техническите параметри на процесната инсталация в болничното заведение, както и
механизмът й на задействане. Посочено е, че всички елементи на пожароизвестителната
система са в съответствие с европейския стандарт EN 54, налични са сключени
договори за абонаментно обслужване и поддържане на системата, на същата е
извършвана профилактика в периода 02.09.2014 г. -08.01.2015 г., а това дава
основание на експертизата да заключи, че към датите 31.01.2015 г.- 01.02.2015 г. пожароизвестителната инсталация е била в изправност и е работила съобразно заложените в нея технически
параметри.
В заключението на повторната
КСМПТЕ, назначена след оспорване заключението на първоначалната експертиза, се
потвърждават изводите относно причината за смъртта на К. – остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на тежките процеси на
ендогенна интоксикация вследствие на пламъковото обгаряне, както и за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и възникналия
на 01.02.2015 г. пожар. По отношение причината за пожара е направен извод, че това е „късо съединение”, получено
в пространството между бетонната плоча на тавана и „окачения таван”, където са
поместени проводниците на всички инсталации и устройства на болничната стая № 101,
като се изключва възможността пожарът да е причинен от човешка дейност -
запалване от клечка кибрит или незагасена цигара. Анализирайки наличния снимков
материал от ДП № 88/2015г. експертите са приели, че огънят е тръгнал отгоре
надолу, видно от по-голямото опушване на стените близо до окачения таван,
разтопените климатик и телевизор, необгорелите гардероб и нощно шкафче. Според
заключението на повторната експертиза, пожароизвестителната инсталация не е
била изправна към момента на възникване на пожара и ако дежурният персонал в
болницата е реагирал своевременно и адекватно, то е било възможно да се
предотврати смъртта на К., а в случая дежурният екип не е направил опит да
влезе в болнична стая № 101. Коментирани са представените по делото документи
относно извършваната профилактика на централата, като се сочи, че при липса на
ежедневен тест от дежурен екип не е налице основание да се приеме, че
пожароизвестителната система е в изправно състояние.
Според заключението на
допуснатата тройна СПТЕ в пожаротехническата част, поради противоречия между
първите две експертизи, най-вероятната причина за възникването на пожара е
запалване на твърди горими материали на пода от вътрешната страна на вратата на
болнична стая № 101. Местоположението и интензивността на пламъците при подобни
горими материали /завивки, чаршафи, възглавници и т.н./ са препятствали достъпа
до стаята на неспециали-зираните в гасенето на пожара екипи. Категорично е
изключена от експертите възможността причина за пожара да е „късо съединение”.
Посочено е, че кабелите, намиращи се над окачения таван в стая № 101, са с
двойна изолация и са положени в тръби. Късо съединение може да възникне само по
причина на лоша връзка в местата на присъединяването им към контакти. Във всеки
случай на появяване на късо съединение се задействат автоматичните прекъсвачи,
като времето на изключване на последните е в рамките на няколко секунди. Още
по-кратко е времето на задействане на дефектно-токова защита, покриваща всички
токови кръгове. Кабелите били положени в среда, където няма материя, способна
да се възпламени за такова кратко време до изключване на късото съединение от
прекъсвача или от ДТЗ. Експертите заявяват, че не могат да дадат категоричен
отговор на въпроса дали е била изправна пожароизвестителната инсталация, защото
не са били очевидци на инцидента, но въз основа на протокола за оглед от
досъдебното производство и изнесеното от свидетелите са заключили, че
най-вероятно тя е била изправна. Според вещите лица, не е било възможно да се
предотврати смъртта на К., въпреки че пожароизвестителната инсталация е
изправна и персоналът е реагирал своевременно на пожара. В заключението е
отразено, че е извършена ежемесечна профилактика на централата в периода около
и преди настъпване на пожара и с оглед констатациите от направената проверка на
системата като цяло, може да се приеме, че същата е в нормално техническо
състояние и работи по предназначение. Експертите са прегледали видеозаписа от
монтираната в коридора на болницата камера и са посочили, че височината на
монтаж на камерата е в близост до окачения таван и в една линия с датчика,
монтиран в коридора, което възпрепятства изгледа към индикатора. Видеозаписът е
без записан звук и не може да се използва във връзка с установяване наличието
на звуков сигнал от сирените на
инсталацията.
По делото са събрани гласни доказателства в две
направления – за установяване на неимуществените вреди на ищците по инициатива
на ищците и за установяване на фактически обстоятелства по време на възникналия
пожар в болничната стая по искане на ответното дружество.
Установява се от първата група свидетели за
съвместното съжителство за определен период от време на семейни начала на Р.М.
с Й. К.; добрия характер на К., липсата на спорове кавги, обстоятелството че е
бил добър баща. Преди кончината на пострадалия, между двамата са се появили
някакви конфликти и неразбирателства и затова са се разделили. Въпреки
раздялата Й. К. поддържал добри отношения, обичал е децата си, грижил се е за
тях, давал им е пари.
Втората група свидетели са преки очевидци на пожара,
като установяват, че веднага след първите признаци на пожара – мирис на пушек,
бял дим в коридора, медицинският персонал е проявил активност, задействала се
пожароизвестителната система чрез светлина и звук. Извикани са специализираните
органи чрез уведомяване за инцидента на телефон 112. Извършени са действия по
потушаване на пожара чрез кофи с вода, евакуирали са останалите болни. Опитът
за отваряне вратата в стая № 101 е бил безуспешен, защото персоналът не е
разполагал със съответни защитни облекла против високата температура и отровни
изпарения. Това не са могли да сторят и дошлите полицаи. След пристигане на
специализираните органи – пожарникарите, които били със съответна екипировка пожарът
е бил овладян. К. е бил открит в банята под душа, като човек без необходимото
оборудване не би могъл да влезе в помещението, поради много високата
температура. К. е бил изведен и му е оказана първа помощ, а малко по-късно е
бил транспортиран до специализирано отделение по изгаряния в УМБАЛ “С. Г.“ – П.
Анализът на събраните доказателства, относими към
предмета на делото определен от ищците, а именно – претърпени неимуществени
вреди в резултат на деликт – смъртта на Й. К., настъпила вследствие на
обстоятелството, че противопожарната известителна система е била технически
неизправна и в условията на евентуалност – противоправно поведение на
служителите на ответното дружество при или по повод на възложената им работа,
изразяващо се в несвоевременна реакция на възникналия пожар и оказване помощ на
пострадалия, довели до изгаряния, от които настъпва смъртта му, не установява
тезата на ищците.
По отношение на пожароизвестителната
система не се доказа, че същата е неизправна и че не задействана своевременно.
Събраните писмени доказателства и гласни такива установяват надлежно поддържане
на системата, извършване на съответните технически периодични прегледи. В
момента на възникване на пожара, присъствалите очевидци свидетелстват за нейното
задействане – светлинно и звуково. Видно е от експертните заключения, че
наличният видеозапис от камера в коридора не може да установи звука на
алармата, защото няма тази функция. Освен това камерата е разположена под такъв
ъгъл, че да не може да се установи с категоричност наличието или не на
светлинен сигнал на системата. Нейното действие при възникване на пожара е
установено по убедителен и безпротиворечив начин от свидетелските показания.
Освен това още първите признаци на пожара са били забелязани от св. А. Я.,
която е сигнализирала своевременно останалия персонал и са предприети
възможните адекватни действия.
Действията на персонала са доказани: уведомяване чрез
тел. 112, опити за потушаване на пожара с наличните средства и влизане в стаята
на К., евакуация на другите болни, оказване на първа помощ на К. след
извеждането му от противопожарните служители, транспортиране до специализирано
отделение. Разпитаният последен свидетел – П. К., служител на П. о., който е
пряк участник в изгасяването на пожара и чиято безпристрастност и
незаинтересованост е безспорна, е констатирал влизайки в стаята липса на
кислород, липса на видимост, а също и много висока температура при развитието
на огъня. При тези обстоятелства е невъзможно човек без специално оборудване да
влезе в стаята.
Във въззивната жалба е въведен довод за причината за
възникналия пожар, който не е въведен като предмет на делото. Съдът констатира,
че и трите назначени по делото експертизи са ползвали събраните материали по
приложеното досъдебно производство. Извършеният непосредствен оглед и съставен
фотоалбум са непълни. Не е извършен непосредствен оглед на намиращата се в
стаята ел.инсталация, положена между окачения таван и бетонната таванна плоча.
Не е заснет изцяло окачения таван. Първоначалната пожаротехническа експертиза в
ДП е извършена от лице, което е участвало в държавната приемателна комисия
изготвила акт обр. 16 за приемане на строежа на болницата, което води до
съмнения относно първоначалната дадена насока на случая. В тази връзка е
обосновано заключението на повторната КСМПЕ относно установяване огнището на
пожара. Извършена е относно пожаротехническата част значителна предварителна
дейност – консултации, експерименти, проучвания и пресмятания, справки,
референции и срещи с водещи български университети, академии, институти,
библиотеки. Констатирано е и след оглед на място, че окабеляването над окачения
таван и под бетонната плоча не е извършено в положени метални скари или в
изтеглени метални гофрирани тръби. Наличието на необяснено до момента локално
опушване на окачения таван води до извод за прегряване на проводници и „късо
съединение“. Обосновани са изводите за пожар, развил се в посока отгоре надолу.
Това обяснява и показанията на очевидеца на пожара в стаята – последно разпитаният
св. К. с оглед практиката му за интересните обгаряния в стаята. Този свидетел
установява също и липсата на препятствия – постелки зад входната врата на
стаята. Първата по съдебното дело КСМПЕ не е изследвала пространството над
окачения таван, а последната – тройна СПТЕ е работила при явно променена
обстановка в ел.инсталацията на стаята, което е видно от приложения снимков
материал. Тъй като съдът е ограничен в произнасянето си във фактическите рамки
на въведените искове, изследването на механизма на възникване на пожара е за
пълнота на изложението с оглед всестранното изясняване на фактическата
обстановка.
С оглед така приетата фактическа
обстановка правилни са изводите на окръжния съд относно така предявените
искове.
Не е установена по делото активната
материалноправна легитимация на Р.М.. Фактът, че между нея и пострадалия няма
сключен граждански брак, че същата е напуснала К., живеела е на квартира на
друго място и са възникнали конфликти, води до извод за това, че тя не е в
кръга на лица имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на
смърт при непозволено увреждане съгласно ППВС 4/1961 г., ППВС 5/1969 г. и ТР
1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Останалите ищци, които са деца на пострадалия,
попадат в кръга на законните наследници и лица имащи право на обезщетение.
Относно основният иск по чл. 50 от ЗЗД
– причиняване на вредата от технически неизправна пожароизвестителна инсталация
и отговорността на ответното дружество. Не се доказа от събраните по делото
техническа неизправност на инсталацията. Установи се, че същата се е
задействала своевременно, видно от показанията на свидетелите-очевидци. По
документи приложени по делото е била поддържана в изправност. Видеоматериалът
не може да даде отговор за звука излъчван от инсталацията, а местоположението
на камерата заснела коридора в момента на пожара не може да даде отговор за
светлинната сигнализация. Пожарът е бил открит много бързо и от санитарката в
болницата, която е уведомила дежурния екип, независимо от пожароизвестителната
инсталация. Не се установи, че смъртта на К. е произлязла от свойствата на
пожароизвестителната инсталация и да има каквато и да е причинно-следствена
връзка между действията на служители на наемателя на болницата (ответното
дружество) по поддръжка на тази система и крайния негативен резултат. Ето защо
решението на окръжният съд в тази част е правилно и законосъобразно.
Относно евентуалния иск по чл. 49 от ЗЗД – отговорността на ответното дружество-възложител за вреди причинени от
назначения от него медицински персонал му при или по повод изпълнение на
служебните му задължения. Не е установено от събраните доказателства, че
персоналът не е реагирал своевременно, че е бездействал или че не е предприел
адекватни действия съобразно възможностите си. Коридорът е бил силно задимен,
имало е много висока температура в стаята и обстановката в нея е била опасна за
лице без съответно оборудване. Съобразно обстановката медицинският екип е
извършил действия, насочени към потушаване на пожара, сигнализиране на
компетентните органи, а след извеждането на К. е му е оказал помощ чрез
включване на кислороден апарат, поставяне на обезболяващи медикаменти и
действия по отвеждането му в специализирана клиника по изгаряния. Не е изпълнен
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД – не е установено противоправно поведение
на персонала на ответното дружество, както и вредоносно негово поведение,
причинило смъртта на К.
С оглед неоснователността на въззивната жалба по
изложените съображения следва първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество направените от него разноски – 7000 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260489 от 07.12.2020 г. по гр.дело № 234/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Д.М. с ЕГН - **********, И.Й.К. с ЕГН - **********, Л.Й.К. с ЕГН - ********** и Х.Й.К. с ЕГН - **********, всички с постоянен адрес: *** да заплатят на „У. м. б. а. л. – Е. П.“ ООД с ЕИК - ..., със седалище *** и адрес на управление ***, сумата от 7000 лева представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.