№ 19290
гр. ******************, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110147380 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ********************** ЕАД
срещу К. К. Ж., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
за следните суми: 9 500 лв. – неустойка по т. 9 от Списъка на неустойки, представляващ
Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
11.11.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното плащане; 350 лв. –
неустойка по т. 10 от Списъка на неустойки, представляващ Приложение № 1 към Договор
за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че оперира под търговското наименование ******************** и
предоставя обществено достъпна услуга, позволяваща откриване и наемане на електрически
автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители. Излага, че между него в
качеството му на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен по електронен
път – при регистрацията на Ж. в мобилното приложение *****************, Договор за
наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г., като ответникът е
заявил изрично, че се съгласява с Общите условия, представляващи неразделна част от
договора. Твърди, че на 30.11.2021 г. в 14:55:03 ч. чрез мобилното приложение ответникът е
резервирал лек автомобил марка *************, модел „***********, с рег. №
******************, и е стартирал сесия с него. Сочи, че на 30.11.2021 г. около 23:30 ч. в гр.
******************, на ул. *****************, движейки се в посока от м.
****************** към кв. ****************, ответникът е катастрофирал с наетото
превозно средство в крайпътна мантинела, като за инцидента са съставени Протокол за ПТП
№ ******************* г. и АУАН серия GA, № ******************** г., а също така на
място е пристигнал и служител от мобилния екип на ищеца, който е заварил автомобила
обърнат по таван, а документите, ключът и протоколът за ПТП били оставени в автомобила.
Твърди, че причината за настъпилото пътно-транспортно произшествие е несъобразена с
1
релефа и пътната настилка скорост. Сочи, че по предявена от ищеца застрахователна
претенция по застраховка „Каско“ застрахователят е приел щетата като тотална и е
определил размера на самоучастието на ищеца на сумата от 4 974.50 лв. Излага, че съгласно
чл. 4.1. от договора ответникът носи пълна отговорност за превозното средство през периода
на използването му, а съгласно чл. 4.3., в случай че в периода на използване наемателят
увреди или унищожи превозното средство в степен тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2
КЗ, той дължи заплащане на неустойките, предвидени в Списъка на неустойки,
представляващ Приложение № 1 към договора. Претендира неустойка в размер на 9 500 лв.
съгласно т. 9 от Списъка на неустойки за това, че в периода, в който превозното средство е
предоставено на ответника за ползване, същото е унищожено и рискът от погиването на
автомобила не е изцяло покрит от застрахователя. Сочи, че тази неустойка покрива както
вреди от неизцяло покрития застрахователен риск, така и вреди, които доставчикът на
услугата търпи за това, че изобщо не може да използва автомобила за търговска дейност.
Претендира и неустойка в размер на 350 лв. съгласно т. 10 от Списъка на неустойки поради
това, че в резултат на действията на ответника в качеството му на наемател ищецът в
качеството му на наемодател търпи вреди от необходимостта допълнително да ангажира
ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около
възникналия казус.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е приемал общите
условия и приложението, представени с исковата молба. Оспорва дължимостта на
неустойките при твърдения, че увредата не е настъпила по негова вина, а защото
автомобилът в нарушение на чл. 2.1. от договора е бил с негодни за зимни условия гуми,
именно поради което Ж. е загубил управление върху него, опитвайки се да избегне удар с
внезапно изскочило на пътното платно животно. В тази връзка възразява, че ищецът има
изключителен принос за увреждането. Релевира възражение за нищожност на неусточените
клаузи от Списъка на неустойки, защото са неравноправни съгласно чл. 143 ЗЗП и не са
индивидуално уговорени. Счита неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки за нищожна и
поради накърняване на добрите нрави, защото е уговорена извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Навежда възражение за прекомерност на
неустойката по т. 9 от Списъка на неустойките. В условията на евентуалност оспорва
дължимостта на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойките и поради това, че
автомобилът е бил застрахован, рискът от неговото повреждане и погиване е бил покрит и е
получено застрахователно обезщетение във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. Оспорва претенцията за лихви върху неустойките. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ответника С. изразява становище за неоснователност на
исковете. Счита, че ответникът е виновен за настъпване на произшествието, защото не е
съобразил поведението си с пътните условия. Възразява, че въпреки това процесните
неустойки не се дължат от Ж., защото се касае за неравноправни клаузи, както и че клаузите
са нищожни поради противоречие с добрите нрави, щом превозното средство има
застраховка, която следва да покрие всички щети. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: 1) сключването с ответника на Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги от 11.11.2020 г. и неговото съдържание, включително приемане от
ответника на общите условия, както и че представеният Списък на неустойки е част от
2
съдържанието на договора; 2) че неустойките по т. 9 и т. 10 от Списъка на неустойки са
индивидуално уговорени между страните; 3) заявяване от ответника на наем на процесния
автомобил на 30.11.2021 г.; 4) предаване на процесния автомобил на ответника на 30.11.2021
г. по договора за наем; 5) че ищецът е изправна страна по договора за наем на процесния
автомобил; 6) настъпване на предпоставките за претендиране на неустойките по т. 9 и т. 10
от Списъка на неустойки; 7) размера на дължимите неустойки.
В доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства:
твърдяната неравноправност на неустойките по т. 9 и т. 10 от Списъка на неустойки;
твърдяното противоречие с добрите нрави на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойките;
изпълнение на задълженията си, обезпечени с неустоечните клаузи по т. 9 и т. 10 от Списъка
на неустойки; прекомерност на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки; всички други
твърдяни факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В случая с Определение № 4724/30.01.2024 г., в който е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между ищеца и ответника на Договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г. по електронен път. Съгласно чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО,
електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията /чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр.
чл. 3, т. 10 – 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. – за електронен подпис се считат данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като
законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца
представлява електронно изявление, доколкото се касае до словесни изявления в цифрова
форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията – интернет, с възможност за тяхното възпроизвеждане. Следователно
сключеният по описания начин договор за наемане на превозни средства представлява
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на
чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., следва да
се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му
включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната
самоличност и данни за контакт. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на
хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице уговорка в чл. 2.4., според която
страните заявяват изрично и се съгласяват, че сключването на договора и потвърждаването
на съгласие с общите условия по електронен път ще има същите задължителни правни
последици като подписа върху писмените документи и ще бъде допустимо доказателство в
съда и всяка друга институция за уреждане на спорове. По отношение на тази клауза е видно
от заключението на съдебно-компютърната експертиза, че няма разлика между хартиения
вариант и електронната версия на договора към момента на сключването му. Следователно
процесният договор за наем е сключен от разстояние с попълването на лични данни от
ответника в заявление на интернет сайта на ищеца /три имена, ЕГН, адрес, електронна поща
3
и телефонен номер/ и потвърждаването на общите условия на ищеца, като договорът има
характера на електронен документ.
Съществува спор по делото относно това дали представените към исковата молба
Общи условия за наем и предоставяне на услуги на ******************** и Списък на
неустойки – Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне
на услуги, са част от съдържанието на така възникналото между ищцовото дружество и Ж.
договорно правоотношение и в частност – дали неустоечните клаузи, на които ищецът
основава претенциите си, са елемент от съдържанието на сключения договор. От значение за
отговора на тези въпроси е заключението на съдебно-компютърната експертиза, което е
прието без възражения на страните и което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно.
Вещото лице ******************* разяснява в своето заключение, че в
информационната система на ищеца в меню „Legal Documents“ се пазят всички темплейтни
документи във вариант по дата на качване в системата /колона „Upload Date“/, които след
това се показват в най-актуалната си версия в различни секции на клиентските приложения,
като тези темплейти съдържат в себе си HTML вариант версията на целия текст на
електронни документи, представляващи Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, Списък на неустойки – Приложение № 1 към договора, и Общи
условия за наем и предоставяне на услуги на ********************. Установява се, че към
датата на сключването на договора по електронен път – 11.11.2020 г., е била активна в
системата на ищеца версията на темплейта им от 25.09.2020 г., а приложените текстове към
исковата молба са извадени от системата от версията им от 05.11.2021 г., защото тя е била
актуална към датата на пътно-транспортното произшествие – 30.11.2021 г. Вещото лице
******************* сочи, че договорът от версията от 25.09.2020 г. има 30 разлики спрямо
договора от версията от 05.11.2021 г., като от Приложение № 2 към експертизата се
установява, че 16 от разликите са в самия договор, 5 от разликите са в Списъка на неустойки
и 9 от разликите са в Общите условия за наем и предоставяне на услуги
********************. В заключението на съдебно-компютърната експертиза са онагледени
разликите в двете версии на документите, като е видно, че те винаги са съдържали
неустоечни клаузи, но има известни разлики в тяхното съдържание, поради което следва да
се прецени коя версия е била приложима към датата на процесната наемна сесия с превозно
средство на ищеца. Съгласно т. 7.6. от договора във версията от 25.09.2020 г., приложима
към момента на възникване на договорното правоотношение, условията и сроковете на
договора могат да бъда променяни от наемодателя едностранно, след като уведоми
наемателя за съответните изменения, и трябва да бъдат направени в съответствие с
процедурите, установени съгласно договора /измененият договор трябва да бъде публикуван
в мобилното приложение/, а наемателят се задължава да се запознае с договора пречи
началото на наемане на превозно средство. По делото не е формиран спор относно
обстоятелството, че ищецът е публикувал изменените договор, общи условия и списък на
неустойки в мобилното приложение. Съгласно т. 1.1. от договора всеки път, когато
наемателят се регистрира в неговия акаунт в уебсайта, безусловно потвърждава, че е
съгласен и има право да използва превозни средства при посочените условия в договора и
общите условия и че безусловно приема разпоредбите им. Според чл. 6.2. от договора
наемателят има право да го прекрати с едностранно 7-дневно писмено уведомление до
наемодателя в случай на изменение на разпоредбите на договора за наем, общите условия
към него или действащия ценоразпис от наемодателя, при условия че наемателят не е
съгласен с тях. Посочените клаузи, преценени наред с липсата на твърдения от ответника да
е упражнил правото си по чл. 6.2. от договора и наред с обстоятелството, че на 30.11.2021 г.
той безпрепятствено е стартирал нова наемна сесия, водят до извод, че преди това той се е
запознал с договора, общите условия и списъка на неустойки в изменената им версия и ги е
приел. Поради това съдът счита, че към датата на пътно-транспортното произшествие
4
отношенията между страните са регулирани от договора, общите условия и списъка на
неустойки във версията им от 05.11.2021 г.
Изяснява се от заключението на съдебно-компютърната експертиза, че представените
с исковата молба разпечатки на електронни документи са сходни по съдържание със
съхраняваните в информационната система на ищеца електронни документи към датата на
сключване на договора по електронен път – 11.11.2020 г., и към момента на произшествието
– 30.11.2021 г., но не са идентични. Конкретно договорът от версията от 05.11.2021 г. има 2
разлики спрямо приложения към исковата молба договор. Видно е обаче от Приложение № 1
към експертизата, че тези разлики нямат никакво отношение към спорните по настоящото
дело въпроси, а разлики, касаещи Списък на неустойки и Общи условия за наем и
предоставяне на услуги на ********************, не са констатирани. При това положение
съдът намира, че представените с исковата молба Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, Списък на неустойки – Приложение № 1 към договора, и Общи
условия за наем и предоставяне на услуги на ******************** следва да бъдат
кредитирани като доказателства относно същественото съдържание на наемното
правоотношение към 30.11.2021 г.
Съгласно чл. 2.1. от договора наемодателят се задължава да предостави на наемателя
за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а
наемателят се задължава да осигури правилното им експлоатиране в съответствие с
условията, посочени в договора и общите условия към него, и да заплати дължимия наем за
ползването на тези превозни средства, както и евентуални неустойки, разноски,
обезщетения и други суми, дължими съгласно договора за наем и/или общите условия към
него. В чл. 2.4. е уговорено, че след като наемателят сключи договора, той има право да
резервира превозно средство, което е посочено като свободно за резервиране, като използва
мобилното приложение. Според чл. 3.2. от договора наемателят е длъжен да спазва
изискванията за експлоатация на превозното средство, инструкциите и препоръките на
производителя на превозното средство, за които е информиран от наемодателя,
разпоредбите, установени в ЗДвП, и изискванията на други приложими нормативни актове,
както и изискванията за експлоатация на превозното средство, които макар и да не са
споменати по-горе, се считат за обичайно известни, като при неизпълнение на задълженията
наемателят дължи заплащането на предвидените неустойки в Приложение № 1,
представляващо неразделна част към договора. Съгласно чл. 4.1. от договора наемателят
носи пълна отговорност за превозното средство през целия период на използването му,
включително за причинените увреждания по него, освен в случаите, посочени в чл. 4.2. от
договора – за щетите и/или влошаването на състоянието на превозното средство, които
възникват по време на експлоатационния период и които са следствие от предишна
експлоатация или обичайното износване на превозното средство, при условие че е уведомил
надлежно наемодателя в писмена форма за същите преди стартиране на наемната сесия. В
този смисъл е и чл. 9.1. от общите условия, според който от началото до края на употребата
на превозното средство наемателят носи пълна отговорност за него, както и върху наемателя
преминава рискът от увреждане или погиване на наетия електромобил, с изключение на
хипотезите, които не могат да му бъдат вменени във вина.
В чл. 4.3. от договора е уговорено, че: ако през периода на използване на превозното
средство документите или приспособленията му са повредени или изгубени или наемателят
увреди, унищожи или повреди превозното средство в степен тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ, той дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора
неустойки; наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са
възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство,
ако през периода на използване последното бъде повредено, унищожено или отнето или
неговите документи, приспособления или регистрационни табели бъдат изгубени или
принудително отнети от компетентните органи; ако през периода на използване превозното
5
средство бъде повредено или са принудително отнети неговите регистрационни табели,
както и при възникването на обстоятелства от различен характер, поради които
наемодателят е лишен от възможността да използва превозното средство по предназначение,
наемателят дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора за наем
неустойки, както и евентуално обезщетение за причинени вреди на наемодателя. Посочено
е, че във всички тези случаи причините, поради които застрахователното дружество не
възстановяване претърпените вреди, не са релевантни, освен ако същите не са в резултат от
виновно поведение на наемодателя. Прието е, че вън от горните случаи, при настъпването
на пътно-транспортно произшествие, причинено от наемателя по време на стартирана от
него наемна сесия, той дължи заплащането на неустойка, предвидена в т. 10 от Приложение
№ 1 към договора за наем, заедно с останалите дължими суми /обезщетения за вреди,
неустоечни плащания и други/, произтичащи от договора. Съгласно чл. 1.9. от договора
„Списък на неустойките“ е списък на неустойките за неправилно изпълнение или
неизпълнение на договора /включително, но не само общите условия/, посочени в
Приложение № 1 към договора, с чийто актуален размер наемателят заявява изричното си
съгласие към датата на регистрацията в мобилното приложение и всеки път, когато стартира
ползване, а при условие че в резултат на неизпълнение от страна на наемателя на която и да
е разпоредба на договора за наем и/или общите условия към него е налице основание за
налагане на различни неустойки от наемодателя, той има право да приложи всички
неустойки кумулативно, за което наемателят предоставя своето съгласие със сключването на
договора към датата на регистрацията си в мобилното приложение.
В т. 9 от Списък на неустойки е уговорена неустойка за случаите, когато превозното
средство е повредено или унищожено по време на стартираната от наемателя потребителска
сесия или непосредствено преди нейното преустановяване, с изключение на случаите, при
които рискът от увреждането или погиването на автомобила е изцяло покрит от
застрахователното дружество, застраховало автомобила, като е разяснено, че превозните
средства са от съществено значение за дейността на наемодателя, поради което трябва да
бъдат защитени с оглед безпрепятственото предоставяне на услуга за споделено наемане на
електрически автомобили, както и че тази неустойка намира приложение, когато
причинените увреждания или погиване на автомобила са в резултат на виновно поведение
на наемателя или причинена груба небрежност от негова страна през наемния период с
превозното средство, включително и при настъпването на пътно-транспортно произшествие
по вина на наемателя, в резултат на което са причинени увреждания /частични щети/ по
превозното средство или тотална щета по смисъла на действащите разпоредби от КЗ.
Размерът на неустойката е диференциран в зависимост от вида на превозното средство и
степента на увреждането му, като в случаите на тотална щета на ************* е уговорена
неустойка в размер на 9 500 лв.
В т. 10 от Списък на неустойки е предвидена неустойка в размер на 350 лв. за
настъпване на пътно-транспортно произшествие, причинено от наемателя, с наетото
превозно средство, като е разяснено, че тя се прилага поради обстоятелството, че в резултат
на действия на наемателя наемодателят претърпява вреди и се налага допълнително да
ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка
около възникналия казус, както и за това, че през периода, в който превозното средство ще
бъде поправяно, наемодателят няма да може да използва автомобила съгласно неговото
предназначение.
Тълкувайки договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че действителната
обща воля на страните, вложена в цитираните по-горе неустоечни клаузи, е във всеки случай
на причиняване от наемателя на пътно-транспортно произшествие с превозното средство да
се дължи от него неустойката по т. 10, а ако в резултат от произшествието са настъпили
увреждания по наетия електромобил, се дължи и неустойка по т. 9 освен в случаите по чл.
4.2. Следователно с неустоечната клауза по т. 10 се обезпечава изпълнението на
6
задължението на наемателя по чл. 3.2. от договора да спазва разпоредбите на ЗДвП, целящи
като краен резултат недопускането на пътно-транспортни произшествия, а с неустойката по
т. 9 се обезпечава изпълнението на задължението по чл. 6.1. от общите условия наемателят
да върне превозното средство в състояние, което не е по-лошо от това, в което го е получил,
след отчитане на обичайното изхабяване.
Възражението на ответника за неравноправност на неустойките по т. 9 и т. 10 от
Списъка на неустойки е неоснователно, защото съдът не констатира те да покриват който и
да е от неизчерпателно посочените в чл. 143, ал. 2 ЗЗП фактически състави на
неравноправни клаузи, нито да изпълват общия състав по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. При това
положение обстоятелството дали те са индивидуално уговорени или не е без значение.
По възражението за нищожност на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки
поради накърняване на добрите нрави съдът намира следното:
Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.;
вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Прието
е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, отчитайки, че се касае за компенсаторна неустойка, обезпечаваща
изпълнението на същественото задължение на наемателя по чл. 6.1. от общите условия да
върне превозното средство в състояние, което не е по-лошо от това, в което го е получил,
след отчитане на обичайното изхабяване, което задължение не е обезпечено с други правни
способи, както и че размера на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки корелира на
очаквания размер на вредите от неизпълнението, съдът намира, че така уговорената
неустойка не излиза извън присъщите на неустойката като форма на договорна отговорност
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не накърнява добрите
нрави и не е нищожна.
С доклада по делото са обявени за безспорни и следните обстоятелства: заявяване от
ответника на наем на лек автомобил марка **************** ***********, с рег. №
******************, на 30.11.2021 г. и предаването на автомобила на ответника същия ден
/т.е. стартиране на наемна сесия от Ж. с този автомобил на 30.11.2021 г./; настъпване на
пътно-транспортно произшествие с процесния автомобил на 30.11.2021 г. при управлението
му от ответника, в резултат на което е налице тотална щета.
Ответникът оспорва осъществяването от него на виновно и противоправно поведение
при твърдения, че автомобилът е бил оборудван с негодни за зимни условия гуми, което е
станало причина той като водач да загуби управлението върху него, опитвайки се да избегне
удар с внезапно изскочило на пътното платно животно. Съдът намира възражението за
неоснователно по следните съображения:
От депозираното по застрахователната преписка от Ж. Приложение № 1 по
Уведомление за щета № 557803 се изяснява, че пред застрахователя той е декларирал, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило на 30.11.2021 г. в 23:30 ч. в гр.
******************, ул. *****************, при движение с посока от
7
****************** към кв. **************** със скорост от 40 км./ч., при което след
внезапно излизане на животно на пътното платно той опитал да избегне челен удар, за да
запази автомобила и животното, но заледеният участък на пътя му попречил да спре.
Същите обстоятелства са декларирани от ответника и пред органите на МВР в
представената Декларация от 30.11.2021 г. по административно-наказателната преписка във
връзка с Протокол за ПТП № ******************* г., като допълнително е посочено, че той
се движел по наклон и неравности на необработен, заледен и неосветен път, като
произшествието е възникнало на завой при движение с около 30 км./ч. на къси светлини, а
автомобилът преди това е бил технически изправен.
Съдът намира, че посочените писмения изявления на Ж. пред застрахователя и пред
полицейските органи представляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти,
касаещи избраната от него скорост на движение и пътните условия, при които е настъпило
произшествието. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което
представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда,
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява
годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания,
или с документа, който го материализира. Извънсъдебното признание на неизгодни за
страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички
обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК.
Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде
безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или
на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност,
унищожаемост на признанието или неговата неистинност /неавтентичност или невярно
съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че
признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са
доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната /Решение № 84/23.05.2018 г. по гр.
д. № 3361/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/. В случая направените от Ж. пред застрахователя и пред
полицейските органи извънсъдебни признания относно скоростта на движение, пътните
условия и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, имат доказателствена
стойност, тъй като корелират с показанията на свид. ******************** в частта,
касаеща същите обстоятелства.
При така установените данни за пътната обстановка и избраната от ответника скорост
на движение съдът намира, че по делото е категорично доказано, че той е управлявал
превозното средство с несъобразена с пътната обстановка скорост /движението е
осъществено през нощта в планинска и гориста местност, предпоставяща вероятност от
внезапно излизане на животно на пътя, в неосветен, заледен, непочистен, неравен и стръмен
участък, при навлизане в остър завой/ в нарушение на задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
което именно е станало причина за настъпване на произшествието и на вредите по наетия
електромобил.
На следващо място, по делото е установено, че на Ж. е наложена глоба с Наказателно
постановление № 21-4332-025832/14.12.2021 г. за деянието, за което ищецът иска да бъде
ангажирана в настоящото производство гражданската му отговорност – за това, че не е
избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2
ЗДвП, и той е заплатил глобата доброволно на 04.01.2022 г., което независимо от
релевираното в първото открито заседание оспорване на протокола за ПТП, акта за
8
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, по същността
си представлява извънсъдебно признание за осъществяване от Ж. на описаното в
наказателното постановление виновно противоправно поведение, довело до настъпване на
произшествието и на вредите по наетия електромобил.
Предвид всичко гореизложено съдът счита, че показанията на свид.
******************** в частта, в която разказва, че гумите на превозното средство са били
с много малък грайфер и недостатъчна широчина, което именно е станало причина за
инцидента, се явяват изолирани от доказателствата по делото. Освен това в чл. 2.6. от
договора е предвидено, че преди да започне да използва превозното средство наемателят
трябва да го инспектира и ако се констатират очевидни и видими отвън дефекти или при
констатиране на нередности или липса на необходими придружаващи устройства или
документи, се задължава да информира наемодателя, като при никакви обстоятелства
наемателят няма право да ползва превозното средство при наличието на значителни
увреждания по последното, непозволяващи неговото безопасно управление, липса на
принадлежности, устройства или документи, чиято наличност е задължителна за
законосъобразното и безопасно управление на превозното средство. В случая не са
представени доказателства ответникът да е инспектирал превозното средство своевременно
– преди да започне ползването му, и да е уведомил наемодателя за твърдяната непригодност
на гумите. Нещо повече – от показанията на свид. ******************** се изяснява, че
преди ползването на превозното средство никой не е проверил дали гумите му са
подходящи. Всичко това е допълнителен аргумент за съда да счете възражението на
ответника относно гумите за недоказано. Този извод не се променя нито заради
представените от Ж. фотоснимки, доколкото за съда е неясно дали те касаят процесния
автомобил, а и от тях е невъзможно да се установи състоянието на гумите, с които той е бил
оборудван към момента на произшествието, нито от снимките по административно-
наказателната преписка, въз основа на които също е невъзможно да се определи състоянието
на гумите.
Освен това от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се изяснява, че
независимо от невъзможността да се даде конкретен отговор на въпроса каква е безопасната
скорост в случая поради неизвестност на основния компонент, който е от значение за
изчисляването й – разстоянието до опасността /т.е. отстоянието от автомобила до внезапно
изскочилото животно/, при всички случаи съществува изключително ниска безопасна
скорост, при управлението с която занасяне на превозното средство не би настъпило, респ.
не би настъпил удар в мантинелата или поне не би настъпил такъв удар с преобръщане.
Вещото лице Й. посочва, че в случая тази достатъчно ниска скорост е от порядъка на 5 – 10
км./ч. По делото обаче е установено, че въпреки тежката пътна обстановка ответникът е
управлявал превозното средство със скорост около 30 – 40 км./ч. Вещото лице Й. разяснява,
че при движение със скорост около 20 – 30 км./ч. при лед сцеплението на гумите намалява 7
пъти и при задействане на спирачната уредба превозното средство става неуправляемо.
Следователно дори и да беше доказано, че електромобилът не е бил оборудван от ищеца с
подходящи гуми, това не би променило извода, че Ж. е реализирал виновно противоправно
поведение, довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие с наетия
електромобил, респ. до увреждането му до степен тотална щета.
По делото са обявени за безспорни завеждането на щета по имуществена застраховка
„Каско“ за вредите от произшествието на 30.11.2021 г. с процесния автомобил и
получаването от ищеца на застрахователно обезщетение по щетата в размер на 27 522.38 лв.
Видно е от представените документи по застрахователната преписка, че с така полученото
застрахователно обезщетение ищецът не е бил обезщетен в цялост, което наред с
доказването на другите предпоставки – виновно противоправно поведение на наемателя,
довело до тотална щета на наетия електромобил, е породило правото на наемодателя да
получи неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки.
9
Възражението на ответника с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност на
неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки съдът намира за неоснователно. В мотивите
към т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че
прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В случая вредите, които
обсъжданата неустойка следва да обезщети, са съизмерими както с неудовлетворяването в
пълен размер на застрахователната претенция на наемодателя, така и са свързани с
невъзможността той да ползва процесния автомобил в по-нататъшната си дейност – за
отдаване под наем. Предвид това и съобразявайки обстоятелството, че по дефиниция
неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, съдът намира, че тя не подлежи на намаляване поради прекомерност, а искът по
отношение на нея е изцяло основателен.
Основателен е и искът за неустойката по т. 10 от Списъка на неустойки, защото се
касае за валидна неустоечна клауза и по делото е установено, че с поведението си Ж. е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предизвиквайки пътно-транспортно
произшествие и нарушавайки по този начин и чл. 3.2. от договора.
Върху двете неустойки се дължи и претендираната законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Възраженията на ответника срещу
нея са неоснователни, защото се касае за компенсаторни неустойки, върху които няма пречка
да се претендира законна лихва.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Дължат му се разноски в
общ размер на 1 611.60 лв., както следва: 430 лв. – държавна такса; 10 лв. – такса за съдебни
удостоверения; 400 лв. – депозит за вещо лице; 771.60 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно, тъй като той съответства напълно на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, да заплати
на ********************** ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: гр. *********************, следните суми: на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9 500 лв. – неустойка по т. 9 от Списъка на неустойки, представляващ Приложение
№ 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата от 350 лв. – неустойка по т. 10 от Списъка на неустойки, представляващ
Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
11.11.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 611.60 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на С. като трето лице – помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10