№ 11993
гр. С., 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110109513 по описа за 2023 година
Предявен е иск от И. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469, вх. Г,
ет. 5, ап. 81, срещу „ЕОС Файнънс“ ООД, регистрирано в Търговския регистър на съда
в Х. с № HRB ****, седалище и адрес на управление: Щайндам 71, 20099, Х., Г., и „Е.“
ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4, ет. 6,
по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на всеки от ответниците следните
суми: 6 355,87 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 25.01.2008 г. до окончателното й издължаване; 432,92 лв. –
договорна лихва за периода 25.08.2007-24.01.2008 г.; 22,14 лв. – наказателна лихва за
периода 25.08.2007-24.01.2008 г.; 293,29 лв. – адвокатско възнаграждение; 136,22 лв. –
държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2008 г. по гр.д. №
2087/2008 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 178/2008 г. на ЧСИ С.
Я., рег. № ***, поради погасяването им по давност за периода 15.10.2010-15.10.2015 г.,
а при условията на евентуалност за периода 07.06.2016-07.06.2021 г.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на „ОББ“ АД изпълнителен
лист е образувано горното изпълнително дело, като взискател по което е конституиран
„Е.“ ЕООД вместо „ЕОС Файнънс“ ООД въпреки молба от 24.02.2012 г. на „Е.“ ЕООД,
че въз основа на договор за цесия „ЕОС Файнънс“ ООД, действащ чрез пълномощника
си „Е.“ ЕООД, следва да бъде конституиран като взискател по делото. Навежда доводи
за недължимост на процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен
давностен срок, през който взискателят е бездействал. След поисканото възобновяване
на изпълнителното производство от първоначалния кредитор на 15.10.2010 г. не са
извършени други изпълнителни действия, при условията на евентуалност сочи, че
давността тече от поставянето на резолюция от ЧСИ върху справка ЕСГРАОН на
07.06.2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК „ЕОС Файнънс“ ООД е подало отговор на молба.
В срока по чл. 131 ГПК „Е.“ ЕООД признава иска, но оспорва процесуалната
легитимация на другия ответник по изложени съображения.
1
По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства:
„Е.“ ЕООД е конституиран като взискател по изп.д. № 178/2008 г., образувано въз
основа на изпълнителен лист от 31.08.2008 г. по гр.д. № 2087/2008 г. на СРС;
процесните вземания са погасени по давност за периода 15.10.2010-15.10.2015 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В открито съдебно на 12.06.2023 г. ищецът заяви изрично оттегляне на иска
срещу ответника „ЕОС Файнънс“ ООД, което води до десезиране на съда и
прекратяване на производството по делото срещу същия ответник.
Другият ответник по делото – „Е.“ ЕООД е признал иска, поради което съдът е
отделил за безспорно, че процесните вземания са погасени по давност за процесния
период 15.10.2010-15.10.2015 г. С оглед липсата на искане за постановяване на
решение при признание на иска от страна на ищеца и отделените за безспорни
обстоятелства съдът не предприема изследване на ищцовата претенция срещу
ответника „Е.“ ЕООД.
По разноските
По делото е отделено за безспорно, че в полза на „Е.“ ЕООД е издаден
изпълнителен лист от 31.08.2008 г. по гр.д. № 2087/2008 г. на СРС, въз основа на който
е образувано изп.д. № 178/2008 г. на ЧСИ С. Я., рег. № ***ЧСИ С. Я., като процесните
вземания са били прехвърлени въз основа на договор за цесия от „ЕОС Файнънс“ ООД
на „Е.“ ЕООД – неоспореният от ищеца договор за продажба и прехвърляне на дългове
от 29.02.2016 г., приложен към отговора на исковата молба на „ЕОС Файнънс“ ООД.
Видно от приложеното изпълнително дело последното поискано изпълнително
действие по делото е на 02.07.2013 г. от „ЕОС Файнънс“ ООД чрез упълномощения за
това действие „Е.“ ЕООД, с оглед на което се извежда, че е настъпила перемпция на
делото поради бездействие на взискателя на 02.07.2015 г. Дори и да се приеме, че
независимо от перимирането на делото, по отношение на него се прилага ТР № 3 от
28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, то давността на дълга е изтекла на 26.06.2020 г. След прекратяване
на изпълнителното дело липсват данни актуалният кредитор на процесните вземания и
единствен останал ответник по делото – „Е.“ ЕООД, да е инициирал ново
изпълнително дело за принудително изпълнение, въз основа на съществуващ
изпълнителен лист, нито да е ангажирал длъжника с извънсъдебно искане на
изпълнението на вземането. Неоснователен е доводът на ищеца в открито съдебно
заседание на 12.06.2023 г., че истински повод за завеждане на делото били ежедневни
телефонни разговори от страна на служители на „Е.“ ЕООД с искания за заплащане на
процесните задължения при липса на каквито и да е доказателства, ангажирани от
ищеца до приключване на съдебното дирене по делото в подкрепа на горепосочените
твърдения относно повода за завеждане на делото срещу същия ответник. Ето защо,
към датата на депозиране на исковата молба на 22.02.2023 г. ответникът „Е.“ ЕООД не
е дал повод за завеждане на делото.
Действително ответникът разполага с изпълнителен титул, въз основа на който
може да инициира изпълнение срещу длъжника, което обуславя и правния му интерес
от търсената съдебна защита да бъде установено със сила на присъдено нещо
2
недължимост на вземането, но държането на изпълнителен лист при бездействие на
кредитора да се ползва от същия не би могло да обоснове повод за иницииране
производството. Ето защо, разноските следва да останат в тежест на ищеца. Въпреки
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът намира за ответника да не възниква вземане
за разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане не е и заявено в
отговора на исковата молба, тъй като основание за възлагането им на ищеца е
отхвърлена искова претенция. В хипотезата на признато от ответника право и уважен
иск ответникът няма право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, като ирелевантен е
фактът за повода за завеждане на делото (Определение от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. №
477/2023 г. на ВКС, IV г.о.; Определение от 10.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 10552/2022 г. на
СГС, ЧЖ-1-Д).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9513/2023 г. на СРС В ЧАСТТА по
предявения иск от И. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469, вх. Г,
ет. 5, ап. 81, срещу „ЕОС Файнънс“ ООД, регистрирано в Търговския регистър на
съда в Х. с № HRB ****, седалище и адрес на управление: Щайндам 71, 20099, Х., Г.,
за установяване, че ищецът не дължи на ответниците следните суми:
6 355,87 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 25.01.2008 г. до окончателното й издължаване;
432,92 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2007-24.01.2008 г.;
22,14 лв. – наказателна лихва за периода 25.08.2007-24.01.2008 г.;
293,29 лв. – адвокатско възнаграждение;
136,22 лв. – държавна такса,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2008 г. по гр.д. № 2087/2008
г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 178/2008 г. на ЧСИ С. Я., рег. №
***, поради погасяването им по давност за периода 15.10.2010-15.10.2015 г., а при
условията на евентуалност за периода 07.06.2016-07.06.2021 г.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че И. С. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469, вх. Г, ет. 5, ап. 81, не дължи на „Е.“
ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: г,. С., ул. „Р. П. К.“ № 4, ет. 6,
следните суми поради погасяването им по давност за периода 15.10.2010-15.10.2015 г.:
6 355,87 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 25.01.2008 г. до окончателното й издължаване;
432,92 лв. – договорна лихва за периода 25.08.2007-24.01.2008 г.;
22,14 лв. – наказателна лихва за периода 25.08.2007-24.01.2008 г.;
293,29 лв. – адвокатско възнаграждение;
136,22 лв. – държавна такса,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2008 г. по гр.д. № 2087/2008
г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 178/2008 г. на ЧСИ С. Я., рег. №
***.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4