Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II граждански състав,
в публичното заседание на 03 декември, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивелина Витанова, като
разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д. № 1040 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от Д.И.К. с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.А.И. от САК, със съдебен адрес ***,
против „МБАЛ – Б.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от
управителя Н.Д., с която е поискала съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата
от 1299.27 лв., представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, както и
мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на
394.87 лв., считано от 01.08.2016г. до датата на завеждане на исковата молба -
30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ответникът в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор по предявената искова молба, с който оспорва предявените искове,
като излага съображения, че не дължи исканото обезщетение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната
е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което заключение не е оспорено от
страните и е прието по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност, като се съобрази с доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените
писмени доказателства е видно, че ищцата и ответното „МБАЛ – Б.С.“ ЕООД са били
в трудови правоотношения от 15.09.1975г. до 01.08.2016г. Ищцата е работила на
длъжност „старши рентгенов лаборант“. Същите са прекратени, като е била
издадена Заповед № 15/01.08.2016г. на прокурист на ответното дружество.
Заповедта е издадена на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ - поради придобиване право на пенсия и
осигурителен стаж. Със същата работодателят е наредил да бъдат изплатени
обезщетения по реда на чл. 224, ал.1 от КТ за неползван отпуск в размер на 26
дни и по чл.222, ал.3 от КТ – 6 брутни работни заплати.
Преди това
работодателят е отправил предизвестие до ищцата № 20/08.01.2016г., че
трудовите правоотношения ще бъдат прекратени на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ след изтичането на
срок от един месец. Предизвестието е връчено на 08.01.2016г. на ищцата, оформено
при отказ за получаване с подписите на двама свидетели от същата дата, като в
този случай срокът на предизвестието е изтичал на 08.02.2016г.
Видно е още от доказателствата, а и страните не
спорят, че на 12.01.2016г. ищцата е подала заявление за ползване на два дни
платен годишен отпуск за периода 13-14.01.2016г., т.е. по време, когато вече е
бил започнал да тече срокът на предизвестието.
На 28.01.2016г. ищцата е подала заявление за ползване
на десет дни платен отпуск от 01.02.2016г.
По време на ползването на така разрешения платен
годишен отпуск ищцата е представила болнични листове. За периода от 03.02.2016г.
до 31.07.2016г. ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност.
На 01.08.2016г. ищцата се е върнала на работа и на
същата дата й била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 15/01.08.2016г., считано от 01.08.2016г.
Страните не спорят, че от момента на издаването на
първия болничен лист до момента на издаването на заповедта за прекратяване
на трудовите правоотношения, на практика
ищецът е бил в отпуск по болест и не е полагал реално труд в ответното дружество.
В подкрепа защитната теза на ответника са разпитани
свидетелите К.С.В.и Ц.В.С./без родство
със страните по делото/.
Свидетелката К.С.В.заяви, че работи в „МБАЛ-Б.С.“ ЕООД
като оперативен счетоводител от 2016 година и към настоящия момент. Познава
ищцата Д.К.. Работили са заедно в болницата, като тя работила като лаборант,
някъде до преди три години.
Свидетелката е присъствала при връчването на
предизвестието на ищцата за прекратяване на трудовия й договор, като тя
отказала да го подпише. Свидетелката лично се подписала като свидетел на нейния
отказ за получаване, тъй като тя отказала да се подпише. При връчването
присъствали колежката й Д.П., както и колежка от личен състав - Д.С.С., която й
връчвала предизвестието.
След като К. отказала да получи предизвестието, тя
продължила да работи няколко дни, след което започнала да си взима болнични. В
болничен била доста дълъг период от време, тоест взимала по няколко болнични и
след като изтекат, взимала нови.
След като ищцата се е върнала от болничен,
свидетелката не си спомня какво се е случило. Не е присъствала на връчването на
заповедта за уволнението на ищцата.
Другата свидетелка Ц.В.С.заяви, че работи в „МБАЛ-Б.С.“ ЕООД като главна сестра. Ищцата Д. познава,
тъй като била колежка от болницата. Д. работила при тях, до когато са я
освободили, но не си спомня датата с точност.
Свидетелката не е присъствала при връчването на предизвестието
на ищцата, но присъствала като свидетел, когато й била връчена заповедта за
освобождаване. Колежката от „Човешки ресурси“ й връчила заповедта, като ищцата
прочела написаното и се подписала, че не е съгласна. При виждането на втория
екземпляр, свидетелката не си спомня дали ищцата изписала нещо на него, тъй
като колежката й казала да се подпише на няколко екземпляра, но тогава ищцата напуснала стаята. Свидетелката
потвърждава със сигурност, че на първия екземпляр К. се подписала и написала,
че не е съгласна.
На свидетелката са известни обстоятелствата по
връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Знае,
че ищцата отказвала да приеме това предизвестие, защото с колежката от „Личен
състав“ отивали заедно да й връчат заповедта за освобождаване, тъй като се
предполагали, че отново ще откаже. Затова отишли двете на работното й място в
първия работен ден, в който ищцата се явила на работа след дълъг болничен лист.
След предизвестието тя представила болничен лист, което
продължило няколкократно. Ищцата била в болничен доста време. След като изтекъл
този период, отишли в първия работен ден на ищцата, за да й връчат заповедта за
освобождаване.
Свидетелката знае от колегите си, че предизвестието е
връчено в „Личен състав“, защото тя изисква от нея изготвяне на месечен график.
Тя е тази, която й го предава и вече от там знае, че няма кой да изготви
графика. Така трябва свидетелката да възложи задачата на някой друг неин
заместник. Периода на болничния лист на
ищцата бил някъде около 6 месеца.
За да се установи дали претендираните суми са
изплатени на ищцата, е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът възприема
заключението, тъй като същото е съобразено с приетите писмени доказателства по
делото, ведомостите за заплати и личното трудово досие на ищцата. От
констатациите в него безспорно се установява следното: Дължимото обезщетение за неспазено предизвестие възлиза на 905,80
лева, на база отработен месец януари 2016г. /има отработени 15 дни/. Това, че
ищцата не е отработила пълен месец, не е основание за взимане на този месец за
изчисляване на обезщетението. Среднодневното брутно трудово възнаграждение,
съгласно Наредбата за организация на работната заплата е 45,29 лева при основна
заплата 485,25 лева и клас прослужено време 194,10 лева. Лихвата възлиза на 267,97 лева – това е евентуално дължимата лихва
за периода от освобождаване на лицето до предявяване на иска.
Съгласно чл.19, ал.1 от Наредбата, когато работник или
служител не е отработил пълен работен месец брутното трудово възнаграждение по
чл.228 от КТ се определя като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя работни дни за същия месец.
В с.з. вещото лице направи изменение в частта на
заключението относно размера на законната лихва върху евентуално дължимото
обезщетение за неспазено предизвестие, която възлиза на 267,97 лева, тъй като
обезщетението е дължимо от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
е прекратено правоотношението.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Според посочената правна норма на чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение за
неспазения срок на предизвестието. От друга страна, според нормата на чл.328,
ал.1 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,
ал.2 в случаите, изрично изброени, като в т.10 от посочената правна норма на
чл.328, ал.1 е казано, че това се отнася в случаите на придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Както по-горе бе посочено, работодателят е отправил
предизвестие до ищцата с № 20/08.01.2016г., като това предизвестие е стигнало до знанието на ищцата,
оформено при отказ за получаване с подписите на двама свидетели от същата дата.
Предизвестието, видно от вписаното в него, е връчено на
08.01.2016г. на работника, при отказ да го получи срещу подпис, удостоверен с
подписа на двама свидетели – Д.П. и К.В..
Подписите на посочените двама
свидетели не са оспорени в с.з., а и се потвърждават от показанията на
разпитаните в с.з. свидетели, поради което съдът приема, че посоченото
предизвестие за прекратяване на ТПО е връчена редовно, като неговото съдържание
е достигнало до ищцата, съответно е породило правното си действие от посочената
дата 08.01.2016г.
Ето защо, съдът намира, че спорен остава въпросът дали
с връчването на това предизвестие работодателят е изпълнил своето задължение да
предизвести служителя, че ще бъде прекратен трудовия договор след изтичането на
едномесечен срок, както е посочено в самото предизвестие или е било необходимо
да отправи ново предизвестие, непосредствено преди издаването на заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Съдът категорично счита, че за работодателят
не е съществувало задължение да връчва ново предизвестие и че връченото такова
е осъществило своята роля и значение, поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че, след като е било
връчено предизвестието, макар и по време на същото да е бил разрешен даден вид
отпуск /платен, болничен и т.н./, то това не се отразява на срока и той не
спира да тече. Или, в конкретния случай, след като ищцата е предизвестена на 08.01.2016г.
и от този момент започва да тече неговият срок, то този срок е изтекъл на 08.02.2016г.,
от която дата фактически трудовите правоотношения между страните са се
прекратили. Самата ищца е поискала да ползва платен годишен отпуск по време на
предизвестието, като съдът намира, че
няма пречка това да се случи и както бе посочено по-горе, й е било разрешено
неговото ползване. Именно по време на ползването на платения отпуск, на ищцата
е разрешен друг вид отпуск – по болест и така в продължение на шест месеца тя е
била в отпуск по болест. Именно и по тази причина в заповедта за прекратяването
на трудовия договор работодателят е записал да й се изплати обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ.
На следващо място следва да се посочи, че целта на подаването на предизвестие до
служителя, с когото ще се прекратят трудовите правоотношения, е именно той да
не бъде поставен в състояние на
процесуална изненада, а да бъде подготвен предварително за предстоящата
промяна и евентуално да потърси нова работа или друго разрешение на трудовия си
статус. Ето защо, категорично следва да се направи извод, че работодателят е
изпълнил това свое задължение и настъпилите след това факти, като ползване на
платен отпуск и продължителен отпуск по болест, не променят правната стойност
на така подаденото вече предизвестие. Не
е без значение да се посочи, че трудовият договор между страните се е прекратил
със самото изтичане на срока на предизвестието и издадената впоследствие
Заповед на работодателя № 15/01.08.2016г. има само формално значение за това
правоотношение. Нещо повече - самото предизвестие е в писмена форма, така както
изисква законът за неговата действителност, то е стигнало до знанието на
насрещната страна, в него е посочен срок и същото не е било оттегляно, каквато
правна възможност съществува. В този смисъл, като редовно и действително, то е
породило своя правен ефект, поради което и работодателят не дължи обезщетение
за неспазен срок на предизвестие или неподадено такова, каквито твърдения се
излагат в исковата молба и писмената защита, които съдът намира за
неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск с
правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 1299.27 лв. за неоснователен
и като такъв ще следва да се отхвърли.
Като неоснователен ще следва да се отхвърли и
акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава в размер на 394.87 лв. върху главницата от 1299.27 лв. за времето от 01.08.2016г.
до 30.07.2019г.
При този
изход на делото и предвид разпоредбите на чл.83 ал.1 т.1 ГПК и чл.359 КТ ищцата не дължи държавна
такса и разноски за експертиза за отхвърлените искове.
С оглед изхода на делото ще следва ищцата да
бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
450 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение. Съдът счита за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ищцата възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Преценката за наличието, съответно липсата на прекомерност в подобни случаи зависи
фактическата и правната сложност по делото и е обвързана, както с правната
квалификация, така и с извършените процесуални действия по установяване на
релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването
на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните.
Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на
страната. Фактическата и правна сложност на делото в случая се явяват
съразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, в това число и съразмерно
високи на правния интерес (което разбира се само по себе си не може да обоснове
правна сложност, но следва да се отчете съвкупно с другите обстоятелства). В
конкретния случай действията, извършени от процесуалния представител на
ответника са свързани с депозиране на писмен отговор на исковата молба,
представяне на писмена защита, снабдяване с документи по делото и процесуално
представителство в три открити съдебни заседания. Поради изложеното направеното
възражение следва да се остави без уважение, като следва да се посочи, че и
самият процесуален представител на ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение
в същия размер от 450 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.220, ал.1 КТ
и чл.86 ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.А.И.
от САК, със съдебен адрес ***, срещу „МБАЛ – Б.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище ***, представлявано от управителя Н.Д., искове с правно основание
чл.220, ал.1 от КТ за сумата 1299.27 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 394.87
лв. – лихва за забава за периода от 01.08.2016г.
до 30.07.2019г., като - неоснователни.
ОСЪЖДА Д.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.А.И.
от САК, със съдебен адрес ***, да заплати на „МБАЛ – Б.С.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от управителя Н.Д., направените по делото
разноски в размер на 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: