Номер 126426.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100501993 по описа за 2020 година
Производството по делото е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-
гр.София,чрез пълномощник инспектор Тодор Чанев- старши юрисконсулт в ОС"ИН"-
Бургас със служебен адрес за призоваване: гр.Бургас,пл."Жени Патева"№1,ет.3 , против
Решение № 1558/07.07.2020г. на РС-Бургас в частта, с което Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията"- гр.София,е осъдена да заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** сумата от
2633,10 лева, представляваща възнаграждение за 295 часа и 45 минути за положен от ищеца
Д. С. Г. извънреден труд извън времето на дежурство през периода 24.02.2017 г. - 24.02.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 24.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта за присъдените разноски в полза на ищеца-въззиваем в размер
на 436,76 лева и за присъдени в полза на РС-Бургас държавна такса от 105,32 лева и
разноски за експертиза от 200 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
необосновано в обжалваната част.На първо място се изтъкват доводи за неоснователно
кредитиране показанията на свидетел, който от своя страна също бил ищец по дела срещу
Главна дирекция "Изпъление на наказанията"-гр.София и чиито показания били поставени
пред разпоредбите на законова норма/ чл. 305,ал.1 ППЗИНЗД/,като въззивникът твърди, че
не следва да се възмездява като извънреден труд времето, отделено от ищеца за за
привеждане в съответствие с изискванията за униформено облекло.Цитирана е Заповед №
453/14.08.2014г. на Началника на затвора-Бургас, според която служителят следва да се
явява на работното си място 15 минути преди началния час на дежурство,което възприел и
районния съд,отразил мотиви в тази насока с оглед показанията на свидетеля С.,счел , че и
дори ищецът да се яви извън предвидените 15 минути за инструктаж, това време не
1
следвало да се включва в отработеното време.След тази констатация обаче оставал открит
въпроса за това, защо за времето за явяване на служителите в наряд се давало
предпочитание на заповедта на началника на Затвора и на нормата на чл. 16е от ППЗИНЗД,
но за времето на сдаване на дежурството това не се отнасяло.Изложени са подробни и
обстоятелствени доводи, основани на анализ показанията на свидетеля С. във връзка с
фактически осъществяваното работно време от служителите на затвора.Моли се отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.Алтернативно, ако съдът
намери иска за основателен, се моли присъждане на сума до тридесет минути на
смяна.Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание представител на въззивника не се явява.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адвокат Георги Михов
като процесуален представител на ищеца Д. С. Г. , в който заявява възражения по всеки от
доводите на въззивната жалба,която намира за неоснователна. Като несъстоятелна е
определена тезата за неизпълнение на служебни задължения извън времето за дежурство.
Сочи се, че с заповед е разпоредено явяване на служителите 15 минути преди дежурството
за инструктаж, а преди този инструктаж ищецът следва да се яви пред командира на
отделение за да бъде преценена неговата годност за носене на службата, както и да научи на
кой пост ще я изпълнява, полагайки подпис в ежедневната ведомост. Посочено е и
задължението на ищеца да стои на територията на затвора докато се извърши смяната на
всички постове, целия наряд сдаде на застъпващите, след което да вземе участие в отвода.
Поддържа се, че тези дейности пряко кореспондират на нормативно вменени задължения
или такива вменени силата на нарочна заповед на работодател.Оспорва се твърдението, че
времето извън времето за дежурство е време в което ищецът няма служебни задължения,
съответно не би полагал труд. Прави се позоваване на практика на Съда на Европейския
съюз - преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно
някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното
време/Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel/Norbert Jaeger,
Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/Nemocnice Cesky Krumlov; Решение от
25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss/Stadt Halle/. Сочи се, че тези съдебни актове са
постановени по преюдициални запитвания и с тях се дава тълкуване, че разграничителният
критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя, тоест, когато работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото
дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване,
работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част
от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява
работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено
от работодателя - дело Jaeger. В Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel/
Nemocnice Cesky Krumlov, като се позовава на предходна своя практика по дело Dellas, СЕС
2
посочва, че дежурствата, изпълнени от работник при режим на физическо присъствие в
заведението на работодателя, следва да се считат в своята цялост като работно време,
независимо от това дали работникът действително е полагал труд по време на тези
дежурства. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част.В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание представител на въззиваемия не се явява; с нарочна
писмена молба се поддържа заявеното в писмения отговор по въззивната жалба ;моли се
присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение,за което представя адвокатско пълномощно.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение 1558/07.07.2020г., постановено по гр.д.№
1352/2020г. по описа на РС-Бургас в осъдителната част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните –
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Бургас е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Г. чрез адвокати Г.Михов и Д.
Костов против ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул. "Ген. Столетов" № 21 за
присъждане на сумата от 200 лв, представляваща възнаграждение за 200 часа положен, но
незаплатен извънреден труд за периода от 24.02.2017г до 24.02.2020г, ведно със законната
лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност надзирател в Затвор- Бургас.
За исковия период полагал труд при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с начало на
работния ден 08, 00 часа на същия ден и край – 08, 00 часа на следващия ден при 24
часовите смени, съответно от 08, 00 часа до 20, 00 часа и от 20, 00 часа до 08, 00 часа при 12
часовите смени, а при 8 часовите смени работното време е организирано от 08, 00 часа до 16,
30 часа.
Сочи се, че съобразно т. 9 на заповед № 453/14.08.2014г. на началника на Затвора в Бургас е
определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите
общежития 15 минути преди работното време. Твърди, че организацията на дежурството на
3
главните надзирателите включва в себе си изпълнение на следните задължения: подготовка
за провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. Подробно и обстоятелствено в
исковата молба описва действията след края на инструктажа- по встъпване и сдаване на
дежурството съвместно с надзирателя на предходната смяна, проверка на оръжието, на
мунициите и т.н.
Ищецът твърди, че практически всеки надзирател се явява на работното си място в 7.30
часа и встъпва в дежурство в 8 часа;след приключване на дежурството в 8.00 часа,
съответно 20.00 часа или 16,30 часа, започват дейностите по предаване на новия постови,
като тези дейности заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и технически
пособия отнемало общо 45 минути.Обичайно, извън времето за дежурство, ищецът полагал
труд допълнително минимум 1,15 минути на смяна, който труд ищецът извършвал със
знанието и без противопоставянето на работодателя.
В крайна сметка сочи, че общото време от 1час и 15 минути не се взимал предвид от
работодателя и не е формирало заплащането на възнаграждението до 11.05.2019г., а след
това от реално отработеното време е заплащан само половин час.
Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, размерът на иска е
увеличен на 2712,89 лева, представляващо възнаграждение на 402,50 часа положен труд
извън дежурство/л. 49 от делото на БРС/.
В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като неоснователна. Твърди се, че
след отмяна на чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС е отпаднало изискването назначените в наряд да се
явяват в поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със заповед №
453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се регламентира определеното време за
инструктаж. Съобразно чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е
оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време. Твърдението
на ответната дирекция е, че това време е включено и заплатено като отработено. Твърди се
също, че след 11.05.2019 г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се заплаща
допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки отработен наряд от 24 часа.
По делото не се спори, че ищецът в производството Д. С. Г. е държавен служител, като
през процесния период 24.02.2017 г. до 24.02.2020 г. е работил като надзирател в Затвора в
Бургас Ето защо не се спори по делото, че за същият период ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение и е изпълнявал 8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по
график.
По делото са приобщени писмени доказателства, а именно Заповед №ЧР-0511/30.01.2015 г.,
Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., на министъра на
правосъдието, от които е видно, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24- часови
4
наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от държавните служители
извън установеното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени
в ЗМВР.
Със Заповед № 453от 14.08.2014 г. на началника на затвора в гр. Бургас е определена
организацията и разпределението на работното време на служителите.
Със Заповед №Л2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г. на Главен Директор на
ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието е определено времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г.
същото се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от
Заповед №ЧР-0511/30.01.2015 г.
Със Заповед № 436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас е определено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство в Затвор-Бургас и ЗО да е при 24 и 12 часови смени -30 минути, а при
12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове по чл. 309, ал. 3, т. 4 от
ППЗИНЗС - 15 минути.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че за периода 24.02.2017 г. – 24.02.2020 г. за ищеца са отчетени 322 броя
положени дежурства, от които 24-часовите са 110 на брой, 12-часовите дневни са 209 на
брой, а 8-часовите дежурства са 3 на брой.
Вещото лице е посочило, че за периода 24.02.2017 г. – 30.06.2019г. в начислените суми за
трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за дейности по приемане/сдаване на
дежурство, съответно труд за този вид дейност не е заплащан, а за периода 01.07.2019 г. –
24.02.2020 г. в начислените и изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми,
съответстващи на отработено време съответно 30 минути за 24-часови дневни смени и 12-
часови дневни смени и 15 минути за 8-часови смени.Вещото лице Джалева сочи, че при
изготвяне на заключението си взела предвид заповедта, с която са утвърдени определени
минути за приемане и сдаване на дежурство според неговата продължителност 12- или 24-
часово.Тези часове и минути са взети предвид като са приспаднати съответно в колона 11 на
заключението те са със знак минус/т.е. приспаднати са заплатени часове/.Всички останали
суми и часове са формирани и са изчислени чисто математически така, както са
претендирани с исковата молба- за положен от ищеца труд от 1,45 часа извън и над времето
на дежурство.
Пред Районен съд- Бургас е разпитан свидетеля А. С.-надзирател в Затвор-Бургас, който
установява начина, по който са полагани дежурствата, а именно:пристигането на работа
ставало около половин час преди смяната,през което време се преобличали, били
проверявани от командира дали са в изряден вид, подписвали се в нарядната ведомост,
5
преди да започне развода. В 07,45 часа започвал развода, след като свършел, всеки заемал
поста си. Последният оставал до 08.30 часа; после влизали в отвод до 08.45 часа.В случай на
приключване на смяната до официалното освобождаване от отвода минавали около 45
минути, като различните постове по различно време сдават и приемат; ако някой е сдал по-
рано, не може да си тръгне по-рано като всеки е длъжен да изчака отвода.Свидетелят С.
изтъква, че нямало заповед или нормативен акт да се идва в 07,30 часа; нямало заповед,
която да ги задължава да идват цивилни на работа- преценка на служителя било дали да
идва облечен с униформа или да се облича преди развода.
Спорно пред настоящата инстанция е дали ищецът е полагал извънреден труд при
положените дежурства в процесния период и евентуално за какво време за съответното
дежурство.
Съобразно чл. 19 от ЗИНЗС част от служителите в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение
задържане под стража. По отношение на тази категория служители се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните
работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 16а, ал.
1 от ППЗИНЗС). Работното време на държавните служители за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8-,
12или 24-часови наряди по утвърден график (чл. 16а, ал. 2 от ППЗИНЗС) Съобразно чл. 16д,
ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е от
ППЗИНЗС дава изброяване на това какво включва отработеното време, а именно работните
часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време;
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението); времето за провеждане на професионално обучение и времето на дежурство.
Независимо от горното следва да се има предвид и следното: в разпоредбите на ППЗИНЗС
от чл. 300 до чл. 314 са регламентираните задълженията на нарядът в арестите. Нарядът в
арестите се състои от главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир на
отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови,
конвоиращи и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват в
определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения и в
установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Чл. 307 от ППЗИНС
6
урежда процедурата по инструктаж, чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната на постовите, а чл. 314
от ППЗИНЗС процедурата по смяна в т. ч. и на главните надзиратели.
Законовите текстове не определят времевия интервал, в който следва да се извършват
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд.
Съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е
всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на
работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното
законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и 311 и 314 от ППЗИНЗС
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в
работно време. В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или
служителя време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1
от КТ.
От събраните по делото доказателства, а именно разпитания свидетел С.,който работи като
надзирател в Затвора-Бургас и като такъв има преки наблюдения върху работата на
надзирателите, се установяват фактическите действия и време за подготовка на
изпълняване на задълженията като надзирател,както и за приключване на тази дейност след
края на съответното дежурство-т.е. действия и време по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.Свидетелят С.
сочи, че всъщност надзирателите следва да са в затвора 15 минути преди развод, но счита,
че ако самият той дойде в този час, няма да има време да се разпише и да се преоблече,
затова заявява, че идва 15-минути по-рано/т.е. в 07.30 часа/, за да има време да се
подготви.Свидетелят С. сочи,че няма заповед или нормативен акт, установяващ задължение
надзирателите да идват на работа в 07.30 часа; няма заповед в какъв вид надзирателите да
пристигат на работа в затвора-цивилни или с униформа,т.е. това е от преценката и личното
усмотрение на всеки служител.Свидетелят С. заявява,че идвайки в 07.30 часа надзирателят
се преоблича с униформа,командирът ги проверява дали са в изряден вид и се разписват на
нарядна ведомост преди да започне развода;разводът започва в 07.45 часа и след като той
свърши, всеки си приема поста.Последният остава до 08.30 часа и после влизат в отвод до
към 08.45 часа.След дежурството новият наряд приема поста: новият наряд приема, а
старият наряд издава;проверяват се лишените от свобода, проверяват се решетките.
Инструктажът при смяната на наряда и отвода вечерта е с еднаква продължителност като
сутрешния, като всички видове дежурства започват в 8 часа сутринта; тези , които са 8-
часови, приключват в 17 часа,като свидетелят заявява, че той и ищецът не били давали
осемчасови дежурства.
Няма спор, че със заповед № 453/14.08.2014г. на началника на Затвора в Бургас е
7
определено начало на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите
общежития 15 минути преди работното време. Видно от Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и
Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД "Изпълнение на наказанията",
както и от Заповед № 436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас,
определеното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО е при 24- и 12-часови смени-
30 минути, а при 12- часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове по чл.
309, ал. 3, т. 4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
Следователно,след като установените от 01.07.2019г. и занапред времеви интервали за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство дават възможност за нормалната организация на тази дейност, то следователно
са преценени като достатъчно продължителни като време и затова няма пречка тези времеви
интервали да се приемат като проверени в практическата дейност и по тази причина-
достатъчни за организиране дейността на надзирателя по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.Нещо повече-ако
ищецът твърди друго, следваше да го докаже при условията на пълно и главно доказване, а
именно, че за всяко едно от дежурствата, дадени в исковия период, всеки път е идвал по-
рано за запознаване с обстановката, за да се преоблече с униформени дрехи,за участие в
инструктаж. Такова доказване по делото не е проведено. Фактът, че има случаи, в които е
ищецът е идвал по-рано на територията на Затвор-Бургас от установения със Заповед № 436
от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас времеви интервал за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство,
изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности, които са част от служебните
му задължения.
Въз основа на гореизложеното Районен съд- Бургас неправилно е приел, че за периода
24.02.2017г.-24.02.2020г. ищецът оставал след края на 12-часовото и 24-часовото дежурство
още 45 минути до окончателното приключване на задълженията, а осемчасовите смени
вместо да приключат в 16,30 часа, реално приключвали в 17 часа. По тази причина
районният съд неправилно приел, че реалната продължителност на полаганите от ищеца
дежурства е 8,45 часа при 8-часовите дежурства;13 часа при 12-часовите дежурства и 25 часа
при 24 часовите дежурства.
След направеното от въззивния съд преизчисление на база заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, настоящата инстанция приема, че за исковия период от време:
24.02.2017г. до 24.02.2020г. ищецът е положил извънреден труд от общо 109,75 часа/ сто и
девет цяло и седемдесет и пет стотни/, за който дължимото и неплатено възнаграждение,
ведно със стойността на извънредния труд, положен по време на официални празници и
почивни дни, възлиза на сумата от общо 807,82 лева.По изложените съображения и като е
достигнал до други фактически и правни изводи решението в обжалваната част и над сумата
от 807,82 лева за 109,75 часа извънреден труд следва да се отмени като неправилно и искът
8
над тази сума до претендираната от 2712,89 лева за 402,50 часа извънреден труд следва да
се отхвърли.
Съобразно уважената част на иска право на разноски имат и двете страни, като при
изчисляването им съдът намира, че с оглед уговореното и заплатено от ищеца адв.
възнаграждение от 450 лева и резултата по спора разноските за адв. възнаграждение следва
да се присъдят до минималния размер от 300 лева/ по чл.7,ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адв. възнаграждения/,тъй като при изчисляването му с оглед
уважената част от иска е с по-нисък от този минимален размер; на основание чл. 78,ал.8
ГПК и чл. 23,т.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на ответника-
въззивник следва да се присъдят разноски за представляващия го юрисконсулт пред БОС в
размер на 300 лева;следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 145,59 лева, представляващ разликата до минималното възнаграждение от 150
лева съгл. чл.23,т.1 от Наредба за правната помощ.С оглед изхода по спора следва да се
преизчисли и дължимата по сметка на БРС държавна такса, която съдът определя в размер
на 32,25 лева,поради което над тази сума до присъдената от БРС д.т. от 105,32 лева
решението следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 1558/07.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1352/2020г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес: гр.София,бул.“Ген.Н.Столетов“№21,Булстат №
********* е осъдена да заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** сумата над 807,82 лева за
109,75 часа извънреден труд за периода от 24.02.2017г. до 24.02.2020г. ,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА Д. С. Г. с ЕГН ********** за осъждане на Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес: гр.София, бул.
“Ген.Н.Столетов“№21, Булстат № ********* да му заплати сумата над сумата от 807,82
лева за 109,75/сто и девет часа и седемдесет и пет стотни/ часа извънреден труд до
претендирания размер от 2633,10 лева за 295 часа и 45 минути извънреден труд , ведно със
законната лихва върху главницата над 807,82 лева, считано от 24.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОТМЕНЯВА Решение № 1558/07.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1352/2020г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес: гр.София,бул.“Ген.Н.Столетов“№21,Булстат №
********* е осъдена да заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски
над сумата от 300 лева до присъдените 436,76 лева.
9
ОТМЕНЯВА Решение № 1558/07.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1352/2020г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес: гр.София,бул.“Ген.Н.Столетов“№21,Булстат №
********* е осъдена да заплати по сметка на РС-Бургас държавна такса над сумата от 32,25
лева до присъдената сума от 105,32 лева.
ОСЪЖДА Д. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес:
гр.София,бул.“Ген.Н.Столетов“№21,Булстат № ********* разноски по делото за
процесуално представителство допълнително в размер на 145,59 лева пред РС-Бургас и в
размер на 300 лева пред БОС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министерство на
правосъдието с адрес: гр.София,бул.“Ген.Н.Столетов“№21,Булстат № ********* да заплати
на Д. С. Г. с ЕГН ********** разноски за адв.възнаграждение в размер на 300 лева за
защита пред БОС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1558/07.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1352/2020г. по
описа на РС-Бургас в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10