ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 11.08.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
като разгледа докладваното от съдия Стамова в. гр. д. № 100 по описа за 2021 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №264811/09.07.2021г. от „*********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от И.Г.Д.-М– Изпълнителен директор, действаща чрез пълномощника юрисконсулт Р.М.М., със съдебен адрес:***, с искане за допълване на постановеното решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в.гр.д. № 100/2021г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил като бъде осъден въззиваемия С.С.Г. да заплати на ищцовото дружество и законната лихва върху присъдената сума от *** лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит от 15.03.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Стефан Г.Г., ЕГН **********, считано от датата на депозиране на исковата молба, а именно 27.03.2018 г.
Насрещната страна по молбата не е подала отговор в законоустановения срок.
Молбата за допълване на решението е подадена от легитимирано лице, постъпила е в съда в законовия едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С постановеното от КнОС въззивно решение, съдът е отменил Решение №260139/04.11.2020 г., постановено по гр. д. №320/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, изменено с Определение №260634/17.12.2020 г., в частта в която е отхвърлен искът на „*********“ ЕАД за сумата от *** лв. – главница по договор за стоков кредит от №16312 от 15.03.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, и Стефан Г.Г., ЕГН:**********, като вместо това постановил да бъде осъден С.С.Г. да плати на „*********“ ЕАД сумата от ** лв. – главница по договор за стоков кредит от №16312 от 15.03.2014 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, и Стефан Г.Г., ЕГН:**********. Съдът е пропуснал е да се произнесе относно заявеното в исковата молба искане при евентуално уважаване на предявения осъдителен иск за сумата от 1 299.00 лева да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Произнасяне по това искане липсва и в първоинстанционното решение.
Като има предвид, че съгласно т. 9 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК на ВКС не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване – чл.116, ал.3 ГПК, като не е допустимо да се предявява пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от вещта, предхождащи предявяването на иска, тъй като това ще представлява изменение на иска с въвеждане на нов по предмет петитум, а според решение № 221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС е прието, че искането за присъждане на законна лихва може да се направи и устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, тъй като искането има акцесорен характер и е в зависимост от главния дълг и решение №265/08.01.2020 по дело №760/2019 на ВКС, ГК, III г.о.По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника (арг. от забраната за влошаване на неговото положение). Ако ищецът е направил искането за пръв път в етапа на устни състезания пред инстанция по същество (първата или втората), решението не е недопустимо, но съдът е длъжен да отмени определението за даване на ход на устните състезания, за да предостави на ответника възможност да се защити по претендираната материално-правна последица от предявения иск, подадената молба следва да бъде уважена.
Постановеното от въззивният съд решение следва да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК, като съдът присъди и законната лихва за забава върху уважения размер на главница за сумата от 1 299.00 лева, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА постановеното решение № 260122 от 09.06.2021 г. по в.гр.д. № 100/2021г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил като:
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** да плати на „*********“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, **** законната лихва върху сумата от *** лв., представляваща главница по договор за стоков кредит от №16312 от 15.03.2014 г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, и Стефан Г.Г., ЕГН:**********, считано от датата на предявяването на исковата молба – 27.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.“
Допълнителното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.