Решение по дело №4020/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261317
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Нели Савчева Маринова
Дело: 20211100504020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                           

гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV -  Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:                                                                                                                                                                          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ МАРИНОВА

                                                                           мл. с.  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                       МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4020 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

            С решение № 20031399/03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Й.Й.Л., ЕГН: **********, К.И.Б., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2436.3.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 107, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ от 112,31 кв. м., предназначение – апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2436.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2436, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.8, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.6, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.12, заедно с прилежащото към него избено помещение  № 8, с площ от 2,92 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 192, том LXXXXVIII, дело № 19893/93 г. от 30.07.1993 г. на Първи нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд: от три страни – коридор, от запад – избено помещение  № 7, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж, при следните дялове:

-          4/6 ид. ч. за Й.Й.Л., ЕГН: **********;

-          1/6 ид. ч. за К.И.Б., ЕГН: **********;

-          1/6 ид. ч. за К.И.П., ЕГН: **********;

         С решението е отхвърлен предявения от Й.Й.Л., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, срещу К.И.Б., ЕГН: **********, иск за делба на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ – 65,28 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2434, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор 68134.2824.2434.2.37 и 68134.2824.2434.2.62; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.58, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.64, заедно с прилежащото към него избено помещение № 9, с площ от 3,11 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 166, том LXIV, дело № 10799/93 г. от 28.05.1993 г. на Първи нотариус при Софийски районен съд – Втори район: от изток – стена, от запад – избено помещение № 8, от север – фасада, от юг – избено помещение № 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и с 3,816 % идеални части от правото на строеж на вход Г върху мястото, върху което е построена сградата.

           С решението е постановено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК недвижимият имот с идентификатор 68134.2824.2436.3.9, представляващ апартамент № 107, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, да се ползва от Й.Й.Л., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, до окончателното извършване на делбата, като на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Й.Й.Л., ЕГН: **********, е осъдена да заплаща на К.И.Б., ЕГН: **********, месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, и сумата от 499,95 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и К.И.П., ЕГН: **********, е осъден да заплаща на К.И.Б., ЕГН: **********, месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, и сумата от 499,95 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

           Постъпила е въззивна жалба от Й.Й.Л. и К.И.П. срещу решение № 20031399/03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта му, в която е отхвърлен иска им за делба на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №   PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, в частта, в която Й.Й.Л. е осъдена да заплаща на К.И.Б. месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, и К.И.П. е осъден да заплаща на К.И.Б. месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, както и в частта относно присъдените в полза на ответницата разноски. Твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е определил фактическата власт на ответницата върху апартамент № 82 като владение. Посочват, че недвижимият имот е бил предоставен от първата ищца и общия наследодател на страните за ползване от ответницата и съобразно разпоредбата на      чл. 68, ал. 2 ЗС наличието на такава уговорка изключва  приложението на установената в чл. 69 ЗС презумпция, и те именно са владяли вещта чрез ответницата, на която са я предоставили. Твърдят, че владението на първата ищца и общия наследодател не е изгубено, нито застрашено, като ответницата като държател на апартамента не ги е уведомила, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си. Посочва, че договорката между първата ищца, наследодателя И.П.Л.и ответницата се установява от показанията на св. З.П., от писмения документ, представен от ответницата, в който е вписала при нанасянето си в апартамента своите родители като собственици на имота, както и от показанията на св. П.П., които са игнорирани от първоинстанцционния съд. Твърдят, че като е приел противното, първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 68 ЗС. Поддържат, че 1993 г. не може да се приеме като начало на давностния срок, тъй като тогава на ответницата е предоставено единствено ползването на имота, като няма данни и доказателства за промяна на намерението, с което ответницата е ползвала имота, нито е установено да е извършвала такива действия, които да обективират такова намерение. Твърдят, че първоинстанционният съд е основал решението си само на избрани от него факти, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, както и без да изложи съображения защо ги отхвърля и без да прецени тяхната взаимна логическа връзка. Посочват, че от една страна по делото не се установява начало на придобивна давност, а от друга страна се установяват влошени отношения между ищцата и ответницата, както и обстоятелството, че още от 2013 г. ищцата е поискала от ответницата да освободи имота. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заплащането на данъци, такси за поддръжка на етажната собственост, както и извършените ремонти са индиция за намерението на ответницата да свои апартамента. Твърдят, че посочените действия представляват понасяне на обикновените разходи при фактическото ползване на вещта, поради което те са в тежест именно на лицето, което фактически ползва вещта и не обективират такова намерение. Молят за отмяна на решението в обжалваната му част. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

            Въззиваемата страна – К.И.Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че субективният елемент на владението е установен по безспорен начин. Посочва, че от съвкупния анализ на събраните по делото свидетелски показания се установявало, че процесният апартамент № 82 е бил закупен от родителите й с намерението да бъде за нея, и че въззивницата Й.Л. и съпругът й никога не са имали собственическо отношение към процесния апартамент, както и че от закупуването на процесния апартамент през   1993 г. родителите на въззиваемата са й го предоставили за намерението  да бъде владян от нея, а не само ползван. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания се установявало, както действителната воля на родителите й процесният апартамент да бъде закупен за нея, така и упражняваното от нея непрекъснато, необезпокоявано и явно владение върху процесния апартамент, продължило повече от 27 години, което е довело до придобиване по давност на правото на собственост върху него. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че представеното извлечение от домовата книга на блока не може да обори презумпцията по чл. 69 ЗС, а единствено сочи кои са собствениците на имота по документите за собственост. Поддържа, че доколкото правото на собственост върху процесния апартамент е придобито от нея по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1993 г. до 2020 г., то изводът на първоинстанционния съд, че не е налице съсобственост върху процесния имот е обоснован. Твърди, че стопанисването на апартамента, без предявяването на претенции за упражняване на каквито и да е права от страна родителите й, е обстоятелство, което е било преценено от първоинстанционния съд с оглед различните му проявления /плащане на данъци, извършване на ремонти и др./ и демонстрира намерение за своене и установяване на владение за себе си от страна на въззиваемата. Твърди, че това е така, тъй като тези действия, при съчетаното им проявление с намерението да се свои имота като собствен, и действията на родителите й, покриват съдържанието и установяват признаците на правомощието владение. Посочва, че тези действия са били явни – възприемани са от собствениците на имота, били са непрекъснати  и освен това не са били смущавани от никой от тях, а доколкото тези действия са били упражнявани в продължение на повече от 10 години, то визираните в чл. 79 ЗС предпоставки на придобивната давност са осъществени. Твърди, че противопоставянето и оспорването на владението след изтичане на придобивната давност е ирелевантно, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност съгласно ТР N 4/12 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че оплакването на въззивниците по отношение на постановената с обжалваното решение привременна мяркапо чл. 344, ал. 2 ГПК е недопустимо. Твърди, че тази част от решението, в която съдът се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, има характер на определение, което подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Поддържа, че във въззивната жалба не се съдържат никакви конкретни съображения, които да обосновават недопустимост или неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Ищците Й.Й.Л. и К.И.П. твърдят, че с ответника К.И.Б. притежават в съсобственост, произтичаща от прекратена съпружеска имуществена общност и наследствено правоприемство, следните недвижими имоти: 1/. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2436.3.9, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 107, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ от 112,31 кв. м., предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2436.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2436, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.8, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.6, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.12, заедно с прилежащото към него избено помещение  № 8, с площ от 2,92 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 192, том LXXXXVIII, дело № 19893/93 г. от   30.07.1993 г. на Първи нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд: от три страни – коридор, от запад – избено помещение  № 7, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж;  2/. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ – 65,28 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2434, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор 68134.2824.2434.2.37 и 68134.2824.2434.2.62; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.58, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.64, заедно с прилежащото към него избено помещение № 9, с площ от 3,11 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 166, том LXIV, дело № 10799/93 г. от 28.05.1993 г. на Първи нотариус при Софийски районен съд – Втори район: от изток – стена, от запад – избено помещение № 8, от север – фасада, от юг – избено помещение № 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и с 3,816 % идеални части от правото на строеж на вход Г върху мястото, върху което е построена сградата. Твърдят, че ответницата ползва лично имота с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, поради което правят искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение, което ответницата следва да заплаща срещу ползването на имота до окончателното извършване на делбата. Иска се от съда да допусне делба на процесните имоти при законните квоти, както и да постанови привременна мярка по    чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на имот с идентификатор 68134.2824.2434.2.61.

         Ответницата К.И.Б. не оспорва иска за делба на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2436.3.9, както и квотите на съделителите в него. Оспорва иска за делба на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, като твърди, че тя и съпругът й са придобили процесния имот по силата на давностно владение, осъществено в периода от 1993 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда. Оспорва като неоснователно искането за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на имот с идентификатор 68134.2824.2434.2.61. Прави искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на имот с идентификатор 68134.2824.2436.3.9. Претендира разноски.

            По делото не се спори, а и от удостоверение за граждански брак N 105, издадено на 25.01.1969 г. от РНС „Васил Левски“ – гр. София, се установява, че Й.Й.Л. и И.П.Л.са сключили граждански брак на 25.01.1969 г.

            По делото не се спори, а и от удостоверение за наследници N 493/22.04.2020 г., издадено от СО, район Връбница, се установява, че И.П.Л., със семейно положение – женен, е починал на 06.04.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон – Й.Й.Л. – преживяла съпруга, К.И.  Б. – дъщеря и К.И.П. – син.

            По силата на договор за покупко – продажба от 28.05.1993 г., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот N 166, том LXIV, дело N 10799/93 г. на Първи нотариус при СРС – Втори район, Р.Е.Г.и В.И.Г., като продавачи, и И.П.Л., като купувач, последният е придобил правото на собственост върху апартамент N 82, находящ се в гр. София, ж. к. *****, на ет. 4 в жилищна сграда – бл. 1, вх. Г, със застроена площ от 65,28 кв. м., състоящ се от стая, дневна , кухня и обслужващи помещения, при съседи: от изток  - ап. 58 oт вх. В, от запад – ап. 83, от север – фасада, от юг – вх. В, отгоре – ап. 85, отдолу – ап. 79, заедно с прилежащото към него избено помещение N 9, с площ от 3,11 кв. м., при съседни на избеното помещение: от изток – стена, от запад – избено помещение N 8, oт север – фасада, от юг – избено помещение N 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и с 3,816 %  ид. ч. от правото на строеж на вх. Г върху мястото, върху което е построена сградата.

            От представената по делото схема N 16 – 376334/11.05.2020 г., издадена от СГКК – гр. София, се установява, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с описания в схемата самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ – 65,28 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2434, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор 68134.2824.2434.2.37 и 68134.2824.2434.2.62; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.58, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.64, заедно с прилежащото към него избено помещение № 9, с площ от 3,11 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

         За установяване на обстоятелствата, на които въззиваемата – ответница, основава възражението си за изтекла погасителна давност по отношение на процесния апартамент N 82, както и за провеждане на насрещно доказване от въззивниците – ищци, по отношение на същите обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.Л.Т., П.Д.П., Л.П.П.и З.И.П..

            От показанията на св. Т./доведена от ответницата/ се установява, че познава ответницата К.Б., ищцата Й.Л. и И.Л.. Заявява, че познава К.Б. от 1993 г., когато се нанесла да живее в ап. 82 във вх. Г, бл. 1, на ул. ***** в гр. София, в който блок живеела и свидетелката. Посочва, че е в приятелски отношения с ответницата, и че са си ходили на гости. Заявява, че е виждала Й.Л. да ходи на гости на дъщеря си, а след 2013 г. и баща й И.Л.. Разказва за случай, при който през 2017 г. празнували заедно Ивановден в апартамента на К.Б., и баща й И.Л. казал, че е закупил апартамента за дъщеря си, за да има своя собственост, и да отглежда детето си спокойно, като  на събирането не е присъствала майка й Й.Л.. Заявява, че не е присъствала на друг разговор за този апартамент. Посочва, че знае от К.Б., че апартаментът е бил купен за нея. Сочи, че не й е известно родителите на К.Б. да са искали да си вземат апартамента. Заявява, че е касиер на входа и че таксите и разходите за етажната собственост винаги са били плащани от К.Б., а на събранията на етажната собственост винаги са присъствали или К.Б. или мъжът й. Посочва, че не й е известно кой е плащал данъците за апартамента. Заявява, че знае, че отношенията между К.Б. и майка й Й.Л. били прекратени преди доста години, като през последните 7 – 8 години не виждала майка й да я посещава. Сочи, че не й известно Й.Л. да е канила дъщеря си да напусне апартамента.

         От показанията на св. П.П. /доведена от ответницата/ се установява, че познава К.Б. от 1993 г., тъй като живеят в съседни блокове в кв. Модерно предградие, ул. ***** в гр. София, и че са в приятелски отношения, както и че познава Й.Л. и И.Л.. Заявява, че от К.Б. знае, че баща й е купил апартамента за нея. Посочва, че не е присъствала на разговор между К.Б. и Й.Л., на който да са разговаряли за собствеността върху апартамента, както и че не е чувала Й.Л. да казва „Апартаментът е мой“, нито да казва „Апартаментът е твой“. Заявява, че от ответницата знае, че данъците за апартамента и разходите за етажната собственост са плащани от нея, както и че ремонтите в апартамента са правени от нея и съпруга й, като не й известно дали е питала за тях родителите си. Сочи, че не е присъствала на разговор, на който баща й И.Л. да е заявил, че апартаментът е за К.Б.. Посочва, че е ходила заедно с Й.Л. в апартамента на гости, а И.Л. го е виждала да ходи в апартамента да го пази, докато семейството на К.Б. е на почивка. През последните 5 – 6 години не била виждала Й.Л. в квартала и от К.Б. разбрала, че с майка й са в обтегнати отношения, както и че тя живее в апартамента на сина си.

            От показанията на св. З.П., доведена от ищците, се установява, че познава Й.Л., К.Б. и К.П. от 1993 г. Сочи, че са нейни съседи в бл. 3, вх. Д, ул. *****, кв. Модерно предградие. Посочва, че от Й.Л. знае, че са купили апартамент в бл. 2, за да има К.  по – добри условия за отглеждането на детето си. Заявява, че са й го дали го ползва, но без да прехвърлят собствеността върху имота. Посочва, че в началото отношенията между тях били много добри, но през 2013 г. се влошили. Заявява, че през 2013 г. Й.Л. казала на внука си да предаде на майка си К. да освободят апартамента, тъй като нямала контакт с нея. Твърди, че синът К.П. е бил в затвора, но не знае точно кога. Заявява, че не знае Й.Л., нито мъжът й И.Л., да са искали дъщеря им К. да им плаща наем, нито й е известно те да са плащали данъците за апартамента. Посочва, че не знае К.Б. да е правила ремонт в апартамента.

         От показанията на св. Л.П., доведен от ищците, се установява, че познава Й.Л. и И.Л. от 1993 г., като техен съсед. Посочва, че не познава К.Б. лично, но я е виждал в квартала. Заявява, че от Й. и И.Л.и знае, че са купили апартамента, в който живее К., за да бъде дъщеря им близо до тях. Посочва, че откакто са купили апартамента, дъщеря им живее там. Заявява, че знае за случай, при който Й. е казала на дъщеря си да напусне апартамента, но не му били известни подробности. Посочва, че не знае И.Л. да е казвал на дъщеря си да напусне жилището, както и че не знае дали И.и Й. Л.са посещавали апартамента, в който живее дъщеря им, нито да са искали тя да им заплаща наем. Посочва, че му е известно, че първоначално родителите й са плащали данъка върху апартамента, но не знае до кога.

         Видно от извадката от домовата книга на бл. 1, вх. Г, ул. *****, гр. София, касаеща ап. 82, като собственици са вписани – И.П.Л.и Й.Й.Л., а като членове на домакинството са вписани – К.И.Б., Д.Р.Б.и И.Д.Б., с посочена начална дата на обитаване – м. юни 1993 г., както и че вписването е извършено от К.И.Б..

         При така установените фактически обстоятелства по делото, приема от правна страна следното:

            Въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлен иска за делба на правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.61 в гр. София, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирани страни, поради което е допустима в тази й част.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

         Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната му част, касаеща отхвърлянето на иска за делба на самостоятелния обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, въззивният съд намира следното:

            С определение от 30.09.2020 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по делото във връзка с иска за делба на самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, като е указал, че в тежест на ищците е да докажат наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния имот, възникнала на посоченото в исковата молба основание, както и че същият представлява годен обект на съдебна делба, а в тежест на ответника, с оглед направеното възражение за давност, е да докаже, че в продължение на 10 години, считано до предявяване на иска за делба, е осъществявал фактическа власт върху имота непрекъснато, спокойно и явно; в случай, че ползването от родителите му е предоставено на правно основание /в случай на първоначално установено държане/ - да докаже и че е променил субективното си намерение и е манифестирал по явен и несъмнен начин пред собствениците/съсобствениците своето намерение да счита имота за своя собственост /вкл. и чрез отблъскване на собственическите им претенции/.

                Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали направеното с отговора на исковата молба правоизключващо възражение от ответницата К.И.Б., че е придобила процесния апартамент N 82 въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 1993 г. до 2020 г., е основателно.

            Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на  чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

            В случая, от събраните по делото писмени доказателства /нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот N 166/28.05.1993 г., том LXIV, дело N    10799/93 г. на Първи нотариус при СРС/, се установява, че по силата на договор за покупко – продажба от 28.05.1993 г., обективиран в посочения по – горе нотариален акт, И.П.Л.е придобил правото на собственост върху апартамент N 82, находящ се в гр. София,   ж. к. *****, бл. *****, със застроена площ от 65,28 кв. м. Идентичността между процесния ап. 82, описан в нотариалния акт,  и описания в схема N 16 – 376334/11.05.2020 г., издадена от СГКК – гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, се установява от схема   N   16 – 376334/11.05.2020 г., издадена от СГКК – гр. София.

         Тъй като към момента на придобиване на апартамента И.П.Л.е бил в граждански брак с Й.Й.Л., то същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност – арг. от чл. 21, ал. 1 СК.

         Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че от 1993 г. до момента на предявяване на иска за делба К.И.Б., заедно със съпруга й и малолетното им тогава дете, са се нанесли да живеят в процесния апартамент N 82, като фактическата власт върху имота им е била предоставена от въззивницата Й.Й.Л. и съпруга й И.П.Л.. Същевременно Й.Й.Л. и съпруга й И.П.Л.отишли да живеят в апартамент N 107, намиращ се в съседна жилищна сграда, закупен от тях също през 1993 г.

            Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение  N 1/06.08.2012 г. по тълк. дело N 1/2012 г., на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

         Дадените с Тълкувателно решение N 1/06.08.2012 г. по тълк. дело N 1/2012 г., на ОСГК на ВКС, разяснения са приложими и в отношенията между собствениците на един имот и лицето, което упражнява фактическа власт върху него. Ако едно лице е придобило фактическата власт върху имот на основание, което го прави държател /напр. договор за наем, договор за заем за послужване и др./, то това обстоятелство е достатъчно, за да се счита за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС. В този случай, в тежест на това лице е да докаже, че е извършило действия, чрез които по ясен и недвусмислен начин е манифестирало пред собственика на вещта отричане на неговото право.

         Ето защо, на първо място следва да се отговори на въпроса дали родителите на ответницата К.И.Б. са й предоставили да ползва имота като свой или са й предоставили фактическата власт въз основа на договор за заем за послужване.

         Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че фактическата власт върху имота е била предоставена от Й. и И.Л.и на дъщеря им К.Б. на основание договор за заем за послужване.

         В подкрепа на горния извод са показанията на св. З.П., която посочва, че апартаментът е бил даден за ползване на К.Б. от родителите й, „за да си отгледа детето, без да й прехвърлят собствеността“, а след като отношенията между майката и дъщерята се влошили, през   2013 г. майка й Й.Л. поискала да освободи жилището. Подобни сведения дава и св. Л.П., който сочи, че от Й. и И.Л.и знае, че са купили апартамента, за да бъде близо до тях дъщеря им. Св. П.П., доведена от ответницата, също не дава сведения, че апартаментът е бил купен за К.Б. – „не съм присъствала да каже, че апартаментът е за нея“.

            От друга страна, показанията на св. С.Т., според които „К. ми е казвала, че този апартамент е купен за нея“ и „винаги съм знаела, че апартаментът е на К., а не на майка й и баща й“, не следва да се кредитират, тъй като възпроизвеждат твърдения на ответницата, а и същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, в т. ч. и от представената извадка от домовата книга на бл. 1, вх. Г, ул. *****, гр. София, касаеща ап. 82, /към м. юни 1993 г./, според която като собственици на апартамента са вписани от ответницата – И.П.Л.и Й.Й.Л., а като членове на домакинството – К.И.Б., Д.Р.Б.и И.Д.Б..

         Тъй като по делото се установява, че фактическата власт върху имота е придобита от К.Б. на основание, която я прави държател, а именно – неформален договор за заем за послужване, то в случая, не е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС. Ето защо, в нейна тежест е да докаже, че е променила  субективното си намерение и е манифестирала по явен и несъмнен начин пред собствениците /нейните родители/ своето намерение да счита имота за своя собственост.

                Трайната съдебна практика приема, че конкретни действия на отричане правата на собствениците върху имота, които действия следва да са станали тяхно достояние, могат да бъдат например отказ на ползващия имота да допуска собствениците в имота, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на собствениците. Плащането на данъци за имота и такси за етажната собственост, както и на консумативни разноски за имота, не представляват такива действия, а понасяне на обикновените разноски  за поддържане, запазване и ползване на имота, поради което същите са в тежест именно на лицето, което фактически ползва имота, и не сочат на намерение за своене.  

         Данните, съдържащи се в показанията на св. П., че в имота са извършвани ремонтни дейности от К.Б. и съпруга й, са изолирани и не се подкрепят от показанията на останалите свидетели /св. П.– „Не знам К. да е правила ремонти в годините“. От друга страна, извършването на необходими разноски за поддържането и запазването на вещта също не представлява действие по отричане на правата на собствениците върху имота, като за извършването им не е необходимо съгласието на собствениците, нито манифестира намерение за своене.

            Предвид изложеното по – горе, въззивният съд приема, че по делото не е доказано извършването на действия от страна на К.Б., чрез които по явен и недвусмислен начин да се отрича правото на собственост върху имота на родителите й, които да са достигнали до тях, респ. да е започнала да тече придобивна давност в полза на К.Б..

         С прекратяването на брака на Й.Й.Л. и И.П.Л.поради смъртта на И.П.Л.е прекратена и съпружеската имуществена общност  /чл. 44, т. 1 във вр. с  чл. 27, ал. 1 СК/. Със смъртта на съпруга й и прекратяването на СИО  Й.Й.Л. е придобила ½ ид. ч. от процесния апартамент N 82 /aрг. от чл. 28, ал. 1 СК/. Останалата ½ ид. ч. от процесния апартамент по силата на наследяване по закон е придобита от преживялата съпруга и децата му /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/.

            Ето защо, между страните по делото е налице съсобственост върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, възникнала от прекратена съпружеска имуществена общност и наследствено правоприемство.

         Извършването на съдебна делба по отношение на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, следва да бъде допуснато, при следните дялове: за Й.Й.   Л. – 4/6 ид. ч., за К.И.П. – 1/6 ид. ч. и за К.И.Б. – 1/6 ид. ч.

            Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20031399/03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявения от Й.Й.Л. и К.И.П. срещу К.И.Б. иск за делба на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №   PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, следва да бъде отменено като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде допуснато извършването на съдебна делба между Й.Й.Л., К.И.П. и К.И.Б. на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №   PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, при следните права – за Й.Й.   Л. – 4/6 ид. ч., за К.И.П. – 1/6 ид. ч. и за К.И.Б. – 1/6 ид. ч.

         Предвид изхода на спора по иска за делба за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и в частта му относно присъдените в полза на ответницата разноски по иска за делба на този имот.

         Въззивната жалба от Й.Й.Л. и К.И.П. срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, в която Й.Й.Л. е осъдена да заплаща на К.И.Б. месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, и в частта му, в която К.И.П. е осъден да заплаща на К.И.Б. месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, следва да бъде върната,  тъй като е подадена извън срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 3 ГПК.

            В случая, в решението на първоинстанционния съд е обективирано произнасянето му по искането на К.И.Б. за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на самостоятелния обект с идентификатор 68134.2824.2436.3.9.  Решението на първоинстанционния съд в тази му част има характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, което изрично е посочено и в диспозитива на решението, и подлежи на обжалване с частна жалба в 1 – седмичен срок от връчването на страните.

         По делото се установява, че препис от решение № 20031399/03.02.2021 г.  по    гр. д. № 19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, е връчен на процесуалния представител на Й.Й.Л. и К.И.П. на   09.02.2021 г. Едноседмичният срок за обжалване на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, което е обективирано в посоченото решение, е изтекъл на 16.02.2021 г. Същевременно въззивната жалба /с характер на частна жалба в тази й част/ срещу постановената привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК е подадена в съда на   17.02.2021 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 3 ГПК.  Ето защо, същата следва да бъде върната в тази й част, а производството по делото – да се прекрати в тази му част.

            В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.

         По разноските във въззивното производство:

            Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 20031399/03.02.2021 г., постановено по гр. д. №   19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявения от Й.Й.Л., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, срещу К.И.Б., ЕГН: **********, иск за делба на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №  PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ – 65,28 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2434, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор 68134.2824.2434.2.37 и 68134.2824.2434.2.62; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.58, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.64, заедно с прилежащото към него избено помещение № 9, с площ от 3,11 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 166, том LXIV, дело № 10799/93 г. от 28.05.1993 г. на Първи нотариус при Софийски районен съд – Втори район: от изток – стена, от запад – избено помещение № 8, от север – фасада, от юг – избено помещение № 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и с 3,816 % идеални части от правото на строеж на вход Г върху мястото, върху което е построена сградата, както и в частта му, в която Й.Й.Л., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на К.И.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 499,95 лв., представляваща разноски по делото, и К.И.П., ЕГН: **********, е осъден да заплати на К.И.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 499,95 лв., представляваща разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Й.Й.Л., ЕГН: **********, К.И.Б., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2.61, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №  PД – 18 – 39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 82, с адрес: гр. София, район Връбница, ул. *****, с площ – 65,28 кв. м., с предназначение – жилище, апартамент, нива на обекта – 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2824.2434.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.2434, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор 68134.2824.2434.2.37 и 68134.2824.2434.2.62; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.58, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.2434.2.64, заедно с прилежащото към него избено помещение № 9, с площ от 3,11 кв. м., при съседни на избеното помещение по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 166, том LXIV, дело № 10799/93 г. от 28.05.1993 г. на Първи нотариус при Софийски районен съд – Втори район: от изток – стена, от запад – избено помещение № 8, от север – фасада, от юг – избено помещение № 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и с 3,816 % идеални части от правото на строеж на вход Г върху мястото, върху което е построена сградата, при следните права:

-          за Й.Й.Л. – 4/6 ид. ч.

-          за К.И.Б. – 1/6 ид. ч.

-          за К.И.П. – 1/6 ид. ч.

            ВРЪЩА въззивната жалба /с характер на частна жалба в тази й част/ от Й.Й.Л., ЕГН: **********, и К.И.П., ЕГН: **********, срещу решение № 20031399/03.02.2021 г.  по гр. д. № 19641/20 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта му, която има характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК, с което Й.Й.Л., ЕГН: **********, е осъдена да заплаща на К.И.Б., ЕГН: **********, месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, както и К.И.П., ЕГН: **********, е осъден да заплаща на К.И.Б., ЕГН: **********, месечно сумата от 33,33 лв. срещу ползването на допуснатия до делба имот, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните, а в частта, в която производството по делото е частично прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: