Р Е Ш Е Н И Е
№ 1270
гр. Пловдив, 19 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Д.К., като разгледа
административно дело №626 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Т.Г.К.,***, представляван от адвокат Т.Х.Ч.-В.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №********* от 07.05.2009г., издаден от С.Д.М.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), в частта му, потвърдена с Решение №1123 от 18.11.2011г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с която му е определен допълнително данък по чл.35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2005г. в размер от 17 218,10 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в размер от 7 431,06 лв.
Претендира се
отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът-
директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, а понастоящем Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП,
представляван от юрисконсулт П.Б.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на акта по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Първоначално по жалба на К. против РА с №********* от 07.05.2009г. е образувано административно дело №3278 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., Х-ти състав. С Решение №1585 от 04.07.2012г. процесният РА е изменен, като установеният данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2005г. е намален на 3 952,83 лв. и са определени законни лихви върху посочената сума от 1 705,98 лв.; на жалбоподателя са присъдени разноски в размер от 412,03 лв., изчислени по съразмерност и компенсация. По касационни жалби на директора на Д”ОУИ” /Д”ОДОП”/, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, както и на Т.К. против Решение №1585 от 04.07.2012г. на Административен съд- Пловдив е образувано дело №11815 по описа на Върховния административен съд за 2012г., Първо отделение. С Решение №2527 от 21.02.2014г. на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение №1585 от 04.07.2012г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Жалбата е
подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за
обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален
срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Ревизионното
производство е повторно. С Решение №586 от 01.08.2008г. (листи 1766-1781, дело
№3278/2011г.) на директора на Д”ОУИ”- Пловдив е отменен постановеният при
първоначалното ревизионно производство РА с №16002912 от 06.03.2008г. (листи
2781-2783) и преписката е върната за издаване на нов РА.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №801311 от 11.08.2008г. (листи 647-648) на Е.Н.А.- началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г.; задължения за вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. и задължения за вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. За ревизиращи органи са определени Г.Т.Н. и Т.И.Б.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на жалбоподателя К. на 18.08.2008г. Със ЗВР с №801770 от 17.11.2008г. (листи 639-640) на Е.Н.А.- началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 18.12.2008г.; от обхвата на ревизията са извадени задълженията за вноски за ДОО по КСО и задълженията за ЗО по ЗЗО; а в екипа от ревизори не е променен. Заповедта е връчена на Т.К. на 25.12.2008г. Със Заповед №ЦУ-114 от 10.12.2008г. (лист 629) на изпълнителния директор на НАП е разрешено удължаване на срока за извършване на ревизията до 18.03.2009г. Със ЗВР с №801933 от 17.12.2008г. (листи 627-628) на Е.Н.А.- началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД- Пловдив на НАП, е продължен срока на ревизията до 18.03.2009г., а ревизираните периоди задължения и ревизори не са променени. Заповедта е връчена на Т. Х. Ч.- упълномощено от жалбоподателя лице, на 20.01.2009г.
Ревизионният доклад (РД) с №801933 (листи 153-210) е изготвен на 01.04.2009г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и връчен на Т.Ч.-В. на 06.04.2009г. Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К801933_1 от 21.04.2009г. (листи 145-146) на Е.Н.А.- началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД- Пловдив на НАП, С.Д.М. е определена за компетентен орган, който да издаде ревизионен акт. Посочената ЗОКО е връчена на Т.Ч.-В. на 12.05.2009г. Ревизионният акт с №********* (листи 62-142), част от който е предмет на настоящето производство, е издаден на 07.05.2009г. и връчен на Т.Ч.-В. на 12.05.2009г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, с
протоколно определение от 03.04.2014г. за нуждите по настоящето производство е
прието за послужване дело №626 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2009г., І-ви състав /дело №307 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2011г., V-ти състав/. На лист 2 от дело №626/2009г. е представено
заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2007г. на
териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която
заповед, на органите по приходите, заемащи длъжността началник на сектор
“Ревизии и проверки” при ТД- Пловдив на НАП, е
делегирано правомощието да издават заповеди за възлагане на ревизии и съответно
да определят компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото
делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.
В рамките на ревизията е установено, че през ревизирания период Т.Г.К. се намира в законен брак с Д.С.К., от който имат две ненавършили пълнолетие деца към 31.12.2005г. За 2005г. жалбоподателят декларира доход от 100,00 лв., представляващ продажната цена на два дяла от капитала на “Еуроком Пловдив” ООД, както и 15 013,40 лв. доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество. Съпругата Д.К. упражнява търговска дейност като едноличен търговец с фирма “Д.К.” и основна дейност- проектиране. За 2005г. от Д.К. е подадена годишна данъчна декларация (ГДД), в която декларира доходи от дейност като едноличен търговец в размер от 58,73 лв. и доходи от наеми в размер от 12 010,78 лв. Също така, в рамките на ревизията е установено, че през 2005г. съпрузите Коеви, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) по смисъла на чл.19, ал.1 от Семейния кодекс (СК, отм.) придобиват три апартамента в курортен комплекс (КК) Слънчев бряг, гр. Несебър, със стойности по нотариални актове (НА), както следва:
- С НА №30 от 05.04.2005г.-
апартамент с право на строеж върху земята, с покупна стойност от 13 200,00
лв.;
- С НА №69 от 18.05.2005г.- апартамент с право на строеж върху земята, с покупна стойност от 16 800,00 лв.;
- С НА №171от 18.05.2005г.-
апартамент с право на строеж върху земята, с покупна стойност от 16 800,00
лв.
Освен това, с
НА №190 от 28.12.2005г. е закупен и друг имот на стойност от 5 000,00 лв.
С нарочни протоколи
по реда на ДОПК към настоящето ревизионно производство са присъединени
доказателства, събрани в рамките на предходната ревизия, касаещи трайно
установени факти и обстоятелства от значение за повторната ревизия за 2005г., а
това са събраните доказателства по повод връчени на основание чл.37, ал.ал.2 и 3,
чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК искания за представяне на документи и писмени
обяснения от ревизираното лице Т.К., както и от други институции, между които-
Служби по вписвания към Агенцията по вписванията, всички
банки в страната, “ЕВН България- Електроснабдяване” ЕАД, “БТК” ЕАД, мобилните
оператори, “В и К” - Пловдив, сектор “Пътна полиция" към Областна дирекция
“Полиция”- Пловдив, Община Пловдив - Дирекция “Местни данъци и такси”, Агенция “Митници”.
От събраната
информация са установени доходите /приходите/, разходите и сделките с превозни
средства и имущества през 2005г. на семейството на Т. и Д.К.. Събрана е информация,
както за покупко-продажба на недвижими имоти и движение на средства по банкови
сметки на жалбоподателя, така и на семейството му.
От страна на
ревизорите са взети предвид събраните доказателства в рамките на ревизията на Д.С.К.,
приключила с РА с №********* от 30.01.2009г., надлежно присъединени към
настоящата ревизионна преписка с Протокол обр. Кд 73 №9111 от 06.02.2009г.
Във връзка с разпоредбата на чл.122, ал.2, т.7 на ДОПК и с цел установяване на пазарните цени на закупените имоти към датите им на придобиване им и моментната им цена към датата на съставяне на оценката, както и цената на последващите довършителни работи е възложено извършване на експертиза от Р.Х. С.- лицензиран оценител, с Акт за възлагане на експертиза (АВЕ) с №И-533 от 3.06.2007г. (листи 2432-2433). Въз основа на експертното заключение на Р.Х. (листи 2363-2380), в рамките на ревизията е прието за установено, че към датите на придобиването им имотите са с пазарна цена в общ размер от 177 004,00 лв. (лист 2379) или 59 358,00 лв. + 59 523,00 лв. + 58 123,00 лв., а довършителните работи до края на 2005г. са в общ размер от 14 043,00 лв. или 4 747,00 лв. + 4 748,00 лв. + 4 548,00 лв. Посоченият разход, според ревизорите, е извършен съвместно от двамата съпрузи, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от СК, отм., според която норма, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Установените стойности са включени при съпоставката на разходите с приходите, съобразно целите на определянето на данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, с оглед прилагането на чл.123 от кодекса. Разликата между разходите и приходите в размер от 71 041,76 лв. е определена като данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Определена е годишна данъчна основа в общ размер от 83 752,54 лв., представляваща сбора на декларираните от лицето данъчни основи /12 010,78 лв./ и 71 741,76 лв. или ½ от данъчната основа на доходите с неизяснен произход /142 083,52 лв./. Върху така определената данъчна основа е определен дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. в размер от 19 560,60 лв. След като жалбоподателят внася данък в размер от 2 342,50 лв., то с РА е определен данък за довнасяне в размер от 17 218,10 лв., върху която сума са начислени законни лихви в размер от 7 431,06 лв. за периода 02.05.2006г. – 07.05.2009г.
Въз основа на
събраните доказателства, относно получените от жалбоподателя и съпругата му
доходи и размерът на установените като извършени разходи, от страна на ревизиращия
екип е прието, че е налице соченото в нормата на чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК
обстоятелство- “декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период”, тъй като не е установен произходът на част от
средствата за извършените разходи през ревизираният период.
На първо място
следва да се посочи, че ревизионното производство е проведено по реда на чл.122
и следващите от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи
чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен
случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне
на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния
данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в чл.122 от ДОПК и
следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване,
за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията
следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като
доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо
прилагането на разпоредбата само при предполагаемо наличие на основание.
В случая,
соченото в процесния РА основание за формиране на
основите за облагане с данък върху доходите е това по чл.122, ал.1, т.7 от - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. Така приетото обстоятелство е
обосновано с установената положителна разлика между извършваните от семейството
на жалбоподателя разходи и признатите приходи.
Няма съмнение,
че така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава
от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало
и не е заплатило данък върху доходите за процесните
периоди. Същото обаче разполага с процесуална възможност в хода на
производството по обжалване на РА да опровергае установените фактически
констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно
осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно
доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия
от ревизиращите органи.
В обсъжданата
до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния
акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в него констатации.
Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е за жалбоподателя.
В настоящия
случай и с оглед изясните по-горе спорни моменти, съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установява наличието на соченото в РА основание за
провеждане на ревизията по реда на чл.122 и следващите от ДОПК.
Следва да бъде
посочено, че на основание чл.170, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, именно в тежест на жалбоподателят е да докаже, че към началото на ревизирания
период е разполагал с твърдяните от него парични
средства, тъй като от този факт той черпи изгодни за себе си правни последици.
За процесната 2005г., Т.К. подава ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ, отм. с Вх.№Г0327 от 30.03.2006г., в която декларира облагаем
доход от наем на недвижимо имущество в размер от 12010,78 лв. Осъществява
покупки на недвижими имоти в общ размер от 51 800,00 лв., а именно: съобразно нотариален
акт от 18.05.2005г., с №169, том VII, рег. №3667, Н.дело
№1298/2005г. за закупен имот на стойност 16 800,00 лв.; Нотариален акт от
18.05.2005г., с №171, том VII, рег. №3670, Н.дело
№1300/2005г. за закупен имот на стойност 16 800,00 лв.; нотариален акт от
05.04.2005г., с № 30, том V, рег. №2242, Н.дело №787/2005г.
за закупен имот на стойност 13 200,00 лв. и нотариален акт от 28.12.2005г., с №190,
том VШ, рег. №11519, Н.дело №1531/2005 год. за закупен
имот на стойност 5 000,00 лв. Установено е още в хода на ревизията:
- Извършени довършителни
работи по първите три, от горепосочените недвижими имоти общо в размер на 4
548,00 лв., съобразно представено обяснение от Т.К. с Вх.№94-00-4389 от
15.09.2008г. на ТД- Пловдив на НАП.
- Покупка на телевизор на стойност от 949,00 лв., съобразно декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, представена в отговор на Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с Изх.№94-00-6145 от 15.11.2007г.
- Дялови
вноски в размер на 1 750,00 лв., съобразно данните съдържащи се в Протокол
№1600-4-2912-3 от 10.12.2006 год., за извършена насрещна проверка на “К. Транс”
ООД.
- Разходи за учредяване на дружество в размер от 600,50 лв., съобразно данните съдържащи се в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) на “К. Транс” ООД с №1600-4-4409-4 от 13.12.2006г.
- Разходи за пътуване в чужбина в размер от 2 300,00 лв., съобразно представена от жалбоподателя К. справка за пътуванията в чужбина с Вх.№ 94-00-3647 от 23.07.2007г. при ТД- Пловдив на НАП.
- Разходи за
издръжка на живот в общ размер от 10 132,92 лв., в това число: 1 975,69 лв.,
съобразно писмо Изх.№ 24-00-3712 от 14.09.2007г. на “Топлофикация Пловдив” ЕАД;
1 828,92 лв., съобразно писмо с Изх.№9200217 от 18.09.2007г. на “БТК” АД -
Регионално управление далекосъобщения Пловдив; 164,36 лв. съобразно писмо с Вх.№70-00-9236
от 08.10.2007г. в ТД- Пловдив на НАП от “Космо България Мобайл” ЕАД; 3
024,19 лв. съобразно писмо с Изх.№893 от 10.09.2007г. на “ЕВН България Електроснабдяване”
АД; 137,76 лв., съобразно писмо с Изх.№17-00-2896 от 13.09.2007г. на “В и К”
ЕООД; общо разходи по издръжка за живот на едно лице за 2005г. по данни от Националния
статистически институт (НСИ) в размер от 1 501,00 лв. Общо извършените разходи за
2005г. са в размер от 74 966,84 лева.
От събраните
доказателства в рамките на ревизията спрямо Т.К. е констатирано, че той представя
справка с Вх.№94-00-3647 от 06.08.2007г. за направените от него разходи и
източници на доходи за периода 2000г. -2005г. В справката се сочи, че в началото
на 2000г. е налична сума от 250 900,00 лв. Към справката е приложено копие на
Разписка от 28.10.1991г., според която на 28.10.1991г., жалбоподателят
получава от баща се Г.Т. К. паричен заем в размер от 130 000,00 щатски долара,
които се задължава да върне в срок от пет години, считано от 28.10.1991г. Разписката
е подписана само от Т.Г.К., а други документи не са приложени. С искане за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) с Изх.№94-00-4311
от 08.08.2007г. от страна на М.К.К. /майка на жалбоподателя/ са изискани
писмени обяснения относно предоставения от съпруга и Г.Т. К. паричен заем. М.К.
представя писмени обяснения с Вх.№94-00-4311 от 09.08.2007г., според които през
1991г. съпругът и Г.Т. К. е събрал синовете си Т. и Красимир и при дълъг разговор
и е казал, че дава валута- долари, за развитие на двамата, да започнат бизнес.
Направил е и договор за връщане на заема, за да имат отговорност, но до погасяване
на заема не се е стигнало, поради внезапната му смърт. До 1990г. доходите на М.К.
и съпруга и Г.Т. К. са основно от работа в Либия за осем години. През 1991г.
съпругът и е бил строителен предприемач, а М.К. е работила в магазин за
хранителни стоки под аренда. Документи не са представи. С последващо ИПДПОЗЛ с
Изх.№94-00-4332 от 09.08.2007г. жалбоподателят Т.К. е
задължен да даде писмени обяснения относно посочената като налична към
01.01.2000г. сума в размер от 250 900,00 лв., както и дали паричният заем в
размер от 130 000,00 щатски долари участва в тази сума и при какъв валутен
курс. Поискано е да представи документи за обмяна на валута.
В тази насока
са представени обяснения с Вх.№94-00-4332 от 21.08.2007г., според които
наличната сума към 01.01.2000г. от 250 900,00 представлява лични спестявания
на К. и семейството му до 01.01.2000г. Заемът от 130 000,00 щатски долара не
участва в тази сума. Лицето декларира, че валутният заем не е върнат и има
устна договорка да го върне при поискване от
заемодателя Г.Т. К.. До момента заемът не е поискан и затова не е върнат.
Документи не са приложени.
Констатирано е
също така, че при извършена ревизия на Т.Г.К., за което е съставен РА с №16002105
от 27.09.2007г., за периода 01.01.2000г. - 31.12.2004г. не са установени наличности
по банковите сметки на лицето към 01.01.2000г. След като са приспаднати
разходите за издръжка на живот, декларирани от лицето за 2000г., 2001г.,
2002г., 2003г. и 2004г. в общ размер от 27 500,00 лв. и установените приходи, е
прието, че към 01.01.2005 г., К. разполага с налични средства от 26 893.84 лева
(лист 118). Според ревизорите това е сумата на разликите между приходите и
разходите на лицето за периода 01.01.2000г. - 31.12.2004г. не е спорно, че
семейството на Т. и Д.К. включва тях двамата и двете им дъщери, които през
2005г. са били непълнолетни, а издръжката на всяко от децата е приета в размера
на издръжката по данни, посочени от НСИ - 1 501,00 лева, т.е. общо за
двете деца- 3 002,00 лева.
При съвкупната преценка на изложените до тук данни, ревизиращите органи са приемат, че постъпилите парични средства през 2005г. и извършените разходи през същата година от семейството са, както следва: Наличност /начално салдо/ към 01.01.2005г. - 53 724,80 лв., постъпили парични средства /приходи/ през 2005г.- 30 911,93 лв., общо платени разходи през 2005г. – 226 720,25лв. Превишение на разходите над приходите в размер от общо 142 083,52лв., от които ½ за Т.К. или 71 041,76 лв. към последно посочената сума е прибавена декларираната сума от 12 010,78 лв. /доходи от наем/, за да се формира обща данъчна основа за 2005г. в размер от 83 752,54 и на основание чл.35 от ЗОДФЛ, отм., във връзка с чл.122, ал.1 от ДОПК, е определен дължим данък в размер от 19 560,60 лв. За процесната година К. декларира и внася данък в размер от 2 342,50 лв., поради което разликата от 17 218,10 лв. е дължима сума.
Неоснователни
са възраженията свързани с твърденията на жалбоподателя за получена в заем сума
в размер на 130 000,00 щатски долари от баща му Г.Т. К.. В рамките на
ревизията е установено, че липсват ресурси за такива дадени като заем суми от
страна на родителите на жалбоподателя. Тази сума не се приема като доказан ресурс
за разходи за ревизираната година, тъй като не са представени годни
доказателства за договарянето и, предаването, съхранението през годините на
сумите, движението им от валута в левове и евентуално обратното, източниците на
получаване на такава голяма сума и т.н.
Следва да се приеме по отношение
на твърдяното в жалбата, че за наличната сума в размер
от 130 000,00 щатски долари в началото на ревизирания период не са
ангажирани доказателства. Установено е в рамките на ревизията, че бащата на жалбоподателя
Г.Т. К. е бил назначен от “ТЕХНО-ЕКСПОРТСТРОЙ” ООД на
срочен договор, като кофражист на обект в Либия, за периода от 20.02.1985г. -
23.11.1988г., с ежемесечно трудово възнаграждение в размер от 353,79 щатски
долари, като на лицето не са изплащани командировъчни, /тогава при 45 месеца,
през които същият е работил в Либия при посочения размер на трудово възнаграждение
и при предположение, че е спестил цялата сума, то същата възлиза на 15 920,55 долара/.
Остава също така недоказано и обстоятелството как е съхранявана от семейство
Коеви сумата от 130 000,00 щатски долара в продължение на 14 години.
Посочи се по-горе, че за нуждите на ревизията е извършена експертиза. Според
експертното заключение на Р. С., справедливата пазарна стойност на всеки един
от трите апартамента, към датата на закупуване им е, както следва: 59 358,00 лв.;
59 523,00 лв. и 58 123,00 лв., а общата им стойност възлиза на 177 004,00 лв. Вещото
лице е определило, че осъществените по имотите довършителни работи за 2005г.
възлизат на общо 14 043,00 лв.
За целите на анализа по чл.122, ал.2 от ДОПК, ревизорите приемат определената от експерта справедлива пазарна стойност на гореописаните апартаменти към датата на закупуване и пазарната оценка на последващите довършителни работи по тези три имота до 31.12.2005г.
Следва да се посочи изрично, че по отношение на съпругата на жалбоподателя Д.С.К. е извършена ревизия по прилагането на ЗДДФЛ, отм. за 2005г., приключила с РА с №16081769 от 30.01.2009г. С посочения РА на Даниела Стоичкова е вменено задължение за данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2005г. в размер от 17 050,02 лв. и законни лихви върху посочената сума в размер от 6 371,58 лв. По жалба на Коева против РА №16081769 от 30.01.2009г. е образувано дело №626 по описа на Административен съд- Пловдив за 2009г., І-ви състав. С Решение №69 от 14.01.2010г. е постановена отмяната на РА с №16081769 от 30.01.2009г. По касационна жалба на директора на Д”ОУИ” /Д”ОДОП”/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение №69 от 14.01.2010г. е образувано дело №4054 по описа на ВАС за 2010г., Първо А- отделение. С Решение №1519 от 01.02.2011г. на ВАС е отменено Решение №69 от 14.01.2010г. по дело №626/2009г. на Административен съд- Пловдив, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Образувано е дело №307 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., V-ти състав. С Решение №1174 от 17.05.2012г. по дело №307/2011г. е изменен РА с №16081769 от 30.01.2009г., като установеният данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2005г. е намален от 17 050,02 лв. на 7 356,02 лв. и са определени законни лихви върху посочената сума от 2 904,26 лв. По касационна жалба на директора на Д”ОУИ” /Д”ОДОП”/, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП против Решение №1174 от 17.05.2012г. на Административен съд- Пловдив е образувано дело №4529 по описа на ВАС за 2013г., Осмо отделение. С Решение №13768 от 22.10.2013г. на ВАС, Осмо отделение, е оставено в сила Решение №1174 от 17.05.2012г. на Административен съд- Пловдив.
Посочи се по-горе, че с протоколно определение от 03.04.2014г. за нуждите по настоящето производство е прието за послужване дело №626 по описа на Административен съд- Пловдив за 2009г., І-ви състав /дело №307 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., V-ти състав/.
Идентично с установеното в настоящето ревизионно производство спрямо Т.К., в ревизионното производство спрямо Д.С.К. е прието за установено, че за 2005г. Д.К. и Т.К., в режим на СИО, реализират доход с неустановен произход в общ размер от 142 083,52 лв., от които ½ за Коева /71 041,76 лв./. Общата годишна данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ, отм. за 2005г. на Д.К. е сумата от 82 311,27 лв., представляваща сбора на декларираните доходи от дейност като едноличен търговец /58,73 лв./, доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество / 12 010,78 лв./ и данъчната основа от доходи с недоказан произход /71 041,76 лв./. От общата данъчна основа е приспаднато облекчение по чл.29а, ал.1, т.2 от ЗОДФЛ, отм. в размер от 780,00 лв. Върху получената данъчна основа от 82 331,27 лв. се следва данък в размер от 19 219,50 лв. След като Коева е внесла данък за 2005г. в размер от 2 169,48 лв., то с РА с №16081769 от 30.01.2009г. на Коева е вменено задължение за довнасяне в размер от 17 050,02 лв.
В изпълнение на указанията в Решение №2527 от 21.02.2014г. на ВАС, съобразени с резултатите от ревизията на Д.С.К., по делото бе назначена съдебно-оценителска експертиза (СОЕ) с вещо лице Р.Б.К..
Според заключението на вещото лице К. (листи 22-32), прието неоспорено от страните, стойностните нива на процесните три апартамента са както следва:
- на апартамент №11– 14 320,00 лв. /по нотариален акт 16 800,00 лв./;
- на апартамент №12– 14 540,00 лв. /по нотариален акт 16 800,00 лв./;
- на апартамент №29– 13 170,00 лв. /по нотариален акт 13 200№№ лв./.
Общата стойност на обектите, придобити в режим на СИО от жалбоподателя и съпругата му Д.К., е в размер от 42 030,00 лв., от които половината за Т.К.- 21 015,00 лв.
При извършване
на новата ревизия, доказателствата е следвало да бъдат събрани и присъединени
по реда предвиден в ДОПК. Относно прилагането на чл.122 от ДОПК е посочено, че
следва да се има предвид, че при извършване на ревизията, установяването на
основанията, следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като
доказателствената тежест е за органите на приходната администрация и не е допустимо
прилагането на разпоредбата само при предполагаемо наличие на основанията.
Посочено е в отменителното решение на директора на
Д”ОУИ” /Д”ОДОП”/, че при съпоставка на имуществото на ревизираното лице, в това
число и закупените имоти, трябва да се остойностява по направените за неговото
придобиване разходи, като това са извършените разходи по наличните изходни
данни и документи, събрани при започване на ревизията, а не данни от последващ
анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Експертното заключение, на което се позовават органите по приходите относно стойността на недвижимите имоти в гр. Несебър, КК “Слънчев бряг” и следващата се основа за облагане с данъци по реда на чл.122, ал.2, т.7 ДОПК, е изготвено от вещо лице, назначено с АВЕ с №И-533 от 3.06.2007г.
В
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за
това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно
доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с
които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават
органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо
да се възлага на ревизирания субект.
Спорът между
страните се свежда до пазарната стойност на придобитите по време на брака от
задълженото лице недвижими имоти, която стойност не е била редовно установена в
хода на ревизионното производство. В тази насока са събирани писмени доказателства,
изслушано и прието е заключението по СТЕ.
Необходимостта
от определяне на пазарната цена на придобитите имоти произтича от нормата на
чл.122, ал.2 т.7 от ДОПК. В посочената норма е изрично посочено, че за
определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема
предвид всяко от изброените относими към съответното
лице обстоятелства, едно от които е “пазарната цена на придобитите имущества
към момента на придобиването”. Понятието “пазарна цена” е определено в §1, т.8
от ДР на ДОПК и означава сумата без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. По смисъла на §1
т.16 от ПР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗЗДДС), пазарна цена е
цената по §1, т.8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите по §1, т.10. Редът и
начинът за прилагане на методите според посочената разпоредба на §1, т.10 от ДР
на ДОПК се определят с наредба на министъра на финансите, каквато в случая се
явява Наредба №Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите
за определяне на пазарни цени (Наредба №Н-9), обнародвана в ДВ, бр.70/2006г.
В чл.4. от
наредбата е посочено, че прилагането на методите за определяне на пазарните
цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски
или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия.
Според чл.5 от Наредба №Н-9, методите за определяне на пазарните цени се прилагат
въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка,
като съгласно чл.6, за целите по чл.5 се извършва анализ на съпоставимостта
между контролирана и неконтролирана сделка на базата на посочените фактори. Член
18, ал.1 от Наредба №Н-9 предвижда, че методът на сравнимите неконтролирани
цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за
продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при
съпоставими условия; а чл. Според чл.18, ал.2 от наредбата, за целите на метода
на сравнимите неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с
контролирана сделка, ако се установи, че: 1. различията между сравняваните
сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при
пазарни условия или 2. могат да се извършат корекции по чл.11. Според чл.19 от
Наредба №Н-9, методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са
налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между
свързаното лице и независими лица или 2. съпоставими сделки с продукти или
услуги, осъществявани между независими лица. Посочената регламентация не
допуска контролираната сделка да се съпоставя с оферти, а изисква съпоставка
със сделки по чл.19. За да се приеме, че пазарната цена на апартаментите е определена
по метода на сравнимите неконтролирани цени, е необходимо да се посочат
конкретните неконтролирани сделки, с които се извършва съпоставката при отчитане
на чл.20, във връзка с чл.11 от наредбата.
Поради изложените съображения, съдът намира, че заключението на вещото лице К. не следва да бъде кредитирано, предвид обстоятелството, че същото е базирано на отменената /§2 от ЗР на Наредба №Н-9/ Наредба №5 от 26.02.1999г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба №5, отм.).
В същото време обаче, разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК задължава съда да реши спора по същество, което означава, че при наличие на висящ спор между страните относно пазарната стойност на придобитите по време на брака от задълженото лице недвижими имоти съдът е длъжен да събере доказателства в тази насока.
Ето защо, за нуждите на настоящето съдебно производство следва да се кредитира заключението на вещото лице Б.Д. (листи 36-40, дело №307/2011г.), на чиято основа е постановено Решение №1174 от 17.05.2012г. по жалбата на Даниела Стоичкова против РА с №16081769 от 30.01.2009г. /оставено в сила с Решение №13768 от 22.10.2013г. на ВАС по дело №4592 по описа на съда за 2012г., Осмо отделение./.
Според
заключението на експерта Б.Д., респективно, според Решение №1174 от
17.05.2012г. /Решение №13768 от 22.10.2013г./, пазарните цени на процесните 3 апартамента са, както следва: на апартамент №11–
37 774,00 лв., на апартамент №12– 37 854,00 лв. и на апартамент №29–
36 146,00 лв. Общата стойност на обектите, придобити в режим на СИО от
жалбоподателя и съпругата му Д.К., е в размер от 111 774,00 лв., от които
половината за Т.К.- 55 887,00 лв.
При това
положение, общо определените разходи за семейство К. за 2005г. в размер от
226 720,25 лв. следва да бъдат намалени със сумата от 65 230,00 лв.,
представляваща разликата между ревизионно определения разход за закупуването на
трите апартамента от 177 004,00 лв., според оценката на експерта Р. С., и
съдебно установения, на база заключението на вещото лице Б.Д., от
111 774,00 лв. Полученият размер на общите разходи на семейството за годината
е сумата от 161 490,25 лв. Разликата между общия размер на направените разходи
/161 490,25 лв./ и общия размер на установените приходи за годината от
семейството /84 636,73 лв./ или сумата от 76 853,52 лв. се явява данъчна основа
на доходи с неустановен произход, половината от която е за жалбоподателя К. или
38 426,76 лв. Към така определената данъчна основа /38 426,76 лв./ следва да се
прибави декларирания от жалбоподателя доход в размер 12 010,78 лв., за да
се получи общата годишна данъчна основа за 2005г. в размер от 50 437,54 лв. Следващият
се данък върху сумата от 50 437,54 лв. е в размер от 11 565,01 лв. След
като жалбоподателят е внесъл данък в размер от 2 342,50
лв. за 2005г., то за довнасяне се дължи сумата от 9
222,51 лв. Ето защо, оспореният РА се явява незаконосъобразен за сумата над
9 222,51 лв. и като такъв ще следва да бъде отменен. От своя страна,
законната лихва върху сумата от 9 222,51 лв., определена по простото
тройно правило, е сумата от 3 980,29 лв.
Предвид очерталия
се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената
част от жалбата /11 446,36 лв./ за доказано направените такива по делото, а на
ответника следва да се присъдят разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част
от жалбата /13 202,80 лв./.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №********* от 07.05.2009г. на С.Д.М.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, в частта му, потвърдена с Решение №1123 от 18.11.2011г. на директора на Д”ОУИ”, гр. Пловдив, а понастоящем Д”ОДОП”, при ЦУ на НАП, с която на Т.Г.К. е определен допълнително данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2005г. в размер от 17 218,10 лв. и прилежащи лихви върху тази сума в размер от 7 431,06 лв. за сумата над 9 222,51 лв. до пълния размер на задължението от 17 218,10 лв., както и за законните лихви над 3 980,29 лв. до пълния им размер от 7 431,06 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.
ОСЪЖДА
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, да заплати на Т.Г.К., сумата от 978,89 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Т.Г.К.,***,
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив,
при ЦУ на НАП сумата от 160,90 лв. разноски по делото, както и сумата от 714,06
лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/
Вярно с оригинала
НБ