Р Е Ш Е Н И Е
Номер 988 Година 31.07.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет
и трети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретаря: С.А.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1257 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от
изп.директор Г.Т.срещу решение № 30/04.05.2020г. постановено по н.а.х.д. № 34
по описа за 2020г. на Районен съд Карнобат. Счита решението за неправилно, като
не споделя изводите обосновали потвърждаване на наказателното постановление.
Излага доводи за неправомерно ангажиране отговорността на дружеството на
соченото основание, като изтъква неяснота относно формата на изпълнителното
деяние която му се вменява. Прави искане за отмяна на съдебното решение.
Ответникът – Регионална
дирекция по околната среда и водите,
гр.Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Карнобат е потвърдил наказателно постановление
№И-2-0766-1/15.01.2020г. на директор на РИОСВ-Бургас, с което на “ВиК” ЕАД, за нарушение на чл.69 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е
наложена текуща месечна санкция в размер на 5 596 лева, считано от 11.12.2019г.. Съдът е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, като нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, а фактическите констатации се
подкрепят от събраните по делото доказателства. По същество съдът е намерил,
че „ВиК” ЕАД, като титуляр на разрешително
№ 33740193/18.11.2016г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностен воден обект, поправено с решение № РР-3001/19.12.2016г., правилно
е санкционирано за нарушаване на чл.69, ал.1 от ЗООС, доколкото безспорно се
доказва замърсяване на околната среда на дере, приток на река Сигмен, над емисионните
норми определени в издаденото на дружеството разрешително, като наложената
санкция е
съобразена по вид и размер с чл.69, ал.8 ЗООС, вр.
Наредбата.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Правилно
районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Спазен е специалният процесуален ред въведен с разпоредбата
на чл.69а от ЗООС, съгласно която наказателното постановление се издава въз
основа на протокол за проверка, протоколи от лабораторни изпитвания/анализи, констативен протокол и предложение от
контролиращите длъжностни лица на МОСВ за налагане на санкция. В случая, за
резултатите от проверката е съставен протокол за проверка № К-8-153/11-12.2019г.
от главен инспектор при РИОСВ Бургас. Пробите са изследвани в Регионалната лаборатория
Бургас, за което е съставен протокол за изпитване № 03-1106/ 17.12.2019г., въз
основа на които е съставен констативен протокол К-8-1/06.01.2020г..
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗООС „При увреждане или замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат
санкции.“. В наказателното постановление изрично е посочено, че „ …отпадните води на изход от канализационната
мрежа на гр.Карнобат, не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения,“, с което е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл.69 от ЗООС. Видно от изложеното, в случая, действително не е
посочена конкретно приложимата хипотеза на приетата за нарушена правна норма, в
каквато насока са и възраженията на касатора, но това не е съществено
процесуално нарушение, доколкото фактическото описание на нарушението в издаденото
наказателно постановление я възпроизвежда и правото на защита на дружеството не
е ограничено.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява, че дружеството
е нарушило разпоредбите на чл.69, ал.1 от ЗООС, тъй като при извършените замервания
е установено, че отпадъчните води на
изход от канализационната мрежа на гр.Карнобат, не отговарят на индивидуалните
емисионни ограничения, определени в раздел „Индивидуални емисионни ограничения
по потоци и места на заустване“ от разрешително № 33740193/18.11.2016г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, по
няколко показателя. Съгласно разрешителното за ползване на воден обект,
издадено на дружеството, индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места
на заустване, по показатели следва да са: неразтворени вещества - 35,00 мг/л , а при извършената
проверка е установено, че те са 77,00 мг/л.; БПК5 - 25,00 мг/л, а
резултата от изпитването е 89,6
мг/л.; ХПК - 125,00 мг/л, а резултата от изпитването е 142,00 мг/л. и ПАВ - 1,00
мг/л, а резултатът
от изпитването е 1,19мг/л.
Това превишение е надлежно установено при извършената
на 11.12.2019г. планова проверка от служители на РИОСВ и на Регионална
лаборатория-03, гр.Бургас на обект канализационната система на гр.Карнобат,
при спазване на процедурата предвидена в ЗООС. Съобразно установеното
превишение на индивидуалните емисионни ограничения, правилно районният съд е
обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране
отговорността на дружеството-касатор, като титуляр на разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадни води в повърхностни водни
обекти № № 33740193/18.11.2016г..
За нарушение на разпоредбите на
чл.69, ал.1 от ЗООС, от законодателя е предвидено, че едноличните търговци и на юридическите лица се налагат
санкции. Санкциите са еднократни или текущи, като последните са с фиксиран
размер или нарастващи, съгласно чл.69, ал.5 от ЗООС. На касатора е наложена текуща
санкция, чиито размер е съобразен с изискванията на Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции
при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
неспазване на определените емисионни норми и ограничения, както
правилно е приел и първоинстанционния съд.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 30/04.05.2020г. постановено по н.а.х.д. № 34/2020г. по описа на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.