Р Е Ш
Е Н И Е № 260167
гр.Пловдив, 05. 02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 2724/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 във вр. с
чл.422 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.М.В., ЕГН – **********, чрез адв. Д.Б., назначен
служебно за особен представител, със служебен адрес: гр. София, ул. ***,
*, против Решение № 2872/10.08.2020г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., по гр.д.№ 10703/2019г., изменено на осн.
чл.248 от ГПК с Определение №
261451/01.10.2020г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., по гр.д.№ 10703/2019г., с което е признато
за установено по отношение на него, че дължи на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, гр. София, ЕИК *********, сумата 350,
33 лв. - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със
застрахователна полица № 03114003035248, за виновно предизвикано от ответника
на 21.05.2015 г. в гр. Пловдив по ул. „Комета“ ПТП, като при управление на
товарен автомобил „Мерцедес **“ с рег.
№ **, ответникът е ударил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес **“ с рег. № ***,
собственост на Д. К. С., като след удара
е продължил движението си без да спре и да изчака органите на КАТ, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати
на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 335/15.01.2019 г., изд. по ч. гр. д. № 271/2019 г. по описа на ПРС – І
бр. с., като е осъден да заплати на дружеството направените разноски за производството по делото и по ч.
гр. дело № 271/2019 г. по описа на ПдРС
– І бр. с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД- гр. София, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р., със съдебен адрес-***,
Адвокатско дружество „И. и Т.“, адв. Е.Т., депозира писмен отговор,
че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено
следното:
Пред Районен съд –
Пловдив от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, гр. София, против С.М.В. е заведена искова молба, с която посочва, че
на 21.05.2015 г. в гр. Пловдив по ул. „***“, ответникът е предизвикал
ПТП, като при управление на товарен автомобил „Мерцедес **“ с рег. № ****, собственост на „К*** 48“ ЕООД
– гр. Пловдив, е ударил паркиран лек автомобил марка „Мерцедес **“ с рег. № ****,
собственост на Д. С., като след удара е продължил движението си без да спре и
да изчака органите на КАТ – за което е бил съставен Протокол за ПТП №
1561653/25.05.2015 г. Тъй като собственикът на управлявания от ответника
автомобил към момента на произшествието е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, сключена със Застрахователна полица № 03114003035248,
със срок на валидност от 00.00 ч. на 30.12.2014 г. до 00.00 ч. на 30.12.2015
г., собственикът на увредения автомобил Д. К. С. /който е упълномощил лицето М.
С. да го представлява пред ищеца във връзка с нанесените щети по автомобила/ е
подал пред ищцовото дружество Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение на 26.05.2015 г., във връзка с което представител на ищеца е
извършил оглед на увредения автомобил и съгласно заключението на оценител от
застрахователното дружество общата сума, необходима за отстраняване на щетите
по автомобила е била в размер на 350, 33 лева – която сума с Щета №
471014151503512/18.05.2018 г. е било решено да бъде изплатена на собственика на увредения автомобил като
застрахователно обезщетение, и на 25.05.2018 г. ищецът е заплатил по банков път
тази сума на М. С.. С изпратена до ответника на посоченият от самия него адрес
/който е и негов регистриран постоянен и настоящ адрес/ Регресна покана от
02.08.2018 г., върната невръчена поради недостатъчен адрес, ищецът е поканил С.В.
в 10-дневен срок от получаването на поканата да възстанови платеното от
ищцовото дружество на собственика на увредения автомобил обезщетение. Претендира да бъде признато за установено, че последният му дължи
сумата 350, 33 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване; както и направените разноски.
Към исковата молба е
приложена застрахователната преписка в цялост, включително и Протокол за ПТП №
1561653/25.05.2015г.
Ответникът С.М.В., ЕГН – **********, чрез адв. Д. Б., назначен за особен
представител, депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че
оспорва изцяло иска.
В хода на производството е
допусната САТЕ, изготвена от в.л. инж.С.М., чието заключение е прието в съд
заседание на 13.07.2020г. Разпитан е и св. М. С., призован от ищцовото
дружество.
Районният
съд, за да уважи изцяло иска, излага основни съображения, че няма спор между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се е установило,
че със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 335/15.01.2019 г., изд. по ч. гр. дело № 271/2019
г. по описа на ПдРС – І бр. с. е било разпоредено ответникът да заплати
на ищцовото дружество сумата 350, 33
лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване, както разноски по делото в размер на 25 лева –
държавна такса и 120 лева – платено адвокатско възнаграждение. Заповедта е била
връчена на ответника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което до ищеца са били изпратени указания по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК от ищцовото дружество е
била подадена исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето
дело. Установило се е от писмените доказателства и показанията на
разпитаната по делото свидетелка М.С., че на 21.05.2015 г. в гр. Пловдив
по ул. „***“, ответникът е предизвикал ПТП, като при управление на товарен
автомобил „Мерцедес **“ с рег. № ****,
собственост на „Каиков 48“ ЕООД – гр. Пловдив, е ударил паркиран лек автомобил
марка „Мерцедес ***“ с рег. № ***, собственост на Д. С., като след удара е
продължил движението си без да спре и да изчака органите на КАТ – за което е
бил съставен Протокол за ПТП № 1561653/25.05.2015 г. Тъй като собственикът на
управлявания от ответника автомобил към момента на произшествието е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, сключена със
Застрахователна полица № 03114003035248, със срок на валидност от 00.00 ч. на
30.12.2014 г. до 00.00 ч. на 30.12.2015 г., собственикът на увредения автомобил
Д. К. С. (който е упълномощил лицето М. С. да го представлява пред ищеца във
връзка с нанесените щети по автомобила) е подал пред ищцовото дружество
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на 26.05.2015 г., във
връзка с което представител на ищеца е извършил оглед на увредения автомобил и
съгласно заключението на оценител от застрахователното дружество общата сума,
необходима за отстраняване на щетите по автомобила е била в размер на 350, 33
лева – която сума с Щета № 471014151503512/18.05.2018 г. е било решено да бъде
изплатена на собственика на увредения
автомобил като застрахователно обезщетение, и на 25.05.2018 г. ищецът е
заплатил по банков път тази сума на М. С.. С изпратена до ответника на
посоченият от самия него адрес (който е и негов регистриран постоянен и настоящ
адрес) Регресна покана от 02.08.2018 г., върната невръчена поради недостатъчен
адрес, ищецът е поканил С.В. в 10-дневен срок от получаването на поканата да
възстанови платеното от ищцовото дружество на собственика на увредения
автомобил обезщетение.
От приетото заключение на САТЕ от в.л. инж. С. М., се констатира, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между горепосочения механизъм на
пътно-транспортното произшествие и вредите по лекия автомобил „Мерцедес ***“,
като действителната стойност на вредите по този увреден от ответника лек
автомобил е в размер общо на 989, 36 лв.
Районният съд е аргументирал, че са неоснователни наведените от ответника
доводи за неоснователност на иска поради обстоятелството, че той може и да не е
разбрал за настъпилото ПТП, както и че е останал недоказан механизмът на
деянието. Произшествието е настъпило на 21.05.2015 г., а Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на 08.01.2019
г., в рамките на приложимия в конкретния случай петгодишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД, предвид на това е оставено без уважение възражението на ответника за погасяване по давност на
претенциите на ищеца поради изтичане на тригодишен давностен срок от
настъпването на произшествието до подаване на Заявлението в съда. Не са
ангажирани доказателства ответникът да е възстановил на ищцовото дружество
стойността на платеното застрахователно обезщетение за щетите по увредения
автомобил.
С подадената въззивна жалба на С.М.В., ЕГН – **********, чрез
адв. Д.Б., се възразява
срещу направените с решението правни изводи.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се състои в това, че решението на Районния съд е необосновано и
неправилно, тъй като не е изложил мотиви защо приема едни факти за доказани, а
други – не. Така например, Районният съд бил приел, че ответникът е предизвикал
ПТП и е избягал от местопроизшествието, без да дочака органите на КАТ, като се е
позовал на свидетелското показание на М. С.. Според
жалбоподателя това не било така, защото
показанието било дадено в друг смисъл. На следващо място, въвежда
оплакване, че в случая липсва правото на регрес на застрахователя, защото не е налице хипотеза, при която виновният
водач съзнателно е напуснал мястото на произшествието, без да изчака органите на контрол. Поддържа и възражението
за изтекла давност.
Въззивната инстанция
намира, че възраженията са неоснователни. Районният съд е обосновал решението си, като е взел предвид
всички доказателства по делото, включително и съставения Протокол за ПТП № 1561653/25.05.2015 г., както и заключението на САТЕ. Според
констатациите на в.л. инж. М., механизмът на произшествието е, че на
21.05.2015г. т.а „Мерцедес **“, управляван по ул.“***“ е ударил паркирания л.а
„Мерцедес ** между механизма на ПТП и вредите по автомобила от техническа
гледна точка има пряка причинно-следствена връзка. При защита на заключението в съд. заседание на
13.07.2021г . експертът е пояснил, че водачът може и да не е разбрал, но е
малка вероятността. Св. М. С. е дала показания, че е разбрала, че ударът е от
камиона на една фирма и той го е направил, понеже е видяла, че до нейното място
е паркирал. Колата, която е ударила задното стъкло е тежка и не можело да е
по-ниска от нейната. На следващия ден намерила шофьора и той й казал, че ще
плати, но предложил малка сума, поради което и се наложило тя да отиде до Второ
РУ, за да си потърси правата. Без уважение следва да се остави и възражението
за изтекла обща петгодишна давност на осн. чл.100 от ЗЗД, понеже, както е
отбелязъл и Районният съд на датата 21.05.2015 г. се е случило ПТП, а Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено в съда от ищцовото дружество
на 08.01.2019 г.
Решението
се явява законосъобразно и следва бъде потвърдено изцяло.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество общо сумата 420 лв., от които сумата 300 лв.
е за направени разноски за депозит за процесуално представителство,
осъществено от назначения особен представител адв. Д.Б., и отделно 120 лв. за
заплатена сума за адвокатско възнаграждение за адв.Т..
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 2872/10.08.2020г. на Районен съд –
Пловдив, VIII гр.с., по гр.д.№
10703/2019г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 261451/01.10.2020г. на Районен
съд – Пловдив, VIII гр.с., по гр.д.№
10703/2019г.
Осъжда С.М.В., ЕГН - **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес-***,
да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД- гр. София, ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р., със съдебен адрес-***,
Адвокатско дружество „И.и Т.“, адв. Е.Т., сумата 420
лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2724/2020г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :